Р Е Ш Е Н И Е
№ 129 / 29.7.2020г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I граждански състав
На двадесет и първи юли, две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева
гр.дело № 290 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе пред вид
следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от
В.Щ.Г.,
ЕГН **********,***, с
пълномощник адв. Р. ***, представлявана
от кмета Г.К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване
за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 44/24.01.2020 г. на кмета на Община
Сунгурларе, за
възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението длъжност „главен
специалист“ в Д“БФСД и ОС“ в община Сунгурларе и за осъждане на ответника да
ѝ заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа - за
шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото ѝ
правоотношение - 27.01.2020 год., в размер на общо 5 826 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане на главницата.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е била в трудово
правоотношение с ответника и е заемала длъжността „главен специалист бюджет и
финанси“ в Дирекция „Бюджетно, финансово счетоводни дейности и общинска
собственост“. На 27.01.2020г. трудовото ѝ правоотношение било прекратено
от ответника, без предизвестие, на основание чл. 328, ал.1 т.2 от КТ поради
съкращаване на щата и на основание чл. 330, ал.2 т.7 от КТ, поради неизпълнение
на работника/служителя на задължението за уведомяване по чл.126, т.12 от КТ.
Ищцата счита уволнението си за незаконно, тъй като в
заповедта не е посочено по кое щатно разписание е осъществено съкращаването на
щата. В заповедта са посочени две
различни основания: съкращаване в щата и неуведомяване на работодателя за наличие
на несъвместимост с изпълняваната длъжност, което ищцата счита за порок. Ищцата
е координатор на КНСБ за Община Сунгурларе и председател на Синдикалната
организация при Общинска администрация гр. Сунгурларе, но работодателят не е взел
съгласие от ръководния синдикален орган на КНСБ преди да прекрати трудовото
ѝ правоотношение и не е извършил подбор преди съкращаването съобразно чл.13 и чл.15 от
КТД. Прекратяването на ТПО на основание чл. 330 ал.2 т.7 от КТ е незаконно, поради
липсата на ясна и точна формулировка и конкретно посочване на основанието на
чл. 126 т.12 от КТ, което препраща към чл. 107а ал.1 от КТ, който текст съдържа
5 отделни самостоятелни точки, всяка една, от които е с отделни самостоятелни
основания. Ищцата останала без работа след прекратяване на трудовото
правоотношение, поради което се претендира от ответника обезщетение на
основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ за шест месеца, считано от датата на
прекратяване на трудовото ѝ правоотношение - 27. 01.2020 год., в размер на общо 5 826 лв.
В срока по чл.131 от ГПК, поделото е постъпил писмен отговор
от ответника, който счита предявените искове като допустими, но ги оспорва като
неоснователни.
В съдебно заседание ищцата
се представлява от упълномощен процесуален представител –адв. Цветкова, който
поддържа исковите претенции и моли за тяхното уважаване.
В съдебно заседание, ответникът чрез упълномощените си процесуални
представители адв. Ж.Б. и юрк.Маринова поддържат отговора на исковата молба.
Страните претендират разноски.
Карнобатският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, като съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори от страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение за
неопределено време на длъжност „главен специалист“ в Дирекция „Бюджетно,
финансово счетоводни дейности и общинска собственост“ с трудов договор за
неопределено време.
Ищцата била освободена от заеманата длъжност със заповед № 44/24.01.2020 г.,
издадена от Кмета на Община Сунгурларе на две основание - чл.328, ал.1 т.2 от КТ и чл. 330, ал.2 т.7 от КТ. Заповедта е връчена на ищцата на 27.01.2020г. В
уволнителната заповед е посочено, че ТПО с ищцата се прекратява на основание
чл.328, ал.1 т.2 от КТ, поради съкращаване на щата считано от
01.01.2020г., , във връзка с протоколно Решение
№ 20/23.12.2019г. на Общинския съвет –Сунгурларе за одобряване на нова
структура и численост на общинската администрация и дейности към нея. Прекратяването
на ТПО на основание чл. 330, ал.2 т.7 от КТ е поради неизпълнение на задължението
за уведомяване по чл.126, т.12 от КТ за наличие на несъвместимост с
изпълняваната работа, когато по време на осъществяването е възникнало основание за недопустимост по
чл.107а ал.1 от КТ.
Предвид направеното от ищеца оспорване на заповедта за уволнение,
законосъобразността ѝ следва да се преценява от съда съобразно
съответствието на посоченото в нея основание за това и действителното
фактическо положение. Доказателствената тежест за доказване на законосъобразно
упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на соченото
в заповедта основание, има работодателят.
По делото е представено удостоверение №
95 от 30.01.2018г., издадено от КНСБ за избиране на ищцата за координатор на синдикалната
организация на община Сунгурларе, Регионален съвет –Бургас. Ищцата е и председател на Синдикалната организация при
Общинска администрация гр. Сунгурларе, за което по делото е представено Удостоверение
номер А-11-24883/16.01.2020 на Федерация на независимите синдикати от
държавното управление и организации – КНСБ.
В КТД са предвидени задължения за работодателя за предварително съгласуване
със синдиката всички свои решения и действия, които биха могли да доведат до
възникването на спорове относно структурата, намаляване на персонала, съкращаване
в щата, средства за работна заплата и др.- чл.5 от КТД.
В сайта на община Сунгурларе е публикуван препис –извлечение от
проведеното заседание на ОбС - Сунгурларе, проведено на 23.12.2019г.
Не се представиха доказателства от ответника за възникване на
обстоятелства по чл.126, т.12 от КТ, във връзка с разпоредбата на чл.107а, ал.1
т.1-5 от КТ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Ищцата е уволнена на основание чл. 328 ал.1 т.2 предл. второ от КТ
съкращаване в щата.
Щатното разписание е списъкът на наетата работна сила по общ брой на
работниците и служителите и тяхното разпределение, съобразно вътрешното
разделение на труда в предприятието и неговите отделни звена по трудови функции
и длъжности. При съкращаване в щата се намаляват, премахват за в бъдеще на отделни бройки от
утвърдения общ брой на работниците и служителите. Причините за това могат да
бъдат най-различни, наличието им се преценява от работодателя, респ.компетентния
за утвърждаването на щатното разписание орган и не подлежи на съдебен контрол.
Проверката за законността на уволнението
обаче е обусловена от преценката, че съкращаването на съответната щатна
бройка, т.е. на трудовите задължения, която тя включва е реално. Неоснователно е позоваването на работодателя на решение № 20, по точка 10
от заседанието на ОбС - Сунгурларе, проведено на 23.12.2019г. От публикувания в
сайта на община Сунгурларе препис –извлечение от проведеното заседание на ОбС -
Сунгурларе, проведено на 23.12.2019г. е видно, че на основание чл.21, ал.1 т. 2 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация е одобрена структура на
общинската администрация и дейностите към нея. Числеността на администрацията е
164,5 щатни бройки, считано от 01.01.2020 г. Общинският съвет е възложил на
кмета на Община Сунгурларе да извърши последващите действия по изпълнение на
решението. От публикуваното решение без доказателства за щатното разписание
преди и след решението не може да се направи извод, че действително е намалена щатната
численост на общинската администрация. Дори да се приеме, че действително е
имало съкращаване в щата, работодателят неправомерно е упражнил правото си да
прекрати ТПО на ищцата на основание чл.328, ал.1 т.2 предл. второ от КТ, тъй
като ищцата се е ползвала със защита по чл. 333, ал.3 от КТ.
Закрилата по чл. 333 КТ се
прилага при уволнение поради съкращаване на щата по отношение на изчерпателно
изброените категории работници или служител. Една от тях е за работник или
служител- член на синдикалното ръководство след получаване на предварително
разрешение от синдикалното ръководство на съответната синдикална организация. Закрилата
на работника или служителя е за времето, през което заема синдикалната длъжност
и до шест месеца след освобождаването му, а съгласно чл.69, ал.1 КТД срокът е до
една година след освобождаването му. Съгласно чл.333, ал.7 КТ моментът,
към който предварителната закрила се осъществява е този на връчване на
заповедта за уволнение. Ответникът не
ангажира доказателства че е получил
предварително съгласие от ръководния орган на КНСБ за прекратяването на
трудовото правоотношение на ищцата и по този начин е изпълнил задълженията си
по КТ и ангажиментите си по КТД. Следователно уволнението на основание чл.328,
ал.1, т.2 предл.второ от КТ е незаконно на това основание – липса на разрешение
от ръководния синдикален орган.
По твърденията на ищцата, че работодателят не
е извършил подбор преди да прекрати ТХО на посоченото основание.
Разпоредбата на чл.329 от КТ дава право, но не задължава
работодателят винаги да извършва подбор при съкращаване в щата, закриване на
част от предприятието и намаляване обема на работа, но КТД предвижда преди да
пристъпи към прекратяване на ТПО поради съкращаване в щата работодателят да
извърши подбор съобразно: професионалната квалификация, трудов и /или служебен
стаж в общината/кметството/, трудов и/или служебен стаж на дадена длъжност,
изисквания по длъжностна характеристика, материално и семейно положение, като
при равни условия предимство имат членовете на синдиката –страна по договора - чл.13
от КТД. Работодателят е поел ангажимента да не съкращава работници или служители,
ако има работни места, които се заемат от пенсионери или добили право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, да не прекратява трудови или служебни правоотношения
с лице, на което му остават четири години до придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, да преустанови сключването на трудови и/или
служебни правоотношения с външни кандидати, както и да не сключва граждански
договори за изпълнение на работа присъща на съкратено работно място/чл.15 от
КТД/. Следователно работодателят е бил
задължен да извърши подбор преди да уволни ищцата, спазвайки КТД, като страна
по договора и щом не е изпълнил задължението, нейното уволнение е незаконно и на
това основание – неспазване на КТД от работодателя.
Второто основание, на което е осъществено уволнението на ищцата е по чл.330,
ал.2 от КТ - прекратяване на правоотношението, без предизвестие в случаите,
когато работникът или служителят не изпълни задължението да уведоми работодателя за
наличие на несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на
осъществяването й за него възникне някое от основанията за недопустимост - чл.126, т.12 от КТ. Основанията за недопустимост са изчерпателно
изброени в чл.107а ал.1 от КТ в пет точки. В уволнителната заповед не е посочено
конкретно основанието за несъвместимост, т.е. атакуваната уволнителна заповед не
съдържа конкретните факти, мотивирали ответника да приеме, че по отношение на
ищцата е налице твърдяната несъвместимост и ищцата не е била запозната от
работодателя с точната причина за прекратяване на трудовото правоотношение.
В практиката на ВКС
тайно се приема, че във всички случаи на прекратяване на трудовото
правоотношение, на работника или служителя трябва да са ясни фактическите
основания на уволнението. Когато уволнителната заповед предполага различни
фактически основания, какъвто е разглежданият случай, уволнението е незаконно,
ако в нея единствено е цитирана нормата на закона. В тази хипотеза уволнението
може да се приеме за законно само ако работодателят, в резултат на сериозна
предварителна подготовка, е енформирал работника или служителя конкретните
обстоятелства, довели до уволнението. Съдържанието на заповед № 44/24.01.2019
г. не дава възможност да бъдат ясно дефинирани конкретните обстоятелства,
обусловили решението на ответника да прекрати едностранно без предизвестие
трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание чл. 330, ал.2 т.7 от КТ във вр.чл.126, т.12 от КТ.
По гореизложените съображения
съдът намира, че атакуваната заповед № 44/24.01.2020 г. на кмета на Община
Сунгурларе, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание
чл. 328, ал.1 т.2 от КТ поради съкращаване на щата и на основание чл. 330, ал.2
т.7 от КТ, поради неизпълнение на работника/служителя на задължението за
уведомяване по чл.126, т.12 от КТ се явява незаконосъобразна.
Предвид
уважаването на иска за отмяна на уволнението като незаконно, съдът намира за
основателен и обективно съединеният иск с правно основание по чл.344, ал.1 т.2
от КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност -„главен
специалист бюджет и финанси“ в Дирекция „Бюджетно, финансово счетоводни
дейности и общинска собственост“ при община Сунгурларе.
Искът за заплащане
на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение предполага
установяване незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и
оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за процесния период.
Съгласно ТР № 6/2013 на ОСГК на ВКС, при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ
доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без
работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. В съдебно заседание
се представиха доказателства за оставането на ищцата без работа - липсва
отбелязване за започване на работа по трудово правоотношение на ищцата при
същия или при друг работодател, както и регистрация та ѝ в Бюрото по
труда като безработна, поради което съдът намира за доказан фактът за оставане
на ищцата без работа през процесния период. От приетото по делото заключение на
ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно, БТВ, получено от ищцата
за мес. 12. 2019 г. е в размер на 971 лева, определено според чл.17 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Шестмесечния
период съгласно чл.225 от КТ е изтекъл на 21.07.2020г., като дължимото
обезщетение на основание чл.344, ал.1 т.3 във вр. чл.225, ал.1 от КТ възлиза на
5826,00лева.
Предвид уважаването на исковите претенции в пълен обем,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищцата направените разноски по делото в
размер от 1450 лева –адвокатско възнаграждение.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Районен съд –Карнобат направените по делото разноски от 100 лева –
възнаграждение на вещото лице по назначената ССчЕ, както и държавна такса по
предявените искове в общ размер от 333.04 лева (по 50 лева за първите два иска
и 233.04 лева –за иска по чл.344, ал.1 т.3 във вр. чл.225, ал.1 от КТ).
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ
УВОЛНЕНИЕТО на В.Щ.Г., ЕГН **********,***, извършено със заповед № 44/24.01.2020 г., издадена от Кмета на Община Сунгурларе на
основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
В.Щ.Г., ЕГН **********,***, на заеманата преди уволнението длъжност „главен
специалист“ в Д“БФСД и ОС“ в община Сунгурларе, на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе, ДА ЗАПЛАТИ на В.Щ.Г.,
ЕГН **********,*** СУМАТА ОТ 5826.00 лева /пет хиляди осемстотин двадесет и шест лева /,
представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа
поради уволнението – за периода от 27.01.2020 г. до 27.07.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението за присъдено обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа поради уволнението, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе, представлявана от кмета –Г.К.
да плати на В.Щ.Г., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 1450 лева, представляваща извършени в производството разноски,
на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе, представлявана от кмета –Г.К.
да плати на Районен съд – Карнобат СУМАТА ОТ 433,04 лева, представляваща дължима
държавна такса и разноски за производството, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от 05.08.2020г. пред Бургаски
окръжен съд.
СЪДИЯ: