№ 5662
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110169325 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на П. Д. С. против
„Юробанк България“ АД. Ищцата твърди в исковата молба, че спрямо нея е било
проведено заповедно производство по чл. 417 ГПК, по което е издаден изпълнителен
лист по гр.д. № 36988/2016г. на СРС, като е образувано исково производство за
установяване на вземането по гр.д. № 8387/2017г. по описа на СГС. Твърди се, че с
влязло в сила на 11.09.2018г. решение по делото, СГС е отхвърлил иска за
установяване на вземането за сумата над 441,69 евро – банкова такса. Твърди се, че
ответникът, по молба от 17.08.2016г., с приложен изпълнителен лист, е образувал изп.
д. № 20168460400619, като след проведено принудително изпълнение в полза на
взискателя и продаден на проведена публична продан имот е събрана и преведена в
полза на ответника сумата от 328 466,79 лева, като след датата 22.11.2017г. – дата,
която се сочи последваща последното изпълнително действие, се твърди, че
ответникът е бездействал. Твърди се, че на 28.05.2024г. ЧСИ е издал постановление по
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като на 07.10.2024г. се твърди, че е внесена покана при
ответника за предаване на ИЛ, по която е постановен отказ. Ищцата счита, че е
изтекла общата 5 – годишна давност, поради което и предявява иск за признаване за
установено, че не дължи в полза на ответника, чрез принудително изпълнение, сумата
от 441,69 евро/ с левова равностойност 863,87 лева/ за период от 12.08.2014г. до
05.07.2016г.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва основателността на иска, като сочи,
че нова погасителна давност е започнала да тече от датата, на която е поискано или
1
предприето последното изпълнително действие, влизането в сила на постановлението
на ЧСИ не обезсилва с обратна сила принудителните действия, извършени по делото,
като твърди отправени до ЧСИ искания за налагане на запори, като се твърди, че
новата погасителна давност е започнала да тече от 14.07.2021г., поради отбелязванията
на гърба на ИЛ. Твърди се, че след прекратяването на ИД от 2016г. е образувано ново
изп. д. № 1034/2024г., по което са наложени възбрани и запори.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:
С определението по чл. 140 ГПК, обявено за доклад, отчитайки възраженията
на страните, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства по делото: На 08.08.2016г. по гр.д. № 36988/2016г. / в рамките на
заповедно производство, по заявление на ответника по чл. 417 ГПК/ е издаден
изпълнителен лист за сумата 214 055,83 евро - част от дължима главница в общ размер
260 694,64 евро по договор за рефинансиране на кредит и покупка на имот от
06.06.2007г., ведно със законната лихва от 06.07.2016г. до окончателното плащане,
договорна лихва от 34 806,65 евро от 10.08.2014г. до 05.07.2016г., такса по кредита от 1
137,52 евро от 12.08.2014г. до 05.07.2106г., 1 9216,39 лева разноски по делото, като по
молба на ответника от 17.08.2016г. е образувано изп. д. № 20168460400619. С решение
по гр.д. № 8387/2017г. на СГС, влязло в сила на 10.09.2018г., е установено вземането
по заповедта, с изключение на вземането за таксата – същото е установено за сумата
от 441,69 евро, като за горницата искът е отхвърлен. В хода на изпълнителното дело е
проведена публична продан, като на 20.11.2017г. в СлВп е вписано постановление за
възлагане на имот, при продажна цена 340 666 лева. На 22.11.2017г. в полза на
взискателя са преведени 328 466,79 лева, като към тази дата непогасена с преведената
сума е била 1 137,52 евро такса. На 28.05.2024г. ЧСИ е констатирал, че изпълнителното
дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с влязло в сила постановление.
Към датата на предявяване на иска ответникът е образувал ново изпълнително дело
против ищцата. Безспорно е, че на 14.07.2021г. взискателят е поискал налагане на
запор върху банкова сметка на ищцата, по което искане ЧСИ не е процедирал.
