№ 638
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500422 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, против Разпореждане № 359 от
06.01.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 19190 по описа на РС – Пловдив за
2021 г., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против П. Г.
З., ЕГН: **********.
В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за
нередовност на подаденото заявление. Отправя се молба до въззивния съд за
отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и
произнасяне по същество.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба се явява
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. Г. З. за сумата от
459,44 лв. – главница, представляваща неплатени суми по договори за
1
предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключени между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и П. Г. З., за което е открит Акаунт №
12905463001, обективирани в издадени и непогасени фактури, които вземания
били прехвърлени на заявителя с договор за цесия, ведно със законната лихва
върху тази от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане. С
Разпореждане № 25124/08.12.2021 г. съдът е констатирал, че подаденото
заявление е нередовно и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК го е оставил без
движение, като е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да
посочи какви суми като вид и размер се претендират и по кои договори, като
същите бъдат индивидуализирани по дата на сключване и предмет, а след
изпълнение на горните указания – да формулира конкретно искане за
съответните суми – с основание, размер и период за всяко отделно
правоотношение. В указания от съда срок заявителят е подал молба, в която е
описал договорите, по които се дължи предявената със заявлението сума,
както и издадените на името на длъжника фактури, като е посочил дължимата
сума по всяка от фактурите. Уточнил е също, че претендираните суми по
отделните фактури включват само стойността на използваните услуги за
съответния период, но не и начислени неустойки. С обжалваното
разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в цялост, като е приел, че с
подадената молба заявителят не е отстранил констатираните нередовности,
тъй като не е останало неуточнено сумите по всяка една от посочените
фактури по кой от договорите са начислени.
Според настоящия състав на съда така постановеното разпореждане е
правилно. Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.
1 и 2 ГПК. При констатиране на несъответствие между съдържанието на
заявлението и посочените изисквания съдът трябва да предостави възможност
на заявителя да отстрани пороците на заявлението, а ако не стори това,
заявлението се отхвърля – чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. Правилно
първоинстанционният съд е констатирал, че подаденото заявление е
нередовно, като е дал на заявителя ясни и точни указания за отстраняване на
допуснатите нередовности. С подадената уточняваща молба заявителят не е
изпълнил надлежно дадените му указания. От изложените от него фактически
твърдения може да се направи извод, че със заявлението се претендира
глобална сума от 459,44 лв., дължима по издадени на името на длъжника
фактури. Неизяснено е останало обаче, въпреки дадените от районния съд
указания в тази насока, каква сума се претендира по всеки от изброените от
заявителя договори. В тази връзка следва да се посочи, че за да е редовно
заявлението, то претендираното с него вземане трябва да бъде
индивидуализирано по основание и размер, като заявителят трябва да посочи
източника на претендираното вземане. В случая от заявлението и
уточняващата молба към него се установява, че претендираните от заявителя
вземания се основават на договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, но не става ясно вземане в какъв размер се претендира по всеки
2
отделен договор, поради което и правилно първоинстанционният съд е
отхвърлил подаденото заявление.
По изложените съображения подадената частна жалба подлежи на
отхвърляне като неоснователна, а обжалваното разпореждане като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 359 от 06.01.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 19190 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е отхвърлено
заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК против П. Г. З., ЕГН: **********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3