Р Е Ш Е Н И Е
№ 260364
гр. Пловдив 12.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти
граждански състав в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румяна Андреева ЧЛЕНОВЕ:
Пламен Чакалов
Бранимир Василев
при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр.
д. № 870/2020г. за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение
№ 445/04.12.2019г. постановено по гр. д. № 403/18г. на Карловския районен съд, І-ви
гр. с. в частта, с която се отхвърля предявения от Д.И.Й.
*** с ЕГН ********** против Х.М.Р. *** с ЕГН ********** и Л.М. *** с ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответниците,
че е собственик на 6/9 ид.ч. от поземлен имот – нива
с площ от 0.898 дка, девета категория на земята, находяща
се в землището на с.Ведраре, ЕКАТТЕ 10291, община Карлово, област Пловдив,
местността „Под селото“, съставляваща имот № 013011, при граници и съседи: имот
№ 013013 - полски път на Община Карлово, имот № 013010 - нива на насл. на К.Г.Е., имот № 000061 - жил.територия
на с.Ведраре, имот № 013012 - нива на Н.Н.И., по
силата на дарение, извършено с нотариален акт №182, том IV, дело № 763/2017г.
на нотариус Станка Ранджева град Карлово и
покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 183, том IV, дело № 764/2017г.
на нотариус Станка Ранджева град Карлово, като на
основание чл. 537, ал.2 от ГПК, да отмени нотариален акт за констатиране право
на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност под акт № 18, том VI, дело № 881/2017г.
на нотариус Тани Рангелов град Карлово, вписан в
службата по вписванията при PC Карлово под акт № 80, том 17, д.3271/2017г. до
размер на 6/9 ид.ч., като неоснователен.
Жалбоподателят Д.И.Й.
с ЕГН **********,*** моли съда да отмени решението на районния съд по
съображения изложени в жалбата.
Въззиваемите страни Х.М.Р. с
ЕГН ********** и Л.М.Ш. с ЕГН ********** считат жалбата за неоснователна и
молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.
Третите лица Д.С.Б.,
И.К.Б., К.К.Х. и Т.Г.С. не вземат становище.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
Не е спорно, а и
от представените преписи от нотариални актове за дарение, продажба и
обстоятелствена проверка, както и преписката на ПК гр. Карлово вх. №
6093/08.11.1991г. се установява, че въззивемите и третите лица са наследници с общ наследодател
И.М.Г., починал през *** г.
На 30.11.2017г. е съставен констативен нотариален акт,
с който Х.М.Р. и Л.М.Ш. са признати за собственички върху целия имот на
основание изтекла придобивна давност. С договори за
дарение и продажба от 28.12.2017г. Д.С.Б., дарява 1/9 ид.
ч. от процесния имот, а И.К.Б., К.К.Х.
и Т.Г.С. продават 5/9 ид. ч. от същия имот на Д. И. Й..
Спорния въпрос по делото е придобили ли са Х. М. Р. и Л.
М. Ш. собствеността на основание давностно владение.
За установяване на това обстоятелство следва да се
съобразят показанията на свидетелите, преписката на ПК Карлово и заключението
на почерковата и графичната експертиза.
Свидетелките Л.Т. и Г.П. установяват, че Х.Р. и Л.Ш. в
продължение на шестнадесет години обработват имота, в който има лозе и
зеленчукови насаждения. Не знаят някой да е им оспорвал собствеността през този
период. Едва през последната година свидетелките са разбрали, че Д.Й. има
претенции към имота.
Свидетелите И.Д. и Ф.П. нямат възприятия относно това
кой е владял имота преди 2017г.
По делото е представен и договор от 15.11.1995г., в
който наследниците на И. М. Г., а именно неговата съпруга – Ц.Н.И., неговия син
М.И.М. и наследниците на починалите към този момент деца К.И.Б., който е
наследник на дъщерята на И. Г. – К.И.Б. и Т.Г.С., която е дъщеря на сина на И.Г.
– Г.И.М. се споразумяват М. И. М., който е наследодател на Х.Р. и Л.Ш., да
получи нивата от 0.898 дка в местността „Под селото“. Макар този договор да
няма вещно прехвърлителен ефект, същият представлява
началото на давностното владение, осъществявано от М.М., което след неговата смърт е наследено от наследниците му
Х. Р. и Л. Ш..
Тук следва да се обсъди възражението за автентичността
на подписа, положен срещу името на Т. Г. С. в посочения по – горе договор.
Самата Т.С. в откритото съдебно заседание проведено на 03.07.2019г. заявява, че
не си спомня да са се събирали за подписването на процесния
договор и няма спомен дали е изразила воля за делба на имоти и не знае дали положения
подпис в договор е неин.
Съдебно почерковата
експертиза всъщност не дава категорично становище за авторството на подписа на Т.С.,
тъй като има и прилики и различия в признаците на подписа обект на
експертизата. При тази вероятност на обсъжданото заключение следва да се имат
предвид показанията на свидетеля В.И.,
-стр.3 от решение по в. гр. д. № 870/20г. на ПдОС-
който
в качеството си на *** на с. Ведраре е удостоверил полагането на подписите на
участниците в договора от 15.11.95г. Без да се обсъжда материалната
компетентност да извършва такава заверка на подписите, свидетеля И. установява,
че подписите в посочения договор са положени в негово присъствие, както е
отразено в договора.
От изложеното дотук се налага извода, че Р. и Ш. са
придобили по давност спорния имот и затова дарителката Д.С.Б. и продавачите И.
К. Б., К. К. Х. и Т. Г. С. към 28.12.2017г. вече са били изгубили правото на
собственост върху същия имот по смисъла на нормата на чл. 99, предл. първо от ЗС, защото Х. Р. и Л. Ш. са го придобили по
давност. По тази причина и надарения, съответно купувач Д.Й. не е придобил 6/9 ид. ч. от правото на собственост върху спорния имот.
Ето защо предявения иск за признаване за установено,
че Й. е собственик в указаната квота е неоснователен и следва да се отхвърли,
както и претенцията му за отмяна на констативния нотариалния акт, с който Х.Р.
и Л.Ш. са признати за собственици на имота на основание изтекла придобивна давност.
Като е достигнал
до същия правен извод и е отхвърлил тези искове районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода
на делото жалбоподателят следва да заплати на възизваемата
страна направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 300лв.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 445/04.12.2019г. постановено по гр. д. № 403/18г. на Карловския районен съд,
І-ви гр. с. в частта, с която се отхвърля
предявения от Д.И.Й. *** с ЕГН ********** против Х.М.Р. *** с ЕГН **********
и Л.М. *** с ЕГН **********, иск с правно основание
чл. 124 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 6/9 ид.ч.
от поземлен имот – нива с площ от 0.898 дка, девета категория на земята, находяща се в землището на с.Ведраре, ЕКАТТЕ 10291, община
Карлово, област Пловдив, местността „Под селото“, съставляваща имот № 013011,
при граници и съседи: имот № 013013 - полски път на Община Карлово, имот №
013010 - нива на насл. на К.Г.Е., имот № 000061 - жил.територия на с.Ведраре, имот № 013012 - нива на Н.Н.И., по силата на дарение, извършено с нотариален акт
№182, том IV, дело № 763/2017г. на нотариус Станка Ранджева
град Карлово и покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 183, том IV, дело
№ 764/2017г. на нотариус Станка Ранджева град
Карлово, като на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, да отмени нотариален акт за
констатиране право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание
изтекла придобивна давност под акт № 18, том VI, дело
№ 881/2017г. на нотариус Тани Рангелов град Карлово,
вписан в службата по вписванията при PC Карлово под акт № 80, том 17,
д.3271/2017г. до размер на 6/9 ид.ч., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.И.Й. *** с ЕГН ********** да заплати
на Х.М.Р. *** с ЕГН ********** и Л.М. *** с ЕГН сумата 300 (триста) лева
представляващи разноски, направени във въззивното
разглеждане на делото.
Решението е постановено при участието на третите лица Д.С.Б., ЕГН **********,
И.К.Б., ИГН **********, К.К.Х. ЕГН ********** и Т.Г.С.
ЕГН **********.
Решението
може да бъде обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд.
Председател:
Членове:1.
2.