Р Е Ш Е Н И Е
№ 3584 30.09.2019 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр.
състав в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3754 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.
45 от ЗЗД.
Ищецът Л.Р.Д. с ЕГН ********** е предявил срещу Д.Н.К. с ЕГН ********** иск
за осъждането му да заплати на ищеца сумата от
общо 12 400 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
причиняване на лека телесна повреда – контузия на главата и сътресение на
мозъка, за което деяние спрямо ответника бил внесен обвинителен акт по НОХД №
6894/2017г. на Районен съд Пловдив, по което дело е налице присъда, с която е
бил признат за виновен, и която присъда е влязла в законна сила на
22.10.2018г.; за причиняване на кръвонасядания в
областта на лицето върху и зад ушната мида, както и за отправяне на обиди чрез
псувня, с „***“ и „***“.
В исковата молба е посочено, че на
25.11.2016г. в гр. *** на бул. „***“ в
близост до *** на ищеца бил нанесен удар с юмрук по главата в областта на
лявото ухо, вследствие на което по
хулигански подбуди са му били причинени леки телесни повреди - контузия на
главата и сътресение на мозъка, както и кръвонасядания в областта на лицето върху и зад ушната
мида, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 120 от НК.
Наред с удара ответникът го напсувал на майка, а после се впуснал да го гони,
вкл. и в заведението , като го наричал „***“ и „***“, като така унизил честта и
достойнството на ищеца на публично място и в присъствието на други лица.
Срещу извършителя било образувано досъдебно производство, внесен обвинителен акт в РС
Пловдив, като било образувано НОХД № 6894/2017 г. XXI
н. с., приключило с присъда, с която
последният е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131,
ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 , вр.
чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а ал. 1 от НК
във връзка с член 54, ал. 1 от НК и в престъпление по член 325, ал. 1от
НК, като му е било определено едно общо
най-тежко наказание десет месеца лишаване от свобода и обществено порицание.
Предвид изложеното се моли за уважаване на
предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор. Оспорва размера на иска. Излага възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно постановената от
съда присъда на ответника за посочените от ищеца престъпления. Спори се само относно
претендирания размер на обезщетението с оглед на прекомерността му и несъобразяването
му с характера и степента на телесните увреди и в противоречие с член 52 от
ЗЗД. Оспорват се твърденията на ищеца за нанесени обиди към ищеца, като според
ответника изразът „***“ не била обидна.
Като писмени доказателства по делото са
приети следните документи: присъда № 51 от 26.02.2018г. на ХХІ н.с. с мотиви,
съдебно- медицинско удостоверение № *** от 25.11.2016г.; лист за преглед на
пациент в КБД о 25.11.2016г.; доп. лист към лист за
преглед на пациент в спешно отделение № *; резултат от образно-диагностично
изследване от отделение по образна диагностика; три броя снимки от електронни
картони, съставени от РЦ 112 ***.
По делото е приета и изслушана и съдебно-
медицинска експертиза с в.л. ***, съгласно която на
ищеца са причинени телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата с
мозъчно сътресение, оток на лявата ушна мида с кръвонасядания
на ушната мида и на кожата на главата зад ушната мида, като мозъчното
сътресение се е проявило със замайване, световъртеж и главоболие, а травмата в
областта на ухото е протекла с пищене и временно намален слух. Според експерта
описаните травматични увреждания са били причинени в резултат на удар с или
върху твърд тъп предмет като отговарят да са причинени от удар с юмрук. В
резултат на контузията на главата е бил нарушен общият комфорт на ищеца, последният
е изпитвал болки и страдания, налице са били намален слух и пищене в лявото
ухо, дифузно главоболие, като оплакванията не са били продължителни и
постепенно са отслабвали. Вещото лице е посочила,че възстановяването
на ищеца е продължило около 10-15 дни, през който период, особено в началото, е
следвало да се спазва – покой и прием на аналгетици.
По делото са разпитани свидетели на ищеца.
От показанията на св. В.С. се установява, че вече не си спомня много за случая
в ***, където е била на работа по време на инцидента, но споделя, че е дала
показания пред полицията и ги поддържа.
Съгласно показанията на св. Д.Б. се
установява, че помни случката, като споделя, че в заведението влязъл млад мъж,
който се обърнал към тях за помощ, и чул как възрастния мъж заплашва младия,
който бил уплашен.
От показанията на св. Г.Ш., преди три
години в заведението „***“, където свидетелят работил, видял двама души в
заведението, които се гонили, като по-точно по-възрастния гонил по-младия,
наричал го „***“ и го заплашвал с побой. Свидетелят казва, че няма спомен за
други обидни изрази.
Съгласно показанията на св. Р.Д., * на
ищеца, се установява, че след инцидента синът му имал оплаквания от упорито
главоболие, гадене, главозамайване от време на време и световъртеж, изпитвал
дразнене от силната слънчева светлина, които продължили 10-12 дни. На сина му
била изписана терапия с обезболяващи препарати и определен хигиенно-диетичен
режим. Относно посочените от ищеца оплаквания от намален слух на ляното ухо
казва, че не му е споделяно, но казва, че ищецът му се бил оплакал за пищенето
в ушите. Бащата на ищеца сочи, че неговият син се чувствал унизен и емоционално
обиден най-вече от обидните думи, отколкото от проявеното над него физическо
насилие. Споделял, че случилото се със сина му му
тежало, и дълго след това инцидентът изниквал в съзнанието му, като му
причинявал страх.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За уважаването на иска по чл. 45 от ЗЗД,
при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: деяние на ответника, което е противоправно,
че е претърпял неим.
вредите, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, като вината на
дееца се предполага до доказване на противното.
Налице е влязла в законна сила присъда,
съгласно която ответникът е бил признат за виновен за извършено от него
престъпление по отношение на ищеца - причиняване на лека телесна повреда по
хулигански подбуди, чрез което деяние на пострадалия са причинени вреди,
изразяващи се в засягане на телесната му неприкосновеност. Според чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Или за
съда, който разглежда иска за обезщетението за неим.
вреди, които са били причинени в резултат на извършено престъпление от
ответника спрямо ищеца, задължителни са
авторството, вината и противоправността на деянието, извършено от ответника, което
в конкретния случай се изразява в причиняване на лека телесна повреда –
контузия на главата и сътресение на мозъка, които са довели до разстройство на
здравето. По отношение на причинената травма на ухото, довела до болка и
страдание, както и отправените към ищеца обидни думи и изрази, съдът намира същите
за безспорно доказани, с оглед извършените самопризнания на подсъдимия ответник
на всички факти по делото пред наказателния съд, което поведение представлява
извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти. А отделно от това, същите
се подкрепят и от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът не
споделя виждането на пълномощника на ответника, че думата *** не била обидна. В
българския разговорен език думата мангал представлява обидно или
пренебрежително обръщение към хора с по-тъмен цвят на кожата, и в частност към
циганите. Тази дума, както и израза ***
фигурират с обидно значение и в Речника на обидните думи в българския
език, издание „Наука и живот“, 1994 година.
Досежно размера на причинените вреди:
В резултат на причиненото увреждане ищецът
несъмнено е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
които по принцип се следват от подобен род физически и емоционални травми. На
ищеца е причинена лека телесна повреда, довели до разстройство на здравето извън,
случаите на чл. 128 и 129 от НК и причиняване на болки и страдания.
Пострадалият се е възстановил в рамките
на 10-15 дни, като болките и страданията не са били интензивни, като по
отношение на отнесените обиди ищецът е страдал по-дълъг период от време, понеже
дълго след инцидента не е могъл да
забрави случилото се, като е изпитвал страх и несигурност.
Воден от принципа за справедливост,
отчитайки и съдебната практика в сходни случаи, съобразявайки характера на
вредите, вида и интензитета на увредите, вида и продължителността на лечението,
понесените болки и страдания, икономическата конюнктура в страната, съдът намери предявеният иск за основателен в
размера до 3 000 (три хиляди) лева, като в останалата му
част до пълния размер от 12 400 лева следва да бъде отхвърлен.
На осн. член 84,
ал. 3 ЗЗД при непозволеното увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
ето защо законна лихва върху главницата от 3000 лева ще се присъди считано от
25.11.2016г., така както е претендирана с исковата молба.
С оглед изхода на делото, а именно - частичното
уважаване на иска срещу ответника, на адв. ***ще се
присъди адвокатско възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 3 от ЗА в размер 218
лева, а на ответника разноските спрямо отхвърлената част от иска в размер на
684 лева.
В случая ищецът е бил освободен от
заплащане на ДТ и разноски за производството, на осн.
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което с оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважения иск в размер на
120 лева, както и направените от бюджета на съда разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на 100 лева (сто
лева).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.Н.К. с ЕГН ********** да заплати на Л.Р.Д. с ЕГН ********** сумата от
3000 лева (три хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на лека телесна повреда –
контузия на главата и сътресение на мозъка, за което деяние ответникът е
признат за виновен по НОХД № 6894/2017г. на ПРС, ХХІ –ви нак.
състав, както и за причинени кръвонасядания в областта на лицето върху и зад ушната мида
и отправяне на обиди чрез псувня, „***“ и „***“, ведно със законната лихва
върху сумата от 3000 лева, считано от 25.11.2016г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3 000 лева до пълния предявен
размер от 12 400 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Н.К. с ЕГН ********** да заплати на адв. ***адв. възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 3 от ЗА в размер
218 лева.
ОСЪЖДА Л.Р.Д. с ЕГН ********** да заплати на Л.Р.Д. с ЕГН ********** сумата от 684
лева разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Н.К. с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 120 лева държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 100 лева (сто лева) – разноски за съдебно-медицинска
експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с
оригинала: Ц.В.