От представените от страните и събрани въз основа на определението по чл.
140 ГПК писмени доказателства е видно, че по заявление на „Юробанк България“ АД
и на основание чл. 417 във вр. с чл. 404-409 ГПК е издаден изпълнителен лист от
08.08.2016г. по гр. д. № 36988/2016г. по описа на СРС, по силата на който П. Д. С. е
осъдена да заплати на ответника сумата от 214 055,83 евро - част от дължима главница
в общ размер 260 694,64 евро по договор за рефинансиране на кредит и покупка на
имот от 06.06.2007г., ведно със законната лихва от 06.07.2016г. до окончателното
плащане, договорна лихва от 34 806,65 евро от 10.08.2014г. до 05.07.2016г., такса по
2
кредита от 1 137,52 евро от 12.08.2014г. до 05.07.2106г., 1 9216,39 лв. разноски по
делото. Установява се, че за съществуването на въпросните притезания е образувано
гр. д. № 8387/2017г. на СГС, като с решение, влязло в сила на 10.09.2018г., е
установено вземането по заповедта, с изключение на вземането за таксата – същото е
установено за сумата от 441,69 евро, като за горницата искът е отхвърлен.
По делото е представена молба от ищцата с вх. № 4280/20.08.2024г.,
депозирана по изп. д. № 20168460400619, съдържаща искане за предоставяне на
информация в писмен вид кога и за какъв размер е образувано изпълнителното дело,
дати и стойности на извършените плащания, какъв е остатъкът от паричното
задължение, кога и на кое основание е прекратено делото. Във връзка с процесната
молба е издадено удостоверение с изх. № 3841/20.08.2024г. от ЧСИ Орлин Мендов,
чрез което се установява, че на 17.08.2016г. за удовлетворяване паричното притезание
на взискателя и въз основа на посочения изпълнителен титул е образувано изп. д. №
20168460400691 срещу ищцата. В пределите на изпълнителното производство е
извършена публична продан на неин недвижим имот, ипотекиран в полза на
взискателя. С Постановление за възлагане от 18.10.2017г., влязло в сила на 11.11.2017г.,
имотът е възложен на съответния купувач за сумата от 340 666 лв., а на 20.11.2017г.
постановлението е вписано в Службата по вписвания. На 13.11.2017г. е извършено
разпределение на постъпилата продажна цена, като последното е влязло в сила на
17.11.2017г., а на 22.11.2017г. на ответника е преведена сума в размер на 328 466,79 лв.
Извършеното плащане е отбелязано на гърба на изпълнителния лист /лист 45/. С
постановление от 28.05.2024г. производството по индивидуално принудително
изпълнение е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като постановлението е
влязло в сила на 21.06.2024г.
От събраните писмени доказателства се установява, че с молба с вх. №
3346/14.07.2021г. кредиторът е поискал извършването на изпълнителни действия чрез
налагането на запори върху вземанията на длъжника по банковите му сметки. Видно е,
че върху молбата липсва резолюция на съдебния изпълнител, с която да са
предоставени указания, или да е разпоредено осъществяването на исканите действия.
По делото е представено и съобщение с изх. № 4996/07.11.2024г. на ЧСИ Орлин
Мендов до ищцата. В него се съдържат сведения, че с молба с вх. № 3346/14.07.2021г.
ответникът е поискал извършването на изпълнителни действия чрез налагането на
запори върху вземанията на длъжника по банковите му сметки, че взискателят не е бил
уведомяван от изпълнителния орган за дължимата такса по ТТРЗЧСИ и такава не е
преведена по специалната му сметка, както и че не са приложени исканите с молбата
изпълнителни способи.
Съгласно данни от удостоверение с изх. № 441/28.01.2025г. на ЧСИ Орлин
Мендов след датата на влизане в сила на постановлението за възлагане – 18.10.2017г.,
3
по изп.д. № 20168460400691 взискателят е депозирал две молби, с които е поискано
извършването на изпълнителни действия: на 07.11.2019г. и 14.07.2021г.
