№ 116
гр. Габрово, 15.12.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО, в
открито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря МАРИЕЛА
КАРАДЖОВА,
като разгледа докладваното от
съдия АТАНАСОВ административно дело № 204 по описа на съда за 2022 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 26 от ДОПК във вр. с чл. 89 ал. 2
във вр. с чл. 88 ал. 1 т. 2 от АПК.
Образувано е по жалба от «****» ЕООД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление гр. Габрово, бул. «***» №22, представлявано от управителя Д.А.,
с пълномощник адвокат Б.Б., против решение №89/20.09.2022 г. на директора на
Дирекция ОДОП Велико Търново, ЦУ на НАП, с което е отказано възстановяване на
срока за обжалване по административен ред на ревизионен акт №
Р-04000721003775-091-001/24.11.2021 г., поправен с Ревизионен акт за поправка
на ревизионен акт № П-04000721204908-003-001/26.11.2021 г., издадени от органи
по приходите при ТД на НАП Велико Търново.
Жалбоподателят счита решението за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че „особени непредвидени
обстоятелства" са тези факти от обективната действителност, които
определени държави приемат с цел да определят дали лица могат да напускат
територията на съответната държава в следствие на разразилата се пандемия.
Същественият въпрос е дали за представляващият
дружеството жалбоподател са налице особени непредвидени обстоятелства,
вследствие на които е пропуснал срока за обжалване на РА. Такива особени
обстоятелство е невъзможността да напускаш дадена държава с оглед разразилата
се пандемия в световен мащаб от болестта Ковид -19. От приложеното копие от
задграничен паспорт на представляващия дружеството безспорно е видно, че същият
не е бил на територията на РБългария, за да организира адекватно правото си на
защита срещу РА.
Предмет на настоящото производство са установяване на
онези факти от обективната действителност, които позволяват на жалбоподателя да
се възползва от правото си да обжалва издаденият му РА, както и
административният орган да разгледа депозираната от него жалба. В тази връзка
следва да се посочи, че счетоводителката няма как да подаде жалба пред
административния орган, тъй като счетоводно дружество няма активна процесуална
легитимация да представлява дружеството „****“ ЕООД по административен ред. Поради
изложеното се прави искане оспорваното решение да бъде отменено изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. за жалбоподателя се явява адв. М. И., който
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Административният орган, издал оспорения акт, е представил
писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбата за
неоснователна по мотивите, изложени от директора на Дирекция ОДОП В. Търново.
Посочва, че ревизионното производство на „****“ ЕООД е образувано с издаване на
Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000721003775-020-001/02.07.2021 г.,
връчена на 14.07.2021 г., с което дружеството е било редовно уведомено за
започналото и протекло ревизионно производство, участвало е в това ревизионно
производство и е редовно уведомено за приключването му с РА №
Р-04000721003775-091-001/24.11.2021 г. На представляващият дружеството е
известна законовата възможност започналото спрямо него ревизионно производство
да приключи с издаване на ревизионен актпочл. 118, ал. 1 от ДОПК. Налице е
знание и за предвидения в чл. 152, ал. 1 от ДОПК преклузивен законов срок за
обжалване на РА по административен ред. Пребиваването на управителя на
територията на ОАЕ през периода от 31.10.2021г. до 06.02.2022г. не може да се
приеме като внезапно възникнала обективна и уважителна причина, която да
възпрепятства подаването на жалба срещу РА. Управителят е могъл преди напускане
на страната да предприеме действия за обезпечаване на възможността да бъде
подадена жалба в предвидения законов срок, в случай на издаване на
неблагоприятен за дружеството РА, включително и чрез упълномощаване на друго
лице за извършване на това действие. Налице е била възможност за депозиране на
жалба и по електронен път. Предвид липсата на доказателства за наличие на
особени непредвидени обстоятелства жалбата е неоснователна, поради което се
прави искане да бъде оставена без уважение, а в полза на Дирекция ОДОП В.
Търново да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лв.
В с.з. ответникът се представлява от юрисконсулт В.В.,
която моли съда да отхвърли жалбата по изложените съображения.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
представените доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от
действието на постановеното решение и депозирана в законоустановения срок. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Данните от административна
преписка сочат, че в резултат на извършена спрямо жалбоподателя „****" ЕООД ревизия е издаден Pевизионен акт №
Р-04000721003775-091-001/24.11.2021 г., който е връчен редовно по електронен
път на 26.11.2021 г. След издаването на ревизионния акт органите по приходите са констатирали
наличието на допусната очевидна фактическа грешка, която е поправена по реда на
чл. 133, ал. 3 от ДОПК, с издаване на Ревизионен акт за поправка на ревизионен
акт № П-04000721204908-003-001/26.11.2021 г. Същият е връчен по електронен път
на 01.12.2021 г. и не е обжалван.
На 08.03.2022 г. упълномощеният процесуален представител на дружеството, адв.
Б.Б., е подала жалба срещу ревизионния акт до Директора на Дирекция ОДОП Велико
Търново, чрез ТД на НАП Велико Търново. Получената в ТД на НАП Велико Търново
жалба е заведена с вх. № 5255/08.03.2022 г., а преписката по нея е постъпила в
Дирекция ОДОП Велико Търново с вх. № 414/14.03.2022 г.
С Решение № 35/18.04.2022 г.
директорът на Дирекция ОДОП Велико Търново, на осн. чл. 147, ал. 1 от ДОПК, е
оставил жалбата срещу РА без разглеждане, като подадена след изтичане на срока
по чл. 152, ал. 1 от ДОПК и е прекратил производството по обжалването на РА.
Срещу решението е подадена жалба от „****"
ЕООД, заведена с вх. № 768/17.05.2022 г. по описа на Дирекция ОДОП Велико
Търново, по която е образувано адм. дело № 102/2022 г. по описа на
Административен съд Габрово. С влязло в сила Определение № 575/21.06.2022 г. производството по посоченото дело е
прекратено, а с Определение № 729/20.07.2022 г. е оставена без уважение молбата
на „****" ЕООД за изменение на определението за прекратяване в частта му
за разноските. Не е спорно, че определението за прекратяване на адм. дело №
102/2022 г. по описа на ГАС е влязло в сила.
Същевременно, от страна на „****"
ЕООД е подадена молба с вх. № 761/16.05.2022 г. по описа на Дирекция ОДОП
Велико Търново при ЦУ на НАП за възстановяване на срока за обжалване на PA № Р-04000721003775-091-001/24.11.2021 г. На осн. чл. 34, ал. 1 т. 2 от ДОПК, със Заповед № ЗВТ-2/23.05.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико
Търново производството, образувано по тази молба е спряно до окончателното
решаване на спора, с влязъл в сила съдебен акт, относно просрочието на жалба вх.
№ 5255/08.03.2022 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, депозирана срещу РА
№ Р-04000721003775-091-001/24.11.2021 г.. поправен с РАПРА №
П-04000721204908-003-001/26.11.2021 г.
След приключване на адм. дело № 102/2022 г. по описа на АС Габрово, на осн. чл. 35 от ДОПК, със
Заповед № ЗВТ-4/14.09.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново
производството, образувано по подадената от „****" ЕООД Молба вх. №
761/16.05.2022 г. по описа на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Велико Търново, е възобновено. Директорът на Дирекция "ОДОП" Велико
Търново разгледал горепосочената молба за възстановяване на срока за обжалване
на издадения по отношение на дружеството ревизионен акт, като постановил решение №89/20.09.2022 г.,
предмет на настоящото дело, с което оставил без уважение искането за
възстановяване на срока, тъй като счел, че не са налице особени непредвидени
обстоятелства, чийто характер да може да се определи като внезапен, неочакван и
непреодолим, така че да обуслови обективна невъзможност за спазване на дадения
срок.
Решението е законосъобразно.
Нормата на чл. 26 от ДОПК препраща към уредбата на АПК относно
възстановяването на сроковете в производствата по ДОПК. От своя страна, чл.
89 от АПК урежда възстановяването на
срок само в хипотезата на чл. 88, ал. 1, т. 2 от същия
закон, касаеща просрочие на жалбата,
като възстановяването на срок е обусловено от
доказването на настъпването на особени непредвидени обстоятелства. Видно от текста на закона, непредвидимите обстоятелства,
не са изчерпателно изброени, но като такива следва да се имат предвид
обстоятелства, които обективно са лишили страната от възможността да упражни
процесуалното си право и да имат извинителен характер.
Такива обстоятелства трябва са настъпили внезапно за страната и нито да са
могли да се предвидят, „нито да се преодолеят от волята на страната, при
нормално проявена грижа на добрия стопанин и добросъвестност“/решение № 236 от
20.01.2020 г. по гр. д. № 4551/2015 г. на ВКС, IV
ГО/. Обстоятелствата трябва да са „особени“, тоест да
са необичайни, да имат извънреден характер, като те трябва да са повлияли на
засегнатото лице до такава степен, че то да не е могло да защити правата си
чрез извършване на съответното действие в административното производство.
Страната, която се позовава на подобно обстоятелство трябва да докаже неговия
необичаен характер, както и че е имала намерение да прояви активност в процеса,
но не го е направила, защото именно това обстоятелство, което стои извън
нейната воля, ѝ е попречило. Самата пречка следва да е съществувала
достатъчно продължително време, за да създаде обективна невъзможност за
спазването на срока. Необходимо е още това особено обстоятелство да бъде и
„непредвидено“, да не е било очаквано и респективно лицето да не е имало
възможност да планира поведението си по начин, по който да го преодолее, за да
извърши желаното от него действие.
В разглеждания случай
жалбоподателят сочи като такива обстоятелства факта, че управителят на «****»
ЕООД Д.А. не се е намирала на територията на страната, а в ОАЕ, където е живяла
за периода от 31.10.2021 г. до 06.02.2022 г. и през който период имало засилени
ограничителни Ковид мерки за напускане и влизане в страната. За нея било
невъзможно да разбере по какъвто и да било начин за съставяне на РА и да
упражни правото си на защита. Разбрала за издадения РА едва след завръщането си
в страната. Позовава се и на представена декларация от Г. А.Д., счетоводител и
пълномощник на дружеството, съгласно която тя е уведомила същото за ревизионния
акт по имейл на 01.03.2022 г.
Настоящият съдебен състав
намира така направените от жалбоподателя възражения за неоснователни и
недоказани. Единственият безспорно установен факт е, че управителката на
дружеството е пребивавала в ОАЕ за горепосочения период, който съвпада с
връчването на ревизионния акт на 26.11.2021 г. /видно от
удостоверение на л. 48 от делото/ и на ревизионния акт за поправка на
ревизионен акт № П-04000721204908-003-001/26.11.2021 г., връчен на 01.12.2021
г. /видно от удостоверение на л. 39 от делото/. Актовете са връчени на имейл
адрес tefiti@abv.bg, който е електронен адрес за
кореспонденция с дружеството, деклариран от неговия управител Д.А., чрез което
е изразила съгласието си кореспонденцията с НАП да бъде осъществявана именно чрез него.
От една страна, жалбоподателят не
представя никакви доказателства за твърденията си, че в периода на
пребиваването на управителката в ОАЕ в тази страна имало такива ограничителни мерки за пътуване, свързани
с пандемията от вируса Ковид 19, които са от такъв характер, че са й попречили
да пътува до България. От друга страна, пандемичната обстановка в света е
съществувала още преди отпътуването на управителката за ОАЕ /Ковид 19 е причина
за различни по вид и интензитет ограничителни мерки още от 2019 г./ и
следователно не се касае за обстоятелства, които тя не е могла да предвиди и
които да й попречат да организира воденето на търговските дела на дружеството.
Затова съдът споделя и изложените в оспорваното решение доводи, че управителят Д.А.
е била запозната с образуваното ревизионно производство, поради което е можела
своевременно да предприеме действия за осигуряване на процесуалната защита на
дружеството и след това да напусне територията на България в условията на
пандемична обстановка, т.е. твърдяното обстоятелство не може да се окачестви
като непредвидено.
На следващо място, според
представената декларация от счетоводителя и пълномощник на дружеството Г. Д.
това лице е уведомило управителката на «****» ЕООД не лично, а по имейл. При
това положение къде е било местонахождението на последната, в чужбина или в
България, е без значение, след като тя не е била уведомена в личен разговор.
Доказателства за датата на уведомяването не се представят от жалбоподателя, но
съдът следва да преповтори споделяния от него аргумент на директора на Дирекция
ОДОП В. Търново, че всяко електронно съобщение би могло да бъде получено от всяка
точка на света, а съответно и да бъде изпратено такова. В този смисъл
завръщането на управителката в България не е необходимо условие нито за да бъде
получен ревизионния акт, нито за да бъде подадена жалба срещу него. Евентуалната
недобросъвестност на упълномощеното от нея лице е основание за ангажиране на
отговорността му за причинени на дружеството вреди.
Не са налице обстоятелства, които
могат да бъдат квалифицирани като особени и/или непредвидени по смисъла на чл.
89 от АПК, поради което жалбата следва да
се отхвърли като неоснователна.
С оглед на този изход на делото
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което се претендира в размер от 500 лв. Съдът
приема, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 161 ал. 1 изр. 2 от ДОПК, тъй като не се касае за производство по обжалване на ревизионен акт, а на
осн. чл. 143 ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ,
ще осъди жалбоподателя да заплати на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Направените от жалбоподателя
разноски остават в негова тежест.
В заключение следва да се посочи, че съгласно
константната практика на ВАС, настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване, в
съответствие с правилото на чл. 88, ал. 3 АПК /В този смисъл Определение № 10323 от 12.10.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 9071/2021 г., I. о, Определение № 13829/18.11.2010 г. по адм. дело №
13800/2010 г. на
ВАС, петчленен състав, Определение № 6380/30.05.2016 г. по адм. дело 5097/2016
г. на ВАС и др., Определение № 1756 от 8.02.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 653/2018 г., VIII о. и др./.
Въз основа на гореизложеното,
Административен съд Габрово
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на «****» ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, бул. «***» №22, представлявано от управителя Д.А.
против решение №89/20.09.2022г. на директора на Дирекция «ОДОП» Велико Търново
при ЦУ на НАП, с което е отказано възстановяване на срока за обжалване на
ревизионен акт № Р-04000721003775-091-001/24.11.2021 г., поправен с Ревизионен
акт за поправка на ревизионен акт № П-04000721204908-003-001/26.11.2021 г.,
издадени от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново.
ОСЪЖДА
«****» ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, бул. «***» №22, представлявано от управителя Д.А.
да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ сумата от 100,00 /сто/ лева
- разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:
/Д. Атанасов/