№ 1526
гр. Плевен, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20244430101621 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод на депозирана искова
молба и уточнителна молба Вх. № 13484/16.05.2024г., от И. П. Б., ЕГН
**********, от гр.Плевен, жк. „***“ № ***, чрез адв. И. С. от АК-Перник,
против „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул. „***“ №***, представлявано от С.Н.Т., с правно основание чл.
26, ал.1 ЗЗД.
Ищцата твърди следните релевантни факти, на които основава
претендираните за реализиране права:
Твърди се, че на 27.03.2023 г. ищцата е сключила Договор за
потребителски кредит № *** със „СТИК-КРЕДИТ“ АД, чрез онлайн
платформата на кредитора. В същия ден се твърди, че е открит и
потребителски профил на ищцата в същия сайт, в който обаче не са качени
подписани копия от Договора за кредит, СЕФ, Общи условия и от
Погасителния план.
Твърди се, че съгласно чл. 1 от Договора, Кредиторът отпуска сумата от
1
3000 лева главница, при лихвен процент от 36 % и ГПР от 42,58 %, обща
дължима сума от 4612,07 лева и срок на кредита от 24 месеца. Твърди се, че в
Договора не е посочен размера на месечната погасителна вноска. Сочи се, че е
договорено обезпечение от поръчител или банкова гаранция.
Сочи се, че месечната погасителна вноска е посочена само в изпратен
неподписан погасителен план в размер на 436,35 лева, в която съгласно същия
план е включена главница, лихва и неустойка.
Сочи се, че съгласно чл. 10 от Договора, на Кредиторa се дължи и такса в
размер на 10 лева за всяка забавена погасителна вноска, като размерът на
таксите не може да надхвърля повече от 120 лева за събирането на всички
просрочени погасителни вноски.
Сочи се, че съгласно чл. 11 от Договора е предвидена и такса за
изпращането на текстови съобщения в размер на 0,30 лева, като тази такса
може да бъде променена при промяна в цените на мобилните услуги.
Сочи се, че съгласно чл. 17 от Договора, в случай че страните са
договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключването
на договора, да предостави поръчител или банкова гаранция.
Сочи се, че съгласно чл. 26 от Договора, при забава в плащането на
погасителна вноска, се дължи законна лихва за забава, а в чл. 1, т. 8 от
Договора е посочено, че лихвата за забава е в размер на 10 %.
Сочи се, че съгласно чл. 27 от Договора, при непредоставянето на
поръчителство или банкова гаранция, се дължи неустойка в размер на 0,9 %
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение.
Сочи се, че съгласно чл. 28 от Договора за кредит е посочена и 3-та
неустойка, която е дължима при което и да е неизпълнение на договорно
задължение, вкл. и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок,
като освен другите неустойки се дължи и неустойка в размер на 1 % от
размера на просрочената сума на ден.
Твърди се, че на 18.12.2023 г. ищцата поискала извлечение за
извършените и предстоящите плащания под формата на погасителен план.
Твърди се, че вместо това получила от „СТИК-КРЕДИТ“ АД Удостоверение за
активен кредит по процесния Договор с обща дължима сума от 10472,40 лв. с
2
уточнение, че: 3000 лева са за усвоения кредит, 929,93 лева са заплатените
суми към 18.12.2023 г., 9542,47 лева е остатъка от кредита до края на срока на
договора.
Твърди се, че на 04.03.2024 г. ищцата отново поискала извлечение за
извършените и предстоящите плащания под формата на погасителен план, но
пак получила Удостоверение за активен кредит по същия договор, в което е
посочено, че по кредит № *** общо дължимата суми е 11681,60 лева, от която
са заплатени 1129,93 лева и остават за плащане 10551,67 лева.
Предвид гореизложеното, ищцата оспорва процесния Договор за
потребителски кредит като нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 11, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 20, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК. В
условията на евентуалност оспорва клаузите за такси в чл. 10 и 11 и неустойки
в чл. 27 и чл. 28 по Договора за потребителски кредит за нищожни на
основание чл. 26, ал. 1 предложение 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗПК.
