Решение по дело №1358/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 413
Дата: 20 юни 2022 г. (в сила от 20 юни 2022 г.)
Съдия: Милен Михайлов
Дело: 20221100601358
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора М. Цв. М.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100601358 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.

На 26.03.2012 г. в СРС след внасяне на обвинителен акт е образувано
н.о.х.д. № 5823/2012г., по описа на СРС, НО, 103-ти състав като В. П. В. е
предаден на съд по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК
С присъда от 04.10.2016 г. на СРС, НО, 103-ти състав подсъдимият В.
П. В. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение като му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изтърпяване е
отложено за срок от три години.
С решение от 11.01.2018г. на СГС, НО, 10-ти въззивен състав
постановената присъда е отменена и делото върнато за ново разглеждане от
друг съдебен състав поради допуснато съществено процесуално нарушение.
На 18.01.2018г. е образувано н.о.х.д. № 1014/2018г. по описа на СРС,
1
НО, 8-ми състав.
С Присъда от 09.02.2022 г., постановена от СРС, НО, 8-ми състав по
НОХД № 1014/2018 г. съдът е признал подсъдимия В. П. В. за ВИНОВЕН в
това, че на 02.07.2010 г., около 20.30 ч., в гр. София, ж.к. „*******“, в
тревната площ на кафе „Лаваца“ е причинил чрез нанасяне на удар с крак в
областта на лицето на К.А. М. средна телесна повреда - избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето, изразяваща се в счупване на
зъбните корени на първи горен десен зъб и втори горен ляв зъб под нивото на
венеца, поради което и на основание по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1,
т. 2, б.“б“ вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 от НК му е наложил наказание
ПРОБАЦИЯ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лицe
два пъти седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил В. П. В. да заплати в
полза на държавата направените по делото разноски в досъдебната фаза в
размер на 1090 лв. / хиляда и деветдесет лева/; да заплати в полза на СРС
сумата от 2 460 лв. / две хиляди четиристотин и шестдесет лева/,
представляваща разноски в съдебната фаза, както и сумата от пет лева,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист,
както и да заплати в полза на К.А. М. сумата от 600 /шестстотин лева/,
представляваща разноски за адвокат.
Срещу така постановената от СРС, НО, 8-ми състав присъда е
постъпила жалба от адв. СТ. ЗЛ., защитник на В. П. В., в която се сочи, че
присъдата на СРС е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, а
обвинението - недоказано. Твърди се, че от събраните по делото
доказателства не се доказва категорично вината на подсъдимия, като се сочи,
че са налице многобройни противоречия в свидетелските показания, както и
че подсъдимият се явява пострадал в процесния инцидент. Моли се
присъдата да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова, с която подс.
В. да бъде признат за невиновен.
Постъпила е и жалба от адв. АЛ. Д. Д., повереник на ЧО К.А. М. срещу
размера на присъдените разноски, като се сочи, че първоинстанционният съд
2
е присъдил на неговия доверител разноски в размер на 600 лева, вместо
действителния размер на направените разноски, а именно 2100 лв.
В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е
преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което
подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се
налага разпит на подсъдяимия, свидетели или експерти, както и събирането
на нови доказателства.
В съдебното заседание по делото подсъдимият поддържа подадената
от него въззивна жалба и оспорва жалбата на частния обвинител М..
Служебният защитник на подсъдимия - адв. З. поддържа подадената
въззивна жалба и не прави искания по доказателствата. Оспорва жалбата на
частния обвинител.
Прокурорът оспорва жалбата на защитата и намира жалбата на частния
обвинител за основателна.
Редовно упълномощеният повереник на частния обвинител К. М. – адв.
Д. поддържа подадената от ЧО жалба и оспорва жалбата на подсъдимия.
По същество защитата настоява, че не са събрани достатъчно
доказателства за авторството на деянието от страна на подзащитния му и
моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт като постанови нов, с
който да оправдае подс. В..
Подс. В. се присъединява към становището на защитника си, като
сочи, че не е виновен и от дванадесет години търпи неволи от този случай.
Прокурорът моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без
уважение. Счита, че в първоинстанционното производство не са допуснати
процесуални нарушения, събраните по делото доказателства са достатъчни и
правилно анализирани от първоинстанционния съд, като в тази връзка намира
извода на първоинстанционния съд за виновност на подс. В. за обоснован. По
отношение на подадената от частния обвинител жалба досежно размера на
присъдените разноски, намира същата за основателна.
Повереникът на частния обвинител се присъединява към изложеното
от прокурора и моли подадената от ЧО М. жалба да бъде уважена, както и да
3
бъдат присъдени и разноските, направени във въззивното производство.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде признат за невинен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна
проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е
провела прецизно съдебно следствие. При пълната служебна проверка на
присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена
правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения
в нея, тъй като от една страна пред настоящата инстанция не се установиха
нови факти и обстоятелства, а от друга намира възприета от първостепенния
съд фактическа обстановка за правилно установена на база на вярна и точна
преценка на доказателствения материал. С оглед изложеното въззивният
състав споделя възприетата от проверявания съд фактическа обстановка, а
именно:
Подсъдимият В. П. В. е роден на ******* г. в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, със средно образование, работещ, женен, с
добри характеристични данни.
На 02.07.2010 г., около 20:30 ч., свидетелите К. М., Е.Х. и приятелят
им Б.В. се събрали пред аптека, находяща се в гр. София, ж.к. „*******“ след
приключване на учебната година. Те употребили неустановено по делото
количество алкохол - бира. Тъй като вече се стъмвало, св. Кр. М. решил да се
прибира. Той не живеел в кв. „*******“ и трябвало да се пътува до кв.
„Стрелбище“. Тримата минали покрай тревната площ на намиращото се в
близост кафе „Лаваца“.
По това време подсъдимият В. - собственик на заведението, заедно със
съпругата си - св. К.П. и техни приятели, както и св. Д..И, К.Н., Т.С., В.П.,
А.И. и Ц.Д. били в заведението. Част от свидетелите полагали труд там, а
други гледали излъчван по телевизионен канал футболен мач.
Свидетелите К. М., Е.Х. и Б.В. видимо изглеждали да са употребили
4
алкохол, като минавайки до заведението в близост до тревната площ, св. Е.Х.
се приготвил да уринира. Подсъдимият В. видял случващото се и се насочил
към тях. Отправил словесни реплики към Х., напсувал го, в отговор св. Х.
също напсувал подсъдимия. Възникнал словесен конфликт, който прераснал
във физически такъв. В този момент св. Кр. М. и Б. В. застанали между
двамата в опит да ги разтърват. На място отишъл и намиращ се в заведението
приятел на подсъдимия - Р.Р.. След преустановяване на физическия конфликт,
докато разтървавали лицата, св. Кр. М. паднал назад по гръб, леко странично
в намираща се в близост необезопасена шахта. В този момент подсъдимият
нанесъл удар с крак по главата на подсъдимия, в областта на лицето. От носа
и устата на М. потекла кръв, той усетил с език, че предните два зъба са
счупени. След това тримата се оттеглили, а подсъдимият останал в
заведението.
На място пристигнал полицейски екип. Свидетелят П. В. бил част от
него. Пред заведението той установил самоличността на намиращите се там
лица, като св. Кр. М. разказал за случилото се, посочил части от счупените си
зъби, както и посочил подсъдимия В..
Свидетелят К. М. почистил с кърпички лицето си и заедно със св. Б.В.
отишли в дома му. Разказали на майката на Б. В. за случилото се.
Впоследствие постъпил в лечебно заведение.
Образувано било досъдебно производство. В хода на същото бил
извършен оглед на местопроизшествие, иззети били веществени
доказателства - салфетки с червеникавокафява течност. Разпитани били
свидетели, назначени и изготвени СМЕ, СППЕ, ДСМЕ, приобщени били
писмени доказателства.
