Решение по дело №145/2016 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 137
Дата: 27 октомври 2017 г. (в сила от 11 юли 2018 г.)
Съдия: Симеон Горанов Гюров
Дело: 20161860100145
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

гр. Пирдоп, 27.10.2017 година

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

Районен съд-Пирдоп (РСПп), I-ви състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                                Председател: Симеон Гюров

при участието на съдебния секретар: М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 145 по описа за 2016 година на РСПп, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1,  вр. чл.415 от ГПК.

 

Производството е образувано по искова молба на „Т.” ЕАД, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., ул.„” № 23Б, представлявано от Г. Б. - изпълнителен директор, чрез процесуален представител А. Т. - юрисконсулт срещу Н.Н.Л. с ЕГН **********,*** и Г.Н.Л. с ЕГН **********,***. В исковата молба се твърди, че на 18.11.2015 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3081115 срещу Н. Ж. К., Н.Н.Л. и Г.Н.Л. за сумата от 6597,25 лв., от които 5708,34 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 10.2012 г. -м.04.2015 г., стойността на изравнителните сметки за процесният период и дължимата сума за дялово разпределение през процесният период, и 888,91 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2012 г. -27.10.2015 г., като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, дължими при следните квоти: по 1/6 от посочените суми за Н.Н.Л. и Г.Н.Л., и 4/6 за Н. Ж. К.. Твърди се, че с определение, постановено по гр. дело № 10/2015 г. по описа на РС-гр. Пирдоп, 1 състав е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срешу длъжниците, като в срока по чл. 414 от ГПК Н.Н.Л. и Г.Н.Л. са депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което със съобщение, получено от дружеството на 22.02.2016 г., съдията докладчик им указва, че могат да предявят иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесат дължимата държавна такса. В исковата молба се твърди, че с оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК, предявяват иск за установяване на съществуването на вземането си за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу Н.Н.Л. и Г.Н.Л. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. К., ж.к. „”, бл. 10, вх. А, ап. 7 за периода м. 10.2012 г. - м.04.2015 г., като основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането им са следните: В качеството си на собственици на топлоснабдения имот, Н.Н.Л. и Г.Н.Л. са потребители на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн., ДВ. бр. 107 от 9 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.18 от 5 Март 2004г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., изм. ДВ. бр.74 от 8 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.49 от 19 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.55 от 6 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Ноември 2008г„ изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.10З от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.54 от 16 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011г., изм. ДВ. бр.47 от 21 Юни 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г./, съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са потребители на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. В исковата молба се твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвят от „Т.” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР, публикувани във в-к "Новинар" и в-к "Демокрация" на 23.05.2002г. в сила от 22.06.2002г.; Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005г., публикувани във в-к "Пари" на 23.12.2005г. в сила от 22.01.2006г.; Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к "Дневник" на 14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; В раздел VII от ОУ -„Заплащане на ТЕ", чл. 32, an. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответникът/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. В исковата молба се твърди, че ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за аб. № 292201 е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. "Т." ЕАД е изпратила покана, за доброволно изпълнение на задължението до длъжника, с която същият е уведомен за размера на дължимите суми, както и, че ако сумите не бъдат заплатени доброволно в 7 - дневен срок, ще бъдат предприети действия за събирането им по съдебен ред. Въпреки отправената писмена покана да заплати доброволно дължимата сума и обезщетение за неизпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата до изплащането й, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът не е погасил задължението си. В исковата молба се твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Т.". В исковата молба се твърди, че въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от "Т." ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата -"Т." ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които прилагат като доказателство в подкрепа на твърденията си, че сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Н.Н.Л. и Г.Н.Л., че дължат сумата 2199,08 лв., от които 1902,78 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 10.2012 г. - м.04.2015 г., стойността на изравнителните сметки за процесният период и дължимата сума за дялово разпределение през процесният период, и 296,30 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2012 г. - 27.10.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Моли да им бъдат присъдени и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК. С молба депозирана в съда на 03.11.2016 г., в изпълнение на указания на съда в установения едноседмичен срок ищецът е поправил на исковата молба, в която са уточнени цената на иска, срещу кого е предявен и на каква стойност е исковата претенция, както следва: Цената на иска е общо в размер на 2199,08 лв. Ищецът предявява исковете срещу Н.Н.Л. и Г.Н.Л. с оглед депозираните от тях възражения в заповедното производство, като моли да бъде постановено решение, с което се установява, че същите дължат на „Т.” ЕАД суми в следното съотношение:

