№ 1927
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Г. Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Г. Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100500678 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20192433 от 30.09.2021 г., постановено по гр. д. № 57545/2020 г. на
СРС, ГО, 65 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК: **** със седалище и
адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул.”**** против В. В. К., ЕГН
********** от гр. София,кв.“ **** положителни установителни искове по реда на чл. 422
ГПК, с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 422
ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД , за признаване на установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 1913,88 лв., представляваща неплатени суми по
Договор за потребителски кредит от 28.06.2011год., сключен с „ОББ“ АД, прехвърлени с
Договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 13.04.2020 г. до окончателното изплащане, както сумата в размер на
538,55 лева, представляваща лихва за просрочие за периода от 13.04.2017г. до 20.01.2020 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 30.04.20120 г. по ч.гр.д. № 15718/2020г.
на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр.
София, район Възраждане, ул.”**** да заплати на В. В. К., ЕГН ********** от
гр.София,кв.„**** ,на основание чл.78,ал.З от ГПК сумата в размер на 950лв.
,представляваща възнаграждение на един адвокат.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца, в
която същото се обжалва като неправилно и постановено в противоречие с материалния
1
закон.Счита изводите на съда за недействителност на процесния договор за потребителски
кредит за неоснователни,тъй като той отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.11
ЗПК.Лихвеният процент по договора не е променян ,в погасителния план са посочени
размер на вноски,падежно число и краен срок за погасяване на задължението,с което са
изпълнени изискванията на ЗПК.Дори да се приеме недействителност на договора,то се
дължи поне чистата стойност на кредита.
Предвид изложеното се отправя искане към въззивната инстанция да отмени
първоинстанционното решение, както и да постанови друго, с което да уважи предявения
иск за главница в размер на 1913.88 лв. и лихва за просрочие в размер на 107.19 лв.Не
претендира разноски .
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от ответника, в който се излага становище за неоснователност на жалбата. Поддържа
се, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба да бъде оставена
без уважение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа страна следното:
На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите и правните изводи
на първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „ЕОС М.“ ЕООД против В. В. К.
искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД,
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество следните суми: 1913.88 лв. – главница по договор за потребителски кредит от
28.06.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателно
изплащане на сумата и 538.55 лв. - лихва за просрочие от 13.04.2017 г. до 20.01.2020 г.
В настоящия случай, ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като в случая се касае за вземане по договор за
банков кредит.
Към момента на сключване на договора за кредит е действал Закона за
потребителския кредит (ЗПК) от 2010 г. (изм. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.),
който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. Процесният
договор попада в обхвата на регулация на този закон, поради което и всички негови
предписания го обвързват.
Константната съдебна практика приема, че съдът следи служебно за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения, а служебното начало следва да се приложи и в
насока проверка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Относно изискванията към съдържанието на договора за кредит намират приложение
разпоредбите на чл. 10 - 12 и чл. 24 ЗПК.
Първият спорен пред въззивната инстанция въпрос е свързан с действителността на
процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл е несъмнено, че длъжникът
2
може да прави на цесионера всички възражения, които би могъл да прави на цедента – чл.
26, ал. 2 ЗПК и арг. от чл. 103, ал. 3 ЗЗД.
По отношение на останалите релевирани във въззивната жалба доводи за
противоречие на разпоредбите на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от
ЗПК, въззивният съд намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа "условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването", а съгласно т. 12 – договорът за потребителски кредит съдържа
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени
съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Въззивният съд намира, че правилно съдът е приел, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, тъй като
съгласно§ 2 от ДР този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
Според чл. 11 ал. 1, т.11 ЗПК , в погасителния план трябва да се посочи
„последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването“.
В случая не е налице предвиден фиксиран лихвен процент , от което следва извод, че чл.
11, ал. 1, т.11 ЗПК в случая не е приложим.
В т. 10, параграф 2, буква "з" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. се предвижда, че в договора за кредит трябва да се посочат само
размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно,
редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Според чл. 10, параграф 2, буква "и"
и параграф 3 от Директивата само при наличие на искане от потребителя кредиторът е
длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. В този
смисъл са РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) от 09.11.2016 година по дело C 42/15 Home
Credit Slovakia a.s. срещу К.В. и РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) от 05.09.2019 година
по дело C 331/18 на TE срещу Pohotovos s. r. о. , които съдържат тълкуване на член 10,
параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директива 2008/48. Съгласно даденото тълкуване, тези
разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под
формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за
3
погасяването на тази главница.
Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в
Решение № 106 от 03.06.2022 г., постановено по гр. д. № 3253/2021 г. на ВКС, III г.о. и
Решение № 50174 от 06.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, ІV г. о. и съгласно
нормата на чл. 633 от ГПК това решение на Съда на Европейския съюз е задължително за
настоящия състав. В случая, договорът за кредит е сключен при лихвен процент, който не е
фиксиран ,а променлив ,то е необходимо да се разграничава каква част от месечната вноска е
предназначена да погаси главница и каква част-лихвата,т.е. законовото изискване на чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК е нарушено.Договорът не съдържа погасителен план с разбивки за дължими
вноски,лихви,разноски и каква част остава непогасена след всяка вноска.Затова правилно
съдът е постановил,че договорът е недействителен .
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което
то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски по делото на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК,,които при направено възражение за прекомерност съдът определя на 370
лв.,предвид фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20192433 от 30.09.2021 г., постановено по гр. д. №
57545/2020 г. на СРС, ГО, 65 с-в
ОСЪЖДА „ЕОС М.” ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ул.”**** да заплати на В. В. К., ЕГН
********** от гр.София,кв.„**** ,на основание чл.78,ал.З от ГПК сумата в размер на 370лв.
,представляваща възнаграждение за адвокат пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4