№ 86
гр. Ямбол, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500348 по описа за 2021 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Н.К., И.Н.К., Н.И.В., П.Д.П., Н. Д. П., Д.Д.П.,
Ц.М.М., Т. П. Б., М.С.Р., Р.И.Р., С.В.К., С.А.К., Г.В.Х., Р. М. Ц., В. С. Д., Н.С.Б., Г. Г. Б.,
Е.Г.Б. и М. Г. Д., чрез процесуалния представител адв. М.С. от АК-Сливен против Решение
№260359/07.10.2021 г., постановено по гр.д.№3325/2021 г. по описа на РС-Ямбол, с което
съдът е отхвърлил предявеният от въззивниците иск за делба на ПИ с идентификатор
87374.537.120 по КККР на гр. Ямбол, одебрена със заповед №РД-18-39/30.08.2005г. на ИД
на АК, с адрес на поземления имот гр. Ямбол, ул. „Преслав" №21, с площ 801 кв.м., с ТПТ:
Урбанизирана, НТП: Средно застрояване, с номер по предходен план:3259 квартал 62,
парцел II, при съседи: 87374.537.121, 87374.537.122, 87374.537.113, 87374.537.117,
87374.537.118, 87374.537.119 и ПИ с идентификатор 87374.537.117 по КККР на гр. Ямбол,
одобрена със заповед №РД-18-39/30.08.2005г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот гр.
Ямбол, ул. „Преслав" №23, с площ 793 кв.м., с ТПТ: Урбанизирана, НТП: Средно
застрояване, с номер по предходен план:3260 квартал 62, парцел II, при съседи:
87374.537.118, 87374.537.120, 87374.537.113, 87374.537.114, 87374.537.115, 87374.537.116.
Със същото решение въззивниците са осъдени да заплатят съдебно-деловодни разноски на
въззиваемите П. Д. Г., В. Д. Г., Н. В. Г., , Т.В.Х. , Я.Н.Х., Т.И.Д. , В. М. Д., Д. Г. Д., Г.И.Д., Г.
Г. Н., М. П. П., Р.И.Г., , М.Д.М.- И.а, И.К.И., Ш.Ш.Ю. И.Ж.С., С.С.С., Д.Ж.П. и А.В.П.,
Д.Х.Д., З.Х.Д., Х.Д.Х., както и държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ЯРС.
Във въззивната жалба са релевирани поредица оплаквания, които могат да бъдат обособени
като претенция за нарушение материалния закон, на съдопроизводствените правила и
необоснованост на контролираното решение. Съдържа се оплакване за съществено
1
процедурно нарушение на разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК, опорочило в качествен аспект
формираната съдебна воля по разрешения материалноправен спор. Сочи се, че визираното
правило стриктно очертава рамката на въпросите, разрешими във фазата по допускане на
съдебната делба, в т.ч. определянето "каква е частта на всеки сънаследник" е съотнесено от
законодателя единствено към съделители, притежаващи едновременно качеството
сънаследници, което съществено се разграничава от специфичните особености на
настоящия случай, страни по който са съделители етажни собственици. Под формата на
позоваване на влязло в сила съдебно Решение № 129 от 25.02.2020г. по гр.д.З023/2019г. по
описа на ЯРС със страни въззиваемите етажни собственици в блок 21, улица „Преслав" и
П.Г., в което са интерпретирани еднородни с установяващите се в настоящата
доказателствена съвкупност факти, се отправя критика към произволно мотивираната
спрямо тези факти противоположна правна оценка. Оспорват се като неправилни
решаващите аргументи на първата инстанция, обусловили крайния правен извод за
недопустимост на съдебната делба, почиващи на заключението за липсата на законово
изискуемите съпътстващи съдебно предявената претенция проведени градоустройствени
процедури на двата УПИ и окачествява като несъответен на обективното положение
приетия от ЯРС техен статут на обща част, неподлежаща на делба. Изразява се несъгласие с
извършения от първата инстанция прочит на съдебно-техническата експертиза по делото,
чийто максимално точни отговори на вещото лице съдът необосновано не е кредитирал.
Твърди се, че установяванията в експертното изследване са съдържателно съгласувани със
специалните законови предпоставки за допустимост на съдебната делба относно
индивидуализираните в жалбата УПИ, доколкото вещото лице е установило тяхната
самостоятелност като УПИ и обективните им характеристики на самостоятелни поземлени
имоти, обособени с разразботен ПУП, одобрен с решение на Общински съвет №XL VIII-
1/03.10.2007 г. Това положение според въззивниците дава възможност за самостоятелни
сделки с идеалните части от земята, а постановеното решение на първата инстанция
прегражда упражняването на тези субективни права и се основава на превратно формирани
изводи в колизия с нормативната уредба на ЗУТ. На база твърденията за неправилна
доказателствена интерпретация и незаконосъобразна процесуална дейност на съда при
установяване на релевантната фактология се твърди да са били нарушени условията,
гарантиращи процесуален резултат по делото, съответен на обективното положение и
закона. Изтъкват се допуснати нарушения на система от процедурни норми, прокламиращи
основополагащи принципи на съдебния процес - чл.9, чл. 10 и чл.12 ГПК, с оглед което е
била силно затруднена реализацията в пълен обем на правата на всички страни, утвърдената
в закона тяхна равнопоставеност, задължението на съда да обезпечава еднаква възможност
на страните при събиране на доказателства относно изгодните за тях факти, опорочена е
независимата и безпристрастна роля на съда при формиране на вътрешното му убеждение в
контекста на обективната оценка на подлежащите на проверка факти. По същество се иска
преразглеждане и отмяна на атакуваното решение на ЯРС постановяване на ново, с което да
бъде допусната съдебна делба на процесните: ПИ с идентификатор 87374.537.120 по КККР
на гр. Ямбол и ПИ с идентификатор 87374.537.117 по КККР на гр. Ямбол, одобрени със
2
заповед №РД-18-39/30.08.2005г. на ИД на АК.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия П.Г. чрез
процесуалния представител, адв. В.К. от АК-Ямбол, в който се поддържа становище за
неоснователност на жалбата и се мотивира искане за потвърждаване на атакуваното
решение на ЯРС като законосъобразно и правилно. С подбрани аргументи на плоскостта на
анализа на разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.3 ЗС се утвърждава като правилен крайният
правен извод за неделимост на дворното място, съответстващо на очертаните в решението
два УПИ, поради специфичното му предназначение на обща част. Подчертава се липсата на
несъмнена установеност в събраните писмени доказателства, че страните по процесуалното
правоотношение са съсобственици в имоти с идентификатори 87374.537.120 по КККР на гр.
Ямбол с площ 801 кв. м. и 87374.537.117 по КККР на гр. Ямбол с площ от 793 кв. м.
Акцентира върху релевантния за спорното правоотношение извод в изслушаната по делото
СТЕ, че двата поземлени имота са неподеляеми според квотите на съделителите. По
същество настоява ЯОС в обсега на решаващата си компетентност да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение и да присъди в полза на въззиваемите съдебно-деловодни
разноски в съгласие с предоставен списък по чл.80 ГПК.
Постъпил в законовия срок е и писмен отговор от въззиваемите В. Д. Г., Н. В. Г.,
З.Х.Д., Т.В.Х., Я.Н.Х., Т.И.Д.,В. М. Д., Д. Г. Д., Г.И.Д., Г. Г. Н., М. П. П., Р.И.Г., , М.Д.М.-
И.а, И.К.И., Д.Х.Д., , Ш.Ш.Ю. И.Ж.С., С.С.С., чрез пълномощника им адв. А.Т. от АК -
Ямбол, в която е направена оценка за правилност и законосъобразност на атакуваното
съдебно решение. Посочено е, че решаващият правен извод на ЯРС е съобразен с
императивната разпоредба на чл.38 ЗС, уреждаща неделимостта на общите части, какъвто
статут според проведеното фактическо изясняване пред първата инстанция несъмнено
процесните два УПИ притежават като земя, която по предназначението си обслужва
притежаваните от страните в режим на етажна собственост обекти в изградените върху нея
две многофамилни жилищни сгради. Преценявайки правилността на тези аргументи се иска
въззивната инстанция да потвърди обжалваното първоинстанционно решение и да присъди в
полза на въззиваемите съдебно -деловодни разноски.
В с.з. на 15.02.2022 г. производството по делото след извършена служебна проверка е
спряно поради констатиране на предпоставките на чл.229, ал.1, т.2 ГПК - с оглед
настъпилата смърт на въззивника Р.И.Р. и М. П. П., във вр. с което с Определение
№93/24.02.2022 г. на ЯОС, в качеството на въззивник- ищца е конституиран законният
наследник на Р.Р.- КР. Р. Р..
В съдебно заседание въззивниците не се явяват. Представляват се от пълномощника
им адв. М.С., които заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. По
същество се иска отмяна на атакуваното решение постановяване на ново за допускане на
съдебната делба на посочените два поземлени имота. Оспорва като прекомерни
адвокатските възнаграждения на пълномощниците на въззиваемите -адв. Т. и адв. К. и
заявява, че не претендира разноски за въззивното производство. Представя и писмени
бележки, които в подробен план доразвиват аргументативната логика на възраженията в
жалбата.
Въззиваемият П.Г. не се явява. С молба вх.№1685/18.04.2022 г. пълномощникът му -
адв.В.К. е изразила желание за даване ход на делото в нейно отсъствие, придружена със
становище, с което пледира за потвърждаване на оспореното първоинстанционно решение и
релевирано искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция.
В с.з. въззиваемите, посочени във втория отговор, не се явяват. Представляват се от
адв. А.Т. от АК-Ямбол, който изразява позиция за правилност и законосъобразност на
атакуваното съдебно решение, придуржена с искане за неговото потвърждаване и
присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивното производство съгл. приложен
списък по чл.80 ГПК.
След суверенна преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност ЯОС намери за установени следните фактически положения:
3
Предявен е иск за делба на два урегулирани поземлени имота, ПИ с идентификатор
87374.537.120 по КККР на гр. Ямбол, с адрес на поземления имот гр. Ямбол, ул. „Преслав"
№21, с площ 801 кв.м., в който попада четириетажна многофамилна жилищна сграда с
идентификатор №87374.537.120.2 със застроена площ 255 кв. м., и ПИ с идентификатор
87374.537.117 по КККР на гр. Ямбол, с адрес на поземления имот гр. Ямбол, ул. „Преслав"
№23, с площ 793 кв.м., в който попада четириетажна многофамилна жилищна сграда с
идентификатор №87374.537.117.20 със застроена площ 257 кв.м.
Представените по делото писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на
страните в производството по допускане на делба върху самостоятелни обекти-
апартаменти, находящи се в двете жилищни сгради, построени в УПИ II-3259, 3260 в кв. 62
с площ от 1530 кв.м. по стария обезсилен план гр. Ямбол, одобрен със Заповед №1-А-
876/18.12.2001 г. Разделянето на УПИ II-3259, 3260, кв. 78 на два самостоятелни
урегулирани поземлени имота, предмет на съдебната делба, а именно ПИ с идентификатор
87374.537.120 по КККР на гр. Ямбол, идентичен с УПИ IV-120, кв.84 по действащия
регулационен план на гр. Ямбол и ПИ с идентификатор 87374.537.117 по ККР на гр. Ямбол,
идентичен с УПИ III-117, кв. 84, съгл. действащия регулационен план на гр. Ямбол е
извършено с одобряването на новия застроителен регулационен план на гр.Ямбол, одобрен с
Решение XL VIII-1/03.10.2007 г. на Общинския съвет, действащ към настоящия момент. С
договори за продажба на общинска земя от 28.01.2002 г. на основание § 27, ал.2 Закон за
изменение и допълнение на ЗС , вр. § 2 от ПЗР на ПМС №235/ 19.09.1996 г. и Заповед №I-
А-623/10.10.2001 г. на Кмета на Община -Ямбол, е прехвърлено върху съответните носители
на правото на строеж, собственици на индивидуални недвижими имоти в изградените две
многофамилни жилищни сгради, правото на собственост върху идеални части от
общинската земя, представляваща УПИ II-3259, 3260 в кв. 62 с площ от 1530 кв.м. , находящ
се на ул. "Преслав" №21 и №23 по стария обезсилен план на гр. Ямбол.
Според изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза ПИ с идентификатор
87374.537.120 по КККР на гр. Ямбол, съответстващ на УПИ IV-120, кв.84 , съгл. действащия
регулационен план на гр. Ямбол, с адрес гр. Ямбол, ул. "Преслав" №21 и ПИ с
идентификатор 87374.537.117 по ККР на гр. Ямбол, идентичен с УПИ III-117, кв. 84, съгл.
действащия регулационен план на гр. Ямбол, с адрес. гр. Ямбол, ул. "Преслав" №23
представляват самостоятелни урегулирани поземлени имоти с площ съответно 801 м2 и 793
м2, като същите функционират като прилежащ терен към изградените в тях четири етажни
многофамилни жилищни сгради. Новообразуваните поземлени имоти, характеризиращи се с
нормативните признаци на урбанизирана територия с отредено средно застрояване, попадат
в прогласената в чл.19, ал.5 ЗУТ законова хипотеза, съобразно което положение спрямо тях
неприложими се явяват изискванията на чл.19, ал.1 ЗУТ. В експертното изследване е
обосновано заключение, че новообразуваните поземлени имоти не са реално поделяеми
спрямо квотите на съделителите, като отсъстват предпоставки за извършването на законово
допустима подялба на ПИ с идентификатор 87374.537.117 спрямо квотите на 21 бр.
съсобственици, както и на ПИ с идентификатор 87374.537.120 по КККР спрямо квотите на
19 бр. съсобственици. Формулиран е и изводът, че разположението на сградите спрямо
новите граници между новосъздадените имоти, получено при обособяването на
новообразуваните поземлени имоти е извършено при съблюдаване на определени
показатели при разработване на ПУП на ЦГЧ и в този смисъл е съгласувано с нормативните
изисквания и предписания на ЗУТ.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок, от правно
легитимирана страна и съобразена с изискванията на чл.259 и сл. ГПК. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от оплакванията в жалбата, като в пределите на възложения му
4
служебен контрол попада и проверката за нарушения на императивните материалноправни
норми. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС, като решението е по
първа фаза на делбеното производство. Съгласно нормативното предписание на този текст,
всеки може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Нормата на чл.344, ал.1, изр. 1 ГПК урежда кръга от въпроси, подлежащи на решаване в
производството по допускане на делба, а именно: между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, респ. съсобственик. Разпоредбата е
с императивен характер и насоченост към провеждане на задължително предварително
изследване и изясняване действителното право на делба за всеки съделител, което подготвя
валидното прекратяване на имуществената общност по начин, който държи сметка за
действително притежаваните от страните права. Правото на делба, което се реализира по
пътя на ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуално право на
собственост на всеки от съделителите предполага безусловно установено право на
собственост върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти на
съсобствениците. С оглед предмета на предявения иск в тази фаза на производството, съдът
изследва наличието на следните предпоставки: налице ли е съсобственост между
съделителите върху имуществото- предмет на делбата и основанието, на което същата е
възникнала.
От представените по делото скици на двата имота от СГКК от 03.01.2020 г., от договорите
за продажба на общинска земя, сключени със страните-съделители по делото, респ. с
техните праводатели, съпровождащите ги удостоверения за наследници, нотариални актове,
удостоверяващи последващи прехвърлителни действия с правото на собственост върху
самостоятелни обекти в изградените в процесните два поземлени имота многофамилни
жилищни сгради, ведно с идеални части от земята, предмет на делба, обозначени като ид.ч.
от УПИ II-3259, 3260 в кв. 62 с площ от 1530 кв.м. по стария обезсилен план на гр. Ямбол, в
т.ч. от извършената в хода на производството пред първата инстанция прехвърлителна
сделка, обективирана в нотариален акт №120, том 1, , рег.№735, дело №77/2021 г. се
установява, че страните, изчерпателно изброени в исковата молба и допълнително
конституирани пред първата и въззивната инстанция съвпадат със субектите на спорното
материално правоотношение и същите се легитимират като съсобственици в имуществената
общност.
С оглед на това, че решението за допускане на делбата има преди всичко една
установителна част относно съществуването на съсобственост между определени лица,
както и размерът на тяхното участие в съсобствеността, без доказване на собствеността на
делбения имот не може да се постанови решение за допускане на делбата /Р 996 – 95 – I г. о.
/.От представените по делото писмени доказателства в това число скица №15-3309-
03.01.2020 г. на ПИ с идентификатор 87374.537.120 по КККР на гр. Ямбол и скица №15-
3305-03.01.2020 г. от СГКК на ПИ с идентификатор 87374.537.117, както и от заключението
на приетата и неоспорена от страните СТЕ, се установява, че процесните поземлен имот с
идентификатор 87374.537.117 по КК и КР на гр.Ямбол , с площ 793 кв. м., съответстващ на
УПИ III-117 по действащия регулационен план на гр. Ямбол и поземлен имот с
5
идентификатор 87374.537.120 по КККР на гр.Ямбол, с площ 801 кв. м., съответстващ на
УПИ IV- 129 по действащият регулационен план на гр.Ямбол са самостоятелни
урегулирани поземлени имоти и представляват прилежащ терен към съществуващите в тях
четириетажни многофамилни жилищни сгради - жилищна сграда с идентификатор
87374.537.117.2 и жилищна сграда с идентификатор 87374.537.120.2 . Разделянето и
обособяването на двата самостоятелни урегулирани поземлени имота е извършено с
разработването на ПУП за застрояване и регулация на гр.Ямбол - ЦГЧ, одобрен с Решение
на Общински съвет № ХL VIII-1/03.10.2007 г., влязъл в сила и действащ към настоящия
момент. Въз основа на проведен оглед на имотите, след запознаване с материалите по
делото и допълнително набавена информация от Община Ямбол, вещото лице е
обективирало становище, че всеки от новообразуваните имоти не е реално поделяем спрямо
квотите на съделителите. Посочило е, че и двата поземлени имота са с осигурено лице
/излаз/ към ул. "Преслав", като тъй като те попадат в урбанизирана територия с отредено
средно застрояване /от 10 до 15 м./, повърхността на същите се определя с разработения и
одобрен ПУП, без прилагане на нормата на чл.19, ал.1 ЗУТ.
При така установените обстоятелства, ЯРС е мотивирал правната си преценка, че в
очертаните с исковата молба два делбени поземлени имота са построени две многофамилни
жилищни сгради, а отделните жилища /апартаменти/ в тях, ведно с прилежащите идеални
части от терена, са индивидуална собственост на страните съделители по делото - ищци и
ответници. Първоинстанционният съд е приел, че в двете сгради, в които отделните
жилищни обекти са индивидуална собственост на страните в производството, е налице
етажна собственост, поради което прилежащите поземлени имоти имат характеристиките на
дворното място, съставляващо обща част и неподлежащо на третиране като самостоятелен
имот, независим от сградите върху него. Поради това е мотивирал вътрешното си
убеждение за неоснователност на предявения иск за делба, т.к. поземлените имоти не могат
да бъдат обект на делба, изцяло или в идеални части, отделно от сградите построени в тях.
В настоящото производство с оглед релевираните в жалбата възражения и оплаквания и
поддържани в изразената от адв. М.С. позиция на въззивниците в с.з. се очертават като
спорни следните два правноотносими към правилното разрешаване на материалноправния
спор въпроса: 1. дали процесните поземлени имоти с идентификатор 87374.537.117 КККР
на гр.Ямбол и ПИ с идентификатор 87374.537.120 по КККР на гр.Ямбол съставляват обща
част на всички съсобственици, които притежават самостоятелни обекти в жилищна сграда с
идентификатор 87374.537.117.2 и жилищна сграда с идентификатор 87374.537.120.2 по см.
на чл.38, ал.1 ЗС, което обективно положение обуславя приложимостта на нормативната
забрана, регламентирана в чл.38, ал.3 ЗС ; 2. дали е налице възможност за обособяване на
самостоятелни УПИ от съсобствените два застроени поземлени имота при спазване
изискванията на чл.19 ЗУТ и действащия ПУП , така че всеки от новообособените УПИ да
обслужва самостоятелен обект, при което положение делбата би била допустима
Многобройна и константна е генерираната съдебна практика по първия формулиран въпрос,
предмет на въззивно обсъждане, Решение № 476 от 7.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 56/2012
г., I г. о., ГК. Решение №87/07.07. 2011 год. гр.д. № 825 по описа за 2010 г.ВКС по решение
6
№ 59 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г., II г. о., съгл. която за недопустима се приема
делба на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или части от етажи заедно с
придадените към тях помещения на тавана или зимника принадлежат на различни
собственици /когато е образувана етажна собственост/. "Има се предвид хипотезата, при
която всички съсобственици на дворното място притежават отделни обекти на собственост
в сградата. В тези случаи дворът е обща част, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС и не подлежи на
делба. Когато обаче някой от съсобствениците на дворното място не притежава отделна
сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, делбата на съсобственото дворното
място би била недопустима само когато съсобственикът може да получи разрешение за нов
строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ съобразно
предвижданията на действащия ПУП." Следователно, на първо място, предмет на
изследване в настоящото производство е, дали претендираните за подялба два УПИ са
застроени с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, при който
случай земята е обща част, в т.ч. и дали са реализирани условията на еквивалентната на
разглеждания вариант хипотеза, при която приложение намира нормата на чл.183, ал.4 ЗУТ
по отношение на съсобственика в дворното място , който не притежава самостоятелен обект
от сградите в режим на етажна собственост. Комплексната оценка и съпоставка на
представените по делото скици на двата имота от СГКК от 03.01.2020 г., договорите за
продажба на общинска земя, сключени със страните-съделители по делото, респ. с техните
праводатели, съпровождащите ги удостоверения за наследници, нотариални актове,
удостоверяващи последващи прехвърлителни действия по отношение на собствеността
върху самостоятелни обекти в процесните многофамилни жилищни сгради, ведно с идеални
части от земята, предмет на делба, предпоставя положителното становище на настоящия
състав по първия релевантен за спора въпрос, а именно, че процесните два урегулирани
парцела съставляват обща част на съсобствениците, притежаващи индивидуални обекти в
режим на етажна собственост.
В Решение № 40 от 18.05.2018г. по гр.д. № 2201/2017г. на ІІ г.о., Решение №476/12 от
07.03.2013г. по гр.д. № 52/2012г. на І г.о., Решение № 87 от 07.07.2011г. по гр.д. №
825/2010г. на ІІ г.о., Решение №137 от 29.11.2018г. по гр.д. № 4874/2017г. на ІІ г.о., Решение
№ 106 от 5.11.2018г. по гр. д. № 3161/2017 г. на I г.о. е дадено тълкуване, че застроен терен
/урегулиран поземлен имот/ е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават
самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, а е предназначен да
обслужва построени в него сгради, когато всички съсобственици на терена притежават
самостоятелна сграда. В Решение № 71 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3936/2016 г., I
г. о., ГК, решение № 28 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 331/2011 г. на ВКС, II.е пояснено, че
правилото на чл. 38, ал. 1 ЗС, установяващо, че при сгради в режим на етажна собственост
дворното място е обща част, обуславяща правоприлагане на забранителна норма на чл.38,
ал.3 ЗС обхваща само случаите, при които етажните собственици притежават идеални части
от дворното място, които съответстват на предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗС. В цит. решение е
посочено, че когато в мястото има сграда в режим на етажна собственост, но не всички
собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, а наред
с това идеални части от дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху
самостоятелен обект в сградата, дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл.
38, ал. 1 ЗС.
Действително, в Нотариален акт №186, том 1, рег.№1572, дело 137/2002 г, се установява
договор за покупко-продажба на 55,85 ид. ч. от дворно място, представляващо поземлен
имот №9-3259, 3260, с площ 1530 кв. м. /по стария обезсилен план на гр.Ямбол/ , правото на
собственост върху които се придобива от друг съсобственик в парцела и притежател на
самостоятелен обект в режим на етажна собственост -С.В.К., която заедно със С.К. е
съсобственик отделно и на 58, 75 ид. ч. от дворното място; от Нотариален акт №130 , том 5,
рег.№7931, дело №783/26.09.2003 г. , се установява договор за покупко-продажба на 62, 88
7
кв. м . ид. ч. от дворно място , представляващо поземлен имот №9-3259, 3260, с площ 1530
кв. м. /по стария обезсилен план на гр.Ямбол/ , правото на собственост върху които се
придобива от друг съсобственик в парцела и притежател на самостоятелен обект в режим на
етажна собственост - Я.Н.Х., която заедно с Т.Х. е съсобственик отделно на 53, 17 ид. ч. от
дворното място; от Нотариален акт № 81, том 3, рег.№4352, дело №278/2018 г. се установява
договор за дарение на 80, 02 ид.ч. от ПИ с идентификатор №87374.537.117, с площ 793 кв. м.
по действащия регулационен план на гр.Ямбол, правото на собственост върху които ид.ч. се
придобива Ш.Ш.Ю. която не притежава индивидуално вещно право върху недвижим обект
в сградите в режим на етажна собственост. В настоящия случай привидно е нарушено
съотношението, наложено в нормата на чл.40, ал.1 ЗС и горецит. решения, доколкото с част
от изброените вещно-транслативни сделки се създава ситуация, при която част от етажните
собственици притежават идеални части от дворното място, които са в по-голям обем и не
съответстват на предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗС съотношение. Неправилна и едностранчива
би била оценката на изброените прехвърлителни сделки в полза на извод за положение, при
което в поземлените имоти съществуват сгради в режим на етажна собственост, но не
всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място,
а наред с това идеални части от дворното място са притежание и на лице, което няма вещни
права върху самостоятелен обект в сградата. Посочените отклонения при формиране на
преценка, дали дворното място изгубва статута на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС,
следва да бъдат анализирани съвкупно, с установените в практиката единни критерии за
нищожност на делба на общи части, респ. на разпоредителни сделки с общи части от
етажната собственост. Не е спорно по делото, че първоначално двете жилищни сгради са
били суперфициарна съсобственост, което положение се променя, когато с договори за
продажба на общинска земя от 28.01.2002 г. съделителите в настоящото производство са
придобили в имуществена общност процесните два недвижими имота, предмет на делба.
При ЕС, дворът извън застроената му част е обща част по предназначение, защото етажната
собственост може да съществува и без него. Като обща част по предназначение неговият
статут би могъл да бъде променен по разпореждане на закона / чл. 63 от ЗС / или по общо
съгласие на собствениците / чл. 98 от ЗС /. В Решение № 28 от 01.02.2012 г. по гр. д. №
331/2011 г. на ВКС, II. е прието, че земята не във всички случаи на застрояване със сграда, в
която отделните обекти принадлежат на различни лица, е обща част, тъй като собствеността
върху етажи или части от етажи може да бъде прехвърлена и без земята съгласно чл. 63, ал.
2 ЗС. В тази хипотеза собственикът на терена запазва правата си без да притежава
самостоятелен обект в сградата и правото на собственост върху нея не може да бъде
отречено само защото върху него е разположена сграда в режим на етажна собственост. При
собственост, създадена при условията на чл.63 от ЗС, след разпореждане на целия обект на
суперфициарна собственост или на части от него, не се засяга собствеността на чуждия терен и,
дори при възникване на ЕС, той не се превръща в обща част по смисъла на чл.38 от ЗС. Видимо от
съдържанието на обсъжданите разпоредителни сделки, настоящата хипотеза е качествено
различна, т.к. не са налице вещно-прехвърлителни действия по отношение на обект на
суперфициарната собственост или част от него. Може да се приеме, че и в хипотеза, при която
8
собствениците на апартаменти в жилищните сгради, които не притежават идеална част от
дворното място, ги придобият въз основа на отстъпено право на строеж/ пристрояване,
надстрояване/, също би била мислима тезата за нарушаване на съотношението в законовото
правило на чл.40, ал.1 ЗС към всеки етаж от сградата да се припадат идеални части от
дворното място и същото би изгубило статута си на обща част. С противоположна на
коментираната хипотеза е фактическата специфика в настоящия случай, при който по
нотариален ред е извършено прехвърляне на идеална част от общата част, а собствеността
върху притежаваните в жилищната сграда в режим на етажна собственост недвижими
обекти не е променяна. Известно е, че дворното място не може да е предмет на
разпоредителни сделки, след като вече е възникнала етажна собственост и то е част от
нея./виж Недействителност на сделките с недвижими имоти в светлината на нотариалната
практика, Б.Д. – съдия от ВКС, Нотариален Бюлетин бр.2/2016/. Пак в същия източник е
пояснено, че е нищожна делба на общи части от етажната собственост освен ако те не са по
предназначение и не са изключени от обхвата на общи части по волята на етажните
собственици с решение по чл. 38, ал.2 ЗС, за което законът не изисква специална форма.
Следователно, статутът на дрорното място като обща част по смисъла на чл.38 от ЗС може да бъде
променен по съгласие на всички собственици на индивидуални обекти, ако те се явяват и
единствени негови съсобственици. В случая не са изпълнени вариативно предложените
хипотези, при които делбата на общи части, в т.ч. дворното място, не би била изключена
поради нищожност, доколкото двата урегулирани парцела не са общи части единствено по
предназначение, т.к. същите освен общи части по предназначение в незастроената си част,
обхващат и земята под двете многофамилни жилищни сгради, която според разпоредбите на
ЗС е обща част по естеството си. Отделно в правния мир не съществува валидно и
пораждащо правно действие решение на етажни собственици, изключващо процесните два
парцела от кръга на общите части на етажната собственост. Поради това в случая не може
да се приеме за доказателствено обоснована и юридически издържана тезата, че не всички
съсобственици в двата терена притежават и самостоятелни обекти в етажната собственост,
възникнала с изграждането на двете жилищни сгради. По тези съображения не може да бъде
преодоляно и тълкуването, че парцелите са обща част и съсобствеността върху тях е
неразделно свързана с отделните сгради, като в конкретния случай не се установяват
съсобственици в земята, които да не притежават вещни права върху самостоятелни обекти в
разположените върху нея жилищни сгради. Така формулирания отговор на поставения
първи спорен от правна страна въпрос разкрива базиса на основанието за отхвърляне на иска
за делба като неоснователен, с оглед естеството на урегулираните недвижими имоти като
общи части на възникналата в тях етажна собственост.
В Решение № 97 от 10.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3845/2017 г., I г. о., ГК, е посочено, че:
"Идеалните части от дворното място не представляват самостоятелен обект на вещни права
и като такива не подлежат на самостоятелно поделяне. Изключение от този принцип е
случаят, при който самото дворно място е делимо според правилата на съответния
устройствен закон, като за всяка от сградите може да се обособи самостоятелен урегулиран
поземлен имот." В Решение № 229 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 1755/2015 г., г. к., І ГО на
9
ВКС е дадено тълкуване, че текстът на чл.38, ал.1 ЗС има предвид вертикална етажна
собственост - т.е. сграда с няколко самостоятелни обекта, които имат различни собственици.
В съдебната практика правилата на чл.38, ал.1 и ал.З ЗС се прилагат и за т.нар.
„хоризонтална етажна собственост", при която в съсобствено дворно място има две или
повече сгради с различни собственици. Приема се, че в тези случаи дворното място също
представлява обща част и не подлежи на делба. Изключение от този принцип е случаят, при
който самото дворно място е делимо според строителните правила и норми, като за всяка от
сградите може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот - решение №504 от
24.09.1996г. по гр.д.№376/1996г. та ВС, I ГО и др . Аналогично разрешение е формулирано и
в решение № 201 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 2585/2015 г., г. к., І ГО на ВКС, което
въззивният състав споделя, доколкото съдебната делба на застроено съсобствено дворно
място , в което са изградени самостоятелни обекти в режим на етажна собственост,
принадлежащи в индивидуална собственост на всеки от съделителите, е допустима, ако по
делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, според което е налице
възможност за обособяване на два или повече самостоятелни УПИ от съсобствения имот
при спазване на изискванията на чл.19 ЗУТ и е проведена процедурата по чл.201 ЗУТ, като
всеки един от новообособените УПИ ще обслужва отделен самостоятелен обект. Посочено е,
че "Допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място се преценява
с оглед състоянието на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата
фаза на производството, включително с оглед градоустройствения статут на имота. Ако не
съществува възможност от имота да бъдат обособени два или повече самостоятелни УПИ ,
делбата следва да се приеме за недопустима, тъй като дворното място има за предназначение
да обслужва всички построени в него сгради и представлява обща част по см. на чл.38, ал.1
ЗС." Ето защо ЯРС, приемайки, че дворното място, състоящо се от процесните два
урегулирани поземлени имота, представлява обща част по см. на чл.38, ал.1 ЗС, процесуално
законосъобразно е пристъпил към допълнителна проверка на данните относно тяхната
принципна поделимост с оглед градоустройствения им статут като компонент и имплицитна
съставка на преценката за допустимост на иска за делба. Предвид това неоснователно се
явява възражението на въззивниците, че ЯРС е допуснал съществено процесуално
нарушение, като е разглеждал в първата фаза на делбата възможността за обособяване на
самостоятелни имоти след подялбата на процесните два терена. В този контекст,
коментарът в контролираното решение, използващ като изходна база установяванията в
СТЕ, съгл. които новообразуваните поземлени имоти не могат да бъдат реално поделени
спрямо квотите на съсобствениците, е съответен на формалната и правната логика. С него
правилно е обоснован изводът, че искът за делба на двата поземлени имота е неоснователен,
т.к. същият е разгледан на самостоятелно и отделно основание-на плоскостта на
обособеното в цит. съдебна практика изключение, допускащо делба на дворно място,
съставляващо обща част при кумулативната даденост на предпоставките за спазване
изискванията на чл.19 ЗУТ и изменение на действащия ПУП. Ето защо, при наличието на
еднозначните данни в СТЕ, изначално изключващи допустимостта на делбата във
визираните с исковата молба предметни очертания съгл. квотите на съделителите, съдът
10
логично не е проявил последваща процесуална активност за изпълнение на процедурата по
чл.201 ЗУТ, във фазата по допускане на делбата, за да генерира допълнителна информация
относно възможността да се променя предназначението на имотите и те да бъдат поделени
между съсобствениците.
Неоснователно е възражението за игнориране на експертните изводи в
първоинстанционното съдебно решение, в частност отразеното в жалбата оплакване за
произволно и субективно интерпретиране на специализираните изводи досежно
самостоятелния градоустройствен статут на двата УПИ по действащия регулационен план
на гр.Ямбол. Видимо от аналитичната част на атакуваното решение, заключението на
вещото лице е възпроизведено дословно в тази част и възприето директно при обсъждането
в мотивите на районния съд.
Лишени от основание са и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения
на първоинстанционния съд, изразими в несъобразяване на основополагащи принципи на
исковия състезателен процес - чл.9, чл. 10 и чл.12 ГПК, поради липсата на съпътстващо ги
логическо аргументиране в конкретни проявления на допуснати доказателствени пороци
или процедурни недостатъци, които да са довели до реално ограничаване правата и
възможностите на страните при събиране на доказателствата, респ. да са накърнили
гарантираната им от закона равнопоставеност. Прегледът на доказателствената дейност и
начина на изграждане на фактическите констатации в контролираното решение, извършено
в точно съответствие с релевантната информация от доказателствените източници, не
предоставят база за заключение за допуснат едностранчив или изкуствен подбор на фактите
в решаващата дейност на първата инстанция.
Предвид съвпадение на крайните правни изводи на двете инстанции за неоснователност на
иска за делба на процесните недвижими имоти, атакуваното първоинстанционно решение
следва да се потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно.
Настоящият състав на ОС -Ямбол споделя съображенията относно определянето на разноски
в настоящото производство в Определение № 93 от 18.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1667/2018 г., II г. о., ГК, съгласно което разноските за въззивното и касационно обжалване
се присъждат съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК, която урежда отговорността за
разноски като санкция срещу страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, по
повод на който са сторени разноските. В горния смисъл е практиката по Определение № 4 от
06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о. и Определение № 252 от 11.07.2014 г. по гр.
д. № 2024/2014 г. на I г. о. на ВКС на РБ, съответно и указанията в Постановление № 7/1973
г. на Пленума на ВС.
Поради изложените съображения и с оглед на изхода на делото пред настоящата въззивна
съдебна инстанция, следва да бъдат осъдени въззивниците жалбоподатели да заплатят на
въззиваемите разноските за адвокатски хонорар във вр. с осъщественото процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция. Предвид своевременно направено от
пълномощника на въззивниците възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, сезиращо
настоящата инстанция с искане за намаление на адвокатското възнаграждение, дължимо на
11
процесуалните представители на въззиваемите, съотв. на адв. В.К.- в размер на 400 лв., и на
адв.А.Т.- в размер на 1100 лв., ЯОС следва да извърши преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В съответствие с
указаното в т.3 на ТР 6/2012 г. ОСГТК ВКС, съдът съобрази, че естеството на фактическата
и правна сложност на спора, конкретно проявената процесуална активност на
пълномощника на част от въззиваемите -адв. А.Т., и пълномощника на въззиваемия П.Г. -
адв. В.К., свеждаща се в изготвянето на отговор на въззивната жалба и участие в рамките на
по едно с.з. във въззивното производство, не обуславят сложност, надвишаваща
съобразената при лимитиране на минималния праг в чл.7, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В цитираната разпоредба на
поднормативния източник е регламентиран абсолютният минимален праг на дължимо
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба - в
размер на 600 лв. за всяка фаза, с оглед което претендираните разноски в тази насока за
възнаграждение на адв. А.Т. следва да бъдат редуцирани до установения в нормата
минимум. Видно от приложения списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ,
претендираните съдебно-деловодни разноски за адвокатски хонорар на адв.В.К., са под
установения в цит. разпоредба минимален размер, респ. не съществува механизъм за
тяхното намаляване.
Воден от така изложените мотиви, Окръжен съд- Ямбол,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260359 от 07.10.2021 г., постановено по гр. д. № 3325/2021 г.
по описа на Районен съд-Ямбол,ГО, 16 - ти състав.
ОСЪЖДА И.Н.К., И.Н.К., Н.И.В., П.Д.П., Н. Д. П., Д.Д.П., Ц.М.М., Т. П. Б., М.С.Р., КР. Р.
Р., С.В.К., С.А.К., Г.В.Х., Р. М. Ц., В. С. Д., Н.С.Б., Г. Г. Б., Е.Г.Б. и М. Г. Д. да заплатят на
П. Д. Г., В. Д. Г., Н. В. Г., , Т.В.Х. , Я.Н.Х., Т.И.Д., В. М. Д., Д. Г. Д., Г.И.Д., Г. Г. Н., Р.И.Г.,
М.Д.М.- И.а, И.К.И., Ш.Ш.Ю. И.Ж.С., С.С.С., Д.Х.Д., З.Х.Д., сумата от 1000
лв.,представляващи съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12