№ 30646
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110108654 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. К. Д., чрез адв.
М., срещу „..“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът твърди, че на 27.01.2020 г. сключил с ответника договор за
предоставяне на потребителски кредит № .., по силата на който му била предоставена в
заем сума в размер на 3500 лв., при уговорен 12 месечен срок за погасяване на заема,
при ГЛП от 23% и ГПР от 49,11%. На 26.04.2020г. между страните бил сключен анекс,
с който била отпусната допълнително сумата от 800 лева. Съгласно чл. 5 от договора,
задължението по кредита се обезпечавало с предоставено от „..” обезпечение в полза
на кредитодателя. Ищецът сочи, че му била начислена и такса за обезпечение с
поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „..“ ЕООД в размер на 2695 лева.
Твърди, че е погасил задълженията си по кредита. Излага съображения за
недействителност на процесния договор за кредит, в който не били посочени
дължимите вноски по договора за поръчителство, както и че сключването на договора
за гаранция представлявало задължително условие за предоставяне на кредит. Сочи, че
не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил предоставян.
Счита процесния договор за кредит за недействителен поради противоречието му с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в същия липсвала информация относно механизма
на формиране на ГПР и общата стойност на дълга. Твърди, че посоченият в договора
ГПР не отговаря на действителния, както и че същият надхвърлял законоустановения
максимум в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка, поддържа че кредитодателят е ограничил
възможността му да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. Счита, че дължимото възнаграждение по договора за поръчителство
1
представлявало разход, който следва да бъде съобразен при формиране на ГПР.
Навежда доводи за неравноправност на клаузата по чл. 5 от договора за кредит. Ето
защо моли съда да прогласи нищожността на клаузата по чл. 5, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство от „..”. Претендира
осъждането на ответника за сумата от 5 лв. - частична претенция от общия дълг на
стойност 2695 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за кредит,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрисконсулт Георгиева, е подал
отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на предявените
искове. Потвърждава наличието на облигационно отношение с ищеца по процесния
договор за кредит. Твърди, че съгласно чл. 5 от същия, ищецът е бил длъжен да даде
подходящо обезпечение за изпълнението на задълженията му по договора, като
същият е избрал поръчителство от „..”. Оспорва твърденията на ищеца относно
недействителността на процесния договор, за което излага подробни съображения.
Сочи, че възнаграждението, което ищецът се е задължил да заплати в полза на трето
лице не следва да бъде включено при формирането на разходите по кредита.
Поддържа, че договорът съдържа необходимите реквизити съгласно законовите
изисквания. Твърди, че на ищеца са били предоставени различни възможности за
обезпечение на задълженията по договора, като същият сам е избрал сключването на
договор за поръчителство с „..”. Оспорва твърденията на ищеца, че сключването на
договор за гаранция представлявало задължително условие за възникване на
кредитното правоотношение. Сочи, че клаузата по чл. 5 от договора е индивидуално
договорена, съобразно избора на потребителя. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата
на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит № ../27.01.2020 г., както
и частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните следните обстоятелства: 1/ наличието на сключен помежду им договор за
предоставяне на потребителски кредит № ../27.01.2020 г., задълженията по който са
погасени от кредитополучателя; 2/ постигната между страните уговорка, че
изпълнението на задълженията по кредита ще бъде обезпечено чрез предоставяне на
поръчителство от трето лице; 3/ изплащането на възнаграждението на поръчителя за
предоставената гаранция ведно с погасителната вноска по кредита;
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно обстоятелствата, обуславящи нищожност на клаузата по чл. 5 от
процесния договор за кредит на заявените правни основания.
По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже наличието на неоснователно разместване на имуществени блага, а именно,
че е заплатил на ответника процесната сума, представляваща възнаграждение за
предоставената гаранция за изпълнение на задълженията по кредита от страна на трето
лице, с която същият се е обогатил без правно основание.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи пълно
и главно валидно основание, на което е получено плащането на сумата от 2695 лв.,
2
съответно че уговорената в чл. 5 от договора клауза е законосъобразна и индивидуално
договорена по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, тъй като необходимите документи за
правилното решаване на правния спор са представени с отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по делото,
вещото лице по която да отговори на задачите, формулирани в исковата молба и
отговора на искова молба, при депозит за възнаграждението му в размер на 400 лв.,
вносим както следва: 300 лева от ищеца и 100 лева от ответника в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. В. В., която да се призове след внасяне на
определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по реда на чл. 186 ГПК, тъй
като същите не са необходими с оглед допусната по делото експертиза, която ще
изследва същите обстоятелства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по
делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2024
г. от 10.10 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4