РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110202819 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от
КР. Н. К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №21-0819-000279 от
10.02.2021 г., издадено от Началник група, сектор „Пътна полиция“, при ОД МВР Варна, с
което на въззивника е наложено административно наказание "глоба" в размер 250.00 лв за
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ.
Въззивникът претендира отмяна на процесното НП като твърди, че
твърдяното нарушение не е извършено, както и че въззивникът К. К. не е била уведомена, че
сключеният от нея договор за застраховка „ГО“ е изтекъл. Твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно и че при издаването му са допуснати съществени процесуални
нарушения, като сочи, че не е отразена дата на извършване на нарушението. Навежда и
аргументи, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в с. з. С
представени писмени бележки претендира НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, издадено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон
като изтъква аргументи за неприложимост на института „маловажен случай“. Претендира и
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 24.01.2021 г. в 14.28 ч. в гр. Варна, на ул. „.“ до магазин „Метро“,
управлявания от въззивника К. К. л. а. „Ситроен Ц4“, рег.№., бил спрян от свидетелите Р.З.
и Г.И. за проверка, при която чрез отдалечен електронен достъп до база данни на
Гаранционен фонд била установена липса на валидно действаща застраховка „Гражданска
отговорност“ за съответното превозно средство към датата 24.01.2021 г. както и че
предходно сключената такава била прекратена към 29.12.2020 г. При тази констатация, свид.
Р. З. съставил спрямо въззивика К. К. АУАН №326730 от 24.01.2021 г. за допуснато
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 ЗДвП.
На 10.02.2021 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника
предвиденото в чл.638, ал.1, т.1 КЗ наказание глоба с фиксиран размер 250.00 лв.
Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен
начин от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на свидетелите Р.З. и Г.И., както и от напълно съответстващите им
приобщени документи НП №21-0819-000279 от 10.02.2021 г., Заповед №365з-4404 от
21.07.2020 г., АУАН №326730 от 24.01.2021 г., Заповед рег.№ 8121з-515 от 04.05.2018 г.,
Заповед рег.№8121з-325 от 19.07.2019 г., Разпечатани справки за сключена застраховка
„ГО“ от 01.12.2020 г, от 24.01.2021 г. и от 25.01.2021 г., справка за регистрация на л. а. рег.
№ В2724НК, справка за служебна промяна на МПС рег.№ В2724НК, справка нарушител К.
К..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
група, сектор „Пътна полиция" при ОД МВР Варна, съобразно предоставените правомощия
по Заповед рег.№ 8121з-515 от 04.05.2018 г. и Заповед рег.№8121з-325 от 19.07.2019 г.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание.
Процесното НП съдържа всички законово изискуеми реквизити и отразените
фактически констатации изцяло кореспондират с твърдяната като нарушена правна норма на
чл.483, ал.1, т.1 КЗ.
Санкцията е наложена за това, че е установено управление на МПС, за което
няма сключен договор "ГО", а не за това, че не е сключен такъв договор, поради което и
датата на нарушението е именно датата, на която по време на проверката е засечено
управлението на такова МПС, поради което са спазени сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН.
Предвид фактическото описание на нарушението в АУАН и НП съдът намира, че волята на
2
АНО е ясна и категорична, като фактите напълно кореспондират с приложената санкционна
норма. Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна,
посочени са датата на извършване, мястото на извършване, обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, поради което не е било ограничено по никакъв начин правото на
защита на нарушителя и възраженията в тази насока не се споделят.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Не е спорен между страните и е установен по несъмнен начин от приобщените
документи, факта на липсваща регистрирана и валидно действаща към 24.01.2021 г.
застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от въззивника автомобил. Липсата
на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС към определена дата се
установява чрез справка по електронен път в "Гаранционния фонд", т. е. установяването на
този факт не е поставено на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от
официална информационна система, като същата е общодостъпна за всички граждани и
държавни органи.
Разпоредбата на чл.461 КЗ подробно визира всички задължителни
застраховки, като в т.1 като такава е включена именно застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по т.10.1, раздел II, б."А" от приложение №1, свързана с
притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл.483, ал.1,
т.1 КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на лицето, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. В
този смисъл правилно нарушението е било устновено и квалифицирано като такова по
чл.483, ал.1, т.1 КЗ, а санкцията е била наложена на основание чл.638, ал.1, т.1 КЗ, която
норма предвижда съответното наказание за физическо лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.483, ал.1, т.1 КЗ.
Без значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, кога е
възникнало задължението за сключване на ГО, по какви причини е било преустановено
действието на вече сключена застраховка (които биха могли да се дължат включително на
неплащане на дължима вноска), тъй като към 24.01.2021 г. безспорно е видно, че това
задължение не е изпълнено.
С оглед на това съдът счита, че законосъобразно е ангажирана
административно-наказтелната отговорност на въззивника като при определяне на размера
на наказанието наказващият орган е съобразил вида и характера на нарушението и е
наложил санкция в регламентирания абсолютния размер 250.00 лв съобразно чл.638, ал.1,
т.1 КЗ.
Съдът счита, че не са налице условия за квалифициране на случая като
маловажен по следните съображения: Ползването на процесното МПС и участието му в
движението по пътищата е потенциална предпоставка за пътни инциденти, при които
евентуалните щети за трети лица, задължително следва да се обезщетяват по реда на
застрахователен договор за "Гражданска отговорност". Нарушението е формално, а не
резултатно и защитения от закона обществен интерес е бил засегнат към момента на
констатиране на нарушението в степен не по-ниска спрямо обикновените случаи на
нарушения от същия вид.
Изтъкнатото налага извод за процесуална и материална законосъобразност на
3
процесното НП, поради което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание
чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане
на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в
производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени
несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на
първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че следва да присъди
съответното възнаграждение в минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0819-000279 от
10.02.2021 г., издадено от Началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с
което за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ на КР. Н. К., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "глоба" в размер 250.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9
ЗАНН.
ОСЪЖДА КР. Н. К., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Варна сумата
80.00 лв /осемдесет лева, 00 ст./, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4