МОТИВИ
към решение № 38 / 05.09.2018 г., постановено по НАХД № 217/2018 г. на Районен
съд КОТЕЛ
Производството по делото е образувано
по внесено от РП Котел предложение по реда на глава ХХVІІІ от НПК обвиняемият С.Е.К.
да бъде признат за виновен за това, че на 18/19.05.2018 г. в град Котел, в
лятна площ на заведение на ул. Изворска, без надлежно разрешително държи
високорискови наркотични вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, а именно : 0.844 гр суха растителна маса – коноп (марихуана) с активно
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 8.60% на стойност 6.00 лева
на грам, стойност на конкретната листна маса 5.06 лева, както и 0.253 гр
кристално вещество с наличие на метамфетамин, в което съдържанието на метамфетамин
е 12.20 % за грам на стойност 25.00 лева за грам, стойност на конкретното
вещество 6.32 лева, двете на обща стойност 11.38 лева, посочени в Приложение №
1 към чл.3, ал.2, т.1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, оценени съгласно Постановление № 23 на МС от 28.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
като деянието представлява маловажен случай, с което е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1, пр.1 от НК.
В съдебно заседание за РП Котел
не се явява представител.
Защитникът на обвиняемия - адв. М.Г.
***, моли съда да признае обвиняемия за виновен по повдигнатото обвинение и да
му наложи административно наказание в минимален размер.
Обвиняемият С.К. се признава за
виновен по повдигнатото обвинение и моли съда да му наложи минимално наказание.
След цялостна преценка на
събрания по делото доказателствен материал съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
През нощта на 18/19.05.2018 г.
свидетелят Антон Тонев – полицейски служители към РУ на МВР Котел, заедно с
колегите си Т. Т. и Х. Б. извършвали обход в централната част на град Котел.
Валял силен дъжд. По същото време на лятната площ на павилион за закуски,
намиращ се на ул. Изворска, точно срещу офиса на „Виваком“, се били събрали
обвиняемият К. и свидетелите М.М., А.Л., Х. З., З. Г., Т. А., А. М., В. Х. и Р.
Т.. Седели на пейки под чадърите и пиели алкохол. Обвиняемият извадил от джоба
си пакетчета, в една част от които имало
канабис (трева), а в други метамфемини (пико) и предложил на приятелите си да
употребят дрогата. В този момент обвиняемият видял полицейските служители и
хвърлил на земята под масата три пакетчета с канабис, четири пакетчета с
метамфетемин и едно пакетче с остатъци от метамфетамин от вътрешната страна.
Полицейските служители започнали
извършване на проверка и тогава между тях и проверяваните възникнал конфликт.
Полицейският служител Тодоров видял под масата изхвърлените пакетчета и ги
взел.
Обвиняемият К. бил задържан за срок от
24 часа по ЗМВР.
С протокол от 19.05.2018 г. Тодор
Тодоров предал на разследващия полицай Н. А. намерените от него по-рано
пакетчета, заедно със съдържанието в тях.
С протокол от 19.05.2018 г. бил
извършен оглед на веществените доказателства и били изготвени полеви тестове.
По време на огледа в полиетиленов плик в размери 15/19.5 см се поставило
прозрачно полиетиленово пликче „клипс“ в размери 5/6.5 см, съдържащо суха
зелена на цвят листна маса (три броя връхчета). Пликът бил запечатан с телбод и
с описан и подписан стикер № А0688 – условно наречен обект № 1. В друг
полиетиленов плик с размери 15/19.5 см се поставили пет прозрачни полиетиленови
пликчета „клипс“ с размери 5/6.5 см, всички съдържащи бяло на цвят прахообразно
вещество. Пликът бил запечатан с описан и подписан стикер с № 0693 – условно
наречен обект № 2.
Според изготвената в хода на
досъдебното производство химическа експертиза, експертът В.
Б.следното поддържа следното : растителната маса от обект № 1 е с нетно тегло
0.844 гр и се определя като коноп (марихуана, канабис) със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 8.6 %. Кристалното вещество от обект №
2 има общо нетно тегло 0.253 грама и в него се е доказало наличие на 12.20 %
метамфетамин.
Наркотичното вещество е изпратено за
съхранение в Централно митническо управление, отдел “МРР-НОП”, съгласно протокол № 55746/26.06.2018
г.
Горните факти съдът установи след
анализ на всички събрани на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Т., М., Л., З., Г.,
А., М., Х. и Т., които са изцяло непротиворечиви помежду си и се допълват
взаимно. Същите кореспондират с направеното от обвиняемия в хода на съдебното
следствие самопризнание.
Предаването на намереното наркотично
вещество от полицейския служител на разследващия полицай с протокол за
доброволно предаване за съда не създава съмнение за подмяна, тъй като следва да
се обсъди в контекста на останалите гласни доказателствени източници. Всички
присъствали на местопроизшествието свидетели, в т.ч. и обвиняемият, твърдят, че
обвиняемият, виждайки полицаите, хвърлил наркотиците на земята и хвърленото е
било веднага намерено от полицейския служител Т.Т.. Вярно е, че екзактният процесуален способ би бил
огледът и намерените от полицейските служители наркотични вещества да се
изземат и приобщят като веществено доказателство именно по време на този оглед.
Вместо това, полицейските служители предпочели да се оттеглят бързо от
местопроизшествието, защото валяло и затова арестували обвиняемия, отвеждайки
го бързо в сградата на полицейското
управление.
Протоколът
за доброволното предаване на вещи не е самостоятелен способ за събиране на
доказателства, поради което не е процесуално-следствено, а фактическо действие.
В практиката на ВКС е застъпена позицията, че протоколите за доброволно
предаване са вид писмени доказателствени средства и за тях са приложими общите
правила на НПК, посочени в чл.127 - чл.131 от НПК. Следва обаче да се прави
разлика между протоколите за доброволно предаване като писмени доказателствени
средства за извършеното действие по разследването и приобщените чрез тях към
доказателствената съвкупност веществени доказателства. Веществените
доказателства са реални материални предмети, които са били предназначени или са
послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от него или са
били негов предмет, както и всички други предмети, които могат да подлежат за
изясняване на обстоятелствата по делото. Ето защо веществените доказателства са
автономен носител на информация, която стига до участниците в процеса чрез
тяхното прилагане към делото (чл.110, ал.2 от НПК) във всички случаи, когато
това е възможно. Законодателят детайлно е уредил хипотезите, когато
приобщаването на веществените доказателства става опосредено - чрез веществени
доказателствени средства (чл.12 - чл.126 от НПК). Протоколите за доброволно
предаване, за разлика от другите писмени доказателствени средства и
веществените доказателствени средства, не възпроизвеждат доказателства, а само
им дават процесуална легитимация, като установяват връзката на материалния факт
(вещественото доказателство) с обстоятелствата по делото. Веществените
доказателства могат да бъдат приобщени както чрез писмени доказателствени
средства като протоколи за оглед, за претърсване или изземване, така и чрез
веществени доказателствени средства като фотоснимки, диапозитиви, планове,
схеми и др. Възможни са и хипотези, когато те се представят от свидетели или
обвиняем и тогава ръководещият процеса орган дължи постановяване на съответен
акт, в който да отрази извършеното процесуално действие на прилагане. Очевидно
е, че събирането на веществени доказателства може да се осъществи чрез различни
доказателствени способи. Доброволното предаване, макар да не е посочено изрично
в чл. 136 от НПК, практически е насочено към попълване на доказателствената
съвкупност, поради което не може да отрече неговата принадлежност към
действията по разследването, когато е осъществено в рамките на наказателното
производство. Ето защо протоколирането му остава в границите на чл. 127 - чл.
133 от НПК. Процесуалната цел и свързаната с нея функция на доброволното
предаване се изразява в събиране на годни доказателства чрез прилагането им към
делото по начин, гарантиращ тяхната истинност и запазеност в първоначален вид.
От съществено значение е да се подчертае, че приложените по този начин
веществени доказателства са станали предмет на допълнителни изследвания, без да
се накърни тяхната идентичност.
Веднага след това е извършен внимателен
оглед, веществените доказателства са били подробно описани и фотографирани
така, както разпорежда чл.110, ал.1 от НПК. Протоколът за оглед на веществени
доказателства се подчинява на общите правила за съдържание и форма,
регламентирани в разпоредбата на чл.129 от НПК, да се посочат в него датата и
мястото на действието по разследване и съдебните следствени действия, времето,
когато са започнали и завършили, лицата, които са участвали, направените
искания, бележки и възражения, извършените действия и тяхната последователност,
събраните доказателства, подписи на органа, извършил действието и на другите
участници в случаите, предвидени в НПК.
Експертизата, изготвена от вещото лице
В. Б., съдът
кредитира на общо основание като професионална и като даваща отговор на всички
поставени въпроси. За съда не съществуват съмнения нито в обективността, нито в
безпристрастността на вещото лице. Такива възражения изобщо и не се твърдят от
страните.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Обвиняемият
С.Е.К. следва да бъде признат за виновен за извършване на престъпление по
чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1, предл.І от НК, затова че на 18/19.05.2018 г. в
град Котел, без надлежно разрешително,
държи високорискови наркотични вещества, като случаят е маловажен.
Налице са всички обективни и субективни
признаци на състава на престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1, предл.І от НК –
безспорно са установени както времето, така и мястото на извършване на
престъплението. Не се спори и относно авторството на престъпното деяние.
Безспорно е установено от назначената експертиза, че зелена растителна маса и прахообразното вещество са наркотични вещества – първото коноп (известен
още под наименованието марихуана,
канабис), а второто метамфетамин. Те са поставени под контрол, съгласно Единната конвенция на ООН за упойващи
средства от 1961 г. и Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите. Наркотичното
вещество и активният му компонент тетрахидроканабинол,
както и веществото метамфетамин са описани в
списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманитарната и ветеринарната медицина“ към Приложение № І към чл.3, т.1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
издадена на основание чл.3, ал.2 от ЗКНВП. Съгласно Приложение № 2 на Постановление на МС №
23/29.01.1998 г., общата стойност на наркотичното вещество коноп
възлиза на 5.06 лева, а на веществото метамфетамин – 6.32
лева.
На обв. К. не е била издавана лицензия за
дейности с наркотични вещества и с лекарствени продукти.
Деянието представлява маловажен случай по критериите, установени от чл.
93, т.9 от НК, тъй като вредните последици са незначителни. Малкото количество
наркотично вещество, съчетано с ниската му стойност и липсата на други вредни
последици налагат извод за маловажност.
Деянието
е извършено с пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и ги е
желаел.
Налице са всички предвидени в
разпоредбата на чл.78а от НК условия за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.
Обвиняемият е пълнолетно лице, деянието е извършено умишлено, предвижданото
наказание е глоба до 1 000.00 лева, липсват причинени от престъплението
имуществени вреди. Обвиняемият е реабилитиран по право по предходно осъждане и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.ХХVІІІ от НПК. При
определяне размера на глобата, която да се наложи на обвиняемия, съдът се
съобрази с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и чл.78а, ал.5 от НК, прецени
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието,
както и смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Тъй
като за престъплението, за което е предаден на съд обвиняемият, се предвижда
наказание глоба до 1000.00 лева, според правилото на чл.78а, ал.5 от НК,
административната глоба не може да я надвишава. Съдът наложи глоба в размер
малко над предвидения минимален, а именно 300.00 лева, като прецени, че
посоченият размер е в състояние да реализира в пълнота предвидената в НК
функцията на наказанието.
Съдът по реда на чл.53, ал.1, б.
„а” от НК отне в полза на държавата две найлонови торбички, които разпореди да
бъдат унищожени като вещи без стойност. Съдът разпореди да се унищожат и двата
полеви теста, приложени по делото.
Съдът отне по реда на чл.354а, ал.6 от НПК в полза на
държавата 0.844 гр коноп и 0.253 грама метамфетамин, предадени с протокол №
55746/26.06.2018 г. за съхранение на Централно митническо управление, отдел
„МРР-НОП“, които да се унищожат след влизане на решението в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди обвиняемия да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР Сливен сумата
86.16 лева, представляващи направени по ДП № 114/2018 г. на РУ на МВР Котел
разноски за изготвяне на експертиза.
Ръководен от горните
съображения, съдът постанови решението си.
С
Ъ Д И Я :