Р
Е Ш Е
Н И Е №
260000
гр. Кюстендил, 14.08.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ
при
участие на секретаря Любка Николова , като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №50 по описа за 2020 г. на КнОС и, за да се
произнесе взе предвид :
В. В. Т., ЕГН **********, от гр. ******, ул.
„****“ №***, със съдебен адрес: ул. „*******“ №****, ет.***, обжалва решение
№1060 от 20.12.2019 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№920 по
описа за 2019г. на същия съд, в частите, с които не са изцяло уважени исковете
с правно основание чл.344, ал.1, т.1,3 и 4 КТ, както и е отхвърлен искът по
чл.224,ал.1 КТ. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и цялостно
уважаване на исковите претенции на ищеца. Въззивникът приема решението на районния
съд за неправилно в обжалваните части. Оспорват се формираните от районният съд
правни изводи, като се твърди, че същите не съответстват на установените по
делото факти и събрания доказателствен материал.
Оспорва
се изводът на районния съд, че трудовото правоотношение е прекратено на
основание отправено едномесечно предизвестие, което е получено от ищеца на
15.03.2019 г. Във въззивната жалба се сочи, че трудовото правоотношение е
прекратено поради дисциплинарно уволнение, а не както съдът неправилно е приел
- с едномесечно предизвестие, и в тази насока е следвало да бъдат уважени и
останалите му претенции- извън искът за възстановяване на заеманата длъжност, в
която насока не поддържа жалбата си. Твърди се, че въззивникът не може да
защити интереса си, доколкото работодателят е издал заповеди за прекратяване на
трудовото правоотношение на различни основания.
Твърди
се също така, че- без да е поискано от страните, съдът е приобщил към делото
писмени доказателства, изискани от трето в производството лице, и е сформирал
своите правни изводи въз основа на тези доказателства, което се приема за грубо
процесуално нарушение.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена
в срок и от надлежна страна.
Въззивният
съд намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от трудов договор № ******/02.07.2018
год.,сключен за неопределено време, страните са били в трудово правоотношение, като
въззивникът е заемал длъжността „******“ , като е посочен и срок за
предизвестие за прекратяване на договора
- 30 дни.
След 27.02.2019 год. ищецът
преустановил изпълнението на трудовите си задължения и не се е явявал на
работното си място, за който факт е налице признание, обективирано в исковата
молба. За същото се сочат като основания разпореждане на управителя – за което
не са събрани доказателства , както и извършване на проверка от Инспекцията по
труда.
С уведомление №
*******/11.03.2019 год. и предизведстие от тази дата,/л.5 и л.6 от делото на
КнРС/ работодателят уведомил Т., че
считано от 10.04.2019г.трудовият договор ще бъде прекратен на осн.чл.328,ал.1,т.12 КТ и едновременно с това се сочи, че уведомлението /л.5/ следва да се счита за
законоустановено предизвестие от 30 дни.на осн.чл.326,ал.2 КТ.
Същевременно, с покана от
същата дата /л.71 от делото на КнРС/ работодателят е изискал от работника да
представи в срок до 15.03.2019г.писмените си обяснения за неявяването си на
работа за времето от 01.03.2018г. до 13.03.2018г.без оправдателен документ .
Изброените документи са
връчени на работника чрез препоръчани писма с обратни разписки , като не се
оспорва, че са получени от неговия баща.Видно от обратните разписки, в същите
има отразяване на конкретна дата на получаване, а именно 15.03.2019г.Същите
доказателства, доколкото са съхранявани при работодателя, са били изискани по
инициатива на съда /с оглед обстоятелството, че налагане на наказанието
„дисциплинарно уволнение“ е считано от връчване на заповедта/- срвн.определение
от 22.11.2019г. Други доказателства за връчване на заповеди и пр.от страна на
работодателя на работника липсват, в т.ч. и по отношение заповедите за уволнение.
Въззивникът е подал жалба на
27.02.2019 год. до Дирекция“Инспекция на
труда“-гр.Кюстендил за нарушение на трудовото законодателство от страна на
работодателя, при което е била извършена
проверка и Т. е уведомен за резултатите
с писмо изх.№ ********/26.03.2019 год./л.7 от делото на КнРС/ .В същото се
сочи, че при извършената документална проверка е установено, че са отразени 16
поредни дни самоотлъчка ; респ. че до 25.03.2019 год.работодателят не е
представил на контролните органи обяснения на работника.В писмото е посочено
също и получаването на 15.03.2019г.от бащата на въззивника както на предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение /№**/11.03.2019г./, така и за изискване на обяснения на осн.чл.193,ал.1 КТ по
повод извършване на дисциплинарно нарушение , изразяващо се в неявяване на
работа в периода 01.03.2019г.-13.03.2019г.
На 25.03.2019 год.
работодателят издал заповед №
***/25.03.2019 год./л.3 от делото на КнРС/, с която на осн.чл.330,ал.2,т.1 КТ е
прекратил трудовото правотношение с ищеца поради неявяване на работа в течение
на два и повече последователни работни дни в периода от 01.03.2019 год.до
25.03.2019 год. На същата дата е
издадена и друга заповед,с еднаква номерация /л.4 от делото на КнРС/,в която
като основание са посочени чл.187,т.8 и
10 КТ и чл.190,ал.1,т.2 и 7 КТ във вр. с чл.188,т.3 КТ, и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на
осн.чл.330,ал.2,т.6 от КТ прекратил трудовото правоотношение с ищеца,считано от
25.03.2019 год., поради причини неявяване на работа в течение на два и повече последователни
работни дни в периода от 01.03.2019 год.до 25.03.2019 год.В същата е
отразено да бъде връчена на служителя
срещу подпис или да се изпрати по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка.
Трудовата книжка на ищеца /срвн.л.8 от делото на КнРС/,е оформена с
основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.330,ал.2,т.6 КТ , а
от извършените констатации от същата в съдебните заседания по делото на
16.10.2019 год. и 13.11.2019 год.,районният съд
се установил,че Т. не е започвал работа по трудово правоотношение при
друг работодател.
В първоинстанционното
производство е прието заключение вх.№
******/04.11.2019 год./, изпълнено от
в.л. А. Т., при което се установява, че
последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец на
ищеца е това за м.02/2019 год.,
възлизащо на 563.36 лв., както и че следващото се обезщетение за
неизползвани 13-тринадесет работни дни платен годишен отпуск на ищеца,от които
10 дни за 2018 год. и 3 дни за 2019 год., възлиза на сумата от 366.18 лв. и
чиста сума за получаване от 329.56 лв.,която е начислена по ведомост за заплати
за месец март на 2019 год.,но не е изплатена.
При
горната фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
В случая, съдът приема,
че предвиденият 30-дневен срок за
предизвестие, който при липсата на изрична уредба следва да се брои в
календарни дни - арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД
, тече от връчване на уведомлението и доколкото самото то носи дата от
11.03.2019г.,а се установи, че е връчено на 15.03.2019г., срокът изтича на
14.04.2019г. На база предизвестието следва извод, че работодателят е изискал срокът за предизвестие реално да се
отработи. В този случай, ако в рамките на срока на предизвестие, работникът или
служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят да
го уволни дисциплинарно, прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на
основание наложеното дисциплинарно уволнение, но от момента на връчване на надлежно мотивирана от
работодателя заповед на работника или служителя.Доколкото тежестта за доказване
връчването на заповедта за дисциплинарно нарушение е за работодателя, респ.за
установяване, че тя предхожда изтичане на срока на предизвестие и следователно
на това основание е прекратено трудовото правоотношение, при липса на
ангажирани по делото доказателства в такава насока, следва да се приеме, че
такова връчване не е извършено до изтичане на
срока за предизвестие, а след изтичането му издадената заповед на друго
основание е незаконосъобразна, тъй като настъпилото изтичане срока на
предизвестие , изключва и правото на работодателя повторно да прекрати
несъществуващата правна връзка с работника или служителя.
Ето защо, следва да бъде
разгледана и хипотезата на чл.328,т.12 от КТ, посочена като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение в самото предизвестие от работодателя
, при наличие на която би могло да
настъпи като последица законосъобразното прекратяване на трудово-правната
връзка.
За прилагане на основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ се изисква
наличие на нова обстановка, настъпили нови обстоятелства, които да правят
невъзможно изпълнението на трудовия договор.Основанието за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 12 КТ може да се използва тогава, когато е настъпила
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните, по
причина, която е извън другите специално уредени в КТ, като причините,
породили тази нова обстановка, следва да произтичат от фактори, независещи от
волята на страните и следователно невъзможността за изпълнение на насрещните
задължения по трудовото правоотношение е следствие на обективни обстоятелства.
Обективната невъзможност предполага, че при създадена нова обстановка реалното
изпълнение на трудовия договор става невъзможно.В случая липсват каквито и да
било данни и доказателства в подкрепа на такива обстоятелства, поради което не
би могло да се приеме и прекратяване на трудовия договор на въззивника на
посоченото основание.
Районният съд е отменил
двете заповеди, при което липсва правен интерес от обжалване на решението в
тази му част, при което въззивното производство в посочената част ще бъде
пректарено.
Въззивникът е уточнил, че не
обжалва решението на КнРС в отхвърлителната част досежно иска за възстановяване
на работа, поради което същото е влязло в сила по отношение иска по чл.344,т.2
от КТ.
С оглед
незаконосъобразността на уволнението, както бе изложена по-горе, на отмяна
подлежи решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл.344,т.3 КТ. Основателна се явява тази претенцията
за присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ.Уволнението е признато
от съда за незаконосъобразно , вкл. предвид изложените в настоящото решение
правни съображения,и заповедта е отменена, а ищецът е претърпял вреди ,
състоящи се в неполучаване на трудово
възнаграждение по това безсрочно трудово правоотношение, вследствие незаконното
уволнение, които вреди са установени по период и размер в първоинстанционното
производство. Доколкото е констатирано , че в рамките на законоустановения
6-месечен период Т. не е започвал работа по друго трудово правоотношение,
обезщетението - при база по чл.228,ал.1- КТ -
563.36 лв., възлиза на сумата 3380,16лв. , в какъвто размер е
претендирано – видно от протокол от с.з.на 13.11.2019г.по гр.д.№920/2019г.на
КнРС.
При наличие на прекратена
трудово-правна връзка – с оглед влизане в сила на решението по чл.344,т.2 КТ,
на Т. се следва и присъждане на сума за неползван годишен отпуск, която е
установена посредством експертизата на в.л.Томова и е в размер на 329.56лв., /при липсва на данни и твърдения
да е изплатена /, в какъвто размер се
претендира – видно от протокол от с.з.на 13.11.2019г.по гр.д.№920/2019г.на
КнРС.
Въззивният съд счита, че в
частта, в която с решението си
първоинстанционният съд е прекратил производството по иска с правно
основание чл.344,т.4 от КТ, в която част се е позовал на съдебна практика,
следва да се потвърди.
Не е заявено с исковата
молба от ищеца наличие на друго основание за прекратяване на трудово-правната
връзка , различно от вписаното / чл.330,ал.2 , т.6 КТ – дисциплинарно
уволнение/ - например такова би съществувало при твърдение за упражнени от страните насрещни волеизявления
за прекратяване на трудовото правоотношение на конкуриращи се правни
основания.Ето защо, както е посочено в
цитираното от КнРС решение №193/16.07.2014г.по гр.д.№5948/2013г.на IV ГО на
ВКС, при така предявения иск по
чл.344,ал.1,т.1 КТ, с който се твърди незаконност на уволнението като се иска
да се признае, че трудовото правоотношение е незаконно прекратено ведно с отмяна
на уволнението – няма твърдение за неточно отразено основание на иначе
законосъобразно уволнение.В този случай с посоченото решение ВКС приема , че
след уважаването на иска по чл.344,ал.1 КТ тази последица следва по право и в
случай на влизане в сила на решението за отмяна на уволнението работодателят
извършва исканото вписване /чл.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж/.От изложеното пък следва, че липсва правен интерес от този установителен
иск в настоящото производство.
С оглед изхода на спора, на
въззивника се дължат разноски по компенсация в размер на 240лв.за двете
инстанции, в каквато насока също следва да бъде коригирано атакуваното
първоинстанционно решение, съответно – на въззиваемата страна разноски по
компенсация следва да бъдат присъдени в размер на 40лв.
Предвид уважаване на исковете по чл.224 КТ и чл.225,ал.1 КТ , работодателят следва да
заплати държавна такса, определена по чл.1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, и е в размер на общо 185,21лв.
Воден от изложеното,
Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №1060 от 20.12.2019 г. по гр.д.№920 / 2019г.на Районен съд –
Кюстендил, в частите, в които са
отхвърлени като неоснователни следните искове, предявени от В. В. Т.,ЕГН
*********** от гр.*******,ул.“****“№ **, против „*****“*****,ЕИК *******,
седалище и адрес на управление на дейността-с.******, общ.*****,ул.“*****“№
***:
1.иск по чл.344,т.3 КТ за заплащане от ответника
на ищеца сумата от 3380.16 обезщетение за това, че в резултат на незаконното
му уволнение, е останал без работа за срок от шест месеца;
2 иск на осн.чл.224,ал.1 КТ, за заплащане от
ответника на ищеца сумата от 329.56 лв.обезщетение за неизползвани от ищеца 13
работни дни платен годишен отпуск в резултат на прекратяване на трудовото
правоотношение по силата на издадените
от управителят на „***** ***“****,ЕИК ******** на 25.03.2019 год.
Заповеди под идентичен № *****/25.03.2019 год.,
а също и в частта, в която „*****
***“****,ЕИК *****,седалище и адрес на управление на дейността-с.*****,общ.*****,ул.“****“№
***, е осъдено да заплати на В. В. Т.,ЕГН ******** от
гр.*******,ул.“*****“№*****,сумата от 80.00лв., представляваща сторените от
последния разноски по воденето на делото,съобразно уважената част от исковите
претенции, като вместо това постанови:
ОСЪЖДА
„****** ***“****,ЕИК *******,седалище и адрес на управление на
дейността-с.******,общ.*****,ул.“****“№*****, да заплати на В. В. Т.,ЕГН
*******, от гр.*****,ул.“****“№ **** , сумата от 3380.16лв. /три хиляди триста и осемдесет лева и шестнадесет
ст./,представляваща обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за това, че Т. е останал без работа за срок
от шест месеца в резултат на незаконното му уволнение, наложено със заповеди:
Заповед № *****/25.03.2019 год.,с която
на осн.чл.187,т.8 и 10 КТ и
чл.190,ал.1,т.2 и 7 КТ във вр. с чл.188,т.3 КТ на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ , и на осн.чл.330,ал.2,т.6 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение със
същия за заеманата от него длъжност „*****“с код по НКПД *****,считано от 25.03.2019 год., поради неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни от 01.03.2019 год.до 25.03.2019 год. и със
Заповед № ****/25.03.2019 год., с която на осн.чл.330,ал.2,т.1 КТ е
прекратено трудовото правотношение с В. В. Т. на длъжност „*****“, с код по НКПД ****, считано от 25.03.2019 год.,поради неявяване на работа в
течение на два и повече последователни работни дни в периода от 01.03.2019 год.до
25.03.2019 год.
ОСЪЖДА
„*****“ЕООД,ЕИК ******,седалище и адрес на управление на
дейността-с.*****,общ.*******,ул.“****“№**, да заплати на В. В. Т.,ЕГН ******,
от гр.****,ул.“****“№ *** , сумата 329.56
лв./ триста двадесет и девет лева и петдесет и шест ст./, представляваща
обезщетение за неизползвани от ищеца 13 работни дни платен годишен отпуск ,
полагащ се за 2018г. и 2019г.
ОСЪЖДА
„****** ***“ЕООД,ЕИК ****,седалище и адрес на управление на
дейността-с.****,общ.****,ул.“***“№ *** да заплати на В. В. Т.,ЕГН ******, от
гр.******,ул.“*****“№ *** сумата 240лв./двеста
и четиридесет лева/ разноски по компенсация за двете инстанции.
ОСЪЖДА В.
В. Т.,ЕГН ****** от гр.****,ул.“***“№ ***,да заплати на „**** **“ЕООД,ЕИК
******,седалище и адрес на управление на дейността-с.******,общ.****,ул.“****“№
**** сумата 40лв./четиридесет лева/
разноски по компенсация за двете инстанции.
ОСЪЖДА
„***** ****“ЕООД,ЕИК *****,седалище и адрес на управление на
дейността-с.*****,общ.******,ул.“****“№ ******, да заплати по сметка на
Кюстендилския окръжен съд държавна такса в размер на 185,21лв./сто осемдесет и пет лева и двадесет и една ст./ съобразно
уважаване на исковете по чл.224 КТ и чл.225,ал.1 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1060 от 20.12.2019 г. по гр.д.№920 / 2019г.на Районен съд –
Кюстендил, в частта, в която е
прекратено производството по делото по предявения от В. В. Т./с посочени данни/
против „**** ***“ЕООД,ЕИК *****, иск по чл.344,т.4 от КТ – за допускане на поправка на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение, отразено в трудовата книжка на ищеца.
ПРЕКРАТЯВА
настоящото
въззивно
производство, образувано по
въззивната жалба В. В. Т.,ЕГН *****, от гр.*****, ул.“*****“№ **, против „***** ****“ЕООД,ЕИК ****, седалище и адрес
на управление на дейността-с.*****, общ.*****, ул.“*****“№ ****, срещу решение
№1060 от 20.12.2019 г. по гр.д.№920 / 2019г.на Районен съд – Кюстендил, в
частта, в която са отменени като
незаконосъобразни заповеди: Заповед № 001/25.03.2019 год.,с която на
осн.чл.187,т.8 и 10 КТ и чл.190,ал.1,т.2 и 7 КТ във вр. с чл.188,т.3 КТ
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на
осн.чл.330,ал.2,т.6 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение със същия за заеманата от него длъжност
„*****“с код по НКПД ******,считано от
25.03.2019 год., поради неявяване
на работа в течение на два последователни работни дни от 01.03.2019 год.до
25.03.2019 год. и със Заповеди № *****/25.03.2019 год., с която на
осн.чл.330,ал.2,т.1 КТ е прекратено трудовото правотношение с В. В. Т., ЕГН
***** на длъжност „****“, с код по НКПД
****,считано от 25.03.2019 год.,поради
неявяване на работа в течение на два и повече последователни работни дни в
периода от 01.03.2019 год.до 25.03.2019 год.
В останалата си част решението по гр.дело
№920 / 2019г. на КнРС е влязло в сила.
Настоящото решение подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му
в частта, в която е прекратено въззивното производство, а в останалата си част – подлежи на обжалване
с касационна жалба в 1-месечен срок от
връчването му пред Върховния касационен съд.
Председател: Членове
:1. 2.