РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. К., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225320200474 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 64 от 25.07.2022 г. на Директора на
Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, на Т. И. Д., ЕГН **********
от гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Р.в.“ ***, на основание чл.81 ал.1 т.1 предлож.
1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ е наложено административно
наказание- глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата
моли съда да отмени същото като незаконосъобразно и неправилно, издадено
в противоречие с материалния и процесуален закон.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. П.,
упълномощен, който поддържа жалбата и прави искане за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Представят се доказателства.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
представлява от адв. А.- упълномощен, който оспорва жалбата, счита
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което пледира същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели И. Н. като
актосъставител, Д. Ч. и П. Х. като очевидци на нарушението, както и С. А.-
служител на ДНПЦБ, и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № 64 от 25.07.2022 г., разписка за получаването му, АУАН №
00225001/23.06.2022 г., констативен протокол № 0002783/10.04.2022 г.,
справка за МПС, покана за съставяне на АУАН, писмо до Кмета на гр. К.,
известие за доставянето й, разписка за връчване на покана за съставяне на
АУАН, схема на местонарушение, трудов договор № 456/31.05.2022 г.,
заповед № РД-117/28.01.2022 г., длъжностна характеристика за длъжността
„старши инспектор“, заповед № РД-193/25.02.2022 г., заповед № РД-
75/03.02.2006 г., заповед № РД- 506/29.12.1998 г., наказателно постановление
№ 12/31.01.2022 г., в сила от 18.02.2022 г., наказателно постановление №
52/12.04.2022 г., в сила от 30.04.2022 г., наказателно постановление №
55/21.04.2022 г., в сила от 26.05.2022 г., справка от ДНПЦБ, заповеди от л. 63
до л.89, касаещи обявяване на резерватите в НПЦБ, фотоснимки от л.94 до
л.113, съдържащи данни за GPS координати, дата, час и техническо
устройство, приложение № 3.1.2. Зониране в НПЦБ, Приложение № 3.1.14.
Места за културни и други традиционни масови мероприятия в НПЦБ, схема
на местонарушение, справка по кадастрална карта от СГКК относно поземлен
имот *****, бланка от декларация за предоставяне на информация по
нарушение, установено на територията на НПЦБ, извадка от АК, съдебно-
техническа експертиза, ведно с приложени схеми към нея, ВДС- 1 бр.
компактдиск, съдът намери за установено следното:
На 10.04.2022 г. служителите на ДНПЦБ- свидетелите Ч. и Х.,
осъществявали служебните си задължения по текущ контрол, като в периода
от 15,50 ч. до 16,20 ч., в защитена територия, представляваща резерват „Дж.“,
част от територията на Национален парк „Централен Балкан“, Зона Резервати,
Парков участък „К.“, Охранителен участък „Ю.Г.“, местност „З.“, на място с
GPS координати N ********, землище на гр. К., общ. К. констатирали
паркирано МПС- товарен автомобил марка „Тойота“, модел „******“, цвят
черен металик, с регистрационен номер ******. За периода на проверката
двамата служители на ДНПЦБ не установили лице, имащо отношение към
паркирания в защитена територия автомобил. Тъй като така паркираното
МПС нарушавало режима на защитената територия, определен в чл.17 ал.1 от
ЗЗТ, а именно нарушавал забраната за извършване на всякакви дейности в
резерватите, св. Х.- главен експерт в ДНПЦБ съставил констативен протокол
№ 0002783 от 10.04.2022 г. Били направени и фотоснимки със служебен GPS
апарат марка „GARMIN“, модел „ OREGON 650“.
Въз основа на съставения констативен протокол била извършена
2
справка относно собствеността на паркирания лек автомобил в нарушение на
правилата на ЗЗТ, като според изготвената справка същият бил собственост
на жалбоподателя Д.. На същия била връчена на 15..06.2022 г. покана за
съставяне на АУАН за 23.06.2022 г. Към поканата била връчена и декларация
за предоставяне на информация по нарушението, установено на територията
на НПЦБ. Същата не била попълнена от Д..
