№ 675
гр. Варна, 23.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
Членове:Светлозар Г. Г.
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Теодора Св. И.
и прокурора П. Ил. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Михайлова Въззивно частно
наказателно дело № 20253100600879 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
Жалбоподателят С. Д. И., редовно призована, явява се лично и с адв. П.
П., от преди.
Вещото лице С. В. В., редовно призован, явява се лично.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ пристъпи към допълнителен
разпит на вещото лице, изготвило заключението на съдебно-психиатрична
експертиза от 26.05.2025 г.
Вещото лице В.: Поддържам даденото заключение.
На въпроси на Прокурора:
Вещото лице В.: Това, че освидетелстваната И. няма критичност към
заболяването си мога да го твърдя към него момент, най-вероятно преди да
постъпи в болницата. Предвид състоянието, в което е постъпила, най-вероятно
това се дължи на нарушение в редовността на приемане на терапията -
неприемането на лекарствата влошава състоянието. При приемането й в
болницата състоянието, в което е била е било влошено. Аз съм го дал от
1
дежурен лекар, който я е приемал. Описал е влошено психично състояние.
Спекулирам сега, но е възможно тя да е нарушила редовността на приемане на
медикаментите, защото това е хронично заболяване. То не е такова, което
продължава 1 седмица, 1 месец или 1 година.
Може да се обсъждат и други причини, освен нарушение в редовния
прием на медикаменти за влошаване на състоянието й. Може да има
стресогенно събитие, повишено напрежение по някакъв повод също да
обостри състоянието. Няма гаранция, че дори и при редовен прием на
лекарствата, че никога повече няма да има влошаване, но редовният прием
минимизира вероятността това да се случи.
Това принудително настаняване гарантира приема на лекарствата. Който
медикамент прецени лекуващият лекар според състоянието, според
симптомите. Слава богу вече има различни медикаменти, има избор и се
преценява от лекаря, извършващ лечението.
На въпроси на адв. П.:
Вещото лице В.: В практиката ми нямам спомен друг път да съм
лекувал С., но е лежала последно преди настоящата хоспитализация помня
сравнително отдавна. Конкретно не я помня.
Когато правих експертизата С. беше под въздействие на медикаменти,
които са давани в болницата, провеждаше се лечение. След първото заседание
в районния съд съм говорил лично с нея и визитации съм минавал в
отделението. Така че напълно достатъчни впечатления имам от нея. След
разговор с нея и анализ на цялата документация съм достигнал до изводите си,
включително се запознах и с първото заседание, където не съм присъствал.
На въпроси на прокурора:
Вещото лице В.: В интерес на истината преди изписването е направена
преценката, че тя има необходимост от принудително лечение. Тя е изписана в
ден, в който даже аз не съм бил на работа.
На въпроси на съда:
Вещото лице В.: Не мога да отговоря защо беше изписана, т.к. в деня,
когато е била изписана, аз не бях на работа. Колегите явно така са преценили.
Даже не знам кой колега я е изписал. Доколкото знам там е станало някакво
объркване и те не са знаели, че е настанена за стационарна експертиза. Със
сигурност това изписване е станало по нейно желание. Тя имаше желание
всеки ден да бъде изписана.
Поведението й е болестно повлияно най-малкото. Но сега дали точно е
имало някаква психотична симптоматика, която да е провокирала тази
реакция ми е трудно мога да отговоря, още повече не съм и имал такава
задача, за да разсъждавам по въпроса. Но със сигурност поведението й е
повлияно от болестта – има ги параноидните нагласи за отношение, за
злонамереност от страна на другите. Съответно това улеснява едни реакции
спрямо другите, които не са оптимални и общоприети.
При изписването й със сигурност е било назначено да се продължи да
взема това, което е приемала като медикаменти. Но в болницата не съм си
2
записал финалната терапия каква е била. При всички случаи са дадени
препоръки за продължаване на лечението в домашни условия. По време на
престоя първоначално е започнато с инжекционно лечение, но финалната
терапия я нямам.
И преди и сега тя съобщава, че приема „Латуда“, което е антипсихотик и
е възможно като терапия. Чисто професионално, предвид ситуацията и
състоянието, в което е постъпила, бих преразгледал тази терапия, защото ако
тя е адекватна изобщо нямаше да се стигне нито до това да се срещаме, нито
до това да бъде заведена в болница. Т.е. тази терапия би трябвало да се
коригира. В болницата не й е давано това лекарство.
От тук нататък съществуват за нея няколко хипотези: първо да
продължава да приема медикаменти изобщо, защото едното от нещата, които
може да се случи е да не приема медикаменти. Тя практически няма дори на
кого да се довери да упражнява някакъв контрол. Сега спекулирам, но докато
родителите й са били живи са се грижили и са съдействали тя да има редовен
прием. За това и през годините почти няма хоспитализации, сравнително
благоприятно е протичало заболяването и е имало някакъв контрол.
Второто е конкретния избор на медикамент. При всички положения и
това го пише почти във всяка епикриза, че трябва да се проследява в
амбулаторни условия редовно от психиатър. Няма от болница или психиатрия
да се изпише едно лекарство днес и следващите 5 години да си го пиеш по
този начин, да не ходиш при психиатър и да казваш, че всичко е наред.
Динамични са нещата. Както се вижда може да се обостри състоянието. Това
налага или промяна в дозировката или във вида на медикамента. Т.е. ако
продължи да ги приема, което искрено се надявам, другото, което трябва да
направи е редовно да се консултира с психиатър, защото терапията трябва да
се оптимизира, за да не се допуска влошаване в състоянието.
Сигурно е възможна промяна в заключението относно срока на
задължителното лечение, както и на мястото, на което трябва да се извърши,
ако наново я изследвам, за да кажа към настоящия момент какво е
положението. Със сигурност в психиатрията краткосрочно лечение за
повечето разстройства няма. На нашите лекарствата им е необходимо
известно време и концентрация да се натрупа, за да започнат да действат.
Естествено, ако сега състоянието й е друго може и да се промени
заключението ми, но сега не мога да установя това, защото ще ми трябва доста
време.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че на вещото лице следва да бъде определено
възнаграждение за изслушването му в днешното съдебно заседание и
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице В. за изслушване в
3
днешното съдебно заседание в размер на 100,00 /сто/ лева, платими от
бюджета на съда. (издаден РКО)
СЪДЪТ обяви съдебното следствие за приключено и дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:
Прокурорът: След изслушването на доц. В. в днешното съдебно
заседание си направих извод, че заключението, дадено към момента, в който е
протичала терапия за експертно изследване всъщност това, което е повлияло
на заключението да е в този смисъл е преценката, че има хронично
заболяване, което е повлияло болестно на поведението й във всички случаи. В
конкретния случай е нямало критичност според вещото лице. А от друга
страна от заявеното, което е важно, че трябва да има регулярен контрол от
медицинско лице. Това, което настаняемата заявява, че има намерение да се
консултира с лекуващия си лекар и да приема терапията, която й е предписана
в домашни условия, дава основания да се приеме, че заключението е било
компетентно и е важало към него момент, но към настоящия момент съдът
може и да не се съобрази с него, т.к. няма други индикации за някакъв ексцес.
Да, хронично е заболяването, но все пак трябва да е налице, освен
медицинският и социалният критерий, за да се стигне до ограничаване на
човешките права и настаняване на принудително лечение. Въпреки
заключението и всъщност като допълнение изказването на вещото лице ме
навежда на мисълта, че няма към настоя момент необходимост от настаняване
за принудително лечение.
Адв. П.: Аз ще допълня в смисъл, че последната хоспитализация е
констатирано заболяването е от преди около 17 години. От тогава до
предходната не е имало ексцесии по отношение на моята подзащитна. Тя се е
грижила за родителите си, включително баща й е бил с тежко здравословно
състояние след прекаран инсулт. Тя и майка й са го гледали и е нормално след
загубата им да се чувства депресирана, както всеки след загуба на родителите
си би се чувствал. Тя сама се е грижила за тях и към настоящия момент сама
се грижи за себе си - готви, обслужва се, има градина в Куманово, където
отглежда зеленчуци и плодове, прави зимнина, в Каменар също има място,
което тя поддържа. Освен това редовно се консултира и посещава д-р Б., която
е неин лекуващ лекар. Тя спазва лечението, което й е определила. Д-р Б. е била
лекуващ лекар в този целия дълъг период, за който става въпрос. Това не е
взето предвид при изготвянето на заключението.
Освен това заключението на вещото лице не отговаря на
действителността. Извадени са една малка част от показанията, които са
цитирани и то не така, както са дадени в протокола. Има разлика между
експертизата и протокола. Записано е тук, че имало физически сблъсък,
посягане с лопати, сбили се - това са неща, които не са се случвали. Въпреки
това ги има описани по неизвестни причини.
Откакто е изписана от м. април до днес не е имало проблеми с никой.
4
Искам да се има предвид, че ако се случи едно такова лечение какви биха били
отношенията със съседите при връщането й. Доколко е обективно
производството пред районния съд, след като прокурор от районна
прокуратура се обажда да дойде линейката и дава показания като свидетел по
делото.
В случая не е налице медицинският критерий, за който ставаше въпрос
преди. Става въпрос за битов конфликт, който ако се разглежда детайлно,
породен от спорове за плащане на сметки и поддържане на реда в общи части
– нещо, което го има в абсолютно всички етажни собствености в цяла
България. Това не може да бъде повод за викане на линейки и т.н. Не е налице
и хипотезата по чл.146 ал.1 от Закона за здравето, т.к. няма никакво
нарушение на тези психични функции, визирани в закона, няма никакво тежко
или параноидно разстройство, което да повлиява, да е изразено трайно и да
дава негативни последици на поведението й по отношение на себе си, нито по
отношение на други лица. Това е в резултат на дребен битов конфликт, който
вече е отшумял и няма да се случи повече, защото всеки си е направил
изводите от всички тези отношения. Предполагам, че до ден днешен няма
въобще да се случат повече. Поради това моля да отмените решението на
Варненски районен съд.
Освидетелстваната И.: Не желая да ходя в „Царев брод“ да се лекувам,
защото полагам всячески усилия да се чувствам добре и поддържам терапия,
която както сте запознати и от случая се чувствам добре. Двете дами с мен в
залата са мои приятелки.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание обяви на страните решението
си.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5