Оспорва действителността на клаузата за лихвения процент. Твърди, че в
процесния Договор за потребителски кредит е посочен лихвен процент от
36%, без да е дадена информация какъв е видът на лихвения процент и какви
са условията за прилагането му.
Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, в информацията за правото
на отказ от договора, законодателят императивно е посочил и че в Договора за
потребителски кредит следва да е посочен и размера на лихвения процент на
ден, което задължение кредиторът не е изпълнил. Твърди, че в процесния
Договор за потребителски кредит няма размер на лихвения процент на ден.
Излага доводи, че непосочването на вида на лихвения процент,
условията по прилагането му и размера на лихвения процент на ден
противоречи на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 20 от ЗПК,
което води до недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл.
22 от ЗПК.
Твърди се, че липсва информация за погасителната вноска. Излагат се
доводи, че в процесния Договор за потребителски кредит не е посочен размера
на погасителната вноска, нито вида на погасителната вноска и на какъв период
от време се дължи. Твърди, че в Договора е посочено само „Брой вноски: 24“
без да е посочена падежна дата, че няма посочен и краен падеж на Договора.
Твърди, че е посочен лихвен процент, но не и сумата за лихва, която се дължи.
3
Сочи, че в предоставения Погасителен план прави впечатление, че така
наречената от кредитора фиксирана вноска /от главница и лихва/ не е със една
и съща стойност, а е нарастваща, в резултат на което изкуствено се поддържа
висока главницата за срока на погасителния план, а разпределението на
сумите от вноските е в полза на лихвата. Твърди, че и тук кредиторът не е
посочил условията за издължаване на кредита, което противоречи на
императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, което води до
недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК.
Излагат се твърдения, че на ищцата е предоставен погасителния план без
дата и подпис на страните по Договора за потребителския кредит, с падежни
дати и размери на вноските от 436,35 лева. Твърди се, че в табличната част на
погасителния план е посочено, че вноската от 436,35 лева включва главница,
лихва и неустойка. Твърди се, че отново не е посочен общият размер на
лихвата, която се дължи по договора.
Счита, че ако бъде прието, че този погасителен план е част от
процесния Договор за потребителски кредит, въпреки липсата на подписи на
страните, то клаузата за лихва е недействителна и на осн. чл. 143 и 146 от ЗЗП.
Оспорва действителността на клаузата и размера на ГПР. Твърди, че в
процесния Договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от
42,58 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Твърди, че този размер на ГПР не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно допълнително
уговорената печалба на кредитора, скрита като клаузи за неустойка по чл. 27 и
28 от Договора за кредит.
Ищецът твърди, че предварително начислената неустойка за
непредоставен поръчител/банкова гаранция безспорно съставлява общ разход
по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди, че в
договора за кредит изрично е посочено, че се изисква предоставяне на
обезпечение чрез договор за поръчителство или банкова гаранция до 3 дни от
подписването на договора при неизпълними условия и след предоставянето на
кредита. Твърди, че кредиторът предварително е начислил неустойката за
непредоставено обезпечение в размера на погасителната вноска. Твърди, че
начислените суми за неустойка по своята същност реално представляват
4
печалба на кредитора, а не обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Счита, че така договорена допълнителна печалба, скрита под
формата на клауза за неустойка, води до скрито оскъпяване на кредита, т. е.
допълнителна сигурна печалба за кредитодателя и заобикаляне на
императивната разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Счита, че невключването на разходите за кредитополучателя за
допълнителна печалба на Кредитора, скрита като клауза за неустойки,
нарушава императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и представлява
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК.
Оспорва действителността на клаузите за такси и неустойки:
Предвидените разходи за събирането на просрочените вноски в чл. 10 и 11 от
Договора, а именно че:
- на Кредиторът се дължи и такса в размер на 10 лв. за всяка забавена
погасителна вноска, като размерът на таксите не може да надхвърлят повече
от 120 лева за събирането на всички просрочени погасителни вноски.