На 23.06.2022 г. св. Н.- старши инспектор към ДНПЦБ в присъствие на
свидетелите Ч. и Х., както и жалбоподателя съставил процесния АУАН, с
който приел, че Д. е осъществил нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ, тъй като на
10.04.2022 г. в периода от 15,50 ч. до 16,20 ч., в защитена територия- резерват
„Дж.“, част от територията на Национален парк „Централен Балкан“, Зона
Резервати, Парков участък „К.“, Охранителен участък „Ю.Г.“, местност „З.“,
на място с GPS координати N ********, в землището на гр. К., общ. К. е
паркирал МПС- товарен автомобил марка „Тойота“, модел „******“, цвят
черен металик, с регистрационен номер ****** в нарушение на забраната,
въведена с чл.17 ал.1 от ЗЗТ, а именно „В резерватите се забраняват всякакви
дейности...“. За установяване на нарушението бил използван служебен GPS
апарат марка „GARMIN“, модел „ OREGON 650“, с който били направени три
броя снимки.
Така съставения АУАН жалбоподателят Д. отказал да подпише, като
вписал възражения, че въпросната точка с посочени GPS координати не се
намира в границите на резервата и не е в границите на парка. Отказът на Д. да
подпише АУАН било удостоверено с подписа на св. Х..
Въз основа на така съставения АУАН, оправомощено длъжностно лице
издало на 25.07.2022 г. атакуваното наказателно постановление, с което при
идентично изложени с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на
извършването му и индивидуализация на нарушителя, на Д. било наложено на
основание чл.81 ал.1 т.1 предлож. 1 от ЗЗТ е наложено административно
наказание- глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
02.08.2022 г., а жалбата срещи него, депозирана на 15.08.2022 г.
Съгласно заключението на изготвената и приета по делото съдебно-
техническа експертиза географските координати N ********, посочени в
наказателното постановление, попадат в поземлен имот ***** по КК на гр. К.,
който имот представлява изоставена нива, но е в границите на резерват „Дж.“,
част от територията на НПЦБ.
Събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите И. Н., Д. Ч., П. Х. и С. А., както и писмените, и
веществени такива, приобщени по делото, и заключението на съдебно-
техническата експертиза съдът ползва при постановяване на решението си.
Намира гласните доказателства за безспристрастно депозирани, обективни и
безпротиворечиви, явяващи се с пряко значение за обстоятелствата от
предмета на доказване по делото. Писмените доказателства са събрани по
3
реда и в изискуемата от закона форма, като същите се явяват в пряка връзка с
обстоятелствата от предмета на делото. Заключението на вещото лице, съдът
намира за обективно изготвено от лице, притежаващо необходимите
специални знания и установяващо значими обстоятелства за предмета на
доказване по делото. Предявения и приет по делото ВДС също съдържа
информация, касаеща пряко обстоятелствата от предмета на доказване по
делото.
При така установената и приета фактическа обстановка, съдът намира
за недоказано жалбоподателят Д. да е автор на вмененото му във вина
нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ. Действително по делото е безспорно
доказано, че паркираното МПС в нарушение на забраната на чл.17 ал.1 от ЗЗТ
е собственост на Т. И. Д.. Дали обаче именно това е лицето, което е
управлявало и паркирало процесното МПС на инкриминираната дата на
територията на резерват „Дж.“ по делото липсват доказателства. Обосновава
се административно- наказателната отговорност на жалбоподателя от страна
на наказващия орган с декларация за предоставяне на информация по
нарушението, установено на територията на НПЦБ, която жалбоподателят
отказал да попълни и посочи евентуално друго лице, което е управлявало
МПС на процесната дата. Поради непопълване на тази декларация е направен
извод от страна на наказващия орган за извършване на нарушението от страна
на жалбоподателя.
