Р Е Ш Е Н И Е
№ /26.08.2020 г., гр. *****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на единадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1098/2019 г. по описа на РС - *****, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молби вх. № 5020/30.08.2019
г. и вх. № 7163/27.11.2019 г., от „Лъки Транс БГ” ЕООД, ЕИК ********* против Община
*****, с която са предявени обективно евентуално съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 49,
вр. чл. 45 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД
и чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба и уточнителните молби
към нея са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Твърди се, че на 25.09.2018 г. с автобус с ДК № В5763ВК - „Ивеко
Маго", собственост на дружеството ищец, при изпълнение на маршрутно
разписание 35б - ***** – ***** – ***** – ***** -10У- Поща - Автогара -
Техникум, тръгващ в 7:00 часа от гара ***** и извозващ предимно ученици и
работещи хора, се случил следният инцидент: около 7:20 ч., пътувайки по път VAR1215 - /III - 208 / - с. ***** към с. *****,
при спокойно и без вятър време, паднал клон от дърво и счупил предно /челно/
стъкло на автобус с ДК № В5763ВК - „Ивеко Маго". Шофьорът Ж. И. спрял,
констатирал е проблема, уведомил е органите на КАТ на телефон 112 за произшествието,
но получил отказ да дойдат и да съставят констативен протокол за ПТП.
Впоследствие е отстранил дървото от автобуса и въпреки уплахата е потеглил и е успял
да завърши маршрутното разписание. Уточнява, че път VAR1215 - /III - 208 / с. ***** – с. ***** е
общински път, публична общинска собственост по смисъла на чл. 8, ал. 3 от
Закона за пътищата, поради което за него били приложими разпоредбите на Наредба
№ 13 и Наредба № 17 за управление на общинските пътища на територията на Община
*****. Конкретизира мястото, където приблизително се е случило увреждащото действие,
с географски координати: географска ширина: 43.174177; географска дължина:
27.477824. Намирало се на около половин километър след излизане от село *****
посока село *****. Представя и извадка от географска карта с източник „Гугъл
мапс". От ляво и от дясно на пътя имало орехови насаждения, като твърди, че
увреждането е причинено именно от клон на орехово дърво. Часът на събитието бил
приблизително 7:20ч. сутринта на 25.09.2018 г.
Твърди се, че ищецът неколкократно е
подавал молби и жалби в Община *****, за да търси съдействие относно
изрязването на короните на дърветата, тъй на територията на цялата Община имало
множество такива дървета с висящи, изсъхнали и ниски клони, но отговор не е
получил. Счита, че собственик на територията, на която се е случило събитието,
съобразно § 7, т. 4 ЗМСМА, е Община *****, чиято собственост, по силата на чл.
92 от ЗС, били насажденията около общинските пътища.
През 2018 г. ищецът подал молба до Кмета
на Община ***** за изплащане на обезщетение за
причинените му имуществени вреди, но до момента не е получил обезщетение.
Твърди, че във връзка с настъпилите вреди е извършил проучване в сервиз за ремонт
на автомобилни стъкла, колко ще струва ремонта по подмяната на предното стъкло.
От проведеното проучване е установил, че сумата, необходима за възстановяване
на автомобила в състоянието, в което е бил преди настъпване на ПТП е в размep на 2860 лв. Впоследствие повреденото стъкло било подменено с ново, като
сумата за ремонта била на стойност 2860 лева. Счита, че в случая е налице
виновно бездействие от страна на работниците, поднадзорни на Кмета на Община *****, които
не са изпълнили задълженията си, вменени в чл. 37 от Наредба № 13 за
изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията
на Община *****. Съгласно чл. 2 „зелена система” по смисъла на посочената
наредба са всички озеленени площи - публична собственост, предназначени за широко обществено ползване -
паркове, градини, озеленяване по улици и пътища. Управлението на общинските
пътища се осъществявало съобразно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП от кметовете на
съответните общини, като правомощията на кмета по управлението на общинските
пътища се определяли с наредба от общинския съвет - чл. 2З от ЗП, а именно - Наредба
№ 17. Според чл. 19, ал. 2, т. 4 от ЗП, управлението включвало организиране и
осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на
принадлежностите на пътя, а съгласно §1, т. 4 от ДР на ЗП, крайпътните насаждения били пътни принадлежности.
Следователно и съгласно чл. 2 от Наредба 13 крайпътните насаждения следва да се
считат част от зелената система на територията на община *****. Съгласно чл. 5,
т. 4 от Наредба № 17 Кметът на общината: организира и осъществява защитата на общинските пътища, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите
на пътя. Сочи, че с разпоредбата на чл. 9 от Наредба 13 е възложено на кмета на
Община - ***** /или на упълномощено от него лице/ да ръководи и координира
цялостната дейност по поддържане на зелената система на общината. С чл. 26, ал.
1, т. 1, б „а" от ЗП се забранява изсичането и изкореняването на дървета и
храсти. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗП, обаче, това можело да се извърши
с разрешение на кмета на съответната община, в чиято компетентност е да издава разрешения по чл.
26, ал. 1 от ЗП, ако се касае за общински пътища, собственост на съответната
община. Тази законова забрана съответствала на въведената с чл. 39, ал. 1 от
Наредба 13, забрана за отсичане или изкореняване на дървета и храсти. По
изключение те подлежали на премахване при наличие на изсъхнали и болни дървета, както и дървета,
застрашаващи сигурността на гражданите и безопасността на движението - чл. 39,
ал. 2, т. 1 от Наредба 13, но с разрешение на кмета - чл. 40, ал.1 от Наредба
13. Следователно било налице бездействие на органите на управление на зелената
система на Община ***** - на структурното звено към общинската администрация по чл. 7 от Наредба
13, както и на общинската служба по озеленяване по чл. 29,
ал. 1 от същата наредба. В резултат на бездействието на работниците и
служителите от тези звена, поднадзорни на Кмета на Община ***** е настъпила
вреда - имущественото увреждане на автомобила на ищцовото дружество, изразяващо се в
счупено предно стъкло на автобус с ДК № В5763ВК - „Ивеко Маго",
собственост на "Лъки Транс БГ" ЕООД.
Заявява, че в условие на
евентуалност предявява и иск по чл. 50 от ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 за
обезщетение за настъпили вреди от собственост на Община *****: вещ - крайпътно
насаждение - улично дърво /орех/.
Конкретизира исковата претенция за имуществени вреди общо за сумата от 2860 лева, включваща: разходи за подмяна на предно /челно/ стъкло на автобус с ДК № В5763ВК „Ивеко Маго" - 1 бр., на стойност от 2 083.33 лв. без ДДС, 2 500 лв. с включен ДДС; разходи за ремонтен комплект за залепване на предно /челно/ стъкло - 1 бр., на стойност 250.00 лв. без ДДС, 300.00 лева с включен ДДС и разходи за монтаж на предно /челно/ стъкло - 1 бр., на стойност 50.00 лв. без ДДС, 60.00 лв. с включен ДДС. Общо сторени разходи 2 860.00 лв. с включен ДДС.
Моли съда да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 2860 лева с
включен ДДС, включваща: разходи за подмяна на предно /челно/ стъкло на автобус с
ДК № В5763ВК „Ивеко Маго" - 1 бр., на стойност от 2 083.33 лв. без
ДДС, 2 500 лв. с включен ДДС; разходи за ремонтен комплект за залепване на
предно /челно/ стъкло - 1 бр., на стойност 250.00 лв. без ДДС, 300.00 лева с включен ДДС и разходи за монтаж
на предно /челно/ стъкло - 1 бр., на стойност 50.00 лв. без ДДС, 60.00 лв. с включен ДДС. Общо
сторени разходи 2 860.00 лв. с включен ДДС, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на предно /челно/ стъкло на автобус с ДК № В5763ВК
- „Ивеко Маго", собственост на ищеца, причинени в резултат от падане на
клон на дърво, принадлежащо към зелената система на Община ***** и
представляващо общинска собственост, настъпило на 25.09.2018 г., на път VAR1215 - /III - 208/ - с. ***** към с. *****, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител моли за уважаване
на исковете. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Посочва, че ищецът не ангажира
никакви доказателства както относно мястото, така и относно времето на
увреждането на автобуса, причинено от падане на клон на дърво. Излага, че път VAR1215-III-208 е част от четвъртокласната пътна мрежа на Община ***** и свързва селата ***** и *****, но
доколкото това е единственото пояснение на ищецът относно местоположението, на
което се е намирал автобуса по време на повреждането на предното му стъкло,
счита, че същото описание е недостатъчно, за да бъде уточнено точно къде са
настъпили щетите, съответно дали в непосредствена близост има растителност,
която би могла да причини увреждането.
Освен това
подобно описание на локацията води до невъзможност Община ***** да извърши
справка по отношение на това дали са извършвани санитарни резидби на дървета на
описаното място и обследвани ли са същите от експертите по озеленяване,
доколкото е необходимо по-точно описание, за да бъде проверено съставен ли е
доклад и съответно санитарна експертиза за констатирани сухи клони по пътя,
както и дали въз основа на същите е издавана заповед за премахването им. Освен
това утвърдена практика била освен локацията на подлежащото на премахване дърво
или опасни части от него, да бъде описван и растителният вид на същото, а в
исковата молба нямало подобни данни. За върпосния инцидент не е сигнализирано
от ищецът в деня, за който той твърди, че същият се е случил. Налице били само
твърденията за подаден сигнал на телефон 112, но същият не е ясно да е
осъществил какъвто и да е контакт своевременно със служители на Общината.
Сочи, че не
са представени доказателства, от които ясно и безпротиворечиво да може да бъде
направен извода, че инцидентът се е случил на тази дата и в указания в исковата
молба час. Представените снимки на автобуса били изготвени на автогара *****
през светлата част на денонощието, неясно след колко време от събитието и дали
след предполагаемия инцидент. Доколкото снимките не били от мястото, твърдяно
за настъпване на увреждането, спорно било дали същото е настъпило въобще на
територията на Община *****, а камо ли на описания от ищеца път. На същите не
били отразени нито дата, нито час на изготвянето им.
Освен това
пукнатината, видима на тях, било възможно да бъде причинена и от злоумишлени
деяния на трети лица при престой на превозното средство в гараж или на паркинг
чрез удар с камък или друг твърд предмет, доколкото същата е концентрирана в
горната част на стъклото и видимо може да се определи, че удар е извършен с не
особено голям предмет в средата на пукнатината, като стъклото се е напукало
концентрично около мястото на удара.
Счита, че
представените от ищеца писмени доказателства - удостоверение от „Булавто
България” АД от 01.10.2018 г. и проформа фактура от 24.10.2018 г., издадена от
„Тома Томов и синове“ ООД, не са достътатъчни да бъде доказано, че същият е
извършил плащане в подобен размер за описаната в исковата молба щета, доколкото
от една страна са с различни издатели, а проформа фактурата не била основание
за плащане. Удостоверението от „Булавто България” АД от 01.10.2018 г. било
издадено почти седмица след евентуалното настъпване на увреждане на
транспортното средство и то въз основа на представен снимков материал. Счита,
че то не е годно доказателствено средство по отношение на размера на щетите,
тяхното настъпване, както и механизма им на причиняване. От същото можело да
бъде изведена единствено информация, че след представен някакъв снимков
материал е констатирана увреда на автобуса, но тя не е описана нито като
характер, нито по размер.
Не били
налице доказателства нито относно момента и мястото на причиняване на щетата,
нейния конкретен вид и размер, начина на причиняването й, както и причинно
следствена връзка между вредоносното деяние, твърдяно от ищеца, и натъпилите
увреждания, нямало данни и за виновно неизпълнение на Община ***** на
нормативни актове в тази област, доколкото от представените от ищеца
доказателства и наведените твърдения не можело да бъде извършена проверка по отношение
на иформация, налична в общинска администрация за дейностите по озеленяване и
поддържане на общинска пътна инфраструктура на мястото на причиняване на
щетата.
В отговор на уточнителната молба,
подадена от ищеца, ответникът счита, че въпреки направените уточнения от ищеца,
не била налице достатъчна конкретика по отношение на мястото, на което същият
твърди, че се е случил инцидента. Приложените доказателства, а именно снимков
материал на пътя и разпечатка от „Гугъл мапс” били създадени след инцидента и с
оглед представянето им по делото. Същите не били датирани, като сам, чрез
процесуалния си представител, ищецът твърдял, че те отразяват „приблизително“
мястото, където се е случил инцидента, като навежда твърдения и „приблизителен
час на събитието 7:20ч. на 25.09.2018 г.“ Сочи, че ищецът не е представил до
настоящия момент нито едно доказателство, създадено на мястото на инцидента по
време на събитието или непосредствено след него, от което да е видно, че точно
клон от дърво, паднал върху предното стъкло е причината да бъде нанесена щетата
върху автобуса. Още повече, че снимките на същия с увредата били изготвени на Автогара
*****, неясно преди или след посочения курс, като от тях не била видна нито
дата на събитието, нито точен час на изготвянето им.