1.                  Н.Н.Л. - 1/6 от общото задължение в размер на 6597,25 лв., а именно: 1099,54 лв., от които 951,39 лв. -главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 10.2012 г. - м.04.2015 г., стойността на изравнителните сметки за процесният период и дължимата сума за дялово разпределение през процесният период, и 148,15 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2012 г. - 27.10.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

2.                  Г.Н.Л. - 1/6 от общото задължение в размер на 6597,25 лв., а именно: 1099,54 лв., от които 951,39 лв. -главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 10.2012 г. - м.04.2015 г., стойността на изравнителните сметки за процесният период и дължимата сума за дялово разпределение през процесният период, и 148,15 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2012 г. - 27.10.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Ответниците в срока по реда на чл. 131 от ГПК са дали писмен отговор, представили са писмени доказателства и са направили доказателствени искания, молят предявените искове да бъдат отхвърлени  като неоснователни и недоказани, претендират разноски.

В исковата молба ищеца е направил искане, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, да бъде привлечено като трето лице - помагач „Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „” № 3. С определение съдът е допуснал „Т.” ЕООД с ЕИК *** в качеството му на трето лице-помагач на ищеца „Т.” ЕАД с ЕИК ***, същото не депозира отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.

 

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени и приети Извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен № 292201, от което е видно какъв е размера на дължимите суми за топлинна енергия; Договор между СЕС и фирма Т. ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение; Договор от 2002г. между „Т. ЕАД и фирма Т. ЕООД; Удостоверение за актуално състояние на фирма Т. ЕООД; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т. ЕАД на потребители в гр. С. от 2002г., 2005г., 2008г.; Удостоверение за актуално състояние на „Т. ЕАД; Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 3081115/18.11.2015 г.; Копие от документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение; Удостоверение от ГИС-С. за идентичност на процесния имот; Писмо от Столична община, район К. до Т. ЕАД; Писмо отТ. ЕАД до Столична община, район К.; Съобщение към фактура № **********; Съобщение към фактура № **********; Дялово разпределение за период 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 1 стр.; Дялово разпределение за период 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 1 стр.; Дялово разпределение за период 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 3 стр.; Протокол за неосигурен достъп за период 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 1 стр.; Протокол за неосигурен достъп за период 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 1 стр.; Констативен/приемо-предавателен протокол от 18.02.2015 г. в оригинал - 1стр.; 7. Документ за главен отчет за период 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 1 стр.; Удостоверение за наследници; Съдебно удостоверение от 07.07.2014 г., издадено от СРС, 86 с-в; съдебно удостоверение, издадено от СРС, 86 с-в; Решение по гр.дело № 16912/13 г. на СРС, 86 с-в; определение по гр.дело № 20429/13 г. на СРС, 82 с-в: Постановление от 20.11.2013 т. на СРП по пр.пр. № 26279/13 г.; Определение по НЧХД № 281/14 г. на СРС. 20 с-в;, приложено е ч.гр.д. №10/2016 г. по описа на РСПп, от което се установява, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК от "Т." ЕАД срещу длъжниците Н. Ж. К.,  Н.н.Л. и Г.Н.Л. е било образувано ч.гр.д.№ 10/2016 г. по описа на РСПп, като въз основа на това заявление е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците за сумата от 6597,25лв., от които: 5708,34лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2012 г. - м.04.2015 г., 888,91лв. - законна лихва за забава за периода от 31.12.2012 г. до27.10.2015 г., и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, разноски по делото - 131.94лв. Д.Т. и 460.90 лв. възнаграждение за юрисконсулт, и в срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение и от тримата длъжници, като съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, тъй като в тази насока няма спор между страните по делото и са представени надлежни писмени доказателства, приложени към ч.гр.д.№ 10/ 2016г. по описа на РСПп и в  служебна бележка от 04.08.2017 г. ,изготвена от деловодството на РСПп и справка за образувани дела в периода от 01.01.2016 г. до 04.08.2017 г. за лицето Н. Ж. К. с ЕГН **********, от което се установява ,че по гр.д. №345/2016 г. на РСПп, образувано по възражение на ответницата К. по същата заповед за изпълнение по което е образувано ч.гр.д.№10/2016 г. по описа на РСПП, Н. К. е погасила чрез плащане претендираните от заявителя срещу нея суми с исковата молба за главница и лихва, съгласно постигнатото извънсъдебно споразумение между страните от 07.11.2016г., в който смисъл е и постановенот решение по делото.

От приетата по делото Съдебнотехническа експертиза и изслушано по нея вещо лице в с.з. се установява, че към Към заключението е приложена справка-таблица с месеччните отчети на общия топломер в СЕС (жк „", бл.10, вх.А). Видни са доставяната топлинна енергия (ТЕ) в абонатната станция (АС) и начислената енергия за разпределение в сградата, за отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ). Отчетните данни на топломера, съгласно изготвената от TP „Земляне" информация, съвпадат с данните, посочени в данъчните фактури на „Т." АД за процесния период. С Договор от 03.04.2001 г. ФДР „Т." ЕООД извършва услугата топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода в СЕС. Фирмата извършва дялово разпределение на консумираната от абонатите ТЕ в СЕС в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява прогнозните дялове за отопление и топла вода през следващия. Правилата за дялово разпределение на ТЕ в СЕС са регламентирани в Наредба 16-334 от 2007г с Приложение към чл.61 (1). съдържащо „Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС”. По тази Методика ФДР отчита и разпределя действително потребената ТЕ за отопление и БГВ.Индивидуалните справки за отчетните периоди от месец 05.2012г. до месец 04.2015г. съдържат данни за общия разход на ТЕ от абонатната станция и разходите на процесния имот с пълен отопляем обем 203 м3 . Разход на ТЕ за отопление на имота за отчетни периоди 2012-2013г. и 2013-2014г. е изчисляван по максимални стойности на ТЕ за радиаторитe с 4 броя индивидуални разпределители за разхода на отоплението (ИРРО), поради липса на достъп за отчет. За отчетен период 2014-2015г. са отчетени   нулеви   стойности    на   ИРРО    и   е    изчислявано   само топлоотдаването от щранг лира в банята. Стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е приета за 15% от общата ТЕ за отопление в АС до м.04.2006г., на база цитирания Договор по-горе. Съгласно т.6.1.1 от Методиката, за отоплителен сезон 2012-2013г. тази част от ТЕ е изчислявана в размер на 38,4% от общата енергия за отопление в СЕС, за отоплителен сезон 2013-2014г. - в размер на 37.5% и за отоплителен сезон 2014-2015г. - в размер на 31.3%. Енергията, отдадена от сградната инсталация, е в зависимост от топлофизичните особеност на сградата и отоплителната инсталация, както и от средната външна температура и средната температура в сградата за всеки отчетен период. Разпределя се пропорционално на пълните отопляеми обеми на всички имоти в СЕС. До м.04.2014г. потреблението на топла вода е определяно на база брой лица - 2. От м. 05.2014г. този разход е изчисляван по член 71 (2) от Наредба 16-334 въз основа на средномесечното потребление на топла вода за предходен период. В зависимост от специфичния разход за загряване на 1 куб.м вода е изчисляван разходът на ТЕ за БГВ. Съобразно действащите цени, в поместената таблица са видни фактурираните суми в лева за топлоенергия за процесния период по отделни пера и общите месечни суми. Фактурите са издавани на собственика на процесния имот, починалата Иванка Янева, дъщеря на Н. К. и майка на Н. и Г. Лозанови като наследници. Ответниците са длъжници на 50% от общо незаплатената ТЕ. За процесния период както „Т." АД, така и ФДР „Т." ЕООД, са спазвали изискванията на Наредба №16-334 за топлоснабдяването. която определя реда, техническите условия за топлоснабдяване и прилагане на дяловото разпределение на ТЕ в СЕС. Изчислени по реда на т.4 от Методиката. технологичните разходи на ТЕ, когато АС захранва битови потребители, се приспадат от измерената с топломерите ТЕ. Видно от приложената справка е, че за въпросната СЕС, от стойностите за „отчетена енергия" (графа 4 от справката) са приспадани месечните стойности за „технологични разходи" (графа 6) и така са получавани месечните стойности на „енергия за разпределение" (графа 7). Лицензирани фирми „Аква Билдинг" ЕООД и „Енбра тест" ЕООД са издали протоколи и свидетелства за периодичната метрологична проверка на общия топломер в АС, тип 2WR4 „Pollux”, с номер 61016522 през м.12.2011г., за уред същия тип с номер 60098768 през м.12.2013г. и за уред същия тип, номер 48246791 през м.07.2015г. С тях са извършвани всички измервания на ТЕ по време и след процесния период. Заключенията от проверките са, че монтираните измервателни уреди са годни и съответстват на одобрения тип. При изпитанията са спазвани изискванията на Закона за измерванията.  Настоящият състав кредитира така даденото заключение на в.л. като обективно, безпристрастно и пълно.

От приетите по делото Съдебносчетоводна и допълнителна експертизи и изслушано по нея вещо лице в с.з. се установява, че Дължимата сума за неплатена топлинна енергия за периода 10.2012 година- 04.2015 година е общо 6597.25 лева, от които 5708.34 лева главница и 888.91 лева законна лихва за забава от 10.08.2012 година до 27.10.2015 година. От които за Н.Н.Л. - 1/6 от общото задължение в размер на 6597.25 лева, а именно: 1099.54 лева, от които 951.39 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. 10.2012 година - м.04.2015 година, стойността на изравнителните сметки за процесния период и 148.15 лева законна лихва за забава от 31.12.2012 година до 27.10.2015 година; за Г.Н.Л. - 1/6 от общото задължение в размер на 6597.25 лева, а именно: 1099.54 лева, от които 951.39 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. 10.2012 година - м.04.2015 година, стойността на изравнителните сметки за процесния период и 148.15 лева законна лихва за забава от 31.12.2012 година до 27.10.2015 година.

От разпита на свидетеля Г. Л. се установява, че е майка на ответниците, желае да свидетелства, като настоящия съдебен състав цени дадените от нея показания през призмата на чл.172 ГПК, като безпротиворечиви и последователно отразяващи ведно с другите доказателства по делото установената фактическа обстанвовка. За апартамента в ж.к. „К., който са наследили, може да каже следното: Обадили и се след смъртта на наследодателя от Трето Районно управление на МВР гр.С. и след това започнало съответно разследване относно лицето. По принцип те знаели, че има апартамент, но не знаели дали е неин. Не си спомня точно кога отишли за първи път на адреса, но определено било след 2014 г., когато наследството на дъщерите и било прието по опис. Когато отишли, апартамента бил запечатан от полицията. Били с голямата ми дъщеря и още един човек, който им е познат. Нямало я другата съсобственичка от дъщерите и и не посмели да влязат, защото държали да е информирана и другата страна. Всъщност, когато отишли, имало бележка от „Т." на вратата, свидетелката я взела, видели абонатния номер и започнали да проверяват задълженията по интернет. Съсобствениците влезли с тяхно знание. Те не били там.  Свидетелкта носила протокола. Датата била 18.02.2015 г. Тогава са влезли с фирмата, която отчитала задълженията, с кварталния и с домоуправителя. Не знае дали печатите на вратата от полицията са си стояли. Но след като са влезли с кварталния, предполага, че те са се свързали с РПУ-то. Те, за да влязат, били информирани от полицията до къде е стигнало наказателното производство. Съветът на другия свидетел било да не влизат в апартамента, след като я нямало другата съсобственичка. Тя била от гр.К.. Казва се Н. К.. Като родственост била откъм бащата на наследодателя. Наследодателят бил племенница на съпруга на свидетелката. Тя била дъщеря на негова сестра. И се оказало, че дъщерита на свидетелката са наследници. Другата наследница Н., която е жива наследница /другите наследници са починали, според удостоверението за наследници/ е дъщеря на брат на бащата. Наследодателката нямала братя и сестри. Свидетелката дала информацията според удостоверението за наследници.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Основателността на иск по чл.422, ал.1, ГПК се обуславя от наличието на следните предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е доставянето на стока, в случая топлинна енергия и вода срещу заплащане на нейната цена, настъпила изискуемост на задължението  и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.           Съвкупната преценка и анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства не обуславят извод, че страните са сключили договор за търговска продажба, с предмет доставка на стока срещу съответна цена. Уважаването на предявения иск, с оглед изложените в исковата молба от ищеца фактически обстоятелства, оспорени от ответниците(в писмения отговор и в съдебно заседание), предполага първият да докаже по безспорен и категоричен начин, че през исковия период между страните е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия и вода, че през същия период в жилището са консумирани количества топла вода, чийто обем според действащите през периода, надлежно одобрени от компетентния орган цени обуславят заплащането на исковата сума от ответника. Ищцовото дружество е ангажира преки доказателства, че ответниците са собственици, респективно ползователи на процесния недвижим имот за процесния период, ддоказа се че между имотите ,приети по опис от ответниците, фигурира и процесния недвижим имот В съответствие със Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г.), страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е клиентът на топлинна енергия, какъвто в съответствие с чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката са само собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По същество се доказа наличие на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия. По същество ищецът доказа размера на претендираните от него като дължими суми за главница, като ищецът не доказа по делото при условията на пълно доказване, че начислените суми са изчислени при спазване на Закон за енергетиката /ЗЕ/ от 09.12.2003г.,Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и методика за ДР на ТЕ в СЕС към нея и ОУ на "Т.'' ЕАД за продажба на ТЕ на потребители за битови нужди. Установи се, че методиката за отчет на потребената топлинна енергия и дяловото и разпределение е спазена, както и че са налични данни за метрологичната годност на средствата за търговско измерване - общ водомер и общ топломер, монтиране в сградата в етажна собственост. Доказа се от ищеца и спазването на процедурата за валидно взето решение на етажната собственост за дялово разпределение на потребената топлинна енергия за имота. По отношение на наведените с отговора от страна на ответниците възражения, че всички наследници се явяват задължителни необходими другари и искът следва да бъде насочен към всички тях, настоящия съдебен състав препраща към Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГСК – т.5в, съгласно което предпоставките за влизане в сила на заповедта за изпълнение по отношение на главния длъжник и поръчителя се преценяват поотделно. Според мотивите към т.5в на тълкувателното решение, солидарните длъжници не са необходими другари, както в исковото производство, така и в заповедното производство и произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно, поради което правен интерес от предявяването на установителен иск по чл.422 ГПК е налице само по отношение на длъжника, оспорил вземането чрез възражение, като се устантови, че длъжниците са оспорили вземането  в срока за възражение, като поради това, че са с различно местоживеене и са уведомени по различно време, не е образувано едно производство.

