№ 762
гр. Перник, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720101551 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ИВ. Н. ЦВ., с ЕГН: ********** в
качеството й на наследник на Д.Н.Г. /починала на ***** г./, подадена чрез
пълномощника й – адв. Д.М. против „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ТЕЦ Република,
с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на
ответното дружество следните суми: сумата от 386.58 лева, представляваща
½ част от главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2005 г.
до 30.04.2007 г. в размер на общо 773.16 лева, сумата от 30.62 лева – ½ част
от обезщетение за забава за периода от 30.08.2005 г. до 27.05.2008 г. в общ
размер от 61.25 лева, както и направените разноски по делото в размер на
71.86 лева / ½ част от общия размер на разноските от 143.72 лева/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2008 г., до окончателното
й плащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.02.2011 г. по
ч.гр.д. № 5270/2008 г. по описа на Пернишкия РС /Решение № 396 от
10.06.2009 г. по гр.д. № 6642/2008 г. на Пернишкия РС/ и които суми са
предмет на изп.д. № 425/2011 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. №
2302/2020 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяването им по
давност. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и
обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника
за топлоснабден имот. Доколкото същите не били заплатени ответното
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
1
задължение срещу наследодателя на ищеца, като в тази връзка било
образувано ч.гр.д. № 5270/2008 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на
последното била издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите
за главница и обезщетение за забава в полза на дружеството били присъдени
и разноските по делото. Въз основа на заповедното производство се развило и
исково такова – гр.д. № 6642/2008 г. на Пернишкия РС. След влизане в сила
на съдебното решение по исковото производство съответно на заповедта за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5270/2008 г. по описа на
Пернишкия РС за вземанията по заповедта /съобразно съдебното решение/ в
полза на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 24.02.2011 г.
За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. №
425/2011 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова. По същото обаче последното
извършено изпълнително действие било от 15.12.2011 г. В тази връзка в
исковата молба се излагат подробни доводи, че процесните вземания били
погасени по давност като в тази връзка се поддържа, че приложима била
кратката три годишна погасителна давност, относима към периодичните
плащания – съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Дори да се приемела за
приложима общата 5 годишна давност обаче тя също била изтекла. Излагат се
доводи с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай, като е цитирана и незадължителна практика на
ВКС.
Независимо от погасяването по давност на процесните суми ответното
дружество образувало второ изпълнително дело № 2302/2020 г. по описа на
ЧСИ Стилиян Бадев. По същото по искане на ответника били предприети
изпълнителни действия.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата
молба са представени писмени доказателства: изпълнителен лист от
24.02.2011 г. по ч.гр.д. № 5270/2008 г. по описа на Пернишкия РС и
удостоверение за наследници на Д.Н.Г..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал
по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив
– образувал е две изпълнителни дела въз основа на представения по делото
изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 425/2011 г. по описа на ЧСИ Елена
Добренова и изп.д. № 2302/2020 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. В хода на
посочените изпълнителни дела били предприемани регулярно множество
изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания.
По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по
давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика – Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи
се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
2
В хода на производството по делото по същото са приложени изп.д. №
425/2011 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 2302/2020 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев.
В съдебно заседание, проведено на 20.06.2022 г., ищцата се
представлява от адв. М., която изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
425/2011 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова от ответното дружество е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу наследодателя на ищцата лицето Д.Н.Г.
/погрешно вписана като Донка/ за вземанията, ½ част от които са предмет на
настоящото производство – за вземането за главница, както и за обусловените
от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
4108 от 01.10.2008 г. по ч.гр.д. № 5270/2008 г. по описа на РС Перник.
Доколкото срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, то е
образувано гр.д. № 6642/2008 г. по описа на РС Перник. Последното е
приключило с Решение № 396/10.06.2009 г. , с което предявените искове са
уважени – за вземанията, ½ част от които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка е издаден и изпълнителен лист от 24.02.2011 г.
Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 05.07.2011 г. е
образувано изпълнително дело при ЧСИ Елена Добренова, като на последната
е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число
като наложи запор върху вземания на длъжника Д.Н.Г..
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 425/2011 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника Д.Н.Г. като до нея е изпратена и покана за
доброволно изпълнение от 29.11.2011 г., връчена чрез лице от домашните на
01.12.2011 г. По делото са събрани данни, че длъжникът получава пенсия в
нисък размер. В тази връзка и запор не е наложен.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия. Няма данни по изпълнителното дело
да са постъпвали и суми за погасяване на задълженията. По изпълнителното
дело е издадено постановление за прекратяване на 14.01.2020 г.