Предвид изложеното счита, че не
са представени доказателства, от които ясно и безпротиворечиво да може да бъде
направен извод, че инцидентът се е случил на тази дата и в указания в исковата
молба час на път от общинска пътна мрежа.
С оглед гореизложеното моли съда
да отхвърли като неоснователни предявените в условие на евентуалност искове от
„Лъки Транс БГ” ЕООД срещу Община *****, като счита, че такова увреждане не е
настъпило вследствие на падане на клон върху предното стъкло на автомобил,
собственост на ищеца, при движението му по път от общинската пътна мрежа.
В съдебно заседание ответникът,
чрез своя процесуален представител, моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски. Представя писмена защита в дадения от съда срок.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По главния иск по чл. 49, вр.
чл. 45 от ЗЗД:
За основателност на предявения
иск, в тежест на ищеца е да установи фактите, които сочи да обуславят исковата
му претенция, т. е положителните елементи от фактическия състав на чл. 49, вр.
чл. 45 от ЗЗД, в т.ч. – че е собственик на увредената вещ – МПС, настъпването
на процесния инцидент по описания в исковата молба начин /че соченото в
исковата молба МПС се е движело по разписание по твърдения маршрут с. ***** –
с. ***** по път VAR1215 - /III -
208/ на посочената дата и в посочения час; датата, часа и
мястото на настъпилия инцидент/; уведомяването на органите на КАТ на телефон
112; че е сезирал Община ***** за случая; че именно ответната община стопанисва, изгражда и поддържа зелената
система за терените, общинска собственост /по смисъла на чл. 61 от ЗУТ/, за какъвто се твърди да е път VAR1215 - /III -
208/; наличие на виновно и противоправно поведение на лице,
за което отговаря ответникът, както и вида на описаните в исковата молба
имуществени вреди по автомобила на сочената стойност, че те са настъпили
вследствие на поведението на това лице, че са били заплатени от ищеца, както и
размера на вредите.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване на тези факти, включително, че
вредите не са резултат на негово виновно поведение или на виновно поведение на
лице, на което той е възложил изпълнението на задължения, че е полагал грижите
на добър стопанин, а при установяване на описаните елементи на
претенцията – да установи, че е погасил.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът намира следното:
Отговорността за непозволено увреждане е
предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Тя има за
задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди,
но и да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат
противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на ППВС № 17/1963 г. /допълнено с
ППВС № 4/75 г./, са дадени задължителни указания на съдилищата при
разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 от ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.
За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ от ЗЗД, при която увреждането
трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца – допуснати нарушения на
предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл.
50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на
самата вещ, без виновно поведение при ползването ѝ. Отговорността по чл.
50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното
обезопасяване на вещта /решение № 367/12.05.2010
г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 177/25.10.2016 г., гр.
д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/04.06.2014 г., гр. д. №
1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая
съществува техническа възможност за поддържане на пътните принадлежности,
каквито са крайпътните насаждения, явяващи се част от зелената система на
община *****, то правната квалификация на претенцията е чл. 49 от ЗЗД.
За
да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД е необходимо
да са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия
/бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на
възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с
противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които е възложена
работата.
В конкретният
случай се претендира изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от
Община *****. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и за да бъде ангажирана следва да
се докаже, че вредите са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД
е възложил работа, при или по повод изпълнението на която са настъпили вредите.
Освен това отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работа е обективна, има
обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
Тази отговорност произтича не от вината на възложителя на работата, а от вината
на изпълнителя на възложената работа. Възложителят на работа може да се
освободи от отговорността, ако се установи, че лицето, на което е възложена
работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и
противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му
работа.
В хода на процеса не бе установено и не се извърши пълно и главно доказване
относно противоправното поведение на Община *****, довело до увреждането – това
следваше по безспорен и категоричен начин да се установи от ищеца. От събраните
по делото доказателства не се установиха времето /дата и час/ и мястото на
инцидента. Остана
неизяснен и механизмът, по който е настъпила описаната от ищеца вреда.