Съобразно заключението на изготвените по делото експертизи на К. М.
е причинено травматично увреждане - охлузване и разкъсно-контузна рана в
областта на носа, кръвонасядания в областта на лигавицата на горна устна
централно и венечната лигавица в областта на счупените зъби, счупване на
зъбните коронки на първи горен десен зъб и втори горен ляв зъб под нивото
на венеца, частично счупване на зъбните коронки на първи горен ляв зъб и
първи долен ляв зъб, счупване на носните кости без разместване,
възстановяване с изкуствени металокерамични корони на първи горен зъб и
първи и втори горни леви зъби. Описаните увреждания имат травматичен
5
произход и са в резултат на действието /удар с или върху/ на твърди тъпи
предмети с ограничена удряща повърхност поради факта, че са локализирани
и групирани в сравнително малка анатомична област и с оглед тяхната тежест
могат да бъдат получени по начина, съобщен от лицето – нанасяне на удар в
тази област с ритник/крак.
Съобразно заключението на изготвената по делото СМЕ на
подсъдимия В. В., при прегледа на последния е констатирано травматично
нараняване - увреждания, които се дължат на множество удари, натиск и
тангенциално действие с или върху тъпи ръбести предмети, каквито са
човешки ръце, ритници, особености на терена при падане, приплъзване, като
същите са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Съобразно заключението на изготвената по делото СППЕ св. Кр. М.
има запазена свидетелска годност.
Подсъдимият В. П. В. е неосъждан, с добри характеристични данни.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства - показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, както и приобщените им показания от досъдебното
производство на основание чл. 281, ал. 4 и ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК и
тези, дадени пред съдия при първоначалното разглеждане на делото от
първоинстанционен съд, приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т. 2 от НПК, а
именно - св. Кр. М., Е. Х., К. П., Д. И., П. В., Г. Г., Ю.С., К. Н., Т. С., В. П., Ц.
Д. и И.а, Г. Д.а, Р. Р. и Б. В., СМЕ /л.60 от д.пр./, ДСМЕ /л.111 д. пр./, СМЕ
/л.28 от д. пр./; СППЕ /л. 48 от ДП/, събраните по делото писмени
доказателства.
Първата инстанция е извършила цялостен и задълбочен анализ на
свидетелските показания, като правилно се е доверила на показанията на
свидетелите К. М. и Е.Х.. Въззивният съд изгради основните си фактическите
си изводи именно върху тези показания, доколкото при преценка на същите
ги намери за еднопосочни, логични, последователни и съответно даващи
възможност въз основа на тях да се изгради ясна и едностранна представа за
6
протеклите събития в хронологичен порядък. Необходимо е да се отбележи,
че свидетелите са преки очевидци на случилото се и доколкото са участвали
лично в процесния конфликт, имали са възможност да възприемат пряко и
непосредствено обстоятелствата, свързани с инкриминираното деяние. Видно
от техните показания, свидетелите са съхранили ясен спомен за протеклите
събития, който възпроизвеждат пред съда и органите на досъдебното
производство
Посочените свидетели са разпитани в хода на съдебното следствие
пред СРС, като са прочетени и приобщени в цялост по делото депозираните
от св. М. показания пред орган на досъдебното производство, както и тези,
депозирани от св. Х. при първоначалното разглеждане на делото от друг
състав на първоинстанционния съд. Разказите на тези свидетели
кореспондират както помежду си, така и с изложеното от тях в различните
фази на наказателното производство и в тях не се откриват вътрешни
противоречия, даващи основание за съмнение в достоверността им.
Свидетелите са единодушни относно основните обстоятелства, подлежащи на
доказване по настоящото дело и описват събитията по еднотипен начин,
доколкото това е възможно с оглед изминалото време и субективната им
възможност да възприемат и запомнят детайлно толкова динамична ситуация
и да я възпроизведат по време на разпит. Свидетелите М. и Х. категорично
сочат, че в процесната вечер е възникнал словесен конфликт между тяхната
група и подсъдимия, предизвикан от това, че св. Е.Х. е предприел действия по
събличане на панталона си с намерение да уринира пред кафе Лаваца.