Използването на подобна на процесната декларация е предвидено в
разпоредбата на чл.188 от Закона за движението по пътищата, съгласно която
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Подобна норма обаче в
разпоредбите на ЗЗТ липсва, а правоприлагане по аналогия за обосноваване
на административно- наказателна отговорност е недопустимо, предвид
разпоредбата на чл.46 ал.3 вр. ал.2 от Закона за нормативните актове,
съгласно която „Наказателна, административна или дисциплинарна
отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея.“ И ал.2
„Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се
уреждат съобразно основните начала на правото на Република България“. В
този смисъл непопълването на процесната декларация не води до пряк извод
за авторство на деянието от страна на собственика на МПС, доколкото ЗЗТ не
съдържа норма, регламентираща последицата при непопълване на
декларацията с данни за друго лице, на което собственикът е предоставил
личното си МПС на конкретна дата и час.
Предвид, че административно- наказателната отговорност е лична и в
производството не е доказано нарушението да е извършено от привлеченото
към административно- наказателна отговорност лице, като административно-
4
наказателното обвинение не може да почива на предположения, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като необосновано и
незаконосъобразно.
Що се отнася до мястото на извършване на нарушението, съдът
намира, че доказателствата, събрани по делото категорично установяват
същото да е в резерват „Дж.“, част от територията на НПЦБ. В тази насока са
категоричните показания на свидетелите Н., Ч., Х. и А., които
безпротиворечиво установяват посоченото обстоятелство. Ч. и Х., очевидци
на нарушението, установяват, че мястото на паркиране на процесното МПС
се е намирало на около 400-500 метра от границата на резерват „Дж.“, която е
била маркирана ясно на терена от оторизирана фирма, като е имало поставени
метални колове и табели. Така установеното фактическо положение на
границата е необорено по делото. Напротив, подкрепено е и от заключението
на съдебно- техническата експертиза. Съгласно посочените доказателства,
необорени от други такива, описаните в АУАН и процесното наказателно
постановление GPS координати, установяващи местонарушението, макар и
незадължителен елемент от съдържанието им, се намират на територията на
резерват „Дж.“, част от територията на НПЦБ. Евентуални претенции за
несъответствия в границите на парка, в т.ч. и на резервата, твърдени от
защитата на жалбоподателя съдът намира за неотносими към настоящото
производство, доколкото същите следва да бъдат предмет на разглеждане в
производство, различно от административно- наказателното.
Независимо от изложеното, остава непроменен извода на съда за
недоказаност на авторството на твърдяното в административно-
наказателното производство нарушение, обуславящо отмяната му като
необосновано и незаконосъобразно.
При този изход от делото и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН във вр. с
чл.143 ал.1 от АПК следва да се заплатят на жалбоподателя направените по
делото разноски за адвокатски хонорар на адвокат и заплатеното
възнаграждение на вещото лице. Претендира се заплащане на сумата от 400
лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 600 лв. заплатен депозит за
възнаграждение на вещо лице. Съгласно чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения адвокатското възнаграждение за процесния вид дело е 400
лв., поради което и така претендираната сума се явява съответна на посочения
минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид дела и същата
следва да бъде присъдена на жалбоподателя. Следва да се присъдят и
разноските, направени от жалбоподателя за възнаграждение за вещо лице,
като на същото е заплатен хонорар от 300 лв., представляващи част от
внесения депозит от общо 600 лв., като за остатъка от депозитната сума, а
именно 300 лв., следва същите да се върнат по банковата сметка на
жалбоподателя. Така направените разноски следва да се присъдят в тежест на
въззиваемата страна- ДНПЦБ.
5
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 64 от 25.07.2022 г. на
Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, с което на Т.
И. Д., ЕГН ********** от гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Р.в.“ ***, на основание
чл.81 ал.1 т.1 предлож. 1 от ЗЗТ е наложено административно наказание-
глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ да заплати
на Т. И. Д., ЕГН ********** от гр. К., общ. К., обл. П., ул. „Р.в.“ *** сумата
от 400 /четиристотин/ лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за
процесуален представител в настоящото производство, както и сумата от 300
/триста/ лева, представляващи заплатен депозит за възнаграждение на вещо
лице.
ДА СЕ ВЪРНЕ по банкова сметка на жалбоподателя Т. И. Д., ЕГН
********** остатъка от депозитната сума в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд-
Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6