От представеното по делото маршрутно разписание /л. 50/
се установява, че във времевия интервал от 07:09 ч. до 07:16 часа при спазване
на графика и маршрутното разписания автобусът следва да се е движел по пътя
между селата ***** и *****, а от 07:16 часа до 07:24 часа – по пътя между
селата ***** и *****.
По делото е представен пътен лист на автобуса от 25.09.2018 г., от който се
установява, че на процесната дата изпълнението на маршрутното разписание № 35б,
а именно: ***** – ***** – ***** – ***** - I ОУ – Пощата – АГ ***** - Техникум, включващо процесния участък ***** – *****,
е започнало в 7:00 часа и е завършило в 8:00 часа. В пътния лист обаче са
вписани още шест маршрутни разписания, изпълнени след горепосоченото,
последното от които е приключило в 18:30 часа. В същия е отразено, че на
25.09.2018 г. механикът на гаража е предал, а водачът М. е приел автобуса
технически изправен, но липсва подпис на съответното длъжностно лице за
приемане и проверка на пътния лист.
Въз основа на поисканото от ищцовата страна съдебно удостоверение, по
делото е постъпило писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112 – МВР”, РЦ
112 – Варна с вх. № 3387/17.07.2020 г. /л. 70/, с което се уведомява съда, че в
АИС на РСП на Национална система 112 не е регистриран сигнал за пътен инцидент
на пътя с. ***** – с. ***** на дата 25.09.2018 г.
От представеното писмо с рег. № 324000-6537/24.07.2020 г. от РУ – ***** до управителя
на „Лъки Транс БГ” ЕООД се установява, че в РУ – ***** не е постъпвал сигнал за
възникнало на 25.09.2018 г. ПТП с участието на автобус „Ивеко Маго”.
По делото е представено писмо УРИ: 819000-35465/30.07.2020 г. от ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция”
до управителя на „Лъки Транс БГ” ЕООД, от което се установява, че на 25.09.2018
г. и на 26.09.2018 г. в ОДЧ в сектор
„Пътна полиция” не е получен и не е регистриран сигнал за пътен инцидент с
пътнически микробус марка „Ивеко Маго” с рег. № ***** вследствие на падна клон
от кръйпътно дърво по път VAR 1215 /III-208/ в участъка с. ***** – с. *****.
Представена е декларация, подписана от Снежана Павлова – длъжностно лице
при ищцовото дружество, в която е заявено, че дружеството не е имало сключена
застраховка „Автокаско” по отношение на процесния автобус и не е получавало
застрахователно обезщетение за твърдяната по делото вреда. Представена е и
служебна бележка, издадена от „Новис Брокер” ООД – Варна, в уверение на това,
че процесният автобус е имал валидна застраховака „Гражданска отговорност” № BG/22/118000364156 с период на покритие 23.01.2018 г. – 22.01.2019 г. в ЗК
„Лев Инс” и че за същото МРС не е сключвана застраховка „Автокаско” с
посредничеството на „Новис Брокер” ООД.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ж.С.М.,
бивш работник в „Лъки Транс БГ” ЕООД, водач на автобуса „Ивеко Маго” с рег. № ***** на дата
25.09.2018 г. Същият дава показания, че в 7:00 е потеглил от автогарата в гр. *****
по линията ***** – ***** – *****. Твърди, че този ден не е имал закъснение в маршрута
и че на пътя между с. ***** и с. ***** е бил около 7:15 ч. – 7:20 ч. В автобуса
пътували кондуктурката и една пътничка. Управлявайки МПС между с. ***** и с. *****
изведнъж се чул трясък – паднал сух клон от орех с диаметър около 20 – 30 см
/свидетелят показа с ръце/ и стъклото на автобуса се пукнало на 5-6 места.
Стъклото се пукнало в дясната част. Свидетелят спрял автобуса и изместил клона.