Предвид горното, настоящия съдебен състав намира така предявения иск за основателен и доказан по основание и размер , поради което следва да признае за установено по отношение на Н.Н.Л. и Г.Н.Л., че дължат на ищеца „Т.” ЕАД суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. К., ж.к. „”, бл. 10, вх. А, ап. 7 за периода м. 10.2012 г. - м.04.2015 г., както следва:

1.                  Н.Н.Л. - 1/6 от общото задължение в размер на 6597,25 лв., а именно: 1099,54 лв., от които 951,39 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 10.2012 г. - м.04.2015 г., стойността на изравнителните сметки за процесният период и дължимата сума за дялово разпределение през процесният период, и 148,15 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2012 г. - 27.10.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

2.                  Г.Н.Л. - 1/6 от общото задължение в размер на 6597,25 лв., а именно: 1099,54 лв., от които 951,39 лв. -главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 10.2012 г. - м.04.2015 г., стойността на изравнителните сметки за процесният период и дължимата сума за дялово разпределение през процесният период, и 148,15 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2012 г. - 27.10.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

 

Относно разноските:

Отговорността за съдебни разноски е невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете предпоставки: ответниците Н.Н.Л. с ЕГН ********** и Г.Н.Л. с ЕГН ********** да не са дали повод за завеждане на иска и да признаят иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски от процесуалния представител на ищеца „Т.” ЕАД с ЕИК ***, съобразно доказателствата по делото, следва да бъдe уважено, като на ищеца се присъдят и разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.дело № 10/2016 г. по описа на РСПп, предвид разрешението в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,  като ответниците Н.Н.Л. с ЕГН ********** и Г.Н.Л. с ЕГН ********** следва да заплатят общо разноски  в размер на 1397,61 лева,  като ответниците Н.Н.Л. с ЕГН ********** и Г.Н.Л. с ЕГН ********** следва да заплатят по сметка на РС-Пирдоп и останала дължима държавна такса върху уважената искова претенция в общ размер на 87, 96 лв.

 

По изложените съображения, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответниците Н.Н.Л. с ЕГН ********** и Г.Н.Л. с ЕГН **********, че дължат на „Т.” ЕАД с ЕИК *** суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. К., ж.к. „”, бл. 10, вх. А, ап. 7, за периода м. 10.2012 г. - м.04.2015 г., както следва:

1.                  Н.Н.Л. - 1/6 от общото задължение в размер на 6597,25 лв., а именно: 1099,54 лв., от които 951,39 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 10.2012 г. - м.04.2015 г., стойността на изравнителните сметки за процесният период и дължимата сума за дялово разпределение през процесният период, и 148,15 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2012 г. - 27.10.2015 г., ведно със законната лихва от 18.11.2015 г.-датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

2.                  Г.Н.Л. - 1/6 от общото задължение в размер на 6597,25 лв., а именно: 1099,54 лв., от които 951,39 лв. -главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 10.2012 г. - м.04.2015 г., стойността на изравнителните сметки за процесният период и дължимата сума за дялово разпределение през процесният период, и 148,15 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2012 г. - 27.10.2015 г., ведно със законната лихва от 18.11.2015 г.-датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

 

ОСЪЖДА Н.Н.Л. с ЕГН ********** и Г.Н.Л. с ЕГН **********, да заплатят на Т.” ЕАД с ЕИК ***, направени разноски в размер на 1397,61 лв.

 

ОСЪЖДА Н.Н.Л. с ЕГН ********** и Г.Н.Л. с ЕГН **********, да заплатят на Районен съд-Пирдоп държавна такса  в размер на 87,96 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – „Т.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „” № 3, помагач на ищеца –„Т.” ЕАД с ЕИК ***.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: