Решение по дело №5071/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 140
Дата: 19 юли 2021 г.
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20201720105071
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Перник , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Камелия Г. Ненкова
като разгледа докладваното от Камелия Г. Ненкова Гражданско дело №
20201720105071 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от Д. СП. Д. , срещу
„Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с която са предявени кумулативно
обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
2615,83 лева /две хиляди шестстотин и петнадесет лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода: 01.12.2003г. -
30.04.2007г. вкл., както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
628,97 лв. /шестстотин двадесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ за периода:
15.02.2004г. до 26.11.2007г., ведно със законна лихва върху главницата - 2615,83 лв.,
считано от датата на подаване на Заявлението - 25.02.2009г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 64,90 лв. направени разноски по делото и 25,47
лв. юрисконсулско възнаграждение, за която е издаден изпълнителен лист от
22.05.2009год по ч.гр.д. № 674/2009год на Районен съд, Перник, както и разноските по
изп.дело № 20207530400698/2020г. при ЧСИ - С.Б. с район на действие ПОС, тъй като
вземането на ответното дружество за който е издаден изпълнителен лист от ПРС по
ч.гр.д. № 674/2009год. и за събиране на което е образувано изп.дело №
20207530400698/2020г. при ЧСИ - С.Б.а кто ИЗЦЯЛО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ
преди да се образува изп.дело № 20207530400698/2020г. при ЧСИ - С.Б.
В исковата молба се сочи, че на основание Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №674/2009год на Районен съд, Перник съм
1
осъден ищецът следвало да заплати на "Топлофикация Перник" АД сумата 2615,83
лева /две хиляди шестстотин и петнадесет лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода: 01.12.2003г. -
30.04.2007г. вкл., както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
628,97 лв. /шестстотин двадесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ за периода:
15.02.2004г. до 26.11.2007г., ведно със законна лихва върху главницата - 2615,83 лв.,
считано от датата на подаване на Заявлението - 25.02.2009г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 64,90 лв. направени разноски по делото и 25,47
лв. юрисконсулско възнаграждение.
На 22.05.2009г. по ч.гр.дело № 674/2009г. е издаден изпълнителен лист в полза
на "Топлофикация Перник" АД за сумата 2615,83 лева /две хиляди шестстотин и
петнадесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода: 01.12.2003г. - 30.04.2007г. вкл., както и законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 628,97 лв. /шестстотин двадесет и осем лева
и деветдесет и седем стотинки/ за периода: 15.02.2004г. до 26.11.2007г., ведно със
законна лихва върху главницата - 2615,83 лв., считано от датата на подаване на
Заявлението - 25.02.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
64,90 лв. направени разноски по делото и 25,47 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 674/2009г. по описа
на Районен съд, Перник, срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 476/2009год.
от ЧСИ А.В. с район на действие ПОС, като с постановление на съдебния изпълнител
изпълнителното дело № 476/2009г. Е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
като върху гърба на изпълнителният лист е отбелязано, че последното валидно
изпълнително действие е извършено на 01.09.2015год.
След прекратяване на изпълнително дело № 476/2009г. по описа на ЧСИ - А.В.,
от "Топлофикация Перник" АД срещу ищеца въз основа на същия изпълнителен лист
издаден по ч.гр.д. № 674 от 2009год. по описа на Районен съд, Перник е образувано
ново изпълнително дело № 20207530400698/2020г. по описа на ЧСИ - С.Б., с район на
действие ПОС, при което със Съобщение с изх. № 16445 от 07.08.2020год. на ищеца е
наложен запор върху Лек автомобил, марка и модел: „Волво С 60", с рег. № ****.
Едва с полученото съобщение, разбрал, че срещу него има образувано дело №
20207530400698/2020г. по описа на ЧСИ - С.Б..
Преди полученото съобщение от ЧСИ - С.Б., по никакъв начин сочи че не бил
уведомяван за образуваното срещу него изпълнително дело.
