№ 82
гр. Сливен , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230200304 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от СТ. Д. Д. против НП №
21-0455-000015 от 03.02.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ
Твърдица, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, както и е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева на
основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП и за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10.00 лева на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован се представлява от процесуален
представител по пълномощие, който моли наказателното постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
1
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.01.2021 год. около 13,30 часа жалбоподателят управлявал МПС -
лек автомобил "ВАЗ 21213“, с рег. № СВ 5824 АК, собственост на Ц.Н., като
се движел в гр. Твърдица по земен път. Преди да се включи в движението по
ул. „Блягорница“, при управление на автомобила с несъобразена скорост с
пътните условия – релефа на пътя, преминавайки по мост, над отводнителен
канал, жалбоподателят загубил контрол над управляваното от него МПС и
паднал от моста, преобърнал се в отводнителния канал, с което настъпило
ПТП с материални щети. На мястото на инцидента пристигнали полицейските
служители при РУ Твърдица – К.Н. и св. Д.А., които установили обърнатия в
канала лек автомобил на жалбоподателя, който имал причинени материалнти
щети. На място пристигнал и св. М.Д. – мл. автоконтрольор в РУ Твърдица.
Полицейските служители установили, че жалбоподателят не носил в себе си
контролен талон, че автомобилът не е преминал технически преглед, както и
че няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. За първите две нарушения –не носенето на контролен
талон и липсата на преминат технически преглед,както и за нарушение на чл.
20, ал.2 от ЗДвП св. Д. съставил на жалбоподателя процесиня АУАН. Въз
основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи : Жалбата е процесуално допустима - подадена в
законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, но разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, „Редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното“.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения на
процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И
съставеният акт, и издаденото въз основа на него НП съдържат всички
необходими реквизити по ЗАНН.
Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя за процесуално нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН при
съставяне на АУАН. Съгласно цитираната норма актът за установяване на
2
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. Видно от текста на разпоредба на ал.1 на чл. 40 от ЗДвП,
законът предоставя възможност АУАН да бъде съставен или в присъствието
на свидетел при изършване на нарушението или в присъствието на свидетел
присъствал при установяване на нарушението. Свидетелят Д.А. е такъв
именно на установяване на нарушението, ето защо съдът намира, че не е
допуснатонарушение на процедурата разписана в чл. 40, ал.1 от ЗДвП.
Поради изложеното съдът намира и че актът не е съставен при условията на
чл 40, ал.3 от ЗАНН, каквито са твърденията на процесулния представител на
жалбоподателя.
Относно другото изложено възражение за липсата на пълно и детайлно
описание на нарушението, то съдът не споделя същото, тъй като както в
АУАН, така и в НП е налице изчерпателно описание на нарушението на чл.
20, ал.2 от ЗДвП. В обстоятелствената част и на НП и на АУАН е описано, че
нарушението е извършено при несъобразена скорост с пътните условия –
релефа на пътя, която е една от хипотезите на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, поради
което и императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН не е нарушена
и не води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя факта, че при
посочване на нарушената правна норма в НП са цитирани всички хипотези на
чл. 20, ал.2 от НП.
Касателно изложеното възражение за липса на описание на причинените
материални щети, то последното – описанието, не е част от състава на
нарушението и липсата на дейлното им описание и посочване не влече след
себе си незаконосъобразност на издадения акт.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че АУАН и НП не страдат от
пороци, поради което в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.
189, ал.2 от ЗДвП и върху жалбоподателя лежи тежестта да обори
констатациите в АУАН и НП и да докаже твърденията си. Доколкото в
настоящото производство не се събраха доказателства, сочещи на различна
фактическа обстановка от изложената в АУАН и НП, а напротив
констатираното като нарушения се подкрепя от показанията на свидетелите
Д. и А., то съдът намира за безспорно установено не само извършването от
страна на жалбоподателя на оспорваното нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП,
3
но и това по чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон.
Съдът намира, че размерът на наложените на жалбоподателя наказания за
всяко едно от извършените две нарушения е правилно определен, при все, че
е фиксиран точно в закона и административнонаказващият орган е лишен от
възможност за преценка.
Доколкото обаче както е видно от съставените АУАН и НП
жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, а лицето – Ц.Н., видно
от съставените АУАН и НП, то съдът намира, че неправлино жалбоподателят
е санкциониран за нарушаване на чл. 147, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 181,
т.1 от ЗДвП, поради което и наказателното постановление в тази му част
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. В случая е неприложима и
общата санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, предвид липсата на
изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, който не е
собственик на превозното средство да го представя за проверка на
техническата му изправност.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0455-000015 от
03.02.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ Твърдица, в частта в
която на СТ. Д. Д. с ЕГН ********** е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00
лева на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0455-000015 от 03.02.2021
г. на Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ Твърдица, в частта в която на СТ.
Д. Д. с ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 50,00 лева на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
147, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Сливен в 14-дневен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5