Въз основа на изпълнителния лист от 24.02.2011 г. по молба на
взискателя ответник от 23.02.2020 г. срещу Д.Н.Г. е образувано и второ
изпълнително дело – по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. По посоченото
изпълнително дело е установено, че длъжникът е починал още на ***** г. –
съгласно справка в НОИ, но въпреки това е извършена експертиза от
18.01.2021 г. Към 30.11.2021 г. /доколкото липсват данни за по-ранна дата/
като длъжници по изпълнителното дело са конституирани ищцата ИВ. Н. ЦВ.
3
и лицето Н.Й.Н. – всеки за по ½ част от процесните задължения. В тази връзка
на 30.11.2021 г. до длъжниците са изпратени ПДИ, за които са налице данни
за връчване по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
На следващо място по изпълнителното дело се установява, че на
09.02.2022 г. взискателят е поискал налагане на запор на сметки на
конституираните длъжници. В тази връзка и на 20.03.2022 г. – са наложени
запори на трудови възнаграждения и на банкови сметки на ищцата ИВ. Н. ЦВ.
и на лицето Н.Й.Н.. Впоследствие от страна на лицето Н.Й.Н. по
изпълнителното дело са постъпили суми в размер, достатъчен да покрие
всички припадащи му се задължения по ПДИ. Поради това с постановление
от 20.04.2022 г. изпълнителното дело е прекратено по отношение на Н.Й.Н.
поради пълно изпълнение на дълга. От страна на ищцата ИВ. Н. ЦВ. липсват
данни да са събрани каквито и да било суми по запорите, доколкото същата е
поискала обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнителното
дело. Мярката е допусната и предвид спряното изпълнение суми не са
удържани. Не се установява и такива да са заплатени доброволно.
От представено по делото удостоверение за наследници на Д.Н.Г. се
установява, че същата е починала на ***** г. като е оставила за свои
наследници двама внуци – ищцата по делото ИВ. Н. ЦВ. и лицето Н.Й.Н.
/всеки от тях наследява по право на замествана своята майка – доколкото
двете дъщери на Доца Гюрова са починали преди нея/.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на ½ част
от вземанията по изпълнителен лист от 24.02.2011 г., издаден по ч.гр.д. №
5270/2008 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания /изп.д. № 2302/2020 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев/.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на
ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен
иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително
основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание
изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на предявяването му. Това разрешение е
възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
4
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за
интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може
да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно
плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както
и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила
на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност).
Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по
иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато
изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред
недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Посоченият извод за допустимост на исковете в цялост не се променя от
обстоятелството, че лицето Н.Й.Н. е погасило своята част от задълженията,
доколкото с настоящите искове се претендира признаване за установено, че
не се дължи по ½ част от сумите по изпълнителния лист, съответна на
наследствения дял на ищцата.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми
следва да се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор
относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в
случаите, когато се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от
ЗЗД и в частност относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС с кратката тригодишна давност /по отношение на посочения
въпрос е налице практика на ВКС - Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. №
4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС – съгласно което и при наличие единствено
на заповед за изпълнение давността отново е пет години/. В настоящия случай
обаче за задълженията, предмет на производството, е било образувано и
5
исково производство по чл. 415 от ГПК /въз основа на заповедното такова
след подадено възражение/. По тези съображения и спрямо последните следва
да се прилага общата петгодишната погасителна давност съгласно чл. 117, ал.
2 от ЗЗД – доколкото е налице съдебно решение за установяването им.
Същите изводи са относими и претенциите за лихви и разноски. Налице е и
противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от
последното изпълнително действие или от последното поискано от
взискателя действие съответно относно началния момент на давността /по
тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020
г. на 4-то г.о. на ВКС/.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК изпълнителното основание е Решение №
396 от 10.06.2009 г. по гр.д. № 6642/2008 г. на Пернишкия РС. В конкретния
случай ищецът навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност
след образуване на първото изпълнително дело, поради което и като предмет
на делото не са въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на
изпълнителния лист, нито преди образуване на изпълнителното
производство.
По делото се установява, че въз основа на заповедта за изпълнение,
съдебното решение и издадения изпълнителен лист от 24.02.2011 г. по молба
на ответното дружество на 05.07.2011 г. при ЧСИ Добренова е образувано
изп.д. № 425/2011 г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата 23.02.2011 г.
/денят преди издаване на изпълнителния лист/, когато най-късно е влязло в
сила Решение № 396 от 10.06.2009 г. по гр.д. № 6642/2008 г. на Пернишкия
РС и датата на образуване на изп.д. № 425/2011 г. – 05.07.2011 г. е изминал
период от едва няколко месеца.
На 29.11.2011 г. до длъжника Д.Н.Г. е изпратена ПДИ, връчена чрез
лице от домашните на 01.12.2011 г. Посочените действия обаче нямат
отношение нито към перемпцията, нито към давността, доколкото не е
поискано или допуснато разсрочване на дълга, нито е извършено признание
на същия. По изпълнителното дело обаче не са събрани суми, нито са
извършени изпълнителни действия. В тази връзка и по аргумент от чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. № 425/2011 г. следва да се приеме за прекратено по
право на 05.07.2013 г. /две години след образуването му по арг. от Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да
съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване,
съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на
изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
6
давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 05.07.2011 г. –
с образуването на изп.д. № 425/2011 г. На основание чл. 433, т. 8 от ГПК /чл.
330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./ същото следва да се счита за прекратено ex lege
(по закон) на 05.07.2013 г., като е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил прекратяване на делото /в случая чак на 14.01.2020
г./. Посоченият извод съдът възприема, доколкото съгласно цитирания текст
/чл. 433, т. 8 от ГПК, аналогичен на уредбата в ГПК отм./ изпълнителното
производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Такова искане
взискателят е направил само в молбата за образуване на изпълнителното
дело. В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че връчването на
покана за доброволно изпълнение, извършването на справки за
имущественото състояние на длъжника, както и изпращането на съобщение
до НАП, до НОИ и Община Перник съответно получаването на уведомление
от агенцията, НОИ и писмо от общината, не представляват изпълнителни
действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 425/2011 г. е
било висящо в периода от 05.07.2011 г. до 05.07.2013 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. В този период по аргумент от цитираното
постановление на пленума на ВС за процесните вземания въобще не е текла
давност /същата е била спряна/. От 05.07.2013 г., когато за процесните
вземания е започнала да тече нова давност, до 30.11.2021 г., когато ищцата е
конституирана като страна по изп.д. № 2302/2020 г. по описа на ЧСИ Бадев не
са предприемани никакви действия по принудително удовлетворяване на
процесните вземания. По тези съображения, доколкото от 05.07.2013 г. до
30.11.2021 г. са изтекли повече от пет години, то исковете следва да се
приемат за основателни.
Образуването на изпълнително дело на 23.02.2020 г. при ЧСИ Бадев
настоящият състав приема, че не прекъсва давността относно процесните
вземания. Посоченият извод следва от обстоятелството, че изпълнителното
дело е образувано срещу Д.Н.Г., която обаче е починала още на ***** г. Със
смъртта на лицето същото губи своята правоспособност, поради което и
предприети спрямо починало лице изпълнителни действия не могат да се
приемат за такива, прекъсващи давността относно процесните вземания. Дори
да се приеме, че конституирането на наследниците прекъсва давността – то
това е станало най-рано на 30.11.2021 г. /предвид липсата на други данни/ -
към който момент обаче давността така или иначе вече е била изтекла. На
последно място предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН /децата наследяват
по равни части/ съдът приема, че ищцата отговаря за 1/2 част от задълженията
в наследството.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 50 лева и 24 лева такса
за копие от изпълнително дело. Посочените разноски са действително
7
извършени, видно от приложени платежни нареждания и следва да бъдат
присъдени. От адв. М. се претендира и адвокатски хонорар за осъществена
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата /ЗА/. Така претендираният хонорар съдът намира, че следва да
определи в минимален размер предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения
съобразно цената на иска и фактическата и правна сложност на делото – на
300 лева. В тази връзка и ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
М. сумата от 300 лева.
Претенцията за разноски на ответното дружество е неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ИВ. Н. ЦВ., с ЕГН: ********** и
адрес: ****, в качеството й на наследник на Д.Н.Г., с ЕГН: **********
/починала на ***** г./ НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 386.58 лева, представляваща ½
част от главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2005 г.
до 30.04.2007 г. в размер на общо 773.16 лева, сумата от 30.62 лева – ½ част
от обезщетение за забава за периода от 30.08.2005 г. до 27.05.2008 г. в общ
размер от 61.25 лева, както и направените разноски по делото в размер на
71.86 лева / ½ част от общия размер на разноските от 143.72 лева/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2008 г., до окончателното
й плащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.02.2011 г. по
ч.гр.д. № 5270/2008 г. по описа на Пернишкия РС /Решение № 396 от
10.06.2009 г. по гр.д. № 6642/2008 г. на Пернишкия РС/ и които суми са
предмет на изп.д. № 425/2011 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. №
2302/2020 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяването на сумите
по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ИВ. Н. ЦВ., с ЕГН:
********** и адрес: **** сумата от общо 74 лева, представляваща разноски
за държавна такса и копие от изпълнително дело в настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
на адвокат Д.М., с адрес: гр. Перник, ул. Търговска, № 46, ет. 2, офис 6А,
сумата от 300 лева за осъществена безплатна правна помощ
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9