Твърденията им са в пълен синхрон и по отношение това, че словесният
конфликт е прераснал във физически такъв, по време на който е имало опити
да бъдат разтървани участниците. Двамата разказват, че по време на
разтърваването ЧО М. е пропаднал в шахта, както и че в този момент
подсъдимият му е нанесъл удар с крак в лицето, от който св. М. е пострадал –
лицето му е било окървавено и част от зъбите му били счупени.
От техните показания безспорно се установяват авторството на
деянието и механизма на причиняване на телесната повреда, тъй като двамата
са категорични, че именно подс. В. е нанесъл в лицето на постр. М. удар с
крак, който е довел до процесните наранявания, както и че същото е
извършено по времето, когато М. се е намирал в шахта, близкостояща до
заведението, не е представлявал заплаха за подсъдимия и не е имал
7
възможност да се защити от действията му.
Изложеното от св. М. и Х. се подкрепя и от показанията на
полицейските служители, отзовали се на подадения сигнал – св. Г. и В.. Към
момента на разпита им пред първоинстанционния съд двамата не помнят
добре случилото се, поради което са прочетени показанията им, депозирани
пред орган на досъдебното производство. В тези показания, дадени
непосредствено след процесните събития, двамата сочат, че отивайки на
място са установили постр. М. и св. Б.В., които са им разказали, че е
възникнал скандал, вследствие на който собственикът на заведението е
нанесъл удар с крак на постр. М.. При появата на полицейските служители
последният е държал в ръка отчупени парчета от зъбите си. М. и В. са
разпознали извършителя и са им го посочили, вследствие на което
полицейските служители са задържали лицето В. В.. Разказите на
полицейските служители са логични и с идентично съдържание и доколкото
за съда не са налице основания да не им се довери, кредитира същите в
цялост.
По отношение на механизма на причиняване на инкриминираните
увреждания - чрез нанесен удар с крак в областта на главата, показанията на
св. М. и Х. кореспондират и със заключението на изготвените СМЕ и
допълнителна СМЕ, според които причинените на св. М. травматични
увреждания могат да бъдат получени по описания в свидетелските показания
начин – чрез ритник в областта на главата. Разпитан в хода на съдебното
следствие пред районния съд, вещото лице Х. заявява, че доколкото по лицето
на св. М. не са установени охлузвания, счита, че неговите наранявания не са
настъпили при падане върху терена или в шахта, а са причинени от удар, като
е на мнение, че уврежданията имат характер именно на причинени от ритник.
Показанията на св. М. и Х. кореспондират помежду си и се
характеризират с логическа издържаност и по отношение на други
обстоятелства относно процесната вечер. Двамата не крият, че са употребили
алкохол и сочат еднакво количество. Потвърждават и изложеното от част от
останалите свидетели, че св. Х. е започнал да уринира в тревната площ на
заведението, което е предизвикало появата на подсъдимия. Не отричат и че Х.
е отвърнал на словесните нападки на подсъдимия, което е довело до
физическа саморазправа между двамата.
8
Изложеното от Х. и М. се подкрепя косвено и от показанията на св.
Ю.С., която разказва, че нейният син - се е прибрал разплакан и е разказал, че
собственикът на някакво кафе е набил неговия приятел св. К. М.. Показанията
на тази свидетелка са производно доказателствено средство, но служат за
проверка на основното такова. Свидетелката пресъздава състоянието на сина
си и разказът за събитията, който е получила от него.
При анализа на депозираните от св. М. показания въззивният състав
отчете процесуалното му качество на частен обвинител, от което произтича
задължение за съда да подложи депозираните от него показания на особено
внимателен анализ предвид възможността за наличие на заинтересованост у
свидетеля от изхода на делото, която би могла да повлияе на неговата
обективност. Това, разбира се, не е достатъчно основание да не се даде вяра
на същите и доколкото съдът намира, че показанията на пострадалото лице са
логични, хронологично подредени, последователни в различните фази на
наказателното производство и не съдържат вътрешни противоречия, както и
че същите кореспондират с показанията на св. Х., Г., В. и със събраните по
делото писмени доказателства, то настоящият съдебен състав счита, че
изложението на св. М. е обективно и отразява точно протеклите събития,
поради което го кредитира.
Що се отнася до останалите разпитани по делото свидетели, които са
се намирали в заведението при възникване на конфликта – свидетелите П., Н.,
Г., И.а, Б., С., Р., Д.а и И., при прочит на техните показания се откриват
множество противоречия досежно съществени за настоящото производство
факти, наличието на които не позволява на съда да изгради въз основа на тях
категорични фактически изводи и буди съмнение в достоверността на техните
разкази. Такива несъответствия са налице както между изложеното от
различните свидетели, така и между разказите на един и същи свидетел в
различните фази на производството.
В показанията на тези свидетели е налице единност по отношения на
предшестващото процесния случай поведение на момчетата, като всички
сочат, че при появата на момчетата едно от тях е свалило панталона си в
тревната площ до заведението, което е предизвикало намесата на подс. В..
Тъй като това твърдение кореспондира с останалия доказателствен материал и
не са налице противоречиви доказателства в тази насока, съдът се довери на
9
показанията на тези свидетели в тази им част.
По отношение на настъпилата между подс. В. и момчетата кавга
свидетелите дават противоречиви показания, при анализа на които не може да
се изведе еднозначен извод за фактите. Що се отнася до значимите за
настоящото производство факти – естеството на физическия сблъсък между
подсъдимия и момчетата, паднало ли е едно от тях в шахта и ударил ли го е в
този момент подсъдимия, свидетелите изнасят различните тези за
протичането на тези събития.
Свидетелката П., разпитана пред съда, разказва, че съпругът й е
отправил спокойни забележки на момчетата и че не е удрял никого, а
момчетата са започнали да го нападат. В прочетените и приобщени по делото
показанията на същата свидетелка, дадени в хода на досъдебното
производство, П. категорично сочи, че подс. В. е ударил шамар на едно от
момчетата, както и че е имало размяна на удари. Налице е очевидно
противоречие, което буди съмнение в обективността на свидетелката, за
която е необходимо да се вземе предвид и фактът, че е съпруга на
подсъдимия.
Изложеното от нея не кореспондира и с показанията на останалите
свидетели. Според св. А.И. подсъдимият бил изритан от едно от момчетата,
самият той не е удрял никого, не е видяла размяна на удари. В тази насока са
и показанията на св. Г. и И.. Съгласно техните показания подс. В. не е нанасял
удари, бил е изритан еднократно от едно от момчетата, след което те са
побягнали.
Тук обаче следва да се обърне внимание на показанията на св. Н.,
депозирани в хода на досъдебното производство. Свидетелят не е видял
началото на скандала, тъй като е бил на работа в заведението, но е разбрал за
него от свои колежки и е излязъл навън, за да види какво се случва. Според
неговия разказ е имало активна физическа конфронтация между подс. В. и
момчетата, които са се държали агресивно и се е наложило св. Н. да ги
разтървава, при което докато е избутвал назад едно от момчетата, то е
пропаднало в шахта. Св. Р. и Д.а също говорят за наличието на физически
конфликт, като посочват, че същият е продължил около 15 минути. Забелязва
се разминаване в свидетелските показания, като част от тях твърдят, че е
имало един единствен удар, нанесен с крак на подсъдимия, след което
10
момчетата са побягнали, докато свидетелите П., Н., Р. и Д.а говорят за
продължително стълкновение между подсъдимия и момчетата.
Противоречия са налице и по отношение на това как и кога е паднало
едно от момчетата. Така например според показанията на свидетелите С., Д. и
И., след като момчетата чули, че ще се вика полиция, започнали да бягат и
едно от тях се спънало и паднало на тревата. Това твърдение е в пряка
колизия с изложеното от свидетеля Н., според който момчето е попаднало в
шахтата вследствие на неговото избутване. Не съответства и с показанията на
полицейските служители, които при пристигането си са установили на място
св. Х. и М., съответно няма логика последните да са избягали, разбирайки, че
се вика полиция, а после да са останали на място и да са изчакали идването й.
Прави впечатление и че коментираната група свидетели не споменава
да е забелязала нараняване по някое от момчетата, след като безспорно бе
установено, че такова е имало – полицейските служители при пристигането
си са заварили св. М. да държи парчета от зъбите си, а впоследствие е
изготвена съдебно медицинска експертиза, от която се установява, че на св.
М. причинено травматично увреждане с характеристиките на средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Всичко това допринася за извода, че свидетелите П., Н., Г., И.а, Б., С.,
Р., Д.а и И. не са възприели непосредствено отделните детайли от конфликта,
тъй като повечето от тях са се намирали в заведението и са забелязали
единствено струпване на хора и физическо стълкновение между тях, което
описват по различни начини – подскачане, бутане, удари, скупчване. Според
някои свидетели подс. В. и пострадалото лице са били на земята, според
други не. Според някои момчетата са тръгнали да бягат веднага след като
едно от тях е ударило подсъдимия, според други стълкновението е
продължило дълго и се е наложило участниците да бъдат разтървавани. Част
от свидетелите казват, че едно от момчетата е паднало докато е бягало, други
описват изчерпателно как е пропаднало в шахта вследствие на избутване.
Забелязва се и акцент в показанията на тези свидетели върху
непристойното поведение на момчетата, с което са предизвикали подсъдимия,
като показанията им са изчерпателни именно в тази насока. В този смисъл
съдът взема предвид и обстоятелството, че свидетелите са житейски свързани
с подсъдимия – негови близки, служители в неговото заведение или редовни
11
клиенти на заведението, които видно от съдържанието на техните показания
познават лично подсъдимия, като го цитират го по първо име. При прочита на
техните показания прави впечатление, че свидетелите избягват да говорят за
действията на самия подсъдим, а разказите им са насочени основно към
създаването и наблягане върху представата, че действията на момчетата са
предизвикали ситуацията, че същите са били пияни, неадекватни и са се
държали грубо и неуважително. Това обаче остава периферно за настоящото
производство, доколкото се установи, че към момента на извършване на
деянието пострадалият М. не е бил в позиция застрашаваща подс. В., както и
че в този момент физическата конфронтация е била приключила вследствие
на разтърваване на участниците.
При наличието на толкова многобройни противоречия и взимайки
предвид високия интензитет на инкриминираното деяние – нанесеният от
подсъдимия единствен удар, както и и динамиката на самата ситуация, за съда
е невъзможно въз основа на тези показанията да направи категоричен извод
относно действително случилото се, респективно нанесъл ли е подс. В.
процесния удар с крак на пострадалия или не. Действително свидетелите
констатират, че не са забелязали подс. В. да рита някого, но видимо от
цялостния анализ на техните показания същите не са възприели детайлно
всичко случило се и не са съхранили ясен спомен от него, поради което и
липсата на сведение в техните показания относно процесния ритник не се
равнява на липса на такъв.
С оглед изложеното съдът не кредитира показанията на тази група
свидетели относно това как е протекъл конфликтът между подсъдимия и
момчетата и съответно дали В. е нанесъл удар на св. М.. В този аспект съдът
избра да се довери на показанията на свидетелите М. и Х., които намира за
изчерпателни, логични, последователни и кореспондиращи с показанията на
полицейските служители и изготвените по делото СМЕ и ДСМЕ.
Настоящият съдебен състав приема за обективни и правилни
заключенията на извършените по време на досъдебното и съдебното
следствие пред първата инстанция експертизи, тъй като те представляват
резултат от задълбочено извършени и професионално проведени експертни
изследвания.
Съобразно заключението на изготвените по делото експертизи на К. М.
12
е причинено травматично увреждане - охлузване и разкъсно- контузна рана в
областта на носа, кръвонасядания в областта на лигавицата на горна устна
централно и венечната лигавица в областта на счупените зъби, счупване на
зъбните коронки на първи горен десен зъб и втори горен ляв зъб под нивото
на венеца, частично счупване на зъбните коронки на първи горен ляв зъб и
първи долен ляв зъб, счупване на носните кости без разместване,
възстановяване с изкуствени металокерамични корони на първи горен зъб и
първи и втори горни леви зъби. Описаните увреждания имат травматичен
произход и са в резултат на действието /удар с или върху/ на твърди тъпи
предмети с ограничена удряща повърхност поради факта, че са локализирани
и групирани в сравнително малка анатомична област и с оглед тяхната тежест
могат да бъдат получени по начин, съобщен от лицето - нанасяне на удар в
тази област с ритник/крак/.
По тези съображения съдът кредитира експертните заключения като
обосновани, изготвени от лица с нужните специални знания и отговарящи с
необходимата прецизност на поставените въпроси. Ето защо районният съд
законосъобразно се е позовал на тези заключения и въз основа на тях е
формирал фактическите си констатации.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване
на фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени
доказателства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът
не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при
събирането на същите, които да обосновават изключването им от
доказателствения материал по делото.
Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета
за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата от
значение за правилното решаване на делото - фактите относно извършване на
деянието, авторството на същото, механизма на извършването му и
конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено,
както и необходимите елементи на субективната страна.
В тази връзка остава неоснователно възражението на защитата, че
поради наличието на противоречия в свидетелските показания не се
установява по безспорен начин авторството на деянието от страна на
13
подсъдимия. Както бе посочено по-горе съдът даде доверие на показанията на
св. М. и Х. и въз основа на тях изгради своите изводи относно основните
обстоятелства по делото. Тези показания са ясни, безпротиворечиви и
съдържат конкретни данни именно в тази насока, като коментираните от
защитата противоречия се откриват в показанията останалите свидетели,
които са се намирали в заведението към началото на процесния конфликт.
Тези противоречия бяха обсъдени подробно в настоящия съдебен акт и водят
до извод от страна на съда да не се довери на показанията на тази група
свидетели досежно съществените по делото факти и обстоятелства, а именно
авторството на деянието и механизма на причиняване.
Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на
СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е
извел единствено възможния и правилен извод, че подсъдимият В. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият В. В. е осъществил признаците на
престъпния състав като на 02.07.2010 г., около 20.30 часа, в гр. София, ж.к.
„*******” в тревната площ на кафе „Лаваца“ е нанесъл удар с крак в областта
на лицето на К. М., от който е настъпило увреждане за последния,
представляващо счупване на зъбните коронки на първи горен десен зъб и
втори горен ляв зъб под нивото на венеца, което е една от проявните форми
на средната телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК - избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говореното.
Изпълнителното деяние се изразява в действие – удар с крак в областта
на лицето, като механизмът на деянието беше подробно изяснен от
изготвената СМЕ и ДСМЕ експертиза и от показанията на вещите лица,
дадени пред СРС. Безспорно се доказа от показанията на свидетелите М., Х.,
В. и Г., както и от изготвените по делото СМЕ, че е налице причинно-
следствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилото за
14
пострадалия увреждане, като механизмът на настъпване на телесната повреда
е именно описаният в обвинителния акт такъв.
Самото увреждане, представляващо счупване на зъбните коронки на
първи горен десен зъб и втори горен ляв зъб под нивото на венеца е една от
проявните форми на средната телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК -
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното, поради
което и деянието правилно е квалифицирано по посочения текст.
Установи се също, че към момента на нанасяне на удара постр. М. се е
намирал в шахта, както и че ударът е осъществен след преустановяване на
физическата саморазправа. В този смисъл неоснователни са възраженията на
защитата, че подс. В. е пострадал от процесната ситуация. Твърденията в тази
насока се отнасят за събития, приключили към момента на извършване на
инкриминираното деяние, в който момент физическият конфликт между подс.
В. и момчетата е бил преустановен, а пострадалият се е намирал в шахта –
уязвимо положение, в което не е представлявал заплаха за подсъдимия.
От субективна страна подс. В. П. В. е действал с пряк умисъл. Ударът
е нанесен с крак в областта на лицето на св. М., като е използвана сила, годна
да причини инкриминираните увреждания, което води до несъмнен извод, че
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е вредоносните последици от него и целял настъпването им, като
в израз на свое волево решение е предприел действия, с които да ги
реализира.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

Въззивният състав споделя становището на първоинстанционния
такъв, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, поради
наличието на изключително по своя характер смекчаващо отговорността
обстоятелство. Такова обстоятелство в случая се явява дългият срок на
наказателното производство – повече от единадесет години от извършване на
деянието. При преценка дали срокът наказателното производство е разумен,
съдът винаги следва да отчете правната и фактическа сложност на делото и
процесуалното поведение на подсъдимия. В конкретния случай делото не се
отличава с особена фактическа или правна сложност, а подсъдимият не е
15
правил опити да осуети или забави производството и се е явявал, когато е бил
призоваван. При тези констатации съдът прие, че срокът на наказателното
производство е бил прекалено дълъг и в този смисъл надхвърлящ стандартите
за разумен срок. Поради това настоящият съдебен състав счита, че това
обстоятелство не може да се квалифицира само и просто като смекчаващо
отговорността обстоятелство, а следва да се отчете като изключително такова.
В тази връзка СРС законосъобразно е заменил наказанието „лишаване от
свобода” с „пробация” по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „В” от НК, доколкото за
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК не е предвиден най-нисък
предел за срока на лишаването от свобода.
Правилно са отчетени като смекчаващи вината обстоятелства чистото
съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия, като е
вярна и констатацията, че не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства. При така установения превес на смекчаващите вината
обстоятелства, определеното наказание „пробация” за срок от шест месеца с
двете задължителни пробационни мерки се явява справедливо и би
постигнало в достатъчна степен целите, предвидени в чл. 36 от НК.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото, СРС правилно е възложил на подс. да
заплати в ползва на държавата направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 1 090 лева, сторените в съдебна фаза
разноски в размер на 2 460 лева, както и да заплати пет лева държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Законосъобразно СРС е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия
К. М. сторените при разглеждане на НОХД № 1014/2018 г. по описа на СРС,
НО, 8-ми разноски за адвокат.
Основателни са обаче възраженията, изведени в жалбата на
повереника на частния обвинител М. – адв. Д., че липсва произнасяне по
отношение на сторените преди това разноски при първоначалното
разглеждане на делото от първоинстанционен съд – НОХД № 5823/2012 г. по
описа на СРС, НО, 103-ти състав, както и във въззивното производство -
ВНОХД 4362/2017 г. по описа на СГС, НО, 10-ти въззивен състав, предмет на
16
което е било обжалване на постановената от СРС, НО, 103-ти състав присъда.
Доколкото обаче липсва такова произнасяне, компетентен да се
произнесе остава именно Софийският районен съд. Въззивният съд не може
да се произнесе за първи път по направените разноски, тъй като това би
лишило страната от възможността за въззивно обжалване на постановеното
определение. Ето защо исканията за присъждане за разноските за адвокатско
възнаграждение в пълен размер и пред всички съдебни инстанции, следва да
бъде направено пред първоинстанционния съд, доколкото произнасянето на
СРС по разноските не се ползва със сила на присъдено нещо и може да бъде
пререшено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи
неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде
потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 09.02.2022 г., постановена от
СРС, НО, 8-ми състав по НОХД № 1014/2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17