№ 521
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20221100104486 по описа за 2022 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] В искова молба от 03.05.2022 г. ,,М.Б.ЗА А. Л. – Д.‘‘ АД (Д.) е
заявила, че спрямо ответницата В. З. е влязла в сила присъда. С нея В. З. е
била призната за виновна, че от 12.01.2016 г. до 13.09.2016 г. противозаконно
е отнела от Д. 34 365,00 лева. Отнемането на тези пари е вреда за Д., а В. З. не
е заплатила на Д. обезщетение за тази вреда. Затова Д. моли съда да осъди В.
З. да му заплати 34 365,00 лева обезщетение плюс законната лихва от
13.09.2016 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 3-6).
2. На ответника
[2] В. З. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че искът е погасен по
1
давност, която е започнала да тече на датите на съответните деяния от
12.01.2016 г. до 13.09.2016 г. и е изтекла най-късно на 13.09.2021 г., а
исковата молба е била подадена след това. Затова В. З. моли съда да отхвърли
иска (писмения отговор, л. 80-82).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[3] На 24.01.2017 г. Д. е сключил с „Т.О.И.К.“ ЕООД (Т.) договор, с
който е възложил на Т. срещу възнаграждение да извърши одит на Д.
(договора, л. 70-72). Т. е извършил одит и на 03.05.2017 г. е изготвил доклад
(доклада, л. 53-69). В същия ден Т. е предал на Д. доклада (протокола, л. 53).
Заключението на доклада е било, че В. З. като главен счетоводител на Д. и
П.И. като финансов директор са манипулирали финансово-счетоводна
информация и са присвоявали парични средства от Д. (доклада, л. 69).
[4] На 17.05.2017 г. директорът на Д. е подал сигнал до Софийска
градска прокуратура (л. 124-125). На 03.07.2017 г. прокурор от СРП е
постановил да се образува досъдебно производство. В него е било вписано, че
В. З. е следвало да бъде разпитана като свидетел. Тя не е била вписана в
постановлението като обвинявам (постановлението, л. 121-123). На
07.10.2021 г. В. З. е била привлечена като обвиняем (постановлението, л. 101-
107).
[5] Впоследствие, на 05.12.2021 г. СРП е внесла спрямо В. З.
обвинителен акт (л. обвинителния акт, л. 21-42). По него е било образувано н.
о. х. д. 17 017/2021 г. С присъда от 28.03.2022 г. СРС е признал В. З. за
виновна, че от 12.01.2016 г. до 13.09.2016 г. противозаконно е отнела от Д.
34 365,00 лева (присъдата и мотивите към нея, л. 8-20).
[6] Не се спори, че В. З. не е заплащала на Д. обезщетение за
причинените вреди за 34 365,00 лева. Д. не дължи държавна такса. Той е бил
2
представляван по делото от юрисконсулт (протокола от с. з. на 16.12.2022 г.,
л. 149-150). В. З. е заплатила 2 000,00 лева за адвокат (л. 84).
III. ПРАВО, ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[7] Д. е предявил иск по чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за обезщетение за имуществени вреди от непозволено
увреждане.
1. По иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
1.1. По основателността на иска
[8] Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Следователно предпоставките за
уважаването на иска са:
1. В. З. да е извършила действие/бездействие;
2. това действие да е било противоправно;
3. от действието на В. З. Д. да е претърпял вреди;
4. В. З. да е извършила действието виновно;
5. В. З. да не е заплатила на Д. обезщетение за претърпените вреди.
[9] Съдът установи, че В. З. виновно и противозаконно е отнела от Д.
34 365,00 лева (присъдата в тази част е задължителна за настоящия съд). В.
З. не е заплащала на Д. обезщетение за тези вреди. Налице са предпоставките
за уважаването на иска. Затова съдът осъжда В. З. да заплати на Д. 34 365,00
лева обезщетение.
1.2. По възражението на В. З., че правото на иск е погасено по
давност
3
[10] Съдът приема, че възражението е неоснователно. Съдът приема
това поради следното: погасителната давност започва да тече от момента,
когато вземането става изискуемо (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). За вземания от
непозволено увреждане това е моментът на откриването на дееца (чл. 114, ал.
3 от ЗЗД). Към кой момент деецът следва да се счита за открит е фактически
въпрос, който се решава според всеки конкретен случай. Ако извършването
на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на
давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно,
давностният срок тече от този по-късен момент (ТР на ОСГТК на ВКС
5/05.04.2006 г. по т. д. 5/2005 г.).
[11] Възможно е, за да бъде открит деецът, да е било необходимо
използването на специални знания. Затова той е неизвестен към момента на
образуването на наказателното производство, а става известен едва с
привличането му като обвиняем (решения на ВКС: 122-2021-IV Г. О. по гр. д.
1 817/2020 г.; 173-2019-III Г. О. по гр. д. 22/2018 г.; 308-2010-III Г. О. по гр. д.
865/2009 г.).
[12] В случая за установяването, че В. З. е извършила увреждането са
били необходими специални знания. Затова тя не е била привлечена като
обвиняем през юли 2017 г., когато е било образувано наказателното
производство, а повече от четири години по-късно – на 07.10.2021 г.
Следователно В. З. е била открита като деец на 07.10.2021 г. Ето защо от
07.10.2021 г. е започнал да тече давностният срок и към момента на
подаването на исковата молба 03.05.2022 г. не е бил изтекъл. Затова
възражението на В. З. е неоснователно и съдът уважава предявения иск, като
присъжда законна лихва от 07.10.2021 г., когато е настъпила изискуемостта на
вземането, до окончателното изплащане.
2. По разноските
[13] Д. търси разноски. Той не е направил такива, но е бил
4
представляван от юрисконсулт.
[14] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Съдът
съобразява фактическата и правна сложност на делото, които не са високи.
Затова съдът осъжда В. З. да заплати на Д. 300,00 лева юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда В. З. да
заплати по сметка на СГС 1 374,60 лева държавна такса (34 365,00х0,04).
Затова съдът
РЕШИ:
[15] ОСЪЖДА В. Б. З. да заплати:
1. на ,,М.Б.ЗА А. Л. – Д.‘‘ АД:
- 34 365,00 лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили
вследствие от извършеното от В. З. длъжностно присвояване, установено с
присъда от 28.03.2022 г. по н. о. х. д. 17 017/2021 г. на СРС, плюс законната
лихва от 07.10.2021 г. до окончателното изплащане;
- 300,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение.
2. на СГС - 1 374,60 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна
такса. ,,М.Б.ЗА А. Л. – Д.‘‘ АД е с адрес в гр. София, ж. к. *******. В. З. е със
съдебен адрес: адвокат П. К., гр. София, бул. ,*******
[16] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[17] Ако ответницата обжалва решението изцяло, с въззивната си
жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по
сметка на САС на 687,30 лева държавна такса. Ако тя обжалва частично
решението, тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на
САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът
ще върне въззивната жалба.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6