- на Кредиторът се дължи и такса за изпращането на текстови
съобщения в размер на 0,30 лева, която може да бъде променена при промяна
в цените на мобилните услуги.
Сочи, че кредиторът е включил и разходи за действия, които са част от
дейността по управление на кредита.
Предвид това претендира, че клаузите на чл. 10, 11 от Договора са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 предложение 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл.
146 от ЗПК.
Счита, че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 предложение 3 от ЗЗД,
чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗПК и клаузите на чл. 27 и 28 от Договора.
Оспорва действителността на Договора за потребителски кредит и
поради липсата на подписани Общи условия: Твърди се, че процесният
Договор е сключен при Общи условия, каквито не са предоставени на ищцата.
Посочва, че липсата на подписани от страните общи условия на всяка
страница противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
което води до недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл.
22 от ЗПК.
5
Оспорва дължимостта на такси по Тарифата: Ищцата твърди, че не й
предоставена и не е подписала Тарифа за такси и комисионни към процесния
Договор.
С молба – уточнение Вх. № 13484/16.05.2024г., ищцата уточнява, че не
предвява искове за неоснователно обогатяване и пропуснати ползи.
Отправено е искане към Съда, да прогласи Договор за потребителски
кредит № *** сключен на 27.03.2023 г. между И. П. Б., с ЕГН ********** и
„СТИК-КРЕДИТ“АД, с ЕИК *** за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 11, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 20, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК.
В условията на евентуалност, ищцата оспорва като неравноправни
клаузите на чл. 10, 11, 27 и 28 от Договор за предоставяне на потребителски
кредит № *** сключен на 27.03.2023 г. и моли да бъдат прогласени за
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 предложение 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл.
146 от ЗПК.
Претендират се и направените по делото разноски. Направени са
доказателствени искания.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с
който оспорва исковите претенции. Сочи, че на 27.03.2023 г. между „СТИК -
КРЕДИТ“ АД като кредитор и ищеца И. П. Б., като Потребител по смисъла
ЗПК е сключен Договор за потребителски креди предоставен от разстояние с
№ ***, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в
размер на 3000 (три хиляди) лева, която сума същият е бил длъжен да върне
заедно с дължимото възнаграждение за ползването й съгласно Погасителен
план. Сочи се, че Договорът е сключен от разстояние, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от Кредитора
и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата се твърди,
че Дружеството е предоставило на разположение на ищеца горепосочената
сума, съгласно изразеното от ищеца желание чрез банков превод по посочена
от него банкова сметка в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД.
Сочи, че в чл. 20 и следващите от горепосоченият договор, е предвидена
хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от
страна на потребителя, визирани договора, може да му бъде начислена
неустойка. Ответникът посочва, че не е договорно задължен да претендира
подобна неустойка.
6
Излагат се доводи, че редът за организиране на системата е посочен в
Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит" АД и
неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги
от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните
договори за кредит. Сочи, че актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на
уебсайта на www.stikcredit.bg.
Сочи, че съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните
ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до
електронната поща, както и уебсайта на „СТИК - КРЕДИТ“ АД, находящ се на
адрес: www.stikcredit.bg и/или кратки текстови съобщения (CMC) като
средство за комуникация и извършване на правни изявления.
Излага доводи, че комуникацията между страните се извършва по
инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за
отпускане на кредит. Сочи, че кандидатстването може да се извърши по някой
от следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация -
заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на
Дружеството или 2) по телефон. Сочи, че в процеса на кандидатстване
потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар.
Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).
Ответникът твърди, че съгласно раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е
посочено, че „Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен
номер, от който кандидат - заявител кандидатства за заем по телефонна линия.
Сочи, че страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях
(настоящи и бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този
Идентификационен номер са изявления на заявителя“. Отделно от горното
сочи, че ползвайки своята електронна поща, потребителят може да създаде
т.нар. „Личен акаунт“. Уточнява, че съгласно ОУ „Профил/Електронен
профил/“ представлява „лично виртуално пространство на потребителя,
индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна
поща и парола. Сочи, че електронната поща посочена от потребителя във
формата/заявлението за кандидатстване представлява средство за
индивидуализация на същия от страна на Кредитора“. В допълнение, твърди,
че в ОУ е посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил
на клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя
7
представлява електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен
подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.
В настоящият случай счита, че сключването на договора е инициирано
от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на
Дружеството.
Твърди, че на 27.03.2023 г. чрез създадения от И. П. Б. личен профил,
същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в
зададените полета в заявлението са въведени следните данни - три имена,
ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес,
електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за
контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва
кредита и желания начин на усвояване на сумата. Твърди, че в заявлението е
посочен и така нареченият „Идентификационен номер“.
След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с
посоченото в чл. 6, ал. 2 от ОУ, ответникът твърди, че на ищеца е изпратена
необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши
заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е
потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от
Потребителя сума. Сочи, че след натискането на бутона „Вземи парите“ на
Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за
потребителски кредит, като ако е съгласен с неговото съдържание. Посочва, че
потребителят натиска бутона „Подпис“, с което действие последният дава
своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на
договора и за неговото сключване.
Сочи, че след одобрението на подадената Заявка от страна на „СТИК -
КРЕДИТ“ АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща
посочена от него, в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за
потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № *** от
27.03.2023 г., с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен
Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Сочи, че въпросните
документи съдържат предвидената в законите преддоговорна информация за
желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при
съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. Твърди, че в проекта
на договора за кредит и приложенията към него били посочени дължимите от
8
ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните
вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за
предоставяне на обезпечение.
Твърди, че след запознаване с всички условия във връзка с кредита, на
27.03.2023 г. ищецът е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е
изразил и своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора.
Твърди, че в резултат на тези предприети от страна на ищеца действия,
между „СТИК - КРЕДИТ“ АД и ищеца като кредитополучател, на 27.03.2023
г. е сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски
кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № ***. Твърди, че
сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено
изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни
документи.
Относно дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение,
посочва, че такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството.
Намира, че тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на
действащото законодателство, като излага подробни аргументи в тази насока.
Посочва, че в случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично
задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с
други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали
заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С
оглед на това сочи, че размерът на неустойката се определя като процент от
заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено
задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Твърди, че
съгласно Договора неустойката се дължи единствено за периода, в който
заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде
предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Твърди, че
причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било
единствено виновното поведение на ищеца.
Счита, че така договореният размер на неустойката, като определен
процент съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста
на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер
обхващащ целият период на договора, изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД
цели и не предвижда неоснователно разместване на блага.
9
Излага съображения, че с оглед на непредоставянето на обезпечение,
кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде
удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес.
Излага доводи, че основната цел на уговорената неустойка е да репарира
причинените от неизпълнение в срок вреди. Счита, че задължението на
заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него
последици от неизпълнение на това негово задължение са валидни и
непротиворечащи на добрите нрави.
Сочи, че няма въведено законодателно изискване относно размера на
неустойката, като няма въведено ограничение на максималният размер, като
дори е прието че нейният размер може да бъде и по - голям от размера на
главното задължение. Сочи, че ако се приеме, че същата е прекомерно голяма,
нейният размер би следвало да бъде намален и не би следвало цялата клауза
да бъде обявена за недействителна.
Счита включването на неустойката в падежните вноски за правилно с
оглед изискванията на закона.
Счита, че задължението за неустойка, предвидено в договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от 27.03.2023 г.,
отговаря на присъщите й функции и не следва да бъде прогласявана за
нищожна.
Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в
уговорения в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените
изисквания. Твърди, че ищецът е бил запознат с условията на Договора, преди
същият да бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и
приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто
електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора
веднага, а е разполагал е възможността първо да открие лице, което да
отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде
солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му.
Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си, счита че ищцовата
страна е действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от
ЗЗД, който гласи, че при воденето на преговори е сключването на договори
страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат
обезщетение. Отбелязва, че въпросната неустойка се начислява само докато не
10
бъде предоставено обезпечение.
Сочи, че няма разпоредба в закона, която да определя момента на
предоставяне на обезпечение. Сочи, че това е допустимо да стане преди
подписването на договора, но е възможно и да бъде предоставено в процеса на
изпълнение на същият. Позовава се на разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД и
възможността задължението по договора да стане предсрочно изискуемо при
непредоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника.
Моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С
Молба №28460/18.10.2024г. взема становище по хода на делото. Исковата
молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.
С Молба №28062/15.10.2024г. взема становище по хода на делото. Отговорът
на исковата молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна следното:
Не е спорно, че на 27.03.2023г. между страните бил сключен договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***, с който ответникът в
качеството на кредитодател предоставил на ищцата сума в размер на 3000
лева, при лихвен процент 36%, ГПР 42,58 %, срок за погасяване 24 месеца.
Съгласно чл. 1, ал.9 от договора, е предвидено обезпечение – поръчител или
банкова гаранция.
Съгласно чл. 17 от Договора, в случай че страните са договорили
обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключването на
договора, да предостави поръчител или банкова гаранция.
Към договора има изготвен погасителен план, в който е посочено
размера на вноската, броя на вноските, както и неустойката в случай, на
непредставяне на обезпечение. Приложен е и Стандартен европейски
формуляр съгласно изискванията на ЗПК. В приложения погасителен план е
предвидена общо дължима сума по кредита главница и лихва 4612,07 лева, а
в случай, че не е осигурена гаранция/поръчител, общо дължимата сума по
кредита включва главница, лихва и неустойка и е 10472, 40 лева.
Процесният договор за потребителски кредит № *** от 27.03.2023г. има
характеристиката на договор за предоставяне на финансови услуги от
11
разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства
(кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора, страните използват средства
за комуникация от разстояние - интернет платформа - уебсайта на ответника.
Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за периода, в който
не е предоставил обезпечение, като начислената неустойка се заплаща с
погасителната вноска. Съгласно чл. 27, ал.1 от Договора, се дължи неустойка
в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, в който не е предоставено
договореното обезпечение.
Съдът намира, че така сключеният договор попада в приложното поле на
Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3
ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
По делото е изслушано заключението по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което Съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно
и безпристрастно. Съгласно заключението, чистата стойност на кедита е 3000
лева, със срок на връщане 24 месеца, падеж 27.03.2025г., размер на
погасителната вноска е посочен в погасителния план, като в случай на
включване на неустойка по чл. 27 от Договора- 0,9% от стойността на
усвоената сума по договора за всеки ден, през който не е предвидено
обезпечение, вноската възлиза на 436,35 лева. Сумата от 3000 лева е
преведена по сметка на ищцата на 27.03.2023г. Съгласно заключението,
общият размер на плащанията за главница и договорна лихва е 4064,42 лева /
3000+1612,07/, при фиксиран лихвен процент от 36% и ГПР 42,58%. Дадено е
заключение, че неустойката при непредставяне на обезпечение възлиза на
5860, 33 лева, като в този случай общото задължение по кредита ще възлиза
на 10472,40 лева. Дадено е заключение, че месечната вноска с неустойка е
436,35 лева и в нея влизат компоненти: главница, договорна лихва и неустойка
в случай на непредставено обезпечение. Вещото лице дава заключение, че от
кредитополучателя са погасени суми както следва: 94,23 лева главница, 356,21
лева договорна лихва, 2282, 38 лева неустойка, 160 лева такси и 107,18 лева
наказателна лихва. Съгласно заключението, ако в ГПР се включи неустойката
от 5860,33 лева, то ГПР ще възлезе на 349,52%, т.е. над пет пъти законната
лихва. Съгласно заключението, ако в ГПР се включат начислените такси от
160 лева, то ГПР ще възлезе на 361,41%, т.е. над пет пъти законната лихва.
Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
въведена в ЗЗП с § 13а от Допълнителните разпоредби, "... националният съд е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако
12
потребителят се противопостави на това.. ". По смисъла на § 13, т. 1 от ДП на
ЗЗП, ищецът е потребител, тъй като е физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда като част от задължителното
съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Предвиден е
законоустановен максимален размер на ГПР, който е до пет пъти законната
лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ищцата се позовава на нищожност на договора за кредит, като счита че
неправилното изчисляване и посочване на таксите, които е следвало да се
включат в ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора.
Неоснователно е възражението за нищожност на договора, поради това, че
уговорената в договора неустойка не е включена при изчисляване на ГПР и по
този начин в договора е посочен ГПР, който е неверен.
Процесният договор за кредит е сключен след изменението на чл.19 ЗПК
/обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение
на същия е приложимо изискването алинея четвърта на същата разпоредба
ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Безспорно е, че страните са обвързани от сключения договор за
потребителски кредит. Безспорно е, че ищцата има качеството на потребител,
тъй като е действала като физическо лице за задоволяване на собствени
нужди, а ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3
ЗКИ, която има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други средства. Така сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание е договор за
потребителски кредит, поради което намират приложение нормите на ЗПК. Не
е спорно, че ищцата е получила сумата по кредита по нейна сметка.
Не е спорно, че е начислена неустойка за непредоставяне на
обезпечения.
13
Съдът приема, че по делото е спорно дали начислената неустойка е
следвало да бъде включена в годишния процент на разходите по договора.
Изводът е, че Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечението. В
противен случай кредитът няма да бъде отпуснат. Ако кредитополучателят не
осигури и не представи обезпечение в срок, той дължи неустойка за всеки
календарен ден, за който не е предоставил обезпечение.
При така изложеното, Съдът приема, че предоставянето на обезпечение
по договора е задължително условие за неговото сключване, като с краткия
срок за предоставяне на обезпечение и с многобройните изисквания, посочени
в ОУ за обезпечение, е практически неизпълнимо задължение. Правно и
житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция, физическо лице-гарант,
при многобройните изисквания поставени в чл. 20, ал.1 от Общите условия в
толкова кратък срок.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, в договорите за кредит по ясен и
разбираем начин трябва да са посочени годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно §1, т.1 ЗПК, в
общия разход по кредита за потребителя, се включват и всички видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита. Съгласно заключението на експертизата, като задължение е
начислена неустойка, разсрочена предварително с всяка месечна вноска в
погасителния план, като това е довело до над двойно оскъпяване на кредита. С
тази клауза кредиторът измества отговорността от неизпълнението на
задължението му по чл.16 ЗПК да проучи платежоспособността на
потребителя, върху потребителя, възлагайки му допълнителен разход по
кредита.
Уговорената неустойка, разсрочена с месечните вноски по кредита е
индиция, че кредитодателят още от самото начало е очаквал, че потребителят
няма да покрие и изпълни задължението за осигуряване на обезпечение. От
друга страна, кредиторът цели да капитализира допълнително вземане,
обозначено като „неустойка“, което представлява скрит разход за потребителя.
14
Този скрит разход освен, че е предварително известен на кредитора, с оглед
предпоставките за неговото възникване, е и пряко свързан с отпускането на
кредита. Видно е, че предоставянето на обезпечение е задължително условие,
а непредоставянето му винаги поражда парична неустойка за потребителя.
Съдът приема, че неустойката представлява скрит разход по кредита,
свързан с отпускането му, който не е част от посочения ГПР. С оглед на това
Съдът счита, че по този начин потребителят е заблуден относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи
по кредита, които ще стори. Освен това от договора не става ясно кои
компонентни включва ГПР съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Съобразно чл. 22. (действащ от 23.07.2014 г.) когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгл. чл. 11, т. 7
договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Общите разходи по кредита съгласно §1 от ДР на ЗПК са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В процесния договор липсва общата сума, дължима за ГПР за процесния
период, отсъства и информация за начина на изчисляването му, а
същевременно посочения в договора по-нисък ГПР е различен от
действителния, който излиза извън допустимите съгл. чл. 19, ал. 4 от ЗПК
рамки. Предвид гореизложеното, и на основание чл. 22 ЗПК, сключеният
15
между страните договор за потребителски кредит е недействителен. Нормите
на Глава шеста от ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях
законодателя не е предвидил. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита.
Съдът намира, че с уговарянето на такси, съгласно чл. 10 от договора, в
размер на 10 лева разходи за събиране на вземане за забавена вноска, на
практика се постига заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и се
въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника и/или допълнителни услуги, свързани с
договора. Следва да се отбележи също, че никъде не се съдържа изложение на
обстоятелства, за какво точно се дължи и е начислена тази сума от 160 лева,
която съгласно експертизата ищцата е заплатила. Сумата е следвало да бъде
включена в ГПР. Невключването й не дава коректен размер на ГПР, и не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. С включване на тази сума в ГПР, ще настъпи
превишаване от пет пъти законната лихва.
Посочването в договора за кредит на ГПР по-нисък от действителния
такъв, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита,
което пък води до нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика
по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като
заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на
цената на договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел. Клаузата относно
общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна
по смисъла на чл.3 §1 и чл.4 §1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание
чл.22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита.
Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по
еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да
служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия
16
избор на потребителя (в този смисъл е Решение на СЕС от 21 април 2016 г. по
дело C 377/14). Неизпълнението на изискванията за неговото изчисляване
злепоставя целта на Директивата да има единен съпоставим прозрачен пазар
на кредитите, защото по този начин потребителят бива подведен и не може да
сравни продуктите адекватно. Размерът на ГПР е от съществено значение за
преценката на потребителя дали да сключи договора, поради което
неправилното му посочване е достатъчен аргумент да се приложи най-тежката
санкция недействителност на договора. Посочването на неверен ГПР засяга
два от съществените принципа, на които се гради правото на ЕС – лоялна
конкуренция и защитата на потребителите, поради което това нарушение е
съществено и следва да води до недействителност на целия договор по
смисъла на чл. 22 ЗПК.
В обобщение Съдът стига до извод, че на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
Договорът за кредит е нищожен, тъй като противоречи на чл.11, т.10 ЗПК, и на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е нищожен, тъй като противоречи на добрите
нрави. При горните изводи, Съдът приема, че главният иск за прогласяване
недействителността на договор за потребителски кредит №*** от 27.03.2023г.
е основателен.
Предвид основателността на този иск, Съдът не следва да се произнася
по предявения при условия на евентуалност иск.
Във връзка с гореизложеното, с оглед уважаване на главния иск, не се е
сбъднало процесуалното условие за разглеждане на иска, предявен при
условията на евентуалност, поради което Съдът не дължи произнасяне по
него.
Останалите възражения на страните не следва да бъдат обсъждани,
поради неотносимостта им към правния спор.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, както
следва: 50 лева за държавна такса, 322 лева за съдебно-счетоводна експертиза,
1050 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, и представените
доказателства на л. 123 от делото за заплатено от страна на ищцата адвокатско
възнаграждение, са неоснователни възраженията на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
17
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД Договор за
потребителски кредит № *** от 27.03.2023г. сключен между И. П. Б., ЕГН
**********, от гр.Плевен, жк. „***“ № *** и „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул. „***“ №***,
представлявано от С.Н.Т., поради противоречие със закона ЗПК и ЗЗД и
добрите нрави.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул. „***“ №***,
представлявано от С.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И. П. Б., ЕГН **********,
от гр.Плевен, жк. „***“ № *** направените по делото разноски: 50 лева за
държавна такса, 322 лева за съдебно-счетоводна експертиза, 1050 лева за
адвокатско възнаграждение .
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
18