№ 2486
гр. Варна, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20223110107458 по описа за 2022 година
Предявени са в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.48,
ал.1 вр.чл.45 ЗЗД от С. Н. К. в качеството й на майка и законен представител на М. М. А.
срещу С. С. И. и В. Н. в качеството има на родители на непълнолетния Д. В. И., Д. Б. Н. и
И. Д. Н. в качеството им на родители на непълнолетния Д. И.в Н., Е. Х. Т. и Л. С. Л. в
качеството им на родители на В. Л. Л. за осъждането на ответниците да заплатят солидарно
сумата от 9000 лева за причинени на М. М. А. от 10.12.2021г. неимуществени вреди, имащи
характер на лека телесна повреда, изразяващи се в рана на долния клепач на дясното око,
кръвонасядане около носа, оток и кръвонасядане по лявото слепоочие, кръвонасядания по
гърба, чувство на гняв, срам, непълноценност, тревожност, както и законната лихва, считано
от датата на увреждането 10.12.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 40 лева,
представляваща имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 10.12.2021г. към 14:00 часа М. Ал. бил с приятеля
си Т. Д. в ж.к.Кайсиева градина, пицария Макси. Поръчал си и си купил пица, нарязана на
парчета, която седнал да яде. В това време минали Д. И., В. Л. и Д. Н., които без да поискат
разрешение си взели по едно парче от пицата му. Той ги помолил да се махнат, но те се
държали арогантно, присмивали му се и след негова забележка побягнали.М. решил да ги
намери и поговори с тях защо са постъпили така грозно, като приятелят му Т. му казал, че
най-вероятно те са отишли в Д. Н. в бл.216. След като трите момчета излезли М. ги попитал
нямат ли пари да си купят пица, че трябва да взимат от неговата. Д. И. му казал да се маха и
се нахвърли срещу него. Започнал да го удря, съборил го в градинката, направил му хватка и
започнал да го души. М. се опитал да се изправи и тогава са намесил В., който го ритнал с
крак в гърба и той паднал отново. През цялото време останалите две момчета се смеели и
1
викали :“ то му наби тупаниците“, „ набий му още един“, „ давай“. През цялото време побоя
бил сниман с телефон от Д. Н.. След като боя приключил М. се обадил на майка си и бил
изключително разстроен и притеснен. Двамата отишли в полицейското управление в
Кайсиева градина и пуснали жалба. В това време започнали да се обаждат приятелите на М.
и му пратили клипа с побоя над него, който бил качен в Инстаграм от Д. Н.. На следващия
ден било издадено медицинско свидетелство на М..
След това инцидент М. станал подтиснат, достойнството му било изключително
накърнено. Затворил се в себе си и не искал да излиза. В училище и на улицата чувал
постоянни подмятания :“ вижте тоя дето го биха“. Бил изключително неспокоен и не можел
да спи. Всичко това се отразило изключително много на самочувстието му, на успеха му, на
нормалния му начин на живот. У него настъпили интензивни чувства на гняв, срам,
непълноценност, зависимост, затваряне, дистанциране от околните, което провокирало
тревожност и депресивност. Твърди се, че той и към момента не е преодолял случилото се.
Подмятанията и подигравките не били спрели и към настоящия момент. Следствие на побоя
М. получил травми : рана на долния клепач на дясното око; кръвонасядане коло носа; по
лявото слепоочие оток и кръвонасядане; кръвонасядания по гърба.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Е. Х. Т., Л. С. Л., С. С. И., В. В. И. и Д. Б. П.
са депозирали отговор на исковата молба, в който са изложили съображения за частична
допустимост и частична основателност на иска.
Не се оспорва фактическата обстановка и нанесените имуществени и неимуществени
вреди.
Оспорва се размера на претендираните неимуществени вреди.
Претенцията за имуществени вреди се признава за сумата от 40 лева.
Претенцията за неимуществени вреди се признава за 1000 лева.
Излага се желание за постигане на спогодба.
В условията на евентуалност се отправя искане за намаляване на размера на
претендираното обезщетени.
В срока по чл.131 ГПК ответникът И. Д. Н. е депозирал отговор на исковата
молба, в който е изложено съображение за недопустимост и неоснователност на иска.
Твърди се, че родителските права по отношение на детето му Д. Н. са предоставени
на неговата майка Д. Б. П. с решение №**/19.02.2016г., постановено по гр.д. №**/2015г. по
описа на ВРС. Излага, че той и детето имат различно местоживеене и предявеният иск
срещу него се явява неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е препис от Удостоверение за раждане, издадено от Община
Варна, от който се установява, че ищцата е майка на детето М. М. А..
2
Представено е Медицинско удостоверение, издадено от БАЛ“Св.Анна“
Варна за извършен преглед на М. А., при снети предварителни данни, че на
10.12.2021г. му е бил нанесен побой от трима младежи,като заключението от
прегледа е , че се касае за контузия на лицето, повърхностна разкъсно-
контузна рана по долния клепач на лявото око, травматичен оток и
кръвонасядания в описаната област, които са резултат на удари от или върху
твърди, тъпи предмети, респективно при удари с ръце и крака, отговарят да
бъдат получени в указаните време и начин и в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Към
удостоверението е приложен касов бон за заплащане на сумата от 40 лева за
издаването му.
С Решение, постановено на 19.02.2016г. по гр.д. №**/2015г. по описа на
ВРС е прекратен брака между Д. Б. Н. и И. Д. Н., като родителските права по
отношение на роденото от брака дете Д. И.в Н. са предоставени на майката, на
бащата е определен режим на личен контакт.
Свидетелят М. М. Х. излага, че познава С. и М. от около две години и
половина. Със С. били колежки от месец февруари 2021г. Познавала М. като
умно, добро, приятно и възпитано момче. Разбрала за инцидента от месец
декември 2021г., когато двамата дошли в салона в късния следобед , около
пет и половина шест часа. Били притеснени и тя разбрала, че нещо се е
случило с М.. Казали, че с станал конфликт – сбиване в Кайсиева градина до
една пицария, Станало спречкване и след това бой. Три деца били М.. Той й
обяснил ситуацията и й показал един клип в Инстаграм. Като се отворел
клипа пишело „Който не слуша, така става.“ Клипът бил ясен и се виждали
всички участници. На клипа се виждало как едно дете удря няколко пъти М. и
той си пада на гърба, на раницата. След това той се опитва да стане, изправя
се и друго дете го рита в гърба и той пак пада. М. бил доста притеснен. Имал
зачервяване в областта на лявото око. Боляла го главата. Не можел да си
намери място. Не му се стояло, не искал да стопи в затворено пространство и
излязъл навън на въздух с майка си. Клипът бил гледан от доста хора. Негови
съученици му пишели, а други се обаждали да му кажат, че този клип е качен
и тогава той още повече се притеснил да не му се подиграват. Знае от майка
му и че до ден днешен някои деца от квартала му се подиграват за това нещо.
В М. имало промяна – бил по –свит, не общувал толкова. Когато го питала за
училище и за негови съученици, избягвал да говори по темата. Клипът не бил
свален доброволно. Биологичният баща на М. ходил до две от семействата, за
да моли клипа да бъде свален от социалната мрежа. Майката споделила, че
успехът на М. е занижен. Той не излизал талкова колкото преди и внимавал с
кого общува.
Свидетелят П. О. К. излага, че живее на семейни начела със С. от
ноември 2011г., а през 2014г. сключили граждански брак. М. живеел с тях в
едно домакинство. Сочи, че той бил добро дете и никога не бил имал
проблеми със съучениците и с други деца. непосредствено преди Никулден
през месец декември 2021г. С. му пратила клипа по Вайбър. След инцидента
3
С. и М. били на работното място на С. и след това ходили в полицията. М. му
разказал, че си е купил пица от кварталната пицария и въпросните деца му я
взели и тръгнали към блока на едното дете. М. тръгнал след тях, за да иска
отговор и оттам станало сбиването, удрянето на М.. На клипа се виждало, че
го ритат, М. пада долу на земята, изправя се, пак го ритат и едното от децата
вика :“Който не слуша, това му се полага.“На клипа се виждали двете деца и
М. и едното дете снимало. Когато се прибрал, М. имал синина на лявото око,
болки в главата и гърба. Емоционално се свил, притеснявал се да излиза,
трудно ходел на училище. Този клип бил гледан от доста деца, защото му се
обаждали по телефона приятелчета да го разпитват. Биологичният баща на М.
ходил лично да иска клипа да се свали от социалните мрежи. След инцидента
състоянието на М. се променило. Не искал да излиза, защото децата му се
присмивали. И към настоящия момент продължавал да се притеснява. Имал
спад в успеха му след инцидента. На клипа децата се виждали ясно. Клипът
бил качен в Инстаграм.
Съгласно заключението на проведената по делото СПЕ нанесеният
побой от 10.12.2021г. над детето М. А. е бил стресово събитие за него, което
е дало отражение върху неговата самооценка и самочувствие, наранило е
достойнството и честолюбието му. Отключването на много емоции от
негативния спектър е обусловило емоционален стрес, който до настоящия
момент не е преработен успешно. Настъпили са увреждания върху
психологичното здраве на детето, изразяващи се в мнителност и
недоверчивост към хората, към връстниците, детето се е затворило повече в
себе си, провокирани са страхове от лица, които му се струват подозрителни.
Прави много компромиси, за да неги обиди или нарани връстници, познати и
съученици, за да го приемат и да не му се присмиват. Особено голямо
влияние в тази насока е допринесъл заснетия клип по време на побоя. Фактът,
че много хора са го гледали и когато върви по улицата подмятат :“Ето го този
от клипа, дето го биха!“ е фраза, която остава ключова за него и е допринесла
за формиране на психотравма у него. След преминаване на физиологичния
стрес/ болките от нанесения побой/ след седмица –две са станали активни и
водещи негативните емоции от стреса. М. е станал по-чувствителен и уязвим
и все още не може да се справи с усещането, че другите му се подиграват и го
отбягват, което е травмиращ момент за един тийнейджър, станал е зависим от
чуждото мнение. При изследването се констатират единични симптоми на
посттравматично стресово разстройство, свързани най-вече с натрапливи
мисли за случилото се, за периодични асоциации с него, с възникващи
страхове, когато среща лица, които биха могли отново да му навредят, да го
нападнат и да му сторят същото зло, но най-вече притесненията му са
свързани с представата да не бъде компрометирано достойнството и
честолюбието му. Мнението на експерта е, че на детето е необходима
професионална помощ за правилно преработване и осмисляне случилото се и
подреждането в съзнателното му поле.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави
4
следните правни изводи :
Отговорността на родителите по чл. 48 от ЗЗД е лична и е свързана с
виновно неизпълнение на задължението да се грижат и упражняват надзор
над възпитанието на детето си.Доколкото вината в случая се предполага,
родителят е този, който следва да докаже, че въпреки полаганите от него
усилия /направил всичко възможно/ при упражняването на надзор и
възпитание над детето, не е могъл да предотврати извършването на
противоправното деяние от негова страна.
Не се оспорва от ответниците, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че на 10.12.2021г. М. А. е бил удрян и съборен от Д. И., Д. Н.
и В. Л., а непосредствено преди това се държали грубо и арогантно и си взели
парчета от пицата му. Физическото насилие, извършено от тях е било заснето
от тях с телефон и видеоклипът бил качен в социалната мрежа Инстаграм и
станал достояние на неограничен кръг от хора вкл. съученици и познати на
М..
Следствие на побоя М. е получил травматични увреждания : контузия
на лицето, повърхностна разкъсно-контузна рана по долния клепач на лявото
око, травматичен оток и кръвонасядания в описаната област.
Физическото посегателство и фактът, че същото е станало достояние на
негови съученици и приятели е повлияло върху емоционалната и психична
сфера на М.. Съгласно заключението на съдебно психологичната експертиза
случилото се е било стресово събитие за него и той не може и към настоящия
момент да преработи и да го осмисли, като му е необходима професионална
помощ. Увреждания върху психологичното му здраве се изразяват в
мнителност и недоверчивост към хората, към връстниците, затваряне в себе
си, провокирани страхове от лица, които му се струват подозрителни.
Събраните гласни доказателства също обосноват извод за претъпени емоции
от негативния спектър след инцидента – М. се затворил, не искал да общува,
ходел трудно на училище, притеснявал се от подигравки.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди следва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението
следва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни
5
по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди,
така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Съобразно ангажирани доказателства за продължителността и
интензитета на претърпените от детето болки и страдания и изпитваните от
него затруднения, които продължават и къ настоящия момент съдът намира,
че в конкретния случай сумата, която би възмездила доказаните
неимуществени вреди възлиза в размер на 5 000 лева, като иска следва да се
отхвърли за разликата до претендирания размер от 9 000 лева.
В пряка причинно-следствена връзка с настъпилите телесни увреждания
се намират извършените разходи за издаване на медицинско удостоверение в
размер на 40 лева, като претенцията за същите следва да се уважи в цялост.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за забава :
Съобразно разпоредбата на чл.84,ал.3 ЗЗД обезщетението за забава в
плащането следва да се присъди от деня на увреждането в случая
10.12.2021г. до окончателното изплащане.
По възражението на ответника И. Н., че същият не следва да носи
отговорност за случилото се, тъй като не упражнява родителските права и не
живее със сина си съдът намира следното :
Съобразно мотивите на Решение №270/10.01.2017г., постановено по
гр.д. №916/2016г. по описа на ВКС,IV г.о. родителите и осиновителите имат
задължението да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на
детето, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават да се
грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при
действията му, до навършване на пълнолетие – 18 години. Отговорността им
по чл. 48 ЗЗД е поради това лична – за неупражнен родителски контрол и за
недостатъчно възпитание на детето. Доброто възпитание не се презумира и,
ако непълнолетният извърши противоправно деяние, то това е илюстрация,
че усилията на родителите/осиновителите не са дали резултат, а
задълженията по възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени.
Родителските права над детето Д. Н. (към момента на деянието) се
упражняват от неговата майка. В тази връзка съдът намира, че независимо от
това обстоятелство, родителят, който не упражнява преки грижи по
отглеждането на детето не е освободен от отговорност. Същият има
постановени лични контакти с детето, което го задължава да възпитава и
отговоря за него, като същевременно неговите родителски права и
задължения и отговорности не са прекратени. Родителите следва да носят
еднаква отговорност за вредите, причинени от децата им, като изключение от
това правило би следвало да се допуска, само като при обективни причини
другия родител е бил в невъзможност да упражнява родителските си права.
Обстоятелството, че родителските права досежно деликвента са били
6
предоставени на майката, както и че тя ги е упражнявала към момента на
деликта, не освобождава бащата от обективната му отговорност по чл. 48
ЗЗД. Фактът, че ответникът И. Н. не живее постоянно с детето също не може
да повлияе върху родителската отговорност. Същият има определен режим на
личен контакт, който е достатъчно разширен, за да се приеме, че детето през
чести периоди пребивава при него.
Съобразно всичко изложено възражението на ответника Н. е
несъстоятелно, като същият следва да бъде осъден солидарно да заплати с
останалите родители обезщетение за виновно причинени вреди на детето М..
По разноските :
На основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски съобразно уважената част от
исковете, както следва : 175.87 лева за заплатена държавна такса; 8.33 лева за
заплатена такса за издаване на съдебни удостоверения; 166.65 лева за депозит
за СПЕ и 666.60 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
При съобразяване обстоятелството, че ответниците с изключение на И.
Н. признават иска за сумата от 3000 лева, отговорността за разноски следва да
бъде разпредЕ. при отчитане поведението на страните в процеса и следва да
се поеме от тях, както следва : всички ответници с изключение на И. Н.
дължат солидарно 39.08 лева за държавна такса, 1.85 лева за такса за издаване
на СУ; 66.66 лева за депозит за СПЕ и 199.98 лева за адвокатско
възнаграждение, респ. ответникът И. Н. дължи : 136.79 лева за държавна
такса; 6.48 лева за такса за издаване на СУ; 100 лева за депозит за СПЕ и
199.98 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника И. Н. се следват
разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 533.28 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН:********** с адрес гр.Варна, ж.к.“***“ бл.216,
вх.4, ет.9, ап.132 и И. Д. Н., ЕГН: ********** с адрес гр.Свищов, обл.Велико
Търново, ул.“ ***“№28 в качеството им на родители на Д. И.в Н., ЕГН:
**********; Е. Х. Т., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“***“ бл.306,
вх.5, ет.5, ап.74 и Л. С. Л., ЕГН: ********** с адрес с.Априлци, общ.Априлци,
обл.Ловеч, ул.“**“ №8 в качеството им на родители на детето В. Л. Л., ЕГН:
********** ; С. С. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“***“ бл.207,
вх.В, ет.3,ап.45 и В. В. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“***“
бл.207, вх.В, ет.3,ап.45 в качеството им на родители на Д. В. И., ЕГН :
7
********** , всички солидарно да заплатят на С. Н. К., ЕГН: ********** с
адрес гр.Варна, ж.к.“***“ бл.202, вх.7, ет.4,ап.202 в качеството й на майка и
законен представител на М. М. А.,ЕГН: ********** сумата от 5000/пет
хиляди / лева, представляваща обезщетение за причинени на М. М. А. от
10.12.2021г. неимуществени вреди, имащи характер на лека телесна повреда,
изразяващи се в рана на долния клепач на дясното око, кръвонасядане около
носа, оток и кръвонасядане по лявото слепоочие, кръвонасядания по гърба,
чувство на гняв, срам, непълноценност, тревожност, както и законната лихва,
считано от датата на увреждането 10.12.2021г. до окончателното плащане,
както и сумата от 40 /четиридесет/ лева, представляваща имуществени
вреди, на основание чл.48,ал.1 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата от 5000 лева до 9000 лева.
ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН:********** с адрес гр.Варна, ж.к.“***“ бл.216,
вх.4, ет.9, ап.132 Е. Х. Т., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“Владислав
Враненчик“ бл.306, вх.5, ет.5, ап.74 и Л. С. Л., ЕГН: ********** с адрес
с.Априлци, общ.Априлци, обл.Ловеч, ул.“**“ №8, С. С. И., ЕГН: ********** с
адрес гр.Варна, ж.к.“***“ бл.207, вх.В, ет.3,ап.45 и В. В. И., ЕГН: **********
с адрес гр.Варна, ж.к.“***“ бл.207, вх.В, ет.3,ап.45 да заплатят на С. Н. К.,
ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“***“ бл.202, вх.7, ет.4,ап.202 сумата
от 307.57 /триста и седем лева и петдесет и седем ст./ лева , представляваща
разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Д. Н., ЕГН: ********** с адрес гр.Свищов, обл.Велико
Търново, ул.“ ***“№28 да заплати на С. Н. К., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, ж.к.“***“ бл.202, вх.7, ет.4,ап.202 сумата от 443.25 /четиристотин
четиридесет и три лева и двадесет и пет ст./ лева, представляваща
разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Н. К., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“***“
бл.202, вх.7, ет.4,ап.202 да заплати на И. Д. Н., ЕГН: ********** с адрес
гр.Свищов, обл.Велико Търново, ул.“ ***“№28 сумата от 533.28/петстотин
тридесет и три лева и двадесет и осем ст. / лева, представляваща разноски
по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8