№ 64
гр. И., 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20211840200446 по описа за 2021 година
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 21-0274-001058/20.07.2021 г., издадено от
Началника на РУ-И. на АС. Ж. Д. ЕГН ********** от гр. И., ул. „Л.“ № 9 за нарушение на
чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.
А.Д. е обжалвал наказателното постановление като оспорва фактическите
констатации в акта. Твърди, че не е извършил административно нарушение, тъй като не е
знаел, че управляваното от него превозно средство е било с прекратена регистрацията.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От представените по делото АУАН № 387623/04.04.2021 г. се установява, че Ангел
Славчев на 04.04.2021 г. около 10,10 часа е бил спрян за проверка в района на кръстовището
на ул. Св. Софроний Врачански и ул. Хаджи Димитър в гр. И. докато е управлявал лек
автомобил „Ауди А4“, рег. № ********. При проверката било установено, че лекият
автомобил е собственост на Павлин Венциславов Иванов от гр. И. и е със служебно
прекратена регистрация на 29.01.2021 г., поради което и актосъставителят е приел, че то не е
регистрирано по надлежния ред и Д. е допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Констатациите в акта са потвърдени от показанията на актосъставителя В.Т. и
свидетелят по акта Г.Г., според които автомобилът е бил със служебно прекратена
регистрация.
Административнонаказателната преписка е била изпратена на РП-И. с оглед
преценката за осъществяване на състав на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като с
постановление от 21.06.2021 г. по пр. пр. № 439/2021 г по описа на РП-И. е било отказано
образуването на наказателно производство, тъй като Д. не е знаел, че управлявания от него
1
автомобил е бил с прекратена регистрация, поради което и деянието му не е съставомерно от
субективна страна.
След получаване на постановлението за РП-И. е било издадено наказателно
постановление № 21-0274-001058/20.07.2021 г., с което на А.Д. за нарушение на чл. 140, ал.
1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и е
лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.
От представените по селото писмени доказателства се установява, че лекият
автомобил „Ауди А4“, рег. № ******** на 27.11.2020 г. е бил продаден на И. П. И. и на
05.04.2021 г. е издадено свидетелството за регистрация, като към 04.04.2021 г. за автомобила
е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и е бил преминал
годишен технически преглед.
С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, и по същество – основателна.
Актът и наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на
тяхната компетентност, като в хода на административнонаказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя.
От събраните в хода на производството доказателства обаче се установи, че
управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил собственост на друго лице, което е
предоставило управлението му на Д.. В случая отсъстват каквито и да е доказателства за
това, че жалбоподателят е знаел или е предполагал, че управляваният от него лек автомобил
е бил с прекратена регистрация, още повече, че за автомобила е имало всички необходими
документи. Няма данни за това служебно прекратената регистрация да е била съобщена на
собственика на автомобила.
Това дава основание на настоящия състав да приеме, че нарушението по чл. 140 ЗДвП
не е било осъществено от субективна страна, тъй като жалбоподателят не е имал
съзнанието, че управлява дерегистриран автомобил, поради което и атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Следва да се отбележи, че щом като деянието на А.Д. не е съставомерно по чл. 345,
ал. 2 НК, какъвто е изводът на Районна прокуратура – И. при отказа за образуване на
наказателно производство, то не е възможно за същото деяние да бъде наложено
административно наказание, доколкото в принципен план носенето на
административнонаказателна отговорност предполага обективна и субективна
съставомерност на деянието.
Съгласно действащата към настоящия момент редакция на чл.. 63, ал. 3 ЗАНН в
съдебните производства по страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК, в чийто чл. 143, ал. 1 АПК е предвидено, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От своя
страна в т. 6 ДР АПК е предвидено, че "поемане на разноски от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата, на което е
административният орган. Доколкото атакуваното НП е издадено от началника на РУ на
МВР-И., което е поделение към юридическото лице ОДМВР-София, то на последното
следва да бъдат възложени сторените в хода на производството разноски.
Направеното от наказващия орган възражение за прекомерност на разноските е
основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което и в полза на
2
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в чл. 18, ал.2, във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0274-001058/20.07.2021 г., издадено
от Началника на РУ-И., с което на АС. Ж. Д. ЕГН ********** от гр. И., ул. „Л.“ № 9 на
основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 10 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР –София ДА ЗАПЛАТИ на АС. Ж. Д. ЕГН ********** от гр. И.,
ул. „Л.“ № 9 сторените разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС–
София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
3