РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Стара Загора, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско
дело № 20225500500572 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на П. Р. П., чрез адв. М.
Д., против Решение № 260032/17.06.2022г., постановено по гр.д. № 743/2019г.
по описа на Районен съд – Казанлък, с което се отхвърля предявения от П. Р.
П. против М. К. М. иск с правно основание чл. 32, ал.2 от СК за сумата от 10
022,66 лева, като неоснователен.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Моли съдът да го отмени и да постанови
друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Излага подробни
съображения. Неправилно съдът приел, че не се установило, че средствата по
изтеглените от ищеца банкови кредити били ползвани за нуждите на
семейството. Счита, че се събрали достатъчно писмени и гласни
доказателства за обратното – закупено било жилище, плащано било
образованието на ответницата, правен бил ремонт на семейното жилище. От
свидетелските показания се доказало, че сумите от теглените кредити били за
задоволяване на нужди на семейството. Доказало се, че ищецът в качеството
на солидарен длъжник по кредитите, теглени по време на брака му с
ответницата, единствено и само той удовлетворил кредиторите – банки след
прекратяване на брака с ответницата и придобил регресно право срещу нея за
да възстанови имущественото равновесие. Ответницата не успяла да обори
презумпцията, че разходите, извършени със суми от теглените кредити от
1
ищеца не били за семейни нужди. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. К. М., чрез адв. Т. Д., оспорва подадената
жалба като неоснователна. Счита, че оплакванията на въззивника са
неоснователни. Ищецът не заявил за какво била разходвана сумата от
теглените от него кредити. Твърди, че по друго дело ищецът претендирал
направени с лични средства подобрения в имота на страните, които твърдения
били противоречащи на изложените в исковата молба. Счита, че ако
ответницата бъде осъдена за заплати претендираните в настоящото дело суми,
то това означавало да се допусне неоснователно обогатяване на ищеца, тъй
като същия би получил два пъти една и съща сума, веднъж чрез изплащане на
дела му и втори път - чрез присъждане на сумите по теглените от него
кредити. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс.
Ищецът П. Р. П. твърди, че гражданския му брак с ответницата бил
прекратен с решение от 12.06.2017 г. по гражданско дело № 271/2017 г. по
описа на Районен съд – Казанлък. С ответницата били съсобственици на
недвижим имот, придобит по време на брака им в режим на съпружеска
имуществена общност: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
35167.502.41.3.43 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед РД-18-88/26.11.2015г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. К.,
***. С ответницата живеели във фактическа раздяла от 25.01.2017 г. Твърди,
че за задоволяване на текущите нужди на семейството и дома им, за да
закупят апартамента си и впоследствие да го ремонтират основно им били
необходими много средства и затова на 31.08.2010 г. изтеглил потребителски
кредит в размер на 15 400 лв. от „ОББ"АД - София, клон гр. К.. Впоследствие
се наложило отново за задоволяване нуждите на семейството им на 20.11.2012
г. да рефинансира /увеличи/ размера на вече предоставения му кредит с още 5
000 лв., като по този начин след приспадане на погашенията от 2010 г. до
2012 г. размерът на кредита се увеличил на 20 000 лв. Отново за задоволяване
на семейните нужди на 17.04.2015 г. увеличил /рефинансирал/ размера на
предоставения му кредит с още 5 000 лв. до общ размер на 20 000 лв., след
приспадане на погашенията от 2012 г. до 2015 г., за което бил съставен
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
17.04.2015 г., подписан между „ОББ”АД клон К. като кредитор и той ищецът
- П. Р. П. като кредитополучател. Този кредит бил сключен за рефинансиране
на предходните кредити. Твърди, че през годините на брачния им живот с
ответницата, той работил и получавал доходи, надвишаващи значително
средните за страната. Работил в „Г." АД, с. Г.С. и в „А." АД, гр. К.. От м. юли
2014 г. до м. юни 2015 г. бил безработен и за този период получил
2
обезщетение за безработица в общ размер на 6 854.48 лв. Твърди, че
ответницата не работила през повечето време на брака им, а когато работила
получавала доходи, значително по-ниски от неговите. На 18.02.2019г.
сключил с „Алианц Банк България" АД, Бизнес център К. Договор за
потребителски кредит № 78781/18.02.2019 г. Размерът на предоставения му
кредит бил 21 000 лева, като целта на кредита била да погаси изцяло
задълженията си по кредита с „Обединена Българска Банка" АД. От
05.02.2017 г. до 05.02.2019 г. погасил обща сума от 6258.11 лв. На 18.02.2019
г. от „Обединена Българска Банка" АД му издали банков документ от който
било видно, че към тази дата задължението му било в размер на 13 787.22 лв.
На 18.02.2019 г. чрез банков превод от сметката си в „Алианц Банк България"
АД наредил по сметката си в „Обединена Българска Банка" АД сумата от 13
900 лв., с основание за плащане „погасяване на потребителски кредит". На
25.02.2019 г. се снабдил с удостоверение изх. № ИД-7191-2019 г., издадено от
„Обединена Българска Банка" АД, от което било видно, че към датата на
издаването му няма задължения към тази банка. Договорите за кредит за
текущо потребление, сключени между „ОББ"АД и ищеца били сключени по
време на брака между ищеца и ответницата и било без значение, че като
страна-кредитополучател по него фигурирал само единият съпруг-ищеца.
Това задължение ставало ех lege солидарно, а не лично, облигационно
задължение само на съпруга- заемател, щом предназначението му било за
задоволяване нужди на семейството. Позовава се на разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 СК. Щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството са поначало
общи, независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията,
изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали
са поети от единия от съпрузите. Когато един от солидарните длъжници
/бивш съпруг/ удовлетвори кредитор, след прекратяване на брака той
придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното
имуществено равновесие. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е
обстоятелството, че съгласно установената практика, придобитото със заем
имущество от единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи,
независимо кой от тях е издължил заетите суми. Без значение е факта, че като
страна-кредитополучател по процесните кредити фигурира само единият
съпруг. За възникването по отношение на кредитора по силата на закона на
пасивната солидарност между съпрузите е без значение знанието на съпруга,
който не е страна по договора, и задължението за връщане е солидарно на
двамата. Позовава се на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД. Щом ищецът е погасил дълга
към „ОББ"АД изцяло, той има вземане срещу ответницата за половината от
сумата. Поради това, счита, че ответницата му дължи връщане на това, което
той е платил повече от неговата част от задължението, която, поради липса на
предпоставки за приемане на обратното - е равна на тази на ответницата.
Претендира М. К. М. да му заплати сумата от 10 022.66 лв., представляваща
стойността на това, което след фактическата раздала на страните /25.01.2017
г./ е платил в повече от припадащата му се част от паричното задължение към
3
„ОББ"АД по договори за банкови кредити, сключени по време на брака му с
ответницата. Сумата от 10 022.66 лв. е половината от 20 045.32 лв. / която е
сбора на 6258.11 лв. + 13 787.21лв./ От 05.02.2017год. до 05.02.2019г. погасил
обща сума от 6 258.11лв. Твърди, че в тежест на оспорващия съпруг е да
докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената
нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата
е разходвана и то за семейни нужди. През 2010 г. на страните по делото се е
предоставила възможност да закупят собствено жилище ( апартамент). За
покупката на жилището ищецът изтеглил на 31.08.2010 г. от „Обединена
Българска Банка" АД потребителски кредит № - LD024310396/21.08.2010 г. с
първоначален размер 15 400 лв. Парите били използвани, както за доплащане
цената на апартамента така и за закупуване на вещи и уреди, необходими за
първо време в новозакупеното жилище. След като семейството на ищеца и
ответницата се нанесло в новозакупеното жилище, се наложило да се
извърши ремонт на банята. За тази цел ищецът рефинансирал с още 5 000 лв.
потребителския си кредит LD1024310396/21.08.2010 г. (с разрешен размер от
15 400 лв.) и изтеглил от „Обединена Българска Банка" АД потребителски
кредит с № LD1232510454/20.11.2012г. с първоначален размер 20 000 лв.
Веднага след рефинансиране на кредита семейството на страните започнало
ремонт на банята, както следва: Баня- общо платени 4 500 лв. за: изкъртване
на стара мазилка и плочки 18 кв.м. по 20 лв. - общо за труд са платени 360
лв.; поставяне на плочки на под и стени 22 кв.м. по 25 лв - общо за труд 550
лв. платени; закупуване на плочки за под и стени 22 кв.м.по 50лв.-общо
платени 1100 лв.; смяна на старата с нова В и К инсталация /тръби, муфи,
сифони,меки връзки и др./, включително закупуване на новата инсталация,
вкл. труд - общо платени 300 лв.; смяна на стара с нова ел.инсталация /лед
осветление,вентилационна система и др. /вкл. труд - общо платени 200лв.;
поставяне на 4 кв.м. окачен таван /закупени материали и труд/ - платени общо
360 лв.; закупуване на оборудване за банята / бойлер, моно блок тоалетна,
мивка, стенно огледало, тоалетка, душ батерия, настолна лампа и др./
включително труд- общо платени 1630 лв. От 20.11.2012г. до 30.01.2013г. в
семейното жилище на страните паралелно с ремонта на банята били
извършени и следните ремонтни дейности: Демонтаж на стара входна врата,
закупуване и монтаж на нова входна врата-общо платени 360 лв.; Коридор-
общо платени 494 лв. за: подготовка и шпакловка на 30 кв.м. по 6 лв. - общо
платени за труд и материали 180 лв.; закупуване на плочки 8 кв.м. по 20 лв.-
общо платени 160 лв.; Закупуване и поставяне на окачен таван 7 кв.м. по
22лв.-общо платени 154 лв. През месеците април и май 2013 г. били
подменени дограмата на спалнята и хола: Спалня - общо платени за дограма
400 лв. за: Труд за демонтаж на стара дограма - платени 60 лв.; Поставяне на
нова дограма - цена на дограма и труд- общо платени - 300 лв.; Хол - общо
платени за дограма 500 лв. за: Труд за демонтаж на стара дограма - платени
80 лв.; Поставяне на нова ПВС дограма - цена на дограма и труд-общо
платени - 420 лв. През месец юни 2013 г. била направена външна изолация на
4
апартамента на страните, поради течове в спалнята при валежи. Външна
изолация на апартамента - общо платени 912 лв. за материали и труд 24 кв.м.
по 38 лв. През месец октомври 2014 г. вследствие на течовете от дъждовете се
направил ремонт на спалнята както следва: Спалня общо платени 2504 лв. за:
закупуване и поставяне на гипсокартон стени на конструкция, труд и
материали 40 кв.м. по 25 лв. - общо платени 1 000 лв.; закупуване и поставяне
на окачен таван гипсокартон, труд и материали 18 кв.м. по 35 лв.-общо
платени 630 лв.; боядисване на стени и таван 56кв.м. по 7.50лв. - общо
платени за труд и материали 420лв.; нова ел.инсталация -общо платени за
труд, материали и осветителни тела - 150 лв.; Поставяне на ламинат 16 кв.м.
по 5 лв. - общо платени за закупуване и труд за поставяне 80лв. През зимата
на 2014 г. -2015 г. в хола на апартамента - стаята, а която сляло детето на
страните се появила влага и мухъл, и това наложило да се извърши основен
ремонт на хола. Доходите на страните били недостатъчни за предстоящия
ремонт. Ответницата била започнала работа в „А." АД, с основна заплата 390
лв. Наложило се отново ищецът да рефинансира с 5 000 лв. предоставения му
потребителски кредит LD1232510454/ 20.11.2012 г. лв. и изтеглил от
„Обединена Българска Банка" АД потребителски кредит с № LD1511010104/
20.04.2015 г. с първоначален размер 20 000 лв., като веднага след усвояването
на този кредит започнал ремонта на хола в апартамента на страните, както
следва: Ремонт на хол общо платени 3 940 лв. за: закупуване и поставяне на
гипс картон на конструкция и изолация 50 кв.м. по 30 лв.: - общо платени за
труд и материали 1 500лв.; закупуване и поставяне на окачен таван на две
нива 20 кв.м. по 35 лв. - общо платени за труд и материали 700 лв.;
закупуване на ламинат 22 кв.м. по 14 лв. - обща платени 310 лв.; закупуване
на изолационни материали на ламината и монтаж 22 кв.м. по 5 лв. - общо
платени 110 лв.; боядисване на стени и тавани с три цвята бои 70 кв.м. по 16
лв. - общо платени за труд и материали 1 120 лв.; подмяна на ел.инсталация и
закупуване на лед светлини, контакти и ел. ключове - обща платени за труд и
материали 200 лв. Същевременно, били закупени обзавеждания за спалнята и
хола в апартамента на страните. За хола били закупени холна секция, голям
ъглов диван, бюро, столове, маса и др. на обща стойност 1 600 лв. За
обзавеждане на спалнята били закупени спалня, матрак, нощни шкафчета,
тоалетка с голямо огледало, трикрилен гардероб, скрин, нощни лампи и др. на
стойност 1 000 лв.
Ответникът М. К. М. оспорва предявения иск като неоснователен. Не
оспорва, че по време на брака, ищецът П. теглил потребителски кредит, който
рефинансирал нееднократно, за което не искал нейното съгласие и за което я
уведомявал по-късно. Заявява, че суми от същите кредити не са постъпвали в
семейния бюджет. Същите били използвани лично от ищеца, като с една част
от тях закупил МПС - марка Опел, модел - Вектра, което ползвал единствено
той, за негови лични нужди, а останалите - не й било известно как е
използвал, но те не били вложени за задоволяване нуждите на семейството
им, както твърди в исковата молба. По гр.д. № 2700/2018 г. по описа на КРС, с
5
правно осн. чл. 23 СК по отношение на П. Р. П., ищцата твърдяла, че е
изключителен собственик на имота, а ответникът твърдял, че е участвал със
сумата от 13 300 лева - отпусната му по потребителски кредит, общо в размер
на 15 400 лв. за закупуване на апартамент, подробно описан в нот. акт № 18,
д. № 392/ 2010г. на нотариус № 100 — П. К., р.д. PC-Казанлък. Така с тези
средства реално той закупил според него 1/2 ид.ч от имота. Счита, че ако това
обстоятелство се установи, с влязло в сила решение по делото, то не следва да
му връща претендираните с исковата молба суми, тъй като с тях той закупил
своята част от имота. По гр.д. № 2893/2017 г. по описа на КРС ищецът желаел
допускане на делба на гореописания имот при равни квоти, по ½ ид.част за
всеки от тях. Счита, че ако съдът допусне до делба процесния имот при равни
квоти, то сумата в размер на 13 300 лв., вложена от ответника от получения
потребителски кредит била ползвана лично от него, за закупуването на ½
ид.част от имота и тя не му дължи връщане на половината от нея. В исковата
си молба по гр.д. № 2893/ 2017г. по описа на КРС П. също твърдял, че
извършил подобрения в имота на стойност 13 530 лв., отново със средства от
отпуснатия му и рефинансиран кредит. Заявява, че са неоснователни
твърденията на ищеца, че през време на брачния им живот тя не работила или
ако била работила, получавала доходи значително по-ниски от неговите.
Видно от приложеното извлечение от Трудовата й книжка, работила още от
2005 г. Заявява, че тегленият от П. потребителски кредит, бил без знанието и
съгласието и. За нееднократното му рефинансиране също научавала
впоследствие. Суми от кредитите не били постъпвали в семейния им бюджет.
Същите били използвани лично от ищеца, като тези суми не и било известно
как били използвани, но те не били вложени за задоволяване нуждите на
семейството на страните. Знаела как била използвана единствено сумата от 13
300 лв., от първоначалния кредит, с който ищецът закупил за себе си ид. част
от съсобствения им апартамент, предмет на съдебна делба между тях по гр.д.
№ 2893/2017 г. по описа на РС-Казанлък.
В последната уточняваща молба на П. било посочено, че ищецът
рефинансирал с още 5 000 лв., потребителския си кредит № LD1024310396/
21.08.2010 г., за което е изтеглил от „Обединена българска банка” АД
потребителски кредит с № LD1232510454/ 20.11.2012 г. Със сумата от 5 000
лв. П. сочи, че е извършил подобрения в размер на общо 9 670 лв., които
обаче надхвърляли почти двойно отпуснатата с кредита от 20.11.2012 г. В
молбата се уточнява, че на 20.04.2015 г. с потребителски кредит
LD1511010104/20.04.2015 г., първоначалния кредит е бил рефинансиран с
още 5 000 лв., които били за ремонт и обзавеждане на хода и спалнята.
Сочената сума, платена като разходи отново надхвърля получената по
кредита. Отново не е ясно за какво точно са вложени изтеглените 5000 лв. по
кредита от 20.04.2015 г. Ответницата твърди, че подобренията, сочени от
ищеца, за които теглил и рефинансирал кредитите, са идентични с
претендираните подобрения от страна на П. Р. П., предмет на друго съдебно
производство пред същия съд и същия съдебен състав, а именно гр.д. № 2893/
6
2017 г. по описа на КРС, с предмет съдебна делба с идентични страни. Счита,
че един и същи претенции са предмет на две различни производства, като по
този начин П. цели неоснователно да се обогати за нейна сметка. От друга
страна, ако се установи, че претендираните във втората фаза на съдебната
делба подобрения от страна на ищеца, не са извършвани, или същите са
извършвани със средства с друг произход, то това ще означава, че в
настоящото дело претенцията му ще е неоснователна. Твърди, че след
закупуване на имота, страните действително извършвали подобрения, като
ремонтирали банята, спалнята и хола, закупували и необходимото
обзавеждане. Тези подобрения обаче не били извършвани с лични средства на
ищеца или със средства от теглените от него банкови кредита, а със средства
на ответницата М. К. М.. Средствата постъпвали периодично по личната й
банкова сметка, като дарения от нейните родители. Моли съдът да отхвърли
иска като неоснователен и недоказан.
За да постанови решението си Казанлъшкият районния съд, е приел за
установено от фактическа страна, че ищецът и ответницата са бивши
съпрузи, чиито брак е прекратен с Решение №261/12.06.2017г. на Районен
съд-Казанлък, постановено по гр.д. № 271/2017 г., влязло в сила на
12.06.2017 г. От нотариален акт № 18, том 3, рег.№ 4619, нот.дело № 392 от
01.09.2010г. на нотариус П. К., съдът е установил, че на 01.09.2010 год. П. Р.
П. и съпругата му М.К.П. са закупили от Н.Д.К. следния недвижим имот:
апартамент №43, находящ се в гр. К., *** за сумата 17 800 лв.
От представеното копие на трудовата книжка на ответницата, съдът е
приел за установено, че ответницата е упражнявала трудова дейност през
целия период, в който е била в брачен съюз с ищеца, с изключение на
периода, в който е била в отпуск по майчинство за отглеждане на общото на
страните дете.
На 04.04.2016 г. ищецът е закупил лек автомобил марка - Опел, модел -
Вектра, с per. №СТ***ТТ за сумата от 300 лв.
След прекратяването на брака между страните, с Решение от 31.08.2021
г., постановено по гр.д. № 2893/2017 г. е извършена делба между тях на
жилището, придобито в режим на СИО, като същото е поставено в дял на М.
К. М. и последната е осъдена да заплати на ищеца парично уравнение на дела
му в размер на 25 696 лв. в 6-месечен срок от влизане в сила на решението,
заедно със законната лихва.
От заключението на приетата от съда съдебно - счетоводна експертиза,
съдът е установил, че ищецът П. Р. П. е теглил кредити от „ОББ" АД,
включително и такива - предоставени с кредитни карти през 2008 г., 2010 г.,
2012 г. и 2015 г. Ищецът П. Р. П. е бил кредитополучател на следните
кредитни продукти от ОББ АД, както следва: Потребителски кредит с номер
LD********** изтеглен на 29.09.2008 г. с първоначален размер 1 000 лева;
Кредитна карта с първоначален размер 2 000 лева, и дата на Договора
03.10.2008 година; Потребителски кредит с номер LD1024310396 изтеглен на
7
31.08.2010 г. с първоначален размер 15 400 лева; Потребителски кредит с
номер LD1232510454 изтеглен на 20.11.2012 г. с първоначален размер 20 000
лева; Потребителски кредит с номер LD1511010404, изтеглен на 20.04.2015 г.
с първоначален размер 20 000 лева. Ищецът е рефинансирал следните свои
потребителски кредити в „ОББ" АД, както следва: на 19.11.2012 г. с Договор
№ LD1232510454/20.11.2012 е рефинансиран дължим остатък по Договор №
LD1024310396/31.08.2010 г. в размер на 13 517,79 лева; на 17.04.2015 г. с
Договор № LD1511010404/20.04.2015 г. е рефинансиран дължим остатък по
Договор № LD1232510454/20.11.2012 г. в размер на 16 876,86 лева; на
18.02.2019 г. с Договор № 79781/18.02.2019 г. сключен с „Алианц Банк
България" АД е рефинансиран дължим остатък по Договор №
LD1511010404/20.04.2015 г. в „ОББ" АД в размер на 13 884,80 лв. Плащането
е извършено с банков превод на стойност 13 900 лева. Установява се, че
Кредитите в „ОББ" АД са погасявани съгласно погасителни планове,
неразделна част от Договорите за кредит, приложени по делото. Плащанията
са извършвани от разплащателна сметка на титуляра - П. Р. П., съгл. чл. 10,
ал.1 от Договора за кредит. От 25.01.2017 г. - датата на фактическата
раздяла до 18.02.2019 г. - дата, на която ищецът окончателно погасява
кредитите в „ОББ" АД е заплатил общо 6 258,11 лева за погасяване на
редовни погасителни месечни вноски по Договор №
LD1511010404/20.04.2015 г., съгласно погасителен план /Приложение/.
Погасителните вноски са анюитетни и включват плащане на главница, лихва
и застраховка. Установява се, че размерът на доходите на ищеца П. Р. П. за
периода януари 2007 г. - юни 2017 г, съгласно представени удостоверения за
доход и получени обезщетения - приложени по делото са, както следва:
брутният му доход е о за : 2007 г. - 9606,79 лв., за 2008 г. - 11135,38 лв., за
2009 г. - 10245,20 лв., за 2010 г. - 11614,11 лв., за 2011 г. - 11830,19 лв., за
2012 г. - 12941,32 лв., за 2013 г. - 13165,36 лв., за 2014г. - 15056,74 лв., за
2015 г. - 3463,70 лв., за 2016 г. - 3574,03 лв., за 2017 г. е 5528,17 лв., а
доходите на ответницата за периода април 2006 г. - юни 2017 г. са както
следва, основно трудово възнаграждение : за 2006 г. - 2070 лв., за 2007 г. -
2760 лв., за 2008 г. - 2710 лв., за 2009 г. - 3096 лв., за 2010 г. - 3552 лв., за
2011 г. - 3096 лв., за 2012 г. - 1920 лв., за 2013 г. - 1820 лв., за 2014 г. - 4240
лв., за 2015 г. - 4350 лв., за 2016 г. - 2600 лв., а за 2017 г. - 0 лв. Ищецът П. Р.
П. е кредитополучател по Договор за потребителски кредит No79781 от
18.02.2019 г. сключен между него и Алианц Банк България АД. Банката е
предоставила на ищеца, като кредитополучател сума в размер на 21 000 лева
с цел : пълно погасяване на потребителски кредит на П. Р. П. в „Обединена
Българска Банка"; за пълно погасяване на потребителски кредит на П. Р. П. в
„ Банка ДСК" и остатъка - за текущи нужди. Крайният срок на договора е
18.02.2029 година. Към 25.01.2017 г. - датата на фактическата раздяла -
ищецът П. Р. П. е бил титуляр на непогасен кредит, в размер 17 277,38 лева
към „Обединена Българска Банка" АД по Договор за потребителски кредит
№ LD1511010404/20.04.2015 г. В периода 01.01.2008 г.- 08.09.2010 г. липсват
8
и не са предоставени данни, а през периода 01.01.2008 г. до 01.02.2017
година по банковата сметка във валута - евро на М. К. М. с IBAN
27FINV91501004562001, открита в „Първа Инвестицинна Банка" АД общо
изразходвани суми за периода са 16 018,22 евро.
Съдът е събрали гласни доказателства показания на свидетелите В.Г.
М., Н.Б.Д. и В.Л.П.. Свидетелка В.Г. М. - майка на ответницата твърди, че са
изпратили пари за първата вноска за закупуването на апартамента - 10 000
евро. Правили са ремонти след закупуването му. През 2012 г. са започнали да
правят ремонти. Първо - банята; входната врата; 2013 г. сменили са дограма;
после - ремонт на спалнята; външна изолация. Средствата предимно са били
от тях/родителите на ответницата/. Те със съпруга й са били в чужбина и са
изпращали средства. Дъщеря й е казвала, че ще правят ремонт на банята -
колко пари за материали, майстори, и те са пращали. Знае, че П. е теглил
кредит, когато са купували жилището. Счита, че М. сега е разбрала по делата
за рефинансирането. Продължавали са да изпращат пари. Вноските за
висшето й обучение те са ги плащали. На банковата й сметка са й пращали
парите. При закупуване на жилището дъщеря й е работела, била е касиерка.
От 2013 г. е в „А.“. 10 000 евро са дали за закупуването на апартамента. В
зависимост от ремонта са пращали пари, колкото струва. Пращали са по 200,
300, 400 евро, в зависимост от ремонта и от нуждите. Когато са правили
ремонта в хола е разбрала, че ищецът я е тормозел физически и психически.
Тогава са прекъснали изпращането на средства за 2-3 месеца. Накрая на
ремонта пак са превели пари, за да закупят обзавеждането. Пращали са пари
за банята, за плочки и за обзавеждане; за спалнята - са пратили повече пари за
изолация и ремонт; за дограми; за обзавеждането на хола; за входната врата;
за коридора, който са започнали, но не е бил довършен.
От показанията на свидетеля Н.Б.Д. съдът е установил, че единият от
изтеглените от ищеца кредити е бил жилищен, а другите за рефинансиране.
Парите от изтеглените кредити са отивали по ремонти на апартамента и за
изхранване на семейството, заплащане такси в университета, заемите за
ремонтите. Заявява, че той също му е давал малки суми от порядъка на 100-
200 лева и че ищецът е плащал разноските за обучение на ответницата.
Твърди, че като е започнал да ходи у тях, ответницата е завършвала и не е
работила. Парите ищецът е давал за апартамента, закупувал е материали.
Присъствал е на ремонти. Единият го е вършил той - шпакловал е ПВЦ
дограмата, понеже е била накриво. После за спалнята също е присъствал на
ремонта. Сочи, че апартаментът е купен с кредит, изтеглен от П..
Свидетелка В.Л.П. / майка на ищеца / твърди, че П. и М. след като са
купили апартамент са започнали да правят ремонти. Теглили са кредит да
купят апартамента и после са теглили постоянно за ремонтите. За
апартамента са теглили 20 000 лева, изтеглен от П.. Няколко пъти са теглили
пари. П. е теглил пари, ответницата не е ходила на работа, след това е била
студентка в С.. Тя е гледала детето. Сочи, че ответницата не е работила. Сега
е започнала да работи в „А.“. П. е плащал разходите за образование. Те са
9
пращали постоянно пари. За да ги издържат е продала ниви. П. е плащал ток,
вода, обзавеждането. С парите от кредита, теглен от П. са купили
апартамента. П. е издържал ответницата. Ламинат са слагали, баня, коридор
са правили. Един път свидетелката е пратила 5 000 лева, един път - 4 000 лева,
отделно от това и други пари е давала. Пращала ги е по банков път. И тези
пари са ги вложили в ремонта. В кухнята са сменяли тръби.
Съдът е приел, че показанията на свидетелка В.Г. М. кореспондират с
показанията на останалите свидетели, относно реално извършените ремонтни
дейности, както и с заключението на съдебно-счетоводната експертиза, и с
приетото извлечение от банковата сметка на ответницата, както и трудовата
книжка, поради което ги е кредитирал, независимо, че свидетелката е от
категорията на лицата по чл.172 ГПК. Показанията на свидетелите Н.Б.Д. и
В.Л.П., съдът е приел, че се опровергават от останалите събрани писмени
доказателства.
Доколкото ищецът твърди, че сумите от кредити, които е изтеглил са
вложени в разходи за семейството - ремонт на жилището, съдът е счел, че от
представените писмени и гласни доказателства не може да се направи извод
подкрепящ тезата му. При така установената фактическа обстановка, КРС е
направил следните правни изводи: От събраните писмени и гласни
доказателства не се установяват твърденията на ищеца, че сумите от заемите
от различни банки, теглени по време на брака от него са вложени за ремонт
на жилището и в този смисъл са разходвани за задоволяване на нужди на
семейството. Действително се е установило, че е извършван ремонт на
жилището. Ищецът твърди, че е рефинансирал с още 5000 лв.,
потребителския си кредит № LD1024310396/31.08.2010 г., за което е изтеглил
от „Обединена българска банка” АД потребителски кредит с №
LD1232510454/ 20.11.2012 г. със сумата от 5000 лв. Същият сочи, че е
извършил подобрения в размер на приблизителна стойност 9670 лв., които
обаче надхвърлят почти двойно отпуснатата с кредита от 20.11.2012 г. сума.
Къде и за какво са вложени точно тези 5000 лв. отново не стана ясно. Ищецът
уточнява, че на 20.04.2015г. с потребителски кредит LD1511010104/
20.04.2015 г., първоначалния кредит е бил рефинансиран с още 5000 лв.,
които били за ремонт и обзавеждане на хола и спалнята. Сочената сума,
платена като разходи отново надхвърля получената по кредита. Отново не се
доказа за какво точно са вложени изтеглените 5000 лв. по кредита от
20.04.2015 г., както и с какви средства са заплатени останалите твърдени
подобрения. В същото време от показанията на св. М. се установи, че са
пращали пари за материали и майстори за ремонта. От приетите по делото
писмени доказателства, кореспондиращи с показанията на св. М. КРС е
установил, че ответницата ежемесечно е получавала средства от родителите
си по банковата си сметка и че същата е работела през целия брачен живот на
страните, с изключение на периода, през който е била в отпуск по майчинство,
за отглеждане на общото на страните дете. При тези данни, напълно
недоказани е приел твърденията на ищеца, че в същия този период е влагал
10
суми за посрещане нуждите на семейството и ремонт на жилището. След като
не се установи, че сумите от получените от ищеца кредити са вложени за
задоволяване нужди на семейството, то и ответната страна не отговаря
солидарно за тези задължения, поради което и претенцията на ищеца е
неоснователна.
Въззивният съд намира за установена следната фактическата
обстановка по делото: Ищецът и ответницата са бивши съпрузи, чиито брак е
прекратен с Решение №261/12.06.2017г. на Районен съд-Казанлък,
постановено по гр.д. № 271/2017 г., влязло в сила на 12.06.2017 г. С
нотариален акт № 18, том 3, рег.№ 4619, нот.дело № 392 от 01.09.2010г. на
нотариус П. К., на 01.09.2010 год. П. Р. П. и съпругата му М.К.П. са закупили
от Н.Д.К. и И.Д.П. недвижим имот - апартамент № 43, находящ се в гр. К.,
***, ет. 2 за сумата 17 800 лв. От трудова книжка на ищцата М. К. се
установява, че ответницата е упражнявала трудова дейност през целия
период, в който е била в брачен съюз с ищеца, с изключение на периода, в
който е била в отпуск по майчинство за отглеждане на общото им дете.
На 04.04.2016 г. ищецът е закупил лек автомобил марка - Опел, модел -
Вектра, с per. №СТ***ТТ за сумата от 300 лв.
След прекратяването на брака между страните, с Решение от 31.08.2021
г., постановено по гр.д. № 2893/2017 г. е извършена делба между тях на
жилището, придобито в режим на СИО, като същото е поставено в дял на М.
К. М. и последната е осъдена да заплати на ищеца парично уравнение на дела
му в размер на 25 696 лв. в 6-месечен срок от влизане в сила на решението,
заедно със законната лихва. В производството по делбата, ищецът П. Р. П. е
предявил претенции по сметки и съдът е разгледал иск за заплащане на
подобренията, извършени в делбения недвижим имот. С влязло в сила
решение съдът е отхвърлил иска за подобренията, като е приел, че не се
установява, същите да са извършени или заплатени от ищеца. Предмет на
делото за делба са същите подобрения, за които ищецът претендира в
настоящото производство, с молба от 15.02.2021г., че е извършил с теглен от
него кредит в размер на 15 400 лв. на 31.08.2010г., рефинансиран с още два
кредита от 2012г. и 2015г., и допълнително получени на двата пъти още 5 000
лв.
Служебно известно е на съда, че е налице произнасяне на КРС по гр.д.
№ 2700/2017г. с решението по което е отхвърлен предявеният от М. К. М. иск
с правно основание чл.23, ал.1 СК във вр. чл. 21, ал.4 СК за установяване, че е
изключителен собственик на недвижим имот, находящ се в гр. К., ***, с площ
64.57 кв.м., закупен от страните с нотариален акт № 18, том ІІІ, н.д.№
392/2010г. на нотариус П. К., с район на действие РС – Казанлък. Решението е
потвърдено с решение на СтОС, постановено по гр.д.№ 1351/2018г. и с
решение № 126 от 31.01.2020г., постановено по гр.д.№ 352/2019г. по описа на
ВКС, ІІ ГО и от 31.01.2020г. е в сила. В мотивите на съдебното решение,
съдът е приел,че недвижимият имот на страните е закупен за сумата 34 666
11
лв., а не за посочената в нотариалния акт цена 17800лв. Установено е, че
ищцата е изплатила от нейната сметка в банка сумата от 21 366 лв., събирани
от преводи от сестра и и родителите и, а ответникът – 13 300 лв., за което П.
П. е изтеглил кредит на 31.08.2010г. в размер на 15 400 лв. В тази насока са и
твърденията на ответника в производството по гр.д.№ 2700/ 2017г. по описа
на КРС -П. Р. П., които като неизгодни за него следва да се вземат предвид от
съда в настоящото производство.
От заключението на приетата от съда съдебно - счетоводна експертиза
пред районния съд се установява, че ищецът П. Р. П. е теглил кредити от
„ОББ" АД, както и такива - предоставени с кредитни карти през 2008 г., 2010
г., 2012 г. и 2015 г. Ищецът П. Р. П. е бил кредитополучател на следните
кредитни продукти от ОББ АД, както следва: Потребителски кредит с номер
LD********** изтеглен на 29.09.2008 г., с първоначален размер 1 000 лева;
Кредитна карта с първоначален размер 2 000 лева, и дата на Договора
03.10.2008 година; Потребителски кредит с номер LD1024310396 изтеглен на
31.08.2010 г. с първоначален размер 15 400 лева; Потребителски кредит с
номер LD1232510454, изтеглен на 20.11.2012 г. с първоначален размер 20 000
лева; Потребителски кредит с номер LD1511010404, изтеглен на 20.04.2015
г., с първоначален размер 20 000 лева. Ищецът е рефинансирал следните свои
потребителски кредити в „ОББ" АД, както следва: на 19.11.2012 г. с Договор
№ LD1232510454/20.11.2012 е рефинансиран дължим остатък по Договор №
LD1024310396/31.08.2010 г. в размер на 13 517,79 лева; на 17.04.2015 г. с
Договор № LD1511010404/20.04.2015 г. е рефинансиран дължим остатък по
Договор № LD1232510454/20.11.2012 г. в размер на 16 876,86 лева ; на
18.02.2019 г. с Договор № 79781/18.02.2019 г. сключен с „ Алианц Банк
България" АД е рефинансиран дължим остатък по Договор №
LD1511010404/20.04.2015 г. в „ОББ" АД в размер на 13 884,80 лв. Плащането
е извършено с банков превод на стойност 13 900 лева. Плащанията са
извършвани от разплащателна сметка на титуляра - П. Р. П.. Кредитите са
окончателно погасени към датата на рефинансиранията, както следва:
Договор № LD1024310396/31.08.2010 г. на 19.11.2012 г.; Договор №
LD1232510454/20.11.2012 г. на 17.04.2015 г.; Договор №
LD1511010404/20.04.2015 г. на 18.02.2019 г. От 25.01.2017 г. - датата на
фактическата раздяла до 18.02.2019 г. - дата, на която ищецът окончателно
погасява кредитите в „ОББ" АД е заплатил общо 6 258,11 лева за погасяване
на редовни погасителни месечни вноски по Договор №
LD1511010404/20.04.2015 г., съгласно погасителен план /Приложение/.
Ищецът П. Р. П. е кредитополучател по Договор за потребителски кредит
№79781 от 18.02.2019 г. сключен между него и „Алианц Банк България“, АД.
Банката е предоставила на ищеца, като кредитополучател сума в размер на 21
000 лева с цел : пълно погасяване на потребителски кредит на П. Р. П. в
„Обединена Българска Банка"; за пълно погасяване на потребителски кредит
на П. Р. П. в „ Банка ДСК" и остатъка - за текущи нужди. Крайният срок на
договора е 18.02.2029 година. Към 25.01.2017 г. ищецът П. Р. П. е титуляр на
12
непогасен кредит, в размер 17 277,38 лева към „Обединена Българска Банка"
АД по Договор за потребителски кредит № LD1511010404/20.04.2015 г. През
периода 01.01.2008 г. до 01.02.2017 година по банковата сметка във валута -
евро на М. К. М., IBAN 27FINV91501004562001, открита в „Първа
Инвестицинна Банка" АД общо са изразходвани суми 16 018,22 евро.
По делото първоинстанционният съд е събрал и гласни доказателства
показания на свидетелите В.Г. М., Н.Б.Д. и В.Л.П.. Свидетелка В.Г. М. - майка
на ответницата твърди, че са изпратили пари за първата вноска за
закупуването на апартамента - 10 000 евро. Правили са ремонти след
закупуването му. През 2012 г. са започнали да правят ремонти. Първо -
банята; входната врата; 2013 г. сменили са дограма; после - ремонт на
спалнята; външна изолация. Средствата предимно са били от тях/родителите
на ответницата/. Те със съпруга й са били в чужбина и са изпращали средства.
Дъщеря й е казвала, че ще правят ремонт на банята - колко пари за материали,
майстори и те са пращали. Знае, че П. е теглил кредит, когато са купували
жилището. Счита, че М. сега е разбрала по делата за рефинансирането.
Продължавали са да изпращат пари. Вноските за висшето й обучение те са ги
плащали. На банковата й сметка са й пращали парите. При закупуване на
жилището дъщеря й е работела, била е касиерка. От 2013 г. е в „А.“. 10 000
евро са дали за закупуването на апартамента.Пращали са по 200, 300, 400
евро, в зависимост от ремонта и от нуждите. Когато са правили ремонта в
хола е разбрала, че ищецът я е тормозел физически и психически. Тогава са
прекъснали изпращането на средства за 2-3 месеца. Накрая на ремонта пак са
превели пари, за да закупят обзавеждането. Пращали са пари за банята, за
плочки и за обзавеждане; за спалнята - са пратили повече пари за изолация и
ремонт; за дограми; за обзавеждането на хола; за входната врата; за коридора,
който са започнали, но не е бил довършен.
Свидетелят Н.Б.Д. твърди, че единият от изтеглените от ищеца кредити
е бил жилищен, а другите за рефинансиране. Парите от изтеглените кредити
са отивали по ремонти на апартамента и за изхранване на семейството,
заплащане такси в университета, заемите за ремонтите. Заявява, че той също е
давал малки суми от порядъка на 100-200 лева на заем. Твърди, че като е
започнал да ходи у тях, ответницата е завършвала и не е работила. Парите
ищецът е давал за апартамента, закупувал е материали. Присъствал е на
ремонти. Единият го е вършил той - шпакловал е ПВЦ дограмата, понеже е
била накриво. После за спалнята също е присъствал на ремонта. Сочи, че
апартаментът е купен с кредит, изтеглен от П..
Свидетелка В.Л.П. / майка на ищеца / твърди, че П. и М. след като са
купили апартамент са започнали да правят ремонти. Теглили са кредит да
купят апартамента и после са теглили постоянно за ремонтите. За
апартамента са теглили 20 000 лева, изтеглен от П.. Няколко пъти са теглили
пари. П. е теглил пари, ответницата не е ходила на работа, след това е била
студентка в С.. Тя е гледала детето. Сочи, че ответницата не е работила. Сега
е започнала да работи в „А.“. П. е плащал разходите за образование. Те са
13
пращали постоянно пари. За да ги издържат е продала ниви. П. е плащал ток,
вода, обзавеждането. С парите от кредита, теглен от П. са купили
апартамента. П. е издържал ответницата. Ламинат са слагали, баня, коридор
са правили. Един път свидетелката е пратила 5 000 лева, един път - 4 000 лева,
отделно от това и други пари е давала. Пращала ги е по банков път. И тези
пари са ги вложили в ремонта. В кухнята са сменяли тръби.
Показанията на свидетелка В.Г. М. кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства, относно извършените ремонтни дейности в
жилището, със заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
извлечението от банковата сметка на ответницата, както и с трудовата книжка
на ответницата, поради което съдът намира, че следва да ги кредитира.
Показанията на свидетелката В.Л.П., в частта им, че ищецът е изтеглил
кредит 20 000 лв., за закупуване на апартамента са в противоречие с
останалите събрани по делото доказателства, поради което не следва да се
кредитират в тази част. В останалата им част, както и показанията на
свидетеля Н.Д. доколкото не кореспондират с другите събрани по делото
доказателства, също не следва да се кредитират.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Правно основание на исковете е чл. 32, ал. 2 от СК,
съгласно който съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за
задоволяване на нужди на семейството. За да се приемат за основателни
предявените искове следва да се установи не само, че по време на брака
между страните ищецът е поел парично задължение, което в настоящия казус
е безспорно, но следва преди всичко да се установи, че тези суми са вложени
за задоволяване нужди на семейството. Това е така, тъй като няма пречка
макар и по време на брака, всеки от съпрузите да поеме задължение, което не
е предназначено да обслужва нуждите на семейството, в който случай
солидарна отговорност не е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от
ЗЗД презумпцията за равна задълженост във вътрешните отношения между
солидарните длъжници е оборима. Алинея втора на цитираната разпоредба
гласи, че солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част от това,
което е платено за погасяване на дълга към момента на погасяването. Това
правило важи в пълна степен и за съпрузите. Съгласно СК и константната
съдебна практика, когато единият съпруг поеме задължение за задоволяване
нуждите на семейството се предполага, че длъжниците са се
облагодетелствали в равна степен. Тази презумпция обаче е оборима и в
рамките на съдебното производство съществено значение имат изявленията
на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват
признания за факти, които съдът следва да цени с оглед на всички
обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи, както е в
настоящия казус, дори само един от тях да е получил заема, той следва да
заяви за какво е разходвана сумата. Ако не се докаже от страната, носеща
съответната доказателствена тежест в процеса, че заявените разходи не са
извършени или, че удовлетворената нужда не е семейна, то следва да се
14
приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди.
В настоящия случай ищецът, който е теглил заем по време на брака
твърди, че сумата е разходвана за семейни нужди и конкретно -извършване на
ремонт на семейното жилище по време на брака. Ответната страна оспорва
тези твърдения. От събраните по делото доказателства, както и от
твърденията на страните и приетото за установено от съда в решението по
гр.д.№ 2700/2017г. по описа на КРС, както и решенията на СтОС и ВКС,
постановени в производството по чл. 23, ал.1 СК, съдът намира за установено
по категоричен начин, че от първоначалната сума 15 400 лв., от изтегления от
ищеца П. Р. П. кредит на 31.08.2010г. , сумата 13 300 лв. е заплатена за
покупката на недвижимия имот на страните. Доколкото останалата част от
действителната продажна цена 34 666 лв. е заплатена от ищцата, със средства
от нейната банкова сметка, дарени и от родителите и сестра и, то сумата от 13
300 лв., част от изтегления от ищеца кредит на 31.08.2010г., платена от ищеца
П. е лично негова и не е вложена за нуждите на семейството. Със
заплащането на тази сума ищецът е станал съсобственик, заедно с
ответницата на съответната идеална част от недвижимия имот. В този смисъл,
не може да се приеме, че тази сума е била изтеглена и вложена за
задоволяване на нуждите на семейството. Наистина безспорно е, че страните
са извършвали ремонти на жилището си, но от показанията на св. М. – майка
на ответницата се установи, че материалите, труда на майсторите и всички
разходи по ремонтите са заплащани със средства, изпращани на страните от
родителите на ответницата. Показанията и в тази част се потвърждават и от
разпечатката от банковата сметка на ответницата, от която е видно, че по
сметка на М. К. редовно са постъпвали суми от В. М.. На следващо място по
делото за делба, ищецът П. П. претендира заплащане на идентични
подобрения на тези, посочени в настоящото производство, за които твърди, че
са направени и заплатени от него с лични негови средства, които твърдения
са в съществено противоречие с твърденията му по настоящото дело. На
следващо място тези подобрения са увеличили стойността на делбения имот и
са оценени при определяне на пазарната му стойност в делбеното
производство. По този начин извършените от тях подобрения се поемат по
равно от страните съобразно дяловете им в съсобствеността.
При това положение, предвид противоречивите твърдения на ищеца П.
П. в производството по чл. 23, ал.1 СК, в делбеното производство и в
настоящото, съдът намира, че напълно недоказани останаха твърденията му в
настоящото производство, че сумите по изтегления от него кредит на
31.08.2010г., рефинасиран с други два кредита от 2012г. и 2015г. с по още 5
000 лв. са били изразходвани за задоволяване на нуждите на семейството,
поради което претенцията му е неоснователна.
Предвид изложените съображения, решението на РС – Казанлък като
законосъобразно и правилно, макар и с други съображения, следва да бъде
потвърдено.
15
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, на въззиваемата
следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, съгласно представените
доказателства и списък.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260032/17.06.2022г., постановено по гр.д.
№ 743/2019г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА П. Р. П., ЕГН **********, град К., *** да заплати на М. К.
М., ЕГН **********, град К., *** сумата 1000 /хиляда/ лева, представляващи
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16