№ 10809
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110157808 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 659,44 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., мораторна лихва в размер на 297,71 лв. за периода от 15.09.2020
г. до 12.10.2022 г., сумата 30,11 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г.,
мораторна лихва в размер на 6,36 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 12.10.2022
г., ведно със законна лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, които
суми касаят топлоснабден имот – ап.. в гр. С.., абонатен № ..
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Третото лице-помагач „Н.” ЕАД изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
1
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия.
Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че наследодателят на ответника – В. Г. Р. е била собственик на
имота, за който ищецът твърди да е начислил топлоенергия и че същият се
намира в сграда, която е топлоснабдена.
Не е спорно, че в сградата е въведена система за дялово разпределение,
както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния
имот през исковия период е в размер на претендирания.
Следователно по делото се установява, че между В. Г. Р. и „Т.С.“ ЕАД е
съществувало облигационно отношение в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021
г. по силата на договор за продажба и доставка на топлинна енергия за
топлоснабден имот ап.. в гр. С.., абонатен № .. В. Г. Р. е била потребител на
топлинна енергия съгласно чл.153 ЗЕ, съответно на основание чл. 150, ал. 2
от същия закон е била обвързана от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, с оглед на което за нея е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена. След смъртта й това
задължение е преминало у ответника – неин единствен наследник по закон.
В открито съдебно заседание ищецът признава, че е получил плащане от
ответника по банкова сметка на 21.03.2023 г. в размер на 2 140 лв., с което
счетоводно е погасил предявените в производството съдебни разноски, лихви
и главница, като е останало задължение в размер на 20 лв. от претендираната
главница за доставена топлинна енергия през исковия период.
В случая при прилагане на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът намира,
че с извършеното плащане е погасена мораторната лихва върху вземането за
топлинна енергия в размер на 297,71 лв., дължима за периода от 15.09.2020 г.
до 12.10.2022 г., мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в
размер на 6,36 лв., дължима за периода от 31.10.2019 г. до 12.10.2022 г.,
законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение, дължима от датата на подаване на исковата молба /26.10.2022
г./ до датата на извършеното плащане /21.03.2023 г./, чийто размер възлиза на
74,32 лв., както и дължими главница за топлинна енергия в размер на 1659,44
лв. и главница за дялово разпределение в размер на 30,11 лв. Съдът не
споделя съображенията на ищеца, че с извършеното плащане следва да се
погасят сторени съдебни разноски, доколкото същите не са ликвидно и
изискуемо вземане към момента на плащането, а биха възникнали като такова
под отлагателно условие – едва при влизане в сила на съдебно решение, с
което се присъждат сторени по основание и размер разноски. Следователно с
платената на 21.03.2023 г. сума в размер на 2 140 лв. ответникът е погасил
изцяло предявените в настоящото производство вземания, чийто размер
възлиза на 2 067,94 лв., като е надплатил 72,06 лв. Този факт на погасяване на
задължението следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е
настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право. Поради
2
правопогасяващия му ефект предявените искове следва да се отхвърлят.
Доколкото обаче ответникът е дал повод за завеждането им с
извънпроцесуалното си поведение, като не е платил преди предявяване на
иска, по аргумент на обратното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца
следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски. Ищецът е
сторил разноски в производството в общ размер на 129,74 лв., от които 79,74
лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. След
прихващане с надплатените от ответника 72,06 лв., на ищеца следва да се
присъдят 57,68 лв. за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК . против В. М. Г., ЕГН
********** осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 659,44 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., мораторна лихва в размер на 297,71 лв. за периода от 15.09.2020
г. до 12.10.2022 г., сумата 30,11 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г.,
мораторна лихва в размер на 6,36 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 12.10.2022
г., ведно със законна лихва от 26.10.2022 г. до изплащане на вземането, които
суми касаят топлоснабден имот – ап.. в гр. С.., абонатен № ., като
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА В. М. Г., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 57,68 лв. лв. разноски за държавна такса.
Решението е постановено при участието на „Н.” ЕАД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3