Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 12.12.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На дванадесети ноември
2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР
ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №3267 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание 59 ал.3 ЗС.
Ищецът Р.Д.П. твърди в исковата си молба, че е придобила
в собственост съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №10,
дело №15 от 20.04.2004г. недвижим имот
дворно място, находящо се в гр.Стара Загора, ***№9, цялото от 214 кв.м.,
представляващо УПИ Х-8247, в кв. 251 по плана па гр. Стара Загора / понастоящем
с идентификатор ********.5345/, при граници: идентификатор ********.5345 при
граници и съседи имоти: ********.5346, ********.6502. ********.5337. ********.5336.
Същата година на 18.05.2004г. с Нотариален акт №168, дело №137 от 18.05.2004г.
учредила на родителите си В.С. Р. и Д.К.Р. право на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху същия имот. На 25.09.2004г. майка й - ползвател на имота
починала и на основание чл.59 ал.1 от ЗС правото на ползване по отношение на
нея било погасено.
На 02.12.2013г. с Нотариален акт №193, дело №473 от 02.12.2013г.
Георги Валентинов Паскалев закупил самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.518.553.2.103 и представляващ апартамент № 103 с административен адрес: ***.
При продажбата на имота продавачът учредил в полза на ответника право на
ползване върху придобития апартамент. След закупуването на апартамента и
учредяването на право на ползване в негова полза Д.Р. трайно се е настанил в
апартамент № 103, на ул.Любен Каравелов №3, пребивава от тогава до настоящия
момент там и не е ползвал по никакъв начин недвижим имот - дворно място,
находящо се в гр. Стара Загора, ********, цялото от 214 кв. м. , представляващо
УПИ Х-8247, в кв.251 по плана на гр.Стара Загора /понастоящем с идентификатор ********.5345/,
за който също има учредено право на ползване. Напротив освен, че го е напуснал,
престанал да полага каквито и да било грижи за него. Не е заплатил дължимите
разходи дори и за вода. Не е плащал данъци за имота. Не е извършвал елементарна
поддръжка на имота. В резултата на тези бездействия към настоящия момент имота
се рушал. При предаването му за ползване ищцата извършила основен ремонт в
къщата. Ремонтиран бил покрива, поставени били паркети на подовете, стените
били боядисани и шпакловани. Закупено било ново обзавеждане. Ползвателят не
полагал никакви, дори и елементарни грижи за имота, поради което в момента
покрива течал, мазилката по стените падала, в резултата на течовете от покрива
били повредени паркета, боята и обзавеждането. За да може отново жилището да се
ползва според предназначението му следвало да се извърши основен ремонт в него.
Ищцата заявява също, че ответникът освен, че не е
заплащал дължимите данъци за имота, а същите били плащани от нея, не заплащал и
сметките за консумираната преди да напусне трайно имота от него вода. Поради
тази причина ищцата била е осъдена от ВИК Стара Загора да заплати па
дружеството повече от 1700,00 лв. задължения за вода за периода от 03.04.2006г.
до 01.11.2014г. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително
дело №20157660401176, по което ищцата внесла дължимите 3086,84 лв. Поради
неплащане на сметките за вода водоснабдяването на имота било прекъснато на
17.12.2015г. /Констативен протокол № 0003369/ и към настоящия момент не било възстановено.
От края на 2013 година нито ответника, нито някой друг ползвал имота. Не
полагал никакви грижи за него. В момента имота се рушал, като настъпвали
необратими щети.
Моли съда да постанови решение, с което да прекратите
правото на ползване, учредено в полза па ответника Д.К.Р. с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №10, дело №15 от 20.04.2004г. по отношение
недвижим имот - дворно място, изходящо се в гр. Стара Загора, ********, цялото
от 214 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда, на основание чл.59
ал.3, предложение второ ЗС - поради неупражняването му в продължение на пет
години.
При условията на евентуалност моли съда да постановите
решение, с което прекрати правото на ползване, учредено в полза на ответника Д.К.Р.
с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 10, дело № 15 от
20.04.2004 г. на основание чл. 61 от ЗС, тъй като към момента и в продължение
на повече от пет години ползвателят не полага никакви грижи за имота, поради
което в него са настъпили значителни щети, които го застрашават от частични
срутвания и значително повреждане.