Обадил се на прекия си ръководител, която го попитала дали може да пътува така,
а той ѝ отговорил, че може. Тя му казала да продължи и той продължил по
маршрута за с. ***** - с. ***** – гр. *****. Посочва, че не се е обаждал на
никой друг, както и че нито той, нито някой друг от пътуващите с него не е
направил снимки. Дава показания, че се е случвало и друг път да падат клони –
той е виждал паднали такива на пътя и ги е заобикалял, но този клон не го е
видял. Той паднал и счупил стъклото, поради което свидетелят не е могъл да
реагира. Обяснява, че на този път орехите са стари и правят тунел на пътя. Те
имали изсъхнали клони, които падали. Твърди, че не е виждал на този път
работници да правят санитарна сеч, включително и след месец септември 2018 г.
По делото е представен и снимков материал.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато
ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на
виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие
/неполагане на дължимата грижа/, настъпилите вреди и причинната връзка между
поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до
доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. В тежест на ответника е да опровергае посочената презумпция, а
ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства,
следваше да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка
между тях, така че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе
еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следваше
да установи истинността на твърденията си за релевантните факти.
Показанията на разпитания по делото свидетел не са
достатъчни да обусловят извод за наличието на кумулативно дадените елементи от
фактическия състав на деликта, визиран чл. 49 от ЗЗД. Същите, относно времето,
мястото и механизма на увреждането, не са подкрепени от нито едно от останалите
събрани по делото доказателства и доказателствени средства, поради което
остават изолирани. Следва да се посочи, че показанията на свидетеля са и
вътрешно противоречиви относно релевантни за спора факти, а именно тези за времето, а и оттам и за мястото на
инцидента. Това е така, тъй като от една
страна, същият твърди, че се е движел по разписание, а от друга - че на
пътя между с. ***** и с. ***** е бил около 7:15 ч. – 7:20 ч. Съгласно
маршрутното разписание обаче същият е следвало да пристигне в с. ***** в 7:16
ч. Същественото противоречие в показанията на
свидетеля в тази част сериозно ги дискредитира, поради което съдът не ги
кредитира.
Не може да бъде направен извод за релевантните за
спорното правоотношение факти – време и място на събитието, и от представения
по делото снимков материал, доколкото същият не е изготвен по времето и на
мястото на инцидента. Поначало снимките не са регламентирани като доказателства
по ГПК, но се приемат в правната теория и съдебната практика като вещ, представляваща
веществено доказателство, т.е. като предмети, възпроизвеждащи факти от значение
за делото. В случая обаче това не е така. От снимките на предната външна част микробуса
се установява, че същите са направени на автогарата в гр. *****, а от снимката
на път със засадени покрай него дървета изобщо не е възможно същият да бъде
индивидуализиран, а още по – малко да се установи онзи негов участък, явяващ се
място на инцидента. Отделно, за нито една от снимките няма данни кога се
направени, а и свидетелят на ищеца заяви, че нито той, нито някой друг от
пътниците е направил снимки непосредствено след събитието. С оглед на това въпросните
снимки не могат да бъдат ценени като годни веществени доказателства за мястото
на инцидента и състоянието на автобуса в момента на увреждането.
По делото не бяха установени и твърденията на ищеца, че водачът на автобуса е уведомил
органите на КАТ на телефон 112 за произшествието, но получил отказ да дойдат и
да съставят констативен протокол за ПТП. Разпитан в качеството му на свидетел,
водачът заяви, че освен на прекия си ръководител, не се е обаждал на никой
друг, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че от
представител на фирмата не е постъпвал сигнал до компетентните органи за
инцидента.
На следващо място, ищецът твърди, че
водачът е отстранил дървото от автобуса и въпреки уплахата е потеглил и е успял
да завърши маршрутното разписание, а от пътния лист се установява, че на
25.09.2018 г. освен маршрута, включващ участъка с. ***** – с. *****, с
процесния автобус са били изпълнени още шест разписания, а оглед на автобуса е
бил направен едва на 01.10.2018 г. от оторизирания дилър на IVECO -
„Булавто България” АД, видно от
представеното по делото удостоверение /л. 8/. При това не се е налагало
придвижването на автобуса до сервиз на „Булавто България” АД, а огледът е бил
направен по снимков материал. Така установените обстоятелства не подкрепят
тезата на ищеца относно времето, мястото и механизма на увреждането.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не само че не успя
да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него
правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени
средства изключително разколебават сигурността в релевантните за спора факти, и
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва
да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за
неосъществили се релевантните факти, съответно - правните им последици за
ненастъпили.