Сумите, за които е издаден изп.лист от 22.05.2009г. от Районен съд - Перник по
2
ч.гр.дело № 674/2009г. по описа на ПРС не са дължими от мен на „Топлофикация
Перник" АД, тъй като вземането на ответното дружество е ИЗЦЯЛО ПОГАСЕНО ПО
ДАВНОСТ.
От датата на извършване на последните валидни изпълнителни действие по
изп.дело №476/2009г. по описа на ЧСИ-А.В. до датата на образуване на изп.дело №
20207530400698/2020г. при ЧСИ - С.Б., с район на действие ПОС са изтекли около
ПЕТ години, като през този период не са предприемани никакви действия за
прекъсване или спиране на давността, с оглед на което и посочените суми не са
дължими от мен, тъй-като същите са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.111, б."в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. С
тълкувателно решение №3/2011год. на ВКС е прието, че задълженията на
потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодични
плащания, тъй-като са на лице повтарящи се през определен период от време
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт - договор за
доставка на топлинна енергия, чиито падеж настъпва през предварително определен
интервал от време, а размерите на плащанията са изначало определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Ето защо, съгласно чл.111, 6."в", пр. II и пр. III от ЗЗД приложим за процесиите
суми за главница и лихва е три годишният срок на погасителна давност, поради което
към момента на образуване на изп.дело № 20207530400698/2020г. при ЧСИ - С.Б., с
район на действие ПОС, вземането на ответното дружество е изцяло погасено по
давност и не е дължимо от него.
Вземането на ответното дружество, за събиране на което е образувано изп.дело
№ 20207530400698/2020г. при ЧСИ - С.Б., с район на действие ПОС, е погасено по
давност изцяло като главници, лихви и разноски, тъй като съгласно чл.119 от ЗЗД с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания. С оглед на това, аз не дължа сумите, за които е образувано изп.дело №
20207530400698/2020г. при ЧСИ - С.Б., с район на действие ПОС, включително не
дължа разноски в изпълнението, тъй като главното вземане на ответното дружество е
погасено по давност преди образуване на изп.дело № 20207530400698/2020г. при ЧСИ
- С.Б..
Изложените по-горе обстоятелства обуславяли правния му интерес да предяви
иск пред съда да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че аз
не дължа сумите, за които е издаден изп.лист от 22.05.2009г. от Районен съд - Перник
по ч.гр.дело № 674/2009г. по описа на ПРС, така и лихвите и разноските, вкл. не дължа
3
и разноски по изп.дело № 20207530400698/2020г. при ЧСИ - С.Б., тъй като с
погасяване по давност на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, в това число и вземания за разноски.

Отправя следните доказателствени искания:
1. Моли, към настоящото дело да се приобщи ч.гр.дело № 674/2009г. по
описа на ПРС;
2. Моли, да се изиска от ЧСИ С.Б. с район на действие ПРС да представи
по делото заверени преписи от всички документи, съдържащи се в изп.дело №
20207530400698/2020г. По описа на ЧСИ - С.Б.;
3. Моли, да се изиска от ЧСИ А.В. с район на действие ПРС да представи
по делото заверени преписи от всички документи, съдържащи се в изп.дело №
476/2009г. по описа на ЧСИ А.В..
Представя и писмени доказателства- 1Изп.лист от 22.05.2009г., изд. по
ч.гр.дело № 674/2009г. по описа на ПРС;Съобщение с изх. № 16445 от
07.08.2020год., изд. от ЧСИ С.Б..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК:
*********, не е депозирал писмен отговор.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение от
24.03.2010год г. по ч.гр.д. №674/2009г. по описа на ПРС и Изпълнителен лист от
22.05.2009г. по ч.гр.дело № 674/2009г., издаден изпълнителен лист в полза на
"Топлофикация Перник" АД за сумата 2615,83 лева /две хиляди шестстотин и
петнадесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода: 01.12.2003г. - 30.04.2007г. вкл., както и законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 628,97 лв. /шестстотин двадесет и осем лева
и деветдесет и седем стотинки/ за периода: 15.02.2004г. до 26.11.2007г., ведно със
законна лихва върху главницата - 2615,83 лв., считано от датата на подаване на
Заявлението - 25.02.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
4
64,90 лв. направени разноски по делото и 25,47 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 674/2009г. по описа
на Районен съд, Перник, срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 476/2009год.
