№ 86
гр. Петрич, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20251230200302 по описа за 2025 година
І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Х. Д., гражданин на Р **********роден на
********** г. в Р **********ЛНЧ ***, чрез адв. П. С. К., АК - Благоевград,
със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 25-0314-000114
от 08.04.2025 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР – Благоевград, РУ Петрич.
В жалбата бланкетно се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно възприета
фактическа обстановка. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В
постъпила молба-становище от надлежно упълномощения му процесуален
представител, последният оспорва годността на техническото средство, с
което е установена концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя и
навежда допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт – липсата на осигурен преводач на невладеещото
български език лице, сочено за нарушител, от страна на наказващия орган.
1
Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да осъди
административнонаказващия орган да заплати сторените разноски.
Административнонаказващият орган – ВПД Началник РУ към ОДМВР –
Благоевград, РУ Петрич, редовно призован не се явява, не се представлява. В
писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано
становище за правилност на наказателното постановление и потвърждаването
му. Обективирано е и възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение, тъй като размерът на последното не съответства
на действителната фактическа и правна сложност на делото, като моли
същото да бъде определено под нормативния минимум.
ТО – Петрич към Районна прокуратура – Благоевград, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства – приложените към
административно наказателната преписка, подробно описани в протокол от
проведено на 03.07.2025 г. съдебно заседание.
Разпитани бяха свидетелите Х. А. Й., Г. Р. А. и С. И. Л..
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно се установи по делото, че на 26.03.2025 г. в /населено място/,
компетентните органи на МВР - свидетелите Г. А. и С. Л., изпълнявали
служебните си задължения по линия безопасност на движението, като на
територията на местната областна дирекция се провеждала специализирана
операция, включваща проверка на водачи на автомобили. На същата дата -
26.03.2025 г., около 14.16 часа в /населено място/ в района на кръстовището
образувано с ул. „П.“ и с посока на движение от ул. „К.М.“ към ул. „С.“,
полицейските служители спрели за проверка товарен автомобил Фолксваген
Транспортер с рег. № Е 3084 КХ, управляван от жалбоподателя и собственост
на фирма И.Л.К. ЕООД, Булстат номер ***, която е собственост на
жалбоподателя. В хода на проверката, след съдействие от страна на свидетеля
Х. Й., органите на реда установили, че жалбоподателят (като водач) управлява
2
проверявания автомобил под въздействието на алкохол. Наличието на алкохол
в кръвта на жалбоподателя било установено с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен номер ARPM-0699, който отчел положителен
резултат от 0.87 (нула цяло осемдесет и седем) промила количество алкохол
измерено от издишания въздух с проба № 00559, извършена в 14.18 часа на
26.03.2025 г., показана на водача, като на последния е издаден талон за
медицинско изследване номер 0171605. В резултат на извършената проверка,
полицейският служител Х. Й. установил, че жалбоподателят управлява МПС,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на
хиляда до 1.2 на хиляда включително.
За констатираното, на 26.03.2025 г. Х. А. Й. – мл. автоконтрольор при РУ
Петрич, ОДМВР Благоевград, в присъствието на свидетелите Г. Р. А. и С. И.
Л., съставил АУАН Серия GА № 3331990 против К. Х. Д., с ЛНЧ ***, с
посочен адрес /населено място/, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, който
акт бил връчен на жалбоподателя непосредствено след съставянето му, без
възражения от негова страна.
При съставянето на акта са иззети като доказателства СУМПС на нарушителя
*********, СРМПС ********* и 2 бр. рег. табели с номер Е 3084 КХ МС, като
за отнетото СУМПС е издадена ЗППАМ № GPAM-1393233/26.03.2025 г. по
чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, съгласно която свидетелството за управление на
МПС временно е отнето до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, връчена на 26.03.2025 г., видно от приобщената към
доказателствения материал по делото Справка за нарушител/водач касаеща
жалбоподателя.
Съгласно издадения на Д. К. Х. талон за медицинско изследване № 0171605,
връчен на лицето на 26.03.2025 г. в 15.10 часа и съставения на 26.03.2025 г., в
15.40 часа Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
от д-р С.П., лицето отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство или тест, отказва вземането на биологични проби и извършването на
медицинско и химическо изследване за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Въз основа на така съставения акт, на 08.04.2025 г. ВПД Началник РУ в
3
ОДМВР – Благоевград, РУ Петрич, издал обжалваното НП № 25-0314-
000114/08.04.2025 г., в което възприел изцяло описаната в АУАН фактическа
обстановка и за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал.
1, т. 2 ЗДвП, наложил на жалбоподателя Глоба в размер на 1 000.00 /хиляда/
лева и Лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
Процесното наказателно постановление е връчено лично на Д. К. Х. на гише
на РУ-ПП-Петрич на 28.04.2025 г. В законоустановения срок – на 19.05.2025 г.
е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба, изпратена по
пощата с пощенско клеймо от 12.05.2025 г.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят Х. А. Й. и свидетелите по
акта Г. Р. А. и С. И. Л..
Актосъставителят посочва, че колегите му (свид. А. и свид. Л.) спрели за
проверка автомобил, управляван от жалбоподателя, при което поискали
съдействието му за съставянето на необходимата документация. Свид. Й.
изнася подробни данни касателно мястото на извършване на нарушението и
управлявания от жалбоподателя автомобил, като установява, че той тествал
гръцкия гражданин (жалбоподателя) с Дрегер, който отчел наличието на
алкохол, без да се установява точният резултат от проведеното изследване от
страна на свидетеля. Й. последователно изнася, че колегата му Г. А. знае
гръцки език и е превеждал водената на място комуникация между
жалбоподателя и полицейските служители; че жалбоподателят е разбрал какво
се случва, бил е спокоен и не е буйствал, съгласил се доброволно да бъде
тестван, като свидетелят изразява становище, че нарушителят разбирал малко
български език; че актът е съставен в РУ-Петрич и жалбоподателят го
подписал без възражения.
Свидетелите по акта установяват, че изпълнявали служебните си задължения
по линия безопасност на движението, като на територията на местната
областна дирекция се провеждала специализирана операция, включваща
проверка на водачи на автомобили, като свид. Л. уточнява, че на
инкриминираната дата били позиционирани в района на кръстовището на ул.
„Е.Т.“ и ул. „П.“, в резултат на което спрели за проверка управлявания от
жалбоподателя автомобил. В хода на проверката установили, че водачът на
проверяваното превозно средство е гръцки гражданин, както и че последният
е употребил алкохол, предвид положителния резултат от проведеното тестване
4
- над 0.5 промила. Свидетелите посочват също така, че поискали съдействие
от колегите си от КАТ за съставяне на документите, като в РУ-Петрич бил
съставен и АУАН. В допълнение свид. А. установява, че владее почти
перфектно гръцки език, който изучавал на курс, провеждан в Академията на
МВР, както и че всяка година дава наряди в Р **********съвместно с
гръцките си колеги. А. изнася, че разговарял с проверяваното лице, което му
разказало, че съпругата му е починала и че сутринта на същия ден изпил едно
питие, като не знаел, че ще пътува и мислил, че няма да му се отрази, след
което тръгнал на път. Допълва, че в РУ-Петрич, където се намирал
жалбоподателят във връзка с изготвянето на необходимите книжа, в това
число и АУАН, дошла и жена, която разяснила на жалбоподателя, че ако
откаже да даде биологична проба за медицинско изследване ще му бъде
отнета шофьорската книжка и меродавен ще бъде резултатът от техническото
средство, както и че управляваният от него автомобил ще бъде спрян от
движение. А. уведомил жалбоподателя и жената, че могат да приберат
автомобила, макар че бил спрян от движение (със свалени номера), при което
те му казали, че имат фирма „тук“, в която могат да го съхраняват. Свидетелят
твърди, че жалбоподателят е разбрал какво е направил и знае за какво е
съставен актът, тъй като свидетелят му обяснил.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на
страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните
правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
При така очертаните фактически положения настоящият съдебен състав
намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от активно легитимиран субект срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
5
Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност
на атакуваното наказателно постановление, в рамките на правомощията си,
съдът обсъди акта първо от формална страна, при което констатира следното:
В настоящия казус, Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Й.Ж.С. – ВПД Началник РУ в ОДМВР – Благоевград, РУ Петрич,
който към датата на издаване на обжалвания административен акт - 08.04.2025
г., е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно лице – Х. А. Й. на длъжност мл.
автоконтрольор при РУ Петрич, ОДМВР Благоевград, който безспорно е
длъжностно лице и е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП,
видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, чл. 57 и чл. 58
ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като санкцията
за нарушението е индивидуализирана правилно.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето
на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
6
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
В тази връзка, неоснователни са доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, обективирани едва в молба-становище, касаеща хода на
делото по същество, за опорочена процедура по ЗАНН, свързана с липсата на
осигурен преводач на невладеещия български език жалбоподател, в резултат
на което последният не е разбрал характера и точността на нарушението, за
чието извършване се наказва, правната квалификация на деянието, вида и
размера на предстоящото наказание, както и реда и сроковете за защита на
правата му.
От събрания доказателствен материал по делото не се установяват каквито и
да е данни, че правото на защита на санкционираното лице е нарушено и
последното не е имало възможност да се защити по така повдигнатото му
административно обвинение.
Съгласно констатациите, обективирани в АУАН и възприети и в обжалваното
НП, неоспорени в тази част от жалбоподателя, последният, макар и гражданин
на Р **********има посочен ЛНЧ (личен номер на чужденец) и адрес в Р
България, като същият е и собственик на търговското дружество („И.Л.К.“
ЕООД, с ЕИК ***), чиято собственост е и управляваният от жалбоподателя
автомобил. Именно тези данни сочат, че жалбоподателят има тясна връзка с Р
България, има издаден ЛНЧ и регистриран адрес в България. Освен това,
същият е едноличен собственик на капитала и управител на търговско
дружество, регистрирано на територията на Р България съгласно българското
законодателство, считано от 21.09.2011 г., видно от служебно извършена
справка в ТРРЮЛНЦ към АВ, който е публичен и общодостъпен. А съгласно
приложената към административната преписка Справка за нарушител/водач
касаеща жалбоподателя, последният е санкциониран за нарушения на ЗДвП
няколко пъти, включително и за такова като настоящото, като първото от тях е
от 2022 г. Коментираните обстоятелства, анализирани в своята съвкупност, са
индиция, че поради тясната си връзка с Р България, основана на обичайно
местопребиваване и място на търговска дейност, жалбоподателят има
7
определено ниво на разбиране на български език, което разколебава защитната
позиция, че е нарушено правото му на защита, тъй като не му е осигурен
преводач.
Освен посоченото, от свидетелските показания на разпитаните в съдебно
заседание полицейски служители, безспорно се установява, че
жалбоподателят е разбрал за какво е съставен актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено и обжалваното
наказателно постановление. Както актосъставителят, така и свидетелите по
съставянето на акта, установяват, че свид. Г. А., като лице владеещо родния
език на жалбоподателя, е водил комуникацията с него, запознал е последния
със съдържанието на съставения акт и същият е разбрал за какво е съставен
актът. Съдът възприема изцяло показанията на полицейските служители,
които са последователни, обективни, еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондират, както помежду си, така и с останалия доказателствен
материал, като по делото не са налични данни, които да водят до
дисквалифициране на обсъжданите показания, нито такива сочещи на
заинтересованост от страна на свидетелите. Същите по безспорен начин
установяват, че жалбоподателят е разбрал за какво се отнася проверката,
осъществена от полицейските служители в кръга на служебните им
задължения, като е запознат на родния му език и с последиците от нея.
Макар и чужд гражданин, невладеещ в достатъчна степен български език,
жалбоподателят е разбрал за какво е проверката и се е съгласил да бъде
проверен с описаното в акта и НП техническо средство. Освен че
жалбоподателят вече е бил тестван с такова техническо средство, за да се
установи извършено административно нарушение със същата правна
квалификация като настоящото, за което е санкциониран с влязло в сила НП,
издадено на 09.01.2023 г., видно от Справка за нарушител/водач, ноторно е
известно, че техническото средство за установяване на съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух (т.нар. breath test) е
широко използван способ за установяване на съдържанието на алкохол в
кръвта на територията на Европейския съюз, така че не би могло
коментираното техническо средство да е непознато на жалбоподателя и той да
не знае за какво се използва същото.
Паралелно с изложеното, процесуалните норми на ЗАНН, които следва да се
8
приложат в настоящия казус при обжалване на наказателно постановление, не
предвиждат задължителното участие на преводач, като в случая е
неприложимо препращане към разпоредбите на НПК на основание чл. 84
ЗАНН, доколкото последното (препращането към НПК) касае производство,
което се развива вече пред съда по повод обжалване на наказателно
постановление. Изискването за осигуряване на назначен преводач, въведено в
чл. 21, ал. 2 НПК, чл. 55, ал. 4 НПК, както и в Глава 30“а“ НПК, въз основа на
Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г.
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, не
се отнася до административнонаказателното производство във фазата му на
съставяне на АУАН и издаване на НП, тъй като за последното е предвидено
обжалване пред съда. Изрично в чл. 1, т. 3 от цитираната Директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно
правото на устен и писмен превод в наказателното производство, е
предвидено, че когато законодателството на държава-членка предвижда
налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд
с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава
санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, директивата се прилага
единствено за производството по обжалване пред съда. Т.е. правилата относно
правото на устен и писмен превод, предвидени в директивата, се прилагат
единствено за производството пред съд, като няма такова изискване за
производството по налагане на санкция за леко нарушение от орган, различен
от съда и когато налагането на тази санкция може да се обжалва пред съда,
какъвто е и настоящият случай. Следователно АНО не е допуснал нарушение
на процесуалните правила по установяване на административното нарушение
и налагане на съответстващото му наказание, от вида на съществените такива,
водещи до отмяна на обжалвания акт, единствено на това основание.
Въз основа на изложеното безспорно се установява, че правото на защита на
жалбоподателя не е било нарушено по какъвто и да е начин в хода на
административнонаказателното производство, като при установяване на
нарушението нарушителят е разбрал в извършването на какво е обвинен,
съответно наказан, същият лично е подписал акта, като в последния не са
вписани каквито и да е възражения от страна на нарушителя, такива не са
направени и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
9
страна състава на вмененото му нарушение, като същият не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, съгласно която на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. И правилно АНО е
наложил на жалбоподателя предвиденото в санкционната норма на чл. 174, ал.
1, т. 2 ЗДвП кумулативно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че е
управлявал моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство и
определящо концентрацията на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на
хиляда включително.
Безспорно е по делото, че на инкриминираните дата, час и място,
жалбоподателят е имал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП, и е управлявал собствения на „И.Л.К.“ ЕООД, ЕИК ***, товарен
автомобил Фолксваген Транспортер с рег. № Е 3084 КХ, което обстоятелство
се потвърждава от свидетелските показания събрани в хода на съдебното
следствие, като същото не се оспорва и от жалбоподателя.
По недвусмислен и категоричен начин се доказа и че жалбоподателят е
управлявал процесния автомобил под въздействието на алкохол.
Полицейските служители (свид. А. и свид. Л.), спрели за проверка
автомобила, управляван от жалбоподателя, сочат в показанията си, че
проверяваното лице миришело на алкохол, което било и повод за тестването
му с техническо средство. Свид. А. установява, че при извършената проверка
лично жалбоподателят му казал, че сутринта на същия ден пийнал едно питие,
който факт не се оспорва и от самия жалбоподател, доколкото иницииралата
настоящото производство жалба съдържа бланкетно посочени пороци на
обжалвания административен акт, без същите да са конкретизирани и да е
посочено в какво се изразяват.
В АУАН актосъставителят ясно, точно и конкретно е посочил количеството
алкохол измерено от издишания въздух – 0.87 промила, както и начина, по
който същото е установено – чрез техническо средство Алкотест Дрегер 7510
с фабричен номер ARРM-0699 с проба № 00559, извършена в 14.18 часа на
26.03.2025 г., посочил е и номера на издадения талон за медицинско
изследване – 0171605.
10
Оспорването от страна на жалбоподателя легитимността на резултата от теста,
направен с техническото средство, с мотив, че по делото не са представени
доказателства за годността на същото и съответствието му с нормативните
изисквания, без да са посочени каквито и да е конкретни съображения, водещи
до дисквалификация на генерирания резултат от извършената с техническото
средство проверка за наличието на алкохол в издишания въздух, както и без да
е направено доказателствено искане в такава насока, съдът възприема
единствено като защитна теза на жалбоподателя.
Поради това, съдът приема за доказано, че жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП, като е нарушил забраната да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол.
От субективна страна, предвид формалния характер на нарушението (липсата
на съставомерен резултат), деянието може да бъде извършено само при пряк
умисъл, какъвто в случая е налице. Жалбоподателят е управлявал моторното
превозно средство с ясното съзнание, че преди това е употребил алкохол.
В заключение, отговорността на жалбоподателя е била правилно ангажирана,
като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
производствените правила, а наказанието е правилно индивидуализирано в
предвидения от закона абсолютен размер.
Конкретният случай не може да се квалифицира като маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като изрично разпоредбата на чл. 189з ЗДвП забранява
приложението на „маловажния случай“ по чл. 28 от ЗАНН за нарушения по
ЗДвП, поради което и на това основание не следва случаят да се приеме за
такъв.
Ето защо, съдът намира обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно и същото следва да се потвърди.
При този изход на делото искането за присъждане на разноски от страна на
жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Петричкият районен съд
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0314-000114 от
08.04.2025 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР – Благоевград, РУ Петрич, с
което на К. Х. Д., ЛНЧ ***, с адрес /населено място/, за нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено наказание
„Глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева и Лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
12