В тази връзка съдът счита, че не следва да се обсъжда
приетото по делото доказателство за отправена от ищеца покана на 05.11.2018 г.
до кмета на Община ***** за заплащане на обезщетение за претърпяната вреда,
доколкото не се установи по делото такава да е причинена от общината.
Ето защо предявеният главен иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва.
При това положение съдът следва да разгледа евентуалния
иск.
По евентуалния иск по чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД:
Евентуалният иск се счита предявен под условие, като
разглеждането му е обусловено от изхода на делото по главния иск. В случая
предвид отхвърляне на главния иск, съдът дължи произнасяне по основателността
на евентуалния иск.
За основателност на предявения иск ищецът следва да установи фактите, които сочи да обуславят исковата му
претенция, в т. ч. качеството на ответника –
собственик на вещта /конкретно улично орехово дърво/, респ. лице, под чийто
надзор е същата; настъпили вреди за ищеца /вид,
характер, размер/; че вредите са настъпили от самата вещ /поради свойствата на
вещта/.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване на тези факти и да установи възраженията
си в отговора и допълнението към него, а при установяване на описаните елементи
на претенцията – да установи, че е погасил.
По предявения главен иск ищецът не успя да установи наличието на
всички елементи от фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД. Липсата на един
елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно
основание да се приеме, че и евентуалният иск е неоснователен, поради което
разглеждането на останалите елементи не е необходимо. Това налага неговото
отхвърляне.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото право на разноски има ответникът. Такива са
претендирани за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
300 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Лъки
Транс БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Иван Вазов” №13 против Община ***** иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД от ЗЗД за осъждане на Община ***** да му заплати
сумата в общ размер от 2860 лева с включен ДДС,
представляваща стойността на причинените на 25.09.2018 г. около 7:20 часа на
общински път VAR1215 - /III -
208 / - от с. ***** към с. ***** имуществени щети на притежаваното от „Лъки Транс БГ” ЕООД МПС - автобус марка „Ивеко Маго" с ДК № *** вследствие на падане на клон от
крайпътно дърво /орех/, като резултат от неизпълнение на задължението на Община *****
да поддържа и обезопасява зелената система на
територията на общината, от които: сумата от 2500 с включен
ДДС, представляваща разходи за подмяна на предно /челно/ стъкло на автобус с ДК
№ В5763ВК „Ивеко Маго" - 1 бр., на стойност 2500 лева с включен ДДС, 300
лева с включен ДДС, представляващи разходи за ремонтен комплект за залепване на
предно /челно/ стъкло - 1 бр., на стойност 300.00 лева с включен ДДС и 60 лева с включен
ДДС, представляващи разходи за монтаж на предно /челно/ стъкло - 1 бр., на
стойност 60.00 лв. с включен ДДС, ведно със законната лихва от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 29.07.2019 г. до окончателното изплащане,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„Лъки Транс БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Иван Вазов” №13 против Община ***** иск с правна квалификация чл.
50, вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на Община ***** да му заплати сумата в общ
размер от 2860 лева с включен ДДС,
представляваща стойността на причинените на 25.09.2018 г. около 7:20 часа на
общински път VAR1215 - /III -
208 / - от с. ***** към с. *****
имуществени щети на притежаваното от „Лъки Транс БГ” ЕООД МПС
- автобус марка „Ивеко Маго"
с ДК № В5763ВК от вещ, собственост на Община ***** - крайпътно насаждение - дърво
/орех/, от които: сумата от 2500 с включен
ДДС, представляваща разходи за подмяна на предно /челно/ стъкло на автобус с ДК
№ В5763ВК „Ивеко Маго" - 1 бр., на стойност 2500 лева с включен ДДС, 300
лева с включен ДДС, представляващи разходи за ремонтен комплект за залепване на
предно /челно/ стъкло - 1 бр., на стойност 300.00 лева с включен ДДС и 60 лева с включен
ДДС, представляващи разходи за монтаж на предно /челно/ стъкло - 1 бр., на
стойност 60.00 лв. с включен ДДС, ведно със законната лихва от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 29.07.2019 г. до окончателното изплащане,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Лъки Транс БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Иван Вазов” №13 да заплати на Община ***** разноски за
настоящото производство в размер на 300 лева /триста лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ОС – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: