Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С Решение № 581/11.01.2012г., постановено по гр.д. № 857/2011г., Горнооряховският районен съд е осъдил Р. И. С. да заплати на „А. Т.” А. сума в размер на 2290, 65 лв., представляваща неизплатено арендно плащане за стопанската 2009/2010г. за арендувани общо 159, 073 дка земеделска земя при цена по 14, 40 лв. на дка, съгласно сключен договор от 03.04.2008г. за аренда на земеделски земи с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба – 19.04.2011г. до окончателното изплащане. С. е осъден да заплати на „А. Т.” А. и сума в размер на 124, 31 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 2290, 65 лв. за периода 05.10.2011г. до 14.04.2011г. като за разликата от 0, 34 лв. до пълния предявен размер от 124, 65 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. В полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 603, 10 лв. Срещу това решение, в осъдителната му част, е постъпила въззивна жалба от Р. С. подадена чрез пълномощника му адв. К. А. от ВТАК. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът превратно бил тълкувал доказателствата по делото и по този начиÝ достигнал до погрешни изводи. Такъв бил извода му относно неоснователността на направеното от жалбоподателя възражение по чл. 83 ал. 1 ЗЗД, доколкото ищецът бил изпълнил задължението си по договора с предаването на процесните земи за ползване. Неизпълнението на задължението на арендодателя да предостави скици на имотите е довело до невписване и нерегистриране на процесния договор, а оттам и до невъзможност за арендатора да получи следващите му се субсидии и национални плащания за арендованата земя. Това неточно изпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение, поради което арендатора следва да бъде освободен от задължението си за реално изпълнение, тъй като неизпълнението му се дължи на обстоятелства за които арендодателя е отговорен. Сочи, че за да се подаде заявление за кандидатстване пред съответната ОСЗ, преписката трябва да е надлежно окомплектована, тъй като общинските служби по земеделие на практика не приемали заявление към които не са приложени договори отговарящи на условията на чл. 3 ал. 1 изр. посл. ЗАЗ и чл. 7 Наредба № 6/18.02.2000г. Отново се навеждат доводи за нищожност на процесния договор за аренда, но този път поради неспазване на предписаната от закона форма. Изтъкват се обстоятелства за прекратяване/разваляне на договора от дата 20.05.2010г. с уведомление отправено от арендодателят до арендатора, което надлежно е сведено до знанието на последния. Сочат се уважителни причини за представяне на самото уведомление едва с въззивната жалба. Счита, че с оглед прекратяването на договора от 20.05.2010г. евентуално дължимата сума би била в размер на 1336, 20 лв. Отправя се искане до съда за отмяна на обжалваното съдебно решение в осъдителната му част и постановяване на ново с което предявения иск да бъде отхвърлен. Алтернативно се иска отмяна на решението в осъдителната му част за разликата над 1336, 20 лв. до уважения размер от 2290, 65 лв. и отхвърляне на иска в тази му част. Претендират се разноски в производството. Въззиваемата страна „А. Т.” А., в срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК, е депозирала отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба като се излагат аргументи срещу оплакванията развити в нея. Сочи, че в новопредственото уведомление за разваляне на договора изрично е посочено, че арендатора дължи плащане за цялата стопанска 2009/2010г. и че с него същият изрично е уведомен да не извършва агротехнически мероприятия по обработването и засяването на земята, но не и по отношение на събирането на плодовете от вече посятото. Моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение като правилно. В съдебно заседание приложеното към въззивната жалба уведомление от „А. Т.” А. за разваляне на процесния договор е прието като писмено доказателство по делото, като е извършен и разпит на свид. В. К.. Страните поддържат жалбата респ. отговора си като претендират съдебни разноски. За да се произнесе, въззивният съд съобрази: Въззивната жалба е подадена в законноустановения срок от легитимна страна, която има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно и допустимо изцяло. В необжалваната си част, с която претенцията за мораторна лихва е отхвърлена за разликата от уважения размер 124, 31 лв. до пълния предявен размер от 124, 65, т.е. 0, 34 лв., решението на районния съд е влязло в законна сила. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Първоинстанционното производство е било образувано по искови претенции, предявени от въззиваемото дружество – ищец „А. Т.” А. против въззивника Р. И. С. за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 2290, 65 лв., представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2009/2010г. за арендуваните от ответника 159, 073 дка земеделска земя, ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 124, 65 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 05.10.2010г. до 14.04.2011г. Съобразно изложените в исковата молба твърдения ищцовото дружество, в качеството му на арендодател, е сключило с ответника договор за аренда на земеделски земи от 03.04.2008г. с нотариална заверка на подписите, съгласно който на С. са предоставени за възмездно ползване 159, 073 дка земеделски земи, находяща се в землището на с. Сливовица, общ. Златарица, подробно описани в договора. За стопанската 2009/2010г. уговореното арендно плащане за декар земя възлизало в размер на 14, 40 лв., съгласно раздел III т.3.4. от същия или общо сумата от 2290, 65 лв. за всички арендувани земи, за която сума била издадена фактура № */16.09.2010 г. Ответникът не извършил плащане на тази сума, въпреки многократните покани отправени до него, поради което ищецът счита че претенциите му следва да бъдат уважени изцяло. Ответната страна по делото се противопоставя на ищцовите претенции с твърдения за неоснователност. Прави възражения за нищожност на процесния договор, поради противоречие със закона, Същият не бил вписван в имотния регистър към Агенцията по вписванията и не бил регистриран в ОСЗ като причините за това били липсата на актуални скици за отделните имоти. Това попречило на арендатора да ползва имоти и да получи следваща му се субсидия, поради което неизпълнението за заплащане на арендната вноска се дължи на обстоятелства за които е отговорен арендодателят. С оглед на което, на основание чл. 83 ал. 1 ЗЗД, ответникът следа да бъде освободен от задължение за реално изпълнение по договора. Непредставянето на скиците всъщност било неизпълнение на задължението на арендодателя да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на имотите, което е довело до лишаването му от субсидия в размер на 3 217 лв. за стопанска година 2009/2010. т.е. налице са пропуснати ползи. Прави изявление за прихващане на тази сума с претендираната от ищеца като уточнява в съдебно заседание, че е същото е в условията на евентуалност. От фактическа страна между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата по делото, че на 03.04.2008г. „А. Т.” като аренододател, чрез пълномощника си Н.В.С. и Р. И. С. като арендатор са сключили договор за аренда, по силата на който арендодателят е предоставил на арендатора общо 159, 073 дка земеделски земи за временно и възмездно ползване за срок от пет години считано от 01.10.2007г. Земеделските земи, предмет на договора, се намирали в землището на с. С., общ. З. и са подробно описани в Приложение – Опис, което е подписано от страните и е неразделна част от процесния договор. Арендната цена съгласно раздел III от договора е платима само в пари като за първата стопанска година /2007/2008/ е в размер на 10 лв. на дка и 20 % завишение за всяка следваща стопанска година т.е. за стопанската 2009/2010г. арендната вноска е в размер на 14,40 лв. на дка, платима най – късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година за която се дължи. Видно от самия договор същият е с нотариална заверка на подписите на страните извършена от нотариус Й.Ц. с рег. № 321, с район на действие РС Елена. По делото не се спори, че процесния договор за аренда не е вписан в нотариалните книги и не е регистриран в ОСЗ – гр. З. За дължимата арендна вноска в размер на 2290, 65 лв. за стопанската 2009/2010г. ищцовото дружество е издало фактура № */16.09.2010 г. /лист 16/. От уведомление за разваляна на договор за аренда, изхождащо от ищеца и отправено до Р. С. се установява, че на основание чл. 27 ал. 1 т .4 вр. чл. 28 ал. ЗАЗ, считано от 20.05.2010г., поради забавено плащане на дължимото арендно възнаграждение за стопанската 2008/2009г. за повече от три месеца, „А. Т.” А. развалят процесния договор за аренда от 03.04.2008г. В уведомлението изрично е посочено, че дължимото арендно плащане за стопанската 2009/2010г. по процесния договор следа да се заплати най – късно до 02.10.2010г. Установява се от служебна бележка на ОСЗ – гр. З. от дата 27.06.2011г., че за стопанската 2009/2010г. ответникът не е подавал декларация по чл. 70 ал. 2 от ППЗСПЗЗ за регистрация по Наредба № 3/1999г. за имоти собственост на ищцовото дружество, находящи се в землището на с. С., общ. З. За установяване на релевантни към изхода на спора факти и обстоятелства пред районният съд е извършен разпит на свид. Н.В., а във въззивната инстанция на свид. В. К.. От разпита на В. се установява, че към момента на подписване на процесния договор е работил като пълномощник на ищеца, и че при сключването му не е предал скици за имотите на ответника. Установява се още, че земеделските земи не са били предоставяни на други арендатори и че към този момент е било достатъчно да се сключи договор за аренда, за да почне арендатора да ползва земите. От показанията на В. К. се установява, че е присъствал на разговор между ответника и адв. Г., в който С. бил уведомен, че процесния договор е развален от ищеца през 2010г. Пред първостепенният съд е изслушана съдебно – икономическа експертиза, от чието заключение се установява, че фактура № */16.09.2010 г. е осчетоводена в счетоводството на дружеството – ищец, но не и в счетоводството на ответника и по нея последния не е извършил плащане. Според същото заключение върху сумата по фактурата – 2290, 65 лв., мораторната лихва за периода от 05.10.2010г. до 14.04.2011г. е в размер на 123, 04 лв. Във връзка с направено възражение за прихващане в условията на евентуалност, експертизата сочи, че европейските субсидии и национални плащания, които е следвало да се получат за стопанската 2009/2010г. за 159, 073 дка земя са в общ размер на 4501, 76 лв., от които 2909, 44 лв. по СЕПП и 1592, 32 лв. като национални доплащания. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: За успешното провеждане на иск с правно основание по чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ал. 1 ЗАЗ, при спазване на правилата установени в разпоредбата на чл. 154 ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали облигационни отношения по силата на валидно сключен договор за аренда на земеделски земи, както и че се явява изправна страна по същия т.е. че е изпълнил поетите с договора задължения в уговорения обем и качество. Ответникът от своя страна е длъжен да установи точното си във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на дължимата арендна вноска, при условие, че ищецът докаже, че същата е дължима. В процесния случай от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че страните са сключили договор, който с оглед поетите права и задължения носи характеристиките на такъв за аренда на земеделски земи по смисъла на чл. 2 ЗАЗ. Договорът е сключен в изискуемата законова форма за действителност по чл. 3 ЗАЗ, поради което валидно обвързва страните по него. Възражението за нищожност на същият поради липса на форма съдът намира за неоснователно. Процесният договор е с нотариална заверка на подписите, доколкото Приложението – Опис е част и е инкорпорирано в самия договор. Последният завършва с него, там е отразена крайната воля на страните по отношение съдържанието на договора, носи подписите им и ръкописно изписване на трите им имена. На 03.04.2008г. нотариус Й. Ц. с рег. № 321, с район на действие РС Елена, при спазване на процесуалните изисквания на чл. 590 ал. 1 вр. чл. 580 ГПК, е извършил нотариалната заверка на тези подписи, като е направено съответно отбелязване върху последният лист от договора. Ето защо съдът намира, че процесния договор е сключен при спазване на предписаната от закона форма за действителност и не е налице нищожност на същият на основание чл. 26 ал. 2 пред. 3 ЗЗД. На следващо място въззивният съд намира, че арендодателят – ищец е изправна страна по договора. От доказателствата по делото се установява изпълнение на задължението на арендодателя да осигури спокойното и безпрепятственото ползване на земеделските земи от арендатора. Самият ответник признава, че не е бил възпрепятстван да упражнява фактическа власт и да ползва процесните имоти, а и по делото не са налични доказателства процесните земи да са били предоставени за ползване на Т. лица респ. такива да са заварени в арендованите имоти. Неизваждането на скици за процесните имоти не може да се разглежда като неизпълнение на задължението за безпрепятствено и спокойно ползване на арендованите земи, доколкото същото не рефлектира върху възможностите на арендатора реално да обработва земите и да придобива плодовете от тях. Вписването на договора в нотариалните книги не е елемент от фактическия състав на договора т.е. няма конститутивно действие, а регистрирането му в ОСЗ няма правно значение за валидността и действието му. Правната стойност на регистрацията има значение за отношенията между държавата и земеделския стопанин и липсата й не може да влияе на изпълнението на договорните задължения на страните по арендата, в частност на арендатора. По този въпрос настоящият състав се солидаризира и с изложените мотиви на районният съд и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. Правилен е извода на районния съд, че неизпълнението на задължението на ответника за арендно плащане не се дължи на обстоятелства за които кредитора е отговорен, за да намери приложение разпоредбата на чл. 83 ал. 1 пр. 2 ЗЗД. Земеделските земи предмет на договора са предоставени за възмездно и временно ползване на арендатора. Земите са били в негово владение, той ги е ползвал поради което арендното плащане се дължи. Непредоставянето на скици не кореспондира пряко със задължението на ответника за арендна вноска, поради което не може да се приеме, че неизпълнението на последното се дължи на обстоятелства за които арендодателят отговаря. Нещо повече задължението за предоставяне на скици за арендодателя не произтича нито от процесния договор, нито пряко от ЗАЗ. Задължението за вписване в нотариалните книги и за регистрация в съответната ОСЗ тежи за арендатора, именно той е следвало да инициира тези процедури и да поеме инициативата по снабдяването си със скици, като последната възможност не е само и единствено в правомощията на собственика. Обстоятелството, че арендатора не е участвал в комасирането на земите и че не е получил регистрация по Наредба № 3, осигуряващо му подпомагане заради качеството земеделски производител, поради соченото непредставяне на скици за имотите, също не може да го освободи от задължението му да заплаща дължимите арендни вноски. Това са отношения развиващи се на плоскостта държава – земеделски производител, а не между него и арендодателя и стоят вън от договорните отношения помежду им. Същевременно ответникът, в чиято тежест е да установи, че е изпълнил задължението си за плащане не само не е ангажирал доказателства, но не е навел и твърдения в тази насока. В обобщение настоящият състав на ВТОС счита, че неизпълнението на договорното задължение на арендатора за заплащане на арендна вноска се дължи на негово виновно поведение и не са налице обстоятелства, които да го освободят от отговорността за неизпълнението му. Относно размерът на дължимото арендно плащане безспорно е по делото, че за цялата стопанската 2009/2010 г. то възлиза в размер на 14, 40 лв. на дка или общо в размер на ищцовата сума от 2290, 65 лв., установена и според кредитираното от съда като обективно и достоверно експертно заключение. При определяна на крайния дължим размер на арендното плащане, обаче следва да се имат предвид представените и приетите по делото от въззивния съд писмени и гласни доказателства. От адресираното до ответника уведомление се установява, че арендодателят като изправна страна по договора е отправил волеизявление за развалянe на същият, считано от 20.05.2010 г., поради забавяне плащането от страна на арендатора на арендната вноска за стопанската 2008/2009г. с повече от три месеца. Възможност за арендодателят, която следва от самия закон – чл. 27 ал. 1 т. 4 вр. чл. 28 ал. 1 изр. 1 ЗАЗ. В последният не се предвижда нито особена форма на изявлението, нито специален ред за развалянето, поради което приложение намират общите правила на ЗЗД и с оглед писмената форма на договора, чието разваляне се иска, е достатъчно и предупреждението да се извърши в писмена форма. От разпита на свид. К. се установява, че арендатора своевременно е бил уведомен от адвоката си за развалянето на този договор. Ето защо според ВТОС след 20.05.2010г. процесния договор за аренда е прекратил своето действие между страните. Договорът за аренда е с продължително изпълнение и по аргумент от чл. 88 ал. 1 ЗЗД развалянето му няма обратно действие т.е. прекратен е за напред. Това означава, че до датата на прекратяването му същият е действал и по него ответникът дължи заплащане на арендна вноска, за определянето на чийто размер не са необходими специални знания, с оглед на което и на основание чл. 162 ГПК, размерът на арендната вносÛа от 01.10.2009г. до 20.05.2010г. възлиза на 1459, 40 лв. След тази дата, тъй като договора е прекратен, арендаторът не дължи заплащане на арендна вноска като цена за ползване на предоставената му земеделска земя. Доколкото развалянето на договора се дължи на причина, за която ответника отговаря, ищецът е можел да търси неустойка в размер на арендното плащане за съответната стопанска година, съгласно чл. 10 от процесния договор. В този смисъл и съдът тълкува отправеното до ответника предупреждение в уведомлението, че въпреки развалянето на процесния договор дължи арендно плащане за стопанската 2009/2010г. Такива твърдения обаче не са наведени в исковата му молба, а се твърди действие на договора през цялата на стопанската година и се търси арендна вноска за ползване на имотите, а не като неустойка. След 20.05.2010г. обаче такова ползване не се доказа, поради което ищцовата претенция за арендно плащане следва да се уважи до размера на 1459, 40 лв. за периода 01.09.2009г. – 20.05.2010г. В останалата си част до пълния предявен размер от 2290, 65 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. Основателността и доказаността на главния иск изисква съдът да се занимае с направеното от ответника възражение за прихващане в условията на евентуалност с неизплатените му европейски субсидии и национални плащания за процесната стопанска година. По делото не се установява ищецът да има качеството на неизправна страна и да не е изпълнил свое договорно задължение, за да се обсъжда хипотезата на чл. 82 ЗЗД. Не може да се приеме, че непредоставянето на скици за арендованите обекти представлява такова неизпълнение, чиято пряка и непосредствена последица да са търсените от ответника пропуснати ползи. Правилно районният съд е отбелязал, че по делото липсват доказателства арендаторът да е подавал заявления за подпомагане по чл. 32 ЗПЗП и че евентуално подаденото щеше да бъде уважено. Сочените от ответника оплаквания във въззивната му жалба базиращи се на практиката на ОСЗ, не намират подкрепа в нормативната уредба. В последната като достатъчно условие е посочено към заявлението да бъде приложен договор за аренда и заявителя да има качеството на арендатор. Няма изискване същият да е вписан в нотариалните книги и да е регистриран в съответното ОСЗ. От друга страна уважаването на подадено заявление не е обвързано единствено и само с подаването му и с прилагане на останалите изискуеми документи. Предвидени са проверки от разплащателната агенция и случаи в които може да откаже плащането на субсидии. Поради което не може да се приеме, че непредставянето на скици за арендованите обекти е осуетило едно сигурно и безспорно следващо се увеличаване имуществото на арендатора. От изложеното следва, че не е налице насрещно и изискуемо вземане на арендаторът- ответник по отношение на арендодателя, за да поради действие съдебно направеното компенсаторно изявление, поради което последното се явява неоснователно и недоказано. Основателността на главната претенция води до основателност и на акцесорната претенция за обезщетение за забава в размера на законната лихва за периода 05.10.2010г. до 14.04.2011г. С оглед размера до който следва да се уважи главния иск - 1459, 40 лв., то претенцията за мораторна лихва изчислена с помощта на ЕПИ калкулатор се явява основателна и доказана до размера на 79, 21 лв., а за разликата до уважения размер от 124, 31 лв. следа да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Тъй като изводите на настоящата инстанция частично съвпадат с изводите на ГОРС, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ал. 1 ЗАЗ е уважен за горницата над 1459, 40 лв. до пълния предявен размер от 2290, 65 лв., както и в частта, с която искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД е уважен за горницата над 79, 21 лв. до размера на 124, 31 лв. Вместо него следва бъде постановено друго, с което за посочената разлика от 1459, 40 лв. до 2290, 65 лв. т.е. за сумата от 831, 25 лв. иска по чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ал. 1 ЗАЗ бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като такъв следва да бъде отхвърлен и иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за разликата от 79, 21 лв. до 124, 31 лв. т.е. за сумата от 45, 10 лв. С оглед изхода на делото и претенциите на страните за разноски в производството, следва да се коригират присъдените от първоинстанционния съд разноски по делото, което налага решението на ГОРС да бъде отменено и в тази му част, като вместо него се постанови ново решение от въззивния състав, наред с което да се присъдят и разноски за настоящата инстанция. Въззиваемият - ищец е направил разноски по делото за държавна такса, за вещо лице и за адвокатско възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция или общо 751, 63 лв. От своя страна въззивникът – ответник е направил съдебни разноски общо за 451 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът Р. С. следва да заплати на въззиваемия сумата от 478, 88 лв., представляващи деловодни разноски за двете инстанции съобразно уважения размер на исковете му. От своя страна, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, „А. Т.” А. дължи на въззивника С. сумата от 163, 60 лв., съобразно отхвърлената част от исковете. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯрешение № 581/11.01.2012г., постановено по гр.д. № 857/2011г. на Горнооряховския районен съд, в частта, с която Р. И. С. от с. Д., на основание чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 8 ал. 1 ЗАЗ, е осъден да заплати на „А. Т.” А. разликата над 1459, 40 лв. до пълния предявен размер от 2290, 65 лв., представляваща сумата от 831, 25 лв., както и в частта, с която на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД е осъден да заплати разликата над 79, 21 лв. до уважения размер от 124, 31 лв., представляваща сумата от 45, 10 лв., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. Т.” А., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „З.” № 1 против Р. И. С., ЕГН: * от с. Д., ул. „Т. М.” 52 иск с правно основание чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 8 ал. 1 ЗАЗ за горницата над 1459, 40 лв. до пълния предявен размер от 2290, 65 лв., представляваща сумата от 831, 25 / осемстотин тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 19.04.2011г. до окончателното изплащане. ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. Т.” А., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „З.” № 1 против Р. И. С., ЕГН: * от с. Д., ул. „Т. М.” 52 иск с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД за горницата над 79, 21 лв. до уважения размер от 124, 31 лв., представляващо сумата от 45, 10 /четиридесет и пет лева и десет стотинки/. ОСЪЖДА Р. И. С., ЕГН: * от с. Д., ул. „Т. М.” 52 да заплати на А. Т.” А., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „З.” № 1 сумата от 478, 88 / четиристотин седемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. ОСЪЖДА А. Т.” А., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „З.” № 1 да заплати на Р. И. С., ЕГН: * от с. Д., ул. „Т. М.” 52 сумата от 163, 60 / сто шестдесет и три лева и шестдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част. Решението е окончателно и неподлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |