РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Плевен, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430104545 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от *** против С.
СТ. АНГ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за признаване за
установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия
дължи сумата в размер на 680,55 лв. – главница и сумата в размер на 146,58лв
- лихва за забава, от която 138,01лв. за периода от 15.03.2018г. до 13.03.2021г.
и 8,57лв. за периода от 14.07.2020г. до 12.03.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 18.03.2021г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от Договор за
потребителски кредит ***, сключен между ответника и ***, по силата на
който соченото дружество предоставило на ответника кредит в размер на
700лв., а кредитополучателя се задължил да върне сумата на 60 броя
седмични погасителни вноски, ведно с уговорените лихви и такси. Твърди се,
че длъжникът не изпълнявал всички свои задължения по договора в
1
уговорения срок и преустановил плащанията, като падежът на първата
непогасена вноска настъпил на 27.04.2015г., при което считано от следващия
ден длъжникът изпаднал в забава и се начислявало обезщетение в размер на
законната лихва. Сочи се, че крайният срок за изпълнение на договора
настъпил на 15.06.2016г., с което станал изискуем целия неизплатен остатък
от задължението. Твърди се още, че на 21.03.2016г. между *** и *** бил
сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
произтичащите от процесния договор вземания били цедирани в полза на
ищеца. Сочи се, че в изпълнение на задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД
цедента упълномощил ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземанията, за което било изпратено писмено уведомление до
кредитополучателя чрез ***, но пратката била върната в цялост като
непотърсена. Навеждат се доводи, че връчването на съобщението като
приложение към исковата молба има същите последици на уведомяване на
длъжника. Излага се, че цесионера претендирал вземанията по реда на чл.410
от ГПК и в производството по ч.гр.д.*** била издадена заповед за
изпълнение, но при условията на чр.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени
указания на длъжника за предявяване на установителен иск.
Ответникът С.А. е представляван в исковото производство от особен
представител, който в депозирания писмен отговор е ангажирал становище за
неоснователност на исковите претенции. Оспорва твърдения факт на
сключване на процесния договор за кредит, като твърди, че договорът не бил
подписан от ответника. Релевира възражение за нищожност на писменото
съглашение на основание чл.22 от ГПК, поради нарушаване нормата на чл.10,
ал.1 от ЗПК, т.к. било изготвено на шрифт по-малък от 12. Оспорва
изискуемост и размер на вземанията. Релевира и възражение за давност.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок от
връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС,
поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.
Ищецът е представил Формуляр за кандидатстване на кредит, изходящ
2
от ответника и Договор за потребителски кредит от *** сключен между ***, в
качеството на кредитодател и ответника С. СТ. АНГ., в качеството на
кредитополучател, от които се установява, че по силата на това съглашение
кредитодателя е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 700лв.
С подписване на сочения Формуляр, ответника е декларирал, че е получил
преддоговорната информация относно договора за кредит и я е прочел, както
и му е била разяснена от консултант, според изрично отразеното в документа.
Получаването на Стандартен европейски формуляр и цялата необходима
информация е декларирано и с подписването на договора, видно от
отразеното в чл.21 от същия.
Според обективираното в договора, страните са приели фиксиран
размер на възнаградителна лихва от 138,06лв. Предвидена е била такса за
оценка на досие в размер на 25лв. Страните са предвидили също така
възможност за ползване на услугата „Кредит у дома“ и такса за нея в размер
на 548,08лв. Според регламентираното в чл. 25 от договора за кредит, при
избор на тази услуга от длъжника, служител на кредитора е следвало да
предаде на кредитополучателя на посочения в договора адрес сумата по
кредита, както и всяка седмица да посещава адреса, за да събира дължимите
вноски. Посочено е в същия текст, че 30 % от таксата се равнява на
разходите, свързани с организирането на тази услуга (напр. транспортни
разходи)
Страните по правоотношението са приели, че кредитът е следвало да
бъде погасяван на седмични вноски – общо 60 на брой, всяка в размер на
23,69лв. и последна в размер на 23,43лв., като първата е била дължима на
29.04.2015г., а последната на 15.06.2016г. (с оглед уговорения брой вноски).
Видно е от отразеното в чл.27 от Договора, че потребителят е
декларирал с подписване на съглашението, че е получил от кредитодателя
уговорената главница.
В о.с.з. на 27.01.2022г. е открито производство по оспорване
автентичността на Договор за потребителски кредит от 22.04.2015г. и
формуляр за кандидатстване за кредит, носещи подпис на ответника
(приложени в оригинал на л.75 – л.77 от делото).
По искане на ответника, в чиято тежест е установяване
неавтентичността на оспорените документи, е възложено изследване подписа
3
на кредитополучателя в процесния договор за кредит. От изслушаното в о.с.з.
на 16.03.2022г. заключение по допуснатата съдебно-графологична експертиза
се установява, че всички подписи в съглашението са положени от С. СТ.
АНГ.. Това експертно заключение се възприема изцяло от съда, като
обективно, компетентно и неоспорено от страните. При така установеното от
него, съдът намира, че оспорването не беше успешно проведено.
В о.с.з. на 16.02.2022г. е изслушано заключението по допусната
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че
използваният шрифт на целия Договор е един и същ за всички страници, а
именно вградения в ОС „Windows” шрифт Times New Roman”. Посочило е,
че размерът на ползваната хартия е различен от стандартния формат А4
(21см.), а именно - 20,4см., т.е. с 6мм. по-тясна от стандартната. Дало е
заключение също така, че ползваният размер на шрифта за целия документ е
12 пункта. Съдът кредитира и това заключение, т.к. е изготвено от експерт,
разполагащ с необходимите специални знания, мотивирано и обосновано е, в
това число при изслушване на експерта в съдебно заседание, като в същото
време не са налице никакви основания за съмнение в обективността на
вещото лице.
От изслушаното в о.с.з. на 27.01.2022г. заключение по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза се установява, че след сключване на
договора ответника е извършил едно плащане, като на 27.04.2015г. е заплатил
сума в размер на 50лв. Кредиторът е осчетоводил като погасени с това
плащане първите две погасителни вноски и част от третата погасителна
вноска. При това счетоводно отразена като неплатена е останала главница в
размер на 680,55лв. Останалите отразени по същия начин непогасени
вземания не са претендирани в настоящото производство. Установява се още
от експертното заключение, че лихвата за забавено плащане на сочената
главница за периода от 15.03.2018г. до 12.03.2021г. е в размер на 183,60лв.
при изключване периода на извънредното положение от 15.03.2018г. до
12.03.2021г. Сочи се от вещото лице при изслушването му в съдебно
заседание, че в случай, че се приспаднат от размера на месечните вноски
сумите за оценка досие и услуга кредит у дома и не бъдат отчитани плащания
за тях, размерът на непогасената главница би възлязъл на 658,49лв. Съдът
възприема изцяло обсъденото заключение по съдебно-счетоводната
4
експертиза, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
Установява се от приложения препис на Договор за прехвърляне на
вземания от 21.03.2016г., сключен между ***, в качеството на цедент и ***,
като цесионер и Приложение №1 към това съглашение, че кредитора по
процесния договор е прехвърлил в полза на ищеца всички вземания,
произтичащи от договора.
Установява се също така от представения препис на пълномощно,
изходящо от цедента, че е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците
за прехвърляне на техните задължения.
Представено е удостоверение, с което цедента е удостоверил изрично,
че вземанията, произтичащи от процесния договор са били цедирани на
ищеца.
По делото е приложено уведомление, изходящо от цедента, чрез
пълномощника му и адресирано до ответника С.А., с което го уведомява за
цедиране в полза на ищеца на вземания спрямо него, произтичащи от
процесния договор за кредит от 22.04.2015г. Същото не е било връчено преди
депозиране на исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Установи се от обсъдените доказателства, че ответника С.А. е сключил
Договор за кредит с ***, по силата на който е получил в заем сума в размер на
700лв., която е следвало да върне на равни месечни вноски за срок от 60
седмици. Установи се от заключението по съдебно-графологичната
експертиза, че съглашението е било подписано от ответника в качеството на
кредитополучател.
С оглед установеното от кредитираното заключение по обсъдената
съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че процесния договор за
кредит е изготвен на размер шрифт 12 и поради това не може да се приеме за
сключен в нарушение на императивното правило по чл.10, ал.1 от ЗПК. Ето
защо, релевираното в тази насока възражение се явява неоснователно.
Съдът обаче намира за основателно възражението за нищожност на
клаузите, предвиждащи такса оценка досие и услуга кредит у дома. И при
липса на възражение, съдът дължи преценка в тази насока. В случая е
5
необходимо да бъде извършена, т.к. вноски за тези услуги са били отчетени
като платени с внесената от длъжника сума от 50лв. Сочените клаузи се
явяват нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, тъй като по
този начин многократно се увеличава размера на кредита без яснота относно
насрещната престация, която получава длъжника. На следващо място, тези
такси противоречат и на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК,
която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на *** Последицата от това
противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Горната граница
на годишния процент на разходите, която е предвидена с императивна
разпоредба на закона, би бил многократно превишен, ако в договора има
уговорена възнаградителна лихва и други такси. В случая при установен
размер на отпусната главница от 700 лв. и възнаградителна лихва от 138,06
лв. – представляваща явно установеното възнаграждение на кредитора, е
предвидена още клауза, установяваща такса за оценка на кредитно досие от
35 лв. и такса за допълнителна услуга „кредит у дома“ в размер на 548,08 лв.
По този начин са установени допълнителни разходи по кредита в размер,
неколкократно надвишаващ размера на уговорената възнаградителна лихва и
близки до размера на предоставения за ползване финансов ресурс.
Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено
плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по
този начин е установено допълнително възнаграждение на кредитодателя,
което на основание чл.19, ал.5 от ЗПК следва да се приеме за недължимо като
установено в размер, превишаващ посочения в договора и съобразен с
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК годишен процент на разходите.Нещо
повече – задължение на кредитодателя е да осъществи преценка за
платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за временно и
възмездно ползване определен финансов ресурс, като в противоречие с
добросъвестността е да се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на
кредитното му досие. Осъществяването му е в полза на кредитодателя, който
въз основа на оценката взема информирано решение за кредитиране на
длъжника на основание платежоспособността му към момента на постигане
на съгласие на страните. Клаузата, предвиждаща заплащане на такси „кредит
6
у дома“ е установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разходите за предоставяне на отпуснатия финансов ресурс по
местожителството на длъжника и тези за събиране на дължимите погасителни
вноски по местожителството на длъжника, т.е. такива свързани с изпълнение
на поетото договорно задължение, представляват разходи по управление на
договора.
Предвид горното, съдът счита, че в тежест на ответника не са
възникнали задълженията, произтичащи от приетите за нищожни клаузи –
35лв. такса за оценка на досие и 548,08лв. за услуга „Кредит у дома“.
Установи се от експертното заключение, че ответника е внесъл в полза
на кредитора суми в общ размер на 50лв. Стана ясно от същото заключение,
че част от сумата е била осчетоводена за погасяване вземания на кредитора по
приетите по-горе за нищожни клаузи, които са били включени в първите две
вноски и част от третата. Съдът счита, че с внесената сума не могат да се
приемат за погасени вземания, които не са съществували, като произтичащи
от нищожни клаузи и следва да се приеме, че погасяването с нея е за част от
главницата. Установи се от експертното заключение по ССЕ, че в такъв
случай размерът на непогасената главница се изчислява на 658,49лв., а не в
претендирания от 680,55лв.
При съоразяване на горното, съдът приема, че непогасено към
заемодателя *** е останало задължението за главница в размер на сумата от
658,49лв.
Предвид забавата на длъжника за плащане на сочената сума за главница
по процесния Договор за кредит, дължима е и мораторна лихва за процесния
период от 15.03.2018г. до 12.03.2021г. при изключване периода на
извънредното положение от 15.03.2018г. Върху главницата от 658,49лв.
мораторната лихва за сочения период е в размер на 177,81лв., което се
установява при използване на онлайн калкулатор за законна лихва.
Кредиторът е претендирал в настощото производство по-малка по размер
мораторна лихва.
Установи се от обсъдения Договор за цесия от 21.03.2016г., че
кредитодателя *** е прехвърлил в полза на ищцовото дружество вземанията
7
си спрямо ответника, произтичащи от процесния договор за кредит.
Съдът счита, че за цедирано следва да се приеме вземането за
непогасена главница, което е съществувало в полза на цедента. То е следвано
и от акцесорното вземане за мораторна лихва.
От събраните в настоящото производство доказателства не се установи
съобщаване на цесията на длъжника по правилото на чл.99, ал.4 от ЗЗД преди
депозиране на исковата молба.
Ищецът е приложил към исковата молба уведомление за извършената
цесия, изходящо от него, като пълномощник на цедента. Както приема ВКС в
практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник (в
този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК).
С оглед липсата на доказателства за връчване на това съобщение на
длъжника, съдът приема, че то не е било връчено преди депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК. Както приема трайната практика на ВКС
(изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.
о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК –
постановени по установителен иск след развило се заповедно производство, а
последното след постановяване на ТР от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде
съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая уведомлението от
цедента за сключения договор за цесия с предмет вземанията по процесния
договор представлява приложение към исковата молба, което е било връчено
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а след това и чрез назначения
особен представител.
Съдът обсъди и възражението на ответника за погасяване на процесните
вземания по давност и в тази насока съобрази следното: Вземането за
процесната главница се погасява с пет годишна давност, считано от крайния
срок на договора за заем или от 15.06.2016г. Така броен, давностния срок за
това вземане не е изтекъл към момента на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК – 18.03.2021г.
8
Вземането на ищеца за мораторна лихва се погасява с три годишна
давност и в този смисъл погасено се явява вземането за мораторна лихва от
датите на падеж на отделните вноски по договора за кредит до 18.03.2018г.
Ищецът не е претендирал мораторна лихва за периода до 15.03.2018г. и за
търсения от него период погасено се явява вземането за мораторна лихва
единствено за времето от 15.03.2018г. до 17.03.2018г. За периода от
18.03.2018г. до 12.03.2021г. това вземане не е погасено по давност и се
изчислява на 177,62лв., което отново е по-малко по размер от претендираното
от ищеца.
С оглед горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца
произтичащото от процесния договор за кредит вземане за главница, което се
установи, че е в размер на 658,49лв.
Ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане на
дължимата главница за периода от 18.03.2018г. до 12.03.2021г. в
претендирания размер от 146,58лв., който е по-малък от установения в
настоящото производство.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
горните вземания. Исковата претенция до пълния претендиран размер на
главницата от 680,55лв. следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана, а за мораторна лихва за периода от 15.03.2018г. до 17.03.2018г.
следва да се отхвърли, като погасена по давност.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника дължи на ищеца, съразмерно уважената част от иска, разноски за
заповедното производство в размер на 72,75лв. (при направени такива в общ
размер на 75лв.) и разноски за исковото производство в размер на 722,65лв.
(при направени такива в общ размер на 745лв., от които 25лв. за държавна
такса, 260лв. за вещо лице, 360лв. за възнаграждение на особен представител
и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение).
Ищецът следва да заплати по сметка на ПлРС разноски за вещи лица за
СГЕ и СТЕ, направени от бюджета на съда, в размер на 400лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
С. СТ. АНГ. , ЕГН **********, с постоянен адрес: *** ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми : сумата от 658,49лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 22.04.2015г.
и сумата от 146,58лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
18.03.2018г. до 12.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, които
суми представляват част от вземанията, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.03.2021г. по
ч.гр.д.*** по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
дължимостта на главница до пълния претендиран размер от 680,55лв., като
неоснователен и недоказан и на лихва за забава за периода от 15.03.2018г. до
17.03.2018г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. СТ. АНГ. , ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и
адрес на управление ***, следните суми: сумата от 72,75лв., представляваща
разноски за заповедното производство и сумата от 722,65лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА С. СТ. АНГ. , ЕГН **********, с постоянен адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд сумата от 400лв.,
представляваща разноски за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10