При условията на евентуалност в случай, че счете, че
горните два иска за недоказани, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника Д.К.Р., в полза на когото е учредено право ползване с
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 10, дело №15 от
20.04.2004 г., да заплати на ищцата платените от нея, но дължими от ответника
суми за данъци по отношение на имота за периода- 2007-2018 г. в размер на
612,20 лв.; платените от ищцата, но дължими от ответника суми за вода, платени
по образуваното изпълнително дело и на ВИК Стара Загора в размер на 3086,84
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира
направените по делото разноски .
Ответникът Д.К.Р. не представя писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК и не взема становище по исковата молба. В с.з. чрез упълномощения си
представител оспорва исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства /нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №10 нот.дело
№15/2004г., скица на поземлен имот №15-62896 от 28.01.2019г./, че ищцата Р.Д.П.
придобила чрез покупко-продажба следния недвижим имот: дворно място, находящо
се в гр.Стара Загора, ***№9, цялото от 214 кв.м., представляващо УПИ Х-8247, в
кв.251 по плана па гр.Стара Загора, а към настоящия момент представляващ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-73/19.11.2007г. на ИД на АГКК
поземлен имот с идентификатор ********.5345, при граници: идентификатор ********.5345
при граници и съседи имоти: ********.5346, ********.6502, ********.5337, ********.5336.
На 18.05.2004г. /Нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижим
имот №168, дело №137 от 18.05.2004г./ ищцата учредила на родителите си Величка
Стойкова Русева и Д.К.Р. право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху този
имот - УПИ находящ се в гр.Стара Загора, ***№9, представляващ УПИ Х-8247, в
кв.251 по плана па гр.Стара Загора, целия имот от 214 кв.м., ЗАЕДНО с
построената върху имота жилищна сграда със застроена площ 42 кв.м. От
представеното удостоверение за наследници №67/30.01.2019г. е видно, че Величка
Стойкова Русева е починала на 25.09.2004г., поради което и по правилата на
чл.59 ал.1 ЗС учреденото в нейна полза право на ползване е погасено.
От представения по делото нотариален акт №193, дело
№473/2013г. е видно, че на 02.12.2013г. Георги Валентинов Паскалев /син на
ищцата и внук на ответника/ е придобил чрез покупко-продажба недвижим имот –
апартамент №103, находящ се в гр.Ст.Загора, *****, като на същата дата
продавача Д. Х. Ч. е учредил на ответника Д.К.Р. пожизнено и безвъзмездно право
на ползване по отношение на този имот.
Ищцата представя по делото справка на Община Ст.Загора за платени данъци за
процесния имот за периода 2009г. до 2019г.; Констативен протокол №0003359 от
17.10.2015г. за прекъсване на водоснабдяването на имот, находящ се в
гр.Ст.Загора, ****; изпълнителен лист от 16.04.2015г. по ч.гр.дело №347/2015г.
на РС Ст.Загора, от който е видно, че ищцата е осъдена да заплати на „В и К“
ЕООД Ст.Загора сумата от 1369,86лв. главница за незаплатени количества
доставена и отведена вода за периода 03.04.2006г. до 01.11.2014г., ведно със
законната лихва от 15.01.2015г., лихва за забава 227,01лв. за периода
03.04.2006г. до 01.11.2014г. и разноски 332лв.; удостоверение на ЧСИ Кр.Ангелов
от 11.03.2019г. за това, че изпълнителното дело образувано по изпълнителен лист
от 16.04.2015г. от „В и К“ ЕООД Ст.Загора против Р.Д.П. е приключено на
25.05.2015г., след постъпване на суми от лицето Светла Бончева Цветкова и
погасяване на задължението на ищцата общо в размер на 3086,84лв.
Ответникът представя Гаранционна карта за водомер от 13.02.2015г., фактура от 19.02.2015г. за монтаж на водомер,
Протокол 071662 от 13.02.2015г. за монтаж на нов водомер; квитанция от
01.03.2016г.
За изясняване на доказателствата по делото и във връзка с възраженията на
ответника са допуснати и събрани гласни доказателства. В показанията си
свидетеля Георги Паскалев /син на ищцата и внук на ответника/ заявява, че дядо
му дал на майка му средства за закупуването на процесния имот, поради което и
тя му учредила право на пожизнено и безвъзмездно ползване. Свидетелства също,
че от ищцата знае, че страните уговорили, че всички разходи по имота – данъци,
сметки, да са за сметка на ищцата. Паскалев свидетелства, че ответника трайно
се е установил да живее в друг имот – апартамента на свидетеля на ул.Любен
Каравелов №3 от момента на закупуването
му през 2013г., като преди това е живял в къщата на *****. Заявява също, че
ответникът ходи от време на време в процесния имот да го наглежда; когато имало
проблем с водомера, той ходил до имота за подмяната му. Свидетелят дава общи
сведения, че ответникът правил в процесния имот подобрения и освежавания, като
не изнася данни кога се е случило това, в какво се изразяват тези подобрения и
освежавания. Свидетелят заявява също, че
ищцата предложила на ответника парична сума да се откаже от правото си на
ползване, но ответникът не се съгласил.
Съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително от
правомощието да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се
събират плодовете й без да се изменя съществено нейната субстанция /чл.56 ал.1
ЗС/. Законът определя, че погасяването на това вещно право става при смъртта на
субекта - негов носител, при погиване на вещта, както и при неупражняването на
правомощието в течение на пет години, т.е. във всички случаи погасяването на
ограниченото вещно право е правна последица от нереализирането на правомощието
за ползване на вещта. Твърдението на ищцата е, че от 2013г. ответникът е
напуснал процесния имот, не го е ползвал по никакъв начин, не е полагал грижи
за него и не е заплащал разноските, свързани с ползването му, каквото е
изискването на чл.57 ал.1 ЗС.
С оглед изразеното от ответника, чрез пълномощника му, становище в с.з. от
фактическа страна съдът приема за безспорно установено по делото, че ответникът
не живее в процесния имот от 2013г.
По съдържание упражняването на вещното право на ползване от ползвателя
обаче не се различава от това на собственика на имота, поради което следва да
се разбира не само като постоянно обитаване на имота /жилище/, а като всяка
форма на фактическо и правно използване на имота като постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности,
свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Няма спор, че ползвателят
може да упражнява правото си и чрез другиго.
По делото не се
събраха убедителни доказателства, че в периода от 2013г. до настоящия момент
ответникът посещава имота, съхранява там свои вещи, грижи се за него, заплаща
разноските за имота, лично или чрез другиго. От факта, че е подменен водомера,
за което са представени доказателства по делото, не може да се направи извод в
тази посока. Данни за упражняване правото на ползване лично или чрез другиго от
ответника не се съдържат и в показанията на св.Паскалев, които са доста общи,
лаконични и неубедителни относно това обстоятелство. От представените от ищцата
писмени доказателства се установява, че ответникът не е изпълнявал задълженията
си по чл.57 ал.1 ЗС, а изрична уговорка за освобождаване от тези задължения не
се съдържа в акта за учредяване правото на ползване
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения главен иск е основателен
и доказан и следва да бъде уважен. С оглед на това съдът не следва да се
произнася по евентуалните искове.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение общо
в размер на 784,00лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.59 ал.3 предл.второ ЗС по отношение
на Д.К.Р., ЕГН **********,***, че учреденото в негова полза на 18.05.2004г. - Нотариален
акт за учредяване право на ползване върху недвижим имот №168, дело №137 от
18.05.2004г. право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху УПИ находящ се в
гр.Стара Загора, ***, представляващ УПИ Х-8247, в кв.251 по плана па гр.Стара
Загора, целия имот от 214 кв.м., ЗАЕДНО с построената върху имота жилищна
сграда със застроена площ 42 кв.м. е погасено в полза на собственика Р.Д.П.,
ЕГН **********,***, поради неупражняването му в продължение на 5 години.
ОСЪЖДА Д.К.Р., ЕГН **********,*** да заплати Р.Д.П., ЕГН **********,***
направените по делото разноски в размер на 784,00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :