Определение по дело №1846/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№        260194            , 25.08.2020 г.  гр. Бургас

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закрито заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Вяра Камбурова

Членове: Галя Белева

    мл. съдия Александър Муртев

 

като разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев ч. гр. д. № 1846 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 – 278 от ГПК.

 

 Образувано е по частна жалба с вх. № 12524 от 23.07.2020 г., подадена от "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град София, бул. "Витоша" № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център “България” представлявано от Ива Шаламанова – управител, действащо чрез ю.к. Велислав Генов срещу Разпореждане № 8368 от 29.05.2020г., постановено по частно гражданско дело № 2369 по описа на Районен съд Бургас за 2020 година, с която е отхвърлено като неоснователно заявлението на "Ай Тръст" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н.Т.К., в частта относно сумата от 64,31 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и за присъждане на законна лихва от подаване на заявлението до 14.07.2020г., както и за претендираните разноски за горницата над 60,28 лв. до пълния заявен размер от 75 лв.

Частният жалбоподател намира разпореждането в обжалваната му част за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Описват се параметрите на сключения между "Кредисимо" ЕАД и  Н.Т.К. договор за потребителски кредит. Оспорва като неправилен извода на съда, че потребителят не е имал възможност да влияе върху уговорените клаузи, тъй като предоставянето на поръчителство не е поставено като необходимо предварително условие за получаване на кредит. Жалбоподателят твърди, че при кандидатстването си за кредит длъжникът сам е избрал да обезпечи поетото договорно задължение чрез поръчителство от трето одобрено от кредитора юридическо лице, като е имал възможността да сключи и договор за потребителски кредит без обезпечение или да предостави банкова гаранция. Посочва се още, че длъжникът предварително се е запознал с условията на договора за предоставяне на поръчителство, включително и размера на дължимото възнаграждение по него, след което е подписал договора. Жалбоподателят твърди, че факта, че поръчителят е предварително одобрено от “Кредисимо” юридическо лице не прави договора за поръчителство недействителен спрямо длъжника. Оспорва се като неправилен извода на първоинстанционния съд, че щом две юридически лица са свързани помежду си е налице нарушение на законовите разпоредби. Релевира доводи, че от представените пред заповедния съд договори  безспорно се установява, че са налице три отделни лица със собствена правосубектност, като отношенията между заявител и длъжник, длъжник и кредитор и кредитор и поръчител са регламентирани в отделни договори. Застъпва се становище, че договорът за предоставяне на поръчителство била сделка, която се регулирала от ЗЗД, а не от ЗПК, правоотношението по която било странично от това по отпускане на кредит. Сочи се, че противно на разбиранията на съда, обезпечението по никакъв начин не е свързано с оценката на клиента и същото има за цел по-бързото разглеждане на заявлението, а не неговото одобрение. Излагат се подробни съображения за валидност на задължението за заплащане на възнаграждение на поръчителя, които се аргументират със свободата на договаряне. В допълнение сочи, че дължимото въз основа на това правоотношение възнаграждение обезпечава изпълнението на задълженията по договора за кредит, като не представлява допълнителна сума по смисъла на чл.10а от ЗПК.

В заключение се моли съдът да отмени разпореждането. Претендира присъждане на разноски - държавна такса за настоящото производство, както и пълния размер на заплатената държавна такса при подаване на заявлението.

 Съдът, след като се запозна с материалите по частно гражданско дело № 2369 по описа на Районен съд Бургас за 2020 г. установи, че в диспозитива на атакуваното разпореждане е допусната очевидна фактическа грешка, като вместо имената и ЕГН на длъжника по кредита са вписани личните данни на трето лице – Г.В.. Налице е несъответствие между мотивната и диспозитивната част на обжалваното определение, което е пречка съдът да проведе своята решаваща дейност. Така допуснатата ОФГ следва да се поправи от съда постановил разпореждането по реда на чл.247 от ГПК, което налага прекратяване на настоящото производство и връщане на делото на първостепенния съд.

 

 Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 1846/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

ВРЪЩА на Районен съд – Бургас, ч. гр. д № 2369/2020г. по описа му, за произнасяне по реда на чл.247 от ГПК и отстраняване на допуснатата в диспозитива на разпореждането явна фактическа грешка, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

УКАЗВА на Районен съд – Бургас, след провеждане на производството по чл.247 ГПК, ч. гр. д № 2369/2020г. да бъде отново администрирано до ОС – Бургас за произнасяне по депозираната частна жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: