№ 19
гр. Асеновград , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20215310200302 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №36-0000030/12.01.2021г., издадено от Никола Петров
Марковски-Началник отдел „Контрол” в РД АА гр.Пловдив, определен със Заповед на
Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189,
ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, от 11.12.2020г. с което на С. Н. Н. с
ЕГН********** от гр. Пловдив, ул. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93,ал.1,т.1 от
Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 2000 /две хиляди лв. / лева, за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба
№41/04.08.2008г. на МТ.
Жалбоподателят С. Н. Н. не се явява лично по делото. Чрез изразеното писмено
становище счита, че обжалваното НП следва да се отмени поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
В хода на съдебното производство по делото не се явява упълномощения от
жалбоподателя повереник-адв. Т.А., както не се явява и преупълномощения от него
адв. К.Д.. От представеното в хода на делото становище от адв. Д. се установява, че
според него обжалваното НП следва да се отмени поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Претендират да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В хода на съдебното производство по делото не се явява представител на АНО,
1
От депозираното писмено становище се навеждат доводи за неоснователност на
жалбата, като според подателя, издаденото НП, следва да се потвърди, като правилно
и законосъобразно. Евентуално, при отмяна на обжалваното НП и присъждане на
адвокатско възнаграждение, правят възражение за прекомерност на възнаграждението
и изразяват становище, за неговото намаляване до минимума предвиден в Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
На 11.12.2020г. около 09.50 часа, на Околовръстен път на гр. Асеновград, в
района на фабрика Полирес, от инспектори в РД „АА” гр.Пловдив, е бил спрян за
проверка товарен автомобил „Даф” с ДК№ РВ 1073 РР, категория N3 и теглено
ремарке от категория О4, модел „Самро” с ****. При проверката се установило, че
автомобила се управляван от жалбоподателя С. Н. Н. от гр. Пловдив. Проверяващите
установили, че товарната композиция е собственост на „Васто” ООД, като в момента
на проверката ремаркето е натоварени с кашони, като с него се извършва обществен
превоз на товари . В подкрепа на този извод на проверяващите били и представените
копие от лиценз №********* валиден до 04.02.2029г., пътен лист № 09475 от
11.12.2020г. и товарителница № 92725от 10.12.2020г. При поискване от
проверяващите, от страна на водача била представена карта за квалификация
№РО32279, която била валидна до 25.01.2017г. При извършената на място проверка в
Информационната система на ИА „АА”, раздел „Карти за квалификация на водача” се
установило, че водача няма валидна друга карта за квалификация, издадена след
изтичане на срока на представената им. Предвид установеното проверяващите счели,
че е налице нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба№41 на МТ, за което съставили АУАН
№255723/11.12.2021г. Въз основа на така съставения АУАН, въпреки депозираните
възражения от страна водача, по късно било издадено и обжалваното НП.
Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от приложените
по делото писмени доказателства и от разпита на актосъставителя ИВ. Д. М. и
свидетеля ИВ. Г. СТ..
Съдът намира подадената жалба от страна на С. Н. Н. за процесуално
допустима, а разгледана по същество, за основателна, макар и не по възраженията
посочени от страна на повереника на жалбоподателя. Мотивите на съда за това са
следните : Безспорно по делото се установи това, че на 12.01.2021г. около 09.50 часа,
на Околовръстен път на гр. Асеновград, в района на фабрика Полирес, жалбоподателят
е управлявал товарна композиция състояща се товарен автомобил „Даф” с ДК№ РВ
1073 РР, категория N3 и теглено ремарке от категория О4, модел „Самро” с ****,
собственост на „Васко” ООД. В случая се явява без значение обстоятелството, дали
2
името на посочената в АУАН и НП фабрика „Полирес“ съвпада или не с името на
търговско дружество което е регистрирано в Република България, както е без значение
и кой се явява собственик на тази фабрика. Установено е безспорно и това, че с
управляваното МПС, е бил извършван обществен превоз на товар. Установява се и
това, че в същото време, водачът С. Н. Н. е притежавал карта за квалификация на
водача, но пък същата е била със срок на валидност до 25.01.2017г. Описаното в АУАН
и НП,като нарушение е било квалифицирано, като такова по 2, ал.1 от Наредба
41/04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална квалификация. Същия текст гласи, че водачите на
моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C,
C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени
превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация
на водача. Липсата на такава карта у водача, представлява административно
нарушение, но това не е безусловно, като е налице и изключение. Същото е посочено в
текста на чл. 2, ал.3 от същата наредба, от който става ясно, че изискването за начална
квалификация на водача е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити
чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Предвид
представеното по делото писмено доказателство, удостоверение за професионална
компетентност №102-000852/30.01.2017г издадено на името на С. Н. Н. от Учебен
център„Автостарт „В” ЕООД гр.Пловдив, то следва и извода, че водача Н.,е имал
необходимата квалификация. Бездействието от страна на жалбоподателя, като е
управлявал въпросното МПС, без да си осигури необходимата карта за квалификация,
няма как да бъде прието като изключително отегчаващо вината обстоятелство. Освен
това, още с възражението си против акта, жалбоподателя е заявил, че има такова
удостоверение, като АНО е бил запознат с представеното писмено доказателство, тъй
като жалбата против НП е подадена именно чрез него и той не я е оспорил по никакъв
начин. При така събраните в хода на съдебното производство доказателства,
настоящата съдът намира, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 от
ЗАНН, визиращ т. нар. “маловажни случаи” на административни нарушения. Едно
деяние представлява “маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, приложим на
основание чл.11 от ЗАНН, когато степента на обществената му опасност е по-ниска от
обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради липса или
незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи
обстоятелства. В конкретния случай е налице изключително смекчаващо вината
обстоятелство, а именно, че водачът на автомобила е притежавал удостоверение за
преминато периодично обучение за придобиване на професионална компетентност за
водач на МПС за извършване на обществен превоз на товари №102-000852/30.01.2017г
3
издадено на името на С. Н. Н. от Учебен център„Автостарт „В” ЕООД гр.Пловдив,
което дава основание да се приеме, че очевидно описаното в АУАН и НП
административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.2, ал.1 от Наредба №41
/04.08.2008г. Предвид на изложеното съдът приема, че се касае до маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което НП в частта
по т.1 се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а съставения акт за
административно нарушение да се третира като писмено предупреждение на
жалбоподателя по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Направеното искане на основание чл. 63,ал.3 от ЗАНН за присъждане на
направените по делото разноски от страна на адв. К.Д. в качеството му на повереник на
жалбоподателя се явява допустимо, а разгледано по същество и за
основателно.Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. По настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. /видно от 2 бр. пълномощни, договор за правна
помощ и списък разноски листи 25-28 от НАХД № 1292/2021г. на ПРС приложено в
кориците на настоящето съд. дело/. В случая адвокатското възнаграждение е към
минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения и в
договора за правна помощ е посочено, че е платено в брой. Искането за прекомерност
от АНО съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, се явява допустимо, но не основателно.
Определение адвокатски хонорар е бил изцяло съобразен с разпоредбите на чл. 18 вр.
чл.7, ал.2 от Наредбата. Предвид и което искането следва да бъде уважено, като
Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“- София следва да бъде осъдена
да заплати на С. Н. Н. с ЕГН********** от гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 300 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за адвокат Т.А. и
преупълномощения от него адв. К.Д. от АК Пловдив.
Мотивиран от горното, Съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП №36-0000030/12.01.2021г., издадено от Никола Петров Марковски-
Началник отдел „Контрол” в РД АА гр.Пловдив, определен със Заповед на Министъра
на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП
и чл.47, ал.2 от ЗАНН, от 11.12.2020г. с което на С. Н. Н. с ЕГН********** от гр.
Пловдив, ул. ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93,ал.1,т.1 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
4
2000 /две хиляди лв. / лева, за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. на
МТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“- София да заплати
на С. Н. Н. с ЕГН********** от гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 300.00лв. /триста лева/,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5