от ЧСИ А.В. с район на действие ПОС, като същото е образувано въз основа на молба
на взискателя от 03.09.2009 г., като в цитираната молба е направено искане да бъдат
предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни
доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този
смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно
имущественото състояние на длъжника.
От материалите по изпълнителното дело № 476/2009год. от ЧСИ А.В. с район на
действие ПОС се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ,
за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за
доброволно изпълнение на 09.10.2009 г. и на 04.01.2010 г. По делото са били налагани
множество запори през различни периоди от време, като са постъпвали и суми въз основа на
същите, а именно както следва: плащане на 21.04.2010 г. за сумата от 130, 20 лева, плащане
на 5.10.2010 г. за сумата от 106, 20 лева, плащане на 09.06.2014 г. за сумата от 126 лева,
плащане на 3.09.2015 г. за сумата от 86 лева, което е и последното такова по делото.
Последното валидно изп- действие е именно от посочената дата /въпреки че на гърба на изп.
Лист е посочено 01.09.20215 г./ Следва да се посочи, че ЧСИ е изпращам запорни
съобщения до работодателя на длъжника на 09.10.2009 г, пол . на 13.10.2009 г., като е бил
уведомен от АСФ- работодател, че на длъжника са му наложени запори и от други ЧСИ-та.
Уведомление да длъжника, поради невъзможност за връчване на ПДИ е изпратено от дата
17.02.2009 г.. Следва да се посочи, че взискателят също не е бездействал, като на 28.05.2015
г. е депозирал молба до ЧСИ, за извършване на нови изп. Действия и налагане на запори на
трудовото възнаграждение на длъжника.
Въз основа на молбата следват нови запорни съобщения от 29.05.2015 г., вече до „МИНИ
ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ”-АД, откъдето отговарят на ЧСИ В., че правоотношението с
лицето е прекратено и прилагат към писмото от 16.06.2015 г. заповед за прекратяване на
ТПО.
На 27.03.2020 г., ЧСИ с нарочно постановление по чл.488, ал.1, т.8 ГПК- прекратява
делото поради неизвършване на изп. Действия за две години.
С молба от взискателя до ЧСИ ОТ 03.06.2020 г. е поискано връщането на изп- лист, въз
основа на които се е водело делото.
След вземане на изпълнителния лист, взискателят образува второто по ред дело
вече при ЧСИ Б., като депозира молба от 26.06.2020 г., въз основа на която е
образувано изп.дело № 20207530400698/2020г. По описа на ЧСИ - С.Б.; като са
направени искания за извършване на изпълнителни действия по делото. ЧСИ Б.
предприема такива, като на 10.07.2020 г. налага запор на трудовото възнаграждение на
длъжника, като на същата дата изпраща запорни съобщения и до множество банки за
запор на банковите сметки на длъжника, като получава отговор от ЦКБ-АД, че е
5
наложен запор на дата 23.07.2020 г., като на 07.08.2020 г. ЧСИ НАЛАГА запор и
върху лекият автомобил на длъжника, като до ЧСИ е изпратено писмо от ОДМВР-
Перник, че е наложен запор- писмото е от 24.08.2020 г. Други изпълнителни действия
по делото не са били извършвани.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл.
439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми,
предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл
давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да
възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта
влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи
до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват
със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен
срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е
спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е
налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение.
Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на
влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал.
2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от
16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от
19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
6
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез
която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила
заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно
решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между
страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни
на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока
за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424
ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е
наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било
проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и
атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на
тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката
давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано
производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на закона.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за
вземанията е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в.
гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая заповедта за изпълнение от дата - 24.03.2010год. по ч.гр.д. №674/2009г.
по описа на ПРС и Изпълнителен лист от 22.05.2009г. , като съдът приема, че тогава
заповедта е влязла в сила -по ч.гр.дело № 674/2009г., издаден изпълнителен лист в
полза на "Топлофикация Перник" АД за сумата 2615,83 лева /две хиляди шестстотин и
петнадесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода: 01.12.2003г. - 30.04.2007г. вкл., както и законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 628,97 лв. /шестстотин двадесет и осем лева
и деветдесет и седем стотинки/ за периода: 15.02.2004г. до 26.11.2007г., ведно със
законна лихва върху главницата - 2615,83 лв., считано от датата на подаване на
Заявлението - 25.02.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
64,90 лв. направени разноски по делото и 25,47 лв. юрисконсулско възнаграждение, от
7
която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Давността е прекъсната на 03.09.2009 г., когато въз основа на издадения
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 674/2009г. по описа на Районен съд, Перник, срещу
ищеца е образувано изпълнително дело № 476/2009год. от ЧСИ А.В. с район на
действие ПОС, като същото е образувано въз основа на молба на взискателя от
03.09.2009 г., като в цитираната молба е направено искане да бъдат предприети
изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след
което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска
информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на
длъжника.
От материалите по изпълнителното дело № 476/2009год. от ЧСИ А.В. с район на
действие ПОС се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ,
за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за
доброволно изпълнение на 09.10.2009 г. и на 04.01.2010 г. По делото са били налагани
множество запори през различни периоди от време, като са постъпвали и суми въз основа на
същите, а именно както следва: плащане на 21.04.2010 г. за сумата от 130, 20 лева, плащане
на 5.10.2010 г. за сумата от 106, 20 лева, плащане на 09.06.2014 г. за сумата от 126 лева,
плащане на 3.09.2015 г. за сумата от 86 лева, което е и последното такова по делото.
Последното валидно изп- действие е именно от посочената дата /въпреки че на гърба на изп.
Лист е посочено 01.09.20215 г./ Следва да се посочи, че ЧСИ е изпращам запорни
съобщения до работодателя на длъжника на 09.10.2009 г, пол . на 13.10.2009 г., като е бил
уведомен от АСФ- работодател, че на длъжника са му наложени запори и от други ЧСИ-та.
Уведомление да длъжника, поради невъзможност за връчване на ПДИ е изпратено от дата
17.02.2009 г.. Следва да се посочи, че взискателят също не е бездействал, като на 28.05.2015
г. е депозирал молба до ЧСИ, за извършване на нови изп. Действия и налагане на запори на
трудовото възнаграждение на длъжника.
Въз основа на молбата следват нови запорни съобщения от 29.05.2015 г., вече до „МИНИ
ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ”-АД, откъдето отговарят на ЧСИ В., че правоотношението с
лицето е прекратено и прилагат към писмото от 16.06.2015 г. заповед за прекратяване на
ТПО.
На 27.03.2020 г., ЧСИ с нарочно постановление по чл.488, ал.1, т.8 ГПК- прекратява
делото поради неизвършване на изп. Действия за две години.
С молба от взискателя до ЧСИ ОТ 03.06.2020 г. е поискано връщането на изп- лист, въз
основа на които се е водело делото.
Следователно, делото е пермирано на 03.09.2017 г., или две години след извършване на
последното валидно изп- действие, макар че ЧСИ е издал постановление на 27.03.2020 г., то
същото има само констативен характер.
Следователно се налага извод, че след като делото е пермирано след влизане в сила на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
8
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са обаче изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следователно, видно от
цитираните дати на извършени изп- действия и като се вземе предвид и че давност не е
текла съгласно ППВС 3/80 Г НА ВС, до влизане в сила на цитираното ТР., то се налага извод
че от последното изп. Действие по делото 03..09.2015 г. до давност би изтекла на 03.09.2020
г., но преди да изтече давността същата е била прекъсната с молбата на взискателя до ЧСИ
Б. за образуване на ново изп. Дело
С молба от взискателя до ЧСИ ОТ 03.06.2020 г. е поискано връщането на изп- лист, въз
основа на които се е водело делото.
След вземане на изпълнителния лист, взискателят образува второто по ред дело
вече при ЧСИ Б., като депозира молба от 26.06.2020 г., тоест преди изтичане на
давността , нейното течене е прекъснато, и е започнала да тече нова давност от пет
години, като видно от въз основа молбата образувано изп.дело №
20207530400698/2020г. По описа на ЧСИ - С.Б.; по него са направени искания за
извършване на изпълнителни действия по делото. ЧСИ Б. предприема такива, като на
10.07.2020 г. налага запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като на същата
дата изпраща запорни съобщения и до множество банки за запор на банковите сметки
на длъжника, като получава отговор от ЦКБ-АД, че е наложен запор на дата 23.07.2020
г., като на 07.08.2020 г. ЧСИ НАЛАГА запор и върху лекият автомобил на длъжника,
като до ЧСИ е изпратено писмо от ОДМВР-Перник, че е наложен запор- писмото е от
24.08.2020 г. Други изпълнителни действия по делото не са били извършвани.
Следователно и към момента на подаване на исковата молба и в предходен момент,
давността по делото за вземането не е изтекла, като същата е било многократно
прекъсвана.
Тук следва да се посочат новите постулати досежно отношението на перемцията
и давността, като правни институти в посочения смисъл. Съгласно постулатите на
Решение № 37, от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747 по описа за 2020
година, по описа на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, където изрично е посочено по
въпроса-Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато
изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от последното й
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането
9
от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността, но в случая както е
посочено и в това решение- Перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и
гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него.- какъвто именно е настоящият случай/.
В същото решение е посочено, че –„Когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все
още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила
по воденото на изпълнителните дела.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.
Горното налага извод, че за неоснователност на исковите претенции и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК ОТВЕТНИКЪТ има
право да му се заплатят направените разноски в производство, които СА
ПРЕТЕНДИРАНО минимално като размер юк възнаграждение за сумата от 100 /сто/
10
лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените кумулативно обективно съединени
отрицателни установителни искове от Д. СП. Д. , срещу „Топлофикация –Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“, ЧЕ НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество сумата от 2615,83 лева /две
хиляди шестстотин и петнадесет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода: 01.12.2003г. - 30.04.2007г. вкл.,
както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 628,97 лв.
/шестстотин двадесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ за периода:
15.02.2004г. до 26.11.2007г., ведно със законна лихва върху главницата - 2615,83 лв.,
считано от датата на подаване на Заявлението - 25.02.2009г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 64,90 лв. направени разноски по делото и 25,47
лв. юрисконсулско възнаграждение, за която е издаден изпълнителен лист от
22.05.2009год по ч.гр.д. № 674/2009год на Районен съд, Перник, както и разноските по
изп.дело № 20207530400698/2020г. при ЧСИ - С.Б. с район на действие ПОС, за
събиране на което е образувано изп.дело № 20207530400698/2020г. при ЧСИ - С.Б. и
преди него ид.476/2009 г. на по описа на ЧСИ А.В..
ОСЪЖДА Д. СП. Д. ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - Перник” АД, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА
ЗАПЛАТИ на К-В-К-, адрес: гр.Перник, кв.****, ул.****, ЕГН- **********, сумата в
размер на 100 лева– направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№674/2009год.по описа на Районен съд - Перник да бъде върнато в архив.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11