Установява се, че П. С. е изпратила покана до „Юробанк България“ АД, с
която е предоставила на ответника 14-дневен срок да предаде издадения в негова полза
изпълнителен лист поради погасяване правото му на принудително изпълнение, като
процесната покана е получена на 07.10.2024г. В нейното изложение се съдържа и
извънсъдебно позоваване на изтекла погасителна давност. Сред доказателствения
материал е представен и отговор на взискателя от 24.10.2024г., съдържащ несъгласие с
твърденията на ищеца за погасяване на вземането по давност, с посочване на
извършените в хода на производството изпълнителни действия.
Като писмено доказателство по делото е приобщена и молба по чл. 426, ал. 1
ГПК с вх. № 29443/10.04.2024г., отправена от взискателя до ЧСИ Стоян Якимов. Във
връзка с молбата и въз основа на изпълнителен лист от 21.12.2022г., издаден по гр. д.
№ 8387/2017г. на СГС, е образувано изп. д. № 20248440401034. Установява се, че
впоследствие с молба с вх. № 52414/02.07.2024г. по делото е присъединен
изпълнителен лист от 08.08.2016г. по гр. д. № 36988/2016г. по описа на СРС, послужил
като изпълнителен титул по предходното изп. д. № 20168460400691.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Спорното парично притезание, представляващо такса по договор за кредит №
HL 22620 за периода от 12.08.2014г. до 05.07.2016г., е удостоверено в заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по гр. д. № 36988/2016г.
на СРС, като с Решение по гр. д. № 8387/2017г. по описа на СГС, влязло в законна сила
на 10.09.2018г., е установено със сила на присъдено нещо неговото съществуване за
сумата от 441,69 евро. Съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД за вземания, установени със
съдебни решения, срокът на новата погасителна давност е всякога пет години.
Следователно, в настоящия случай приложим е 5-годишният срок за спорното
вземане.
Правният спор е концентриран относно това дали след 22.11.2017г.- дата,
посочена като следваща последното изпълнително действие по изп. д. №
20168460400691, са се проявили юридически факти, годни да прекъснат погасителната
давност, доколкото в исковата молба се навеждат твърдения, че такива не са
настъпвали.
С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10, е прието, че когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото
4
тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител в рамките на възложените му правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/.
Като действия, прекъсващи давността, са посочени насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за опреД.е непогасения остатък
от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на
иск и др. действия по чл. 116 б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането
на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД са уредени по различен
начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116 б. "в" ЗЗД относно
давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и
отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са
неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този
случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито
отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Съобразно ТР № 2 от 04.07.2024г. по т. д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС
перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така
и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го
изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
5
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. За давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора.
От анализа на събраните в хода на производството писмени доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност се установява, че след 22.11.2017г.- дата, посочена
като последваща спрямо последното изпълнително действие, в обективната
действителност са се проявили юридически факти, годни да предизвикат последиците
по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Погасителната давност е прекъсната с искането за извършване
на изпълнителни действия срещу длъжника, обективирано в молба от 14.07.2021г. В
чл. 116, б. „в” ЗЗД изрично е регламентирано, че давността се прекъсва с извършването
на изпълнителни действия. Същевременно обаче погасителната давност е
материалноправна санкция за бездействието на кредитора, за когото се предполага, че
се е дезинтересирал от своето неудовлетворено притезание. Отчитайки същността и
функцията, която е призван да осъществява този правен институт, то отправянето на
искания към съдебния изпълнител да приложи конкретен изпълнителен способ спрямо
имуществото на длъжника не може да се квалифицира като бездействие на взискателя.
Неговата активност в хода на изпълнителния процес се явява достатъчна за прекъсване
на погасителната давност, защото той не може сам да извърши изпълнителното
действие. Правомощието и задължението за действие е на съдебния изпълнител, на
когото е възложено принудителното изпълнение на неудовлетворени притезания и
който дължи подчинение на издадения изпълнителен лист. Противното би означавало
да се създаде едно правно нетърпимо положение, при което въпреки своята
процесуална активност и поради незаконосъобразното поведение на изпълнителния
орган, кредиторът да претърпи тази материалноправна санкция. В тази връзка, за
давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на взискателя. Дори
изпълнителният орган да не е предприел посочените изпълнителни действия,
давността се прекъсва, ако непредприемането им се дължи на причини, независещи от
кредитора / в този смисъл т. 3 от ТР 2 от 04.07.2024г. по т. д. № 2/2023г. на ОСГТК
на ВКС/. Изложените от ищцовата страна доводи, че е необходимо действителното
извършване на изпълнително действие, за което се съставя протокол / така – в
писмената защита/, са неоснователни, предвид приетото в посоченото Тълкувателно
решение.
За прекъсването на погасителната давност е необходимо да се съобразяват и
императивните изисквания за редовност на сезиращото искане, в частност молбата на
кредитора да е редовна. В чл. 426, ал. 3 във вр. с чл. 129 ГПК е регламентирано
задължение в тежест на съдебния изпълнител да следи за редовността на
процесуалните действия на страните в изпълнителния процес, като са му предоставени
правомощия да укаже и изиска поправянето на недостатъците. Съгласно чл. 80 във вр.
с чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ за извършването на изпълнителни действия се събират такси
по изпълнението, които се внасят авансово след издаването на сметки по чл. 79, ал. 1
ЗЧСИ. Както се установява от приложеното съобщение с изх. № 4996/07.11.2024г.,
издадено от ЧСИ Орлин Мендов, при депозирането на процесната молба от
6
14.07.2021г. на взискателя не са предоставени указания да заплати дължимата авансова
такса по раздел 1, т. 9 от ТТРЗЧСИ. Заплащането на таксите за прилагането на
конкретен изпълнителен способ обаче има значение, ако невнасянето им е довело до
връщането на молбата, какъвто не се явява настоящият казус. Следователно, касае се
за процесуално бездействие от страна на съдебния изпълнител, което би послужило
като основание за неговата дисциплинарна отговорност, но не би лишило сезирането
от неговия материалноправен ефект по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. При това положение,
искането на взискателя от 14.07.2021г. е своевременно извършено /преди 22.11.2022г. /
и е годно да прекъсне погасителната давност. Съобразно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от
прекъсването започва да тече нова 5-годишна погасителна давност, която при
конкретната фактическа обстановка изтича на 15.07.2026г.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите на ищеца, че при
прекратяване на принудителното изпълнение са обезсилени с обратна сила всички
принудително изпълнителни действия, изграждащи изпълнителни способи, от които
права не са придобили трети лица или не е постъпило валидно плащане от трети лица,
като същите се считат за заличени от датата на налагането им. Съжденията за
обезсилване по право на предприетите изпълнителни действия при прекратяването на
делото несъмнено са възпроизведени в т. 10 от ТР 2 от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г.
на ОСГТК. Цитираните мотиви, обаче, касаят обезсилването по право на
процесуалните последици от извършването на изпълнителните действия, но не и на
материалноправните. Аргумент в тази насока е последният абзац от мотивите в т. 10 от
тълкувателното решение /стр. 25/, с който се възприема, че при прекратен по право
изпълнителен процес новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие, т.е зачита се материалният
ефект от приложения изпълнителен способ. Ефектът от прекъсването не се засяга от
настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело /в този смисъл т. 3 от ТР 2
от 04.07.2024г. по т. д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС/. В това отношение,
неоснователни се явяват инвокираните от ищеца доводи. Отделно, с посоченото в
исковата молба Решение № 285 от 06.10.2015г. по гр. д. № 1953/2015г. на ВКС, IV г.о .
е дадено разрешение на спор, който няма сходство с настоящия казус. В него се
разглежда
прекратяване на изпълнително производство поради обезсилване на издадените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, т.е. отпаднала е абсолютната
предпоставка за водене на изпълнителния процес – наличието на изпълнителен титул,
удостоверяващ правото на принудително изпълнение. Именно поради тези
съображения касационната инстанция е постановила, че предприетите по делото
изпълнителни действия не могат да породят нито процесуален, нито материален ефект.
Поради изложеното, процесната съдебна практика се явява неотносима към
конкретния случай.
В допълнение следва да се посочи, че в периода между 22.11.2017г. до
14.07.2021г. в обективната действителност е настъпил и факт, обуславящ спирането на
погасителната давност. По силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 ПЗР на ЗИД на
Закона за здравето, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправни субекти, за период от 2 месеца и 7
дни. Спирането в настоящата хипотеза настъпва ex lege, без да е необходим изричен
акт на съдебния изпълнител. Следователно, за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
7
погасителна давност не е текла.
С оглед задължението на съда по чл. 236, ал. 2 ГПК в мотивите си да обсъди
правните доводи и възраженията на страните, следва да се вземе отношение и спрямо
наведените в отговора на исковата молба твърдения, че погасителната давност е
прекъсната с молба с вх. № 7188/07.11.2019г., съдържаща искане за извършване на
изпълнителни действия срещу длъжника. Процесната молба не е ангажирана като
писмено доказателство в настоящото производство. Нейното съществуване и
депозиране в материалите по изпълнителното дело се извежда и подкрепя от
представеното Удостоверение с изх. № 441/28.01.2025г. на ЧСИ Орлин Мендов.
Издаденото от съдебния изпълнител удостоверение има характеристиката на
официален удостоверителен документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е издадено
от длъжностно лице в кръга на службата му по предвидената форма и ред и в него са
удостоверени обстоятелства, настъпили пред него. В това отношение, същото се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него
обстоятелство. Документът не е оспорен от ищеца в срока и по реда на чл. 193, ал. 1
ГПК, поради което съдът е длъжен да приеме за достоверни всички отразени в него
обстоятелства – а именно че молба с посоченото съдържание е подадена по делото.
Същевременно обаче в коментираното удостоверение не е посочено дали по
депозираното искане съдебният изпълнител е издал указания към кредитора за внасяне
на авансови такси, дали те са изпълнени, респективно дали подадената молба е
върната. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че във връзка с
депозираното искане нито са му предоставяни указания за заплащане на такси, нито
искането е върнато, без последният да е ангажирал подобни доказателства. Отчитайки
общите правила за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна
следва да установи въведените с отговора обстоятелства – в частност, че сезиращото
искане е годно да породи материалноправните последици на прекъсването. Поради
изложеното, настоящият състав счита, че в хода на производството не се доказа
прекъсването на давността на 07.11.2019г. Същевременно, по делото не бяха
представени доказателства в подкрепа на твърденията в отговора на исковата молба,
че в хода на новообразуваното изп. д. № 1034/2024г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов
били извършвани изпълнителни действия, които прекъснали давностния срок. Това
обстоятелство обаче не повлиява на крайните изводи, тъй като от установената
фактическа обстановката притезанието би се погасило едва след 15.07.2026г., предвид
прекъсването на срока на 14.07.2021г.
С оглед изложеното, предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възниква единствено в полза на ответника. В законоустановения срок е представен
списък с разноски по чл. 80 ГПК, както и писмени доказателства за тяхното
осъществяване, поради което същите следва да бъдат присъдени в полза на ответната
страна.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: *, иск с
правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че ищцата не дължи на
„Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 441,69 евро, представляваща такса
по договор за кредит № HL 22620 за периода от 12.08.2014г. до 05.07.2016г., за което
вземане е издаден изпълнителен лист от 08.08.2016 г. по гр. д. № 36988/2016 г от СРС,
71-ви състав, поради погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА П. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на „Юробанк
България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 480 лв.,
представляваща извършени разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9