№ 145
гр. П., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря М.М.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720105254
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от “***” АД, срещу
С. Н. И., ЕГН **********, с адрес на призоваване: гр.П., ***, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответника, дължи на ищеца сумата в общ размер на 2730.87
лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в град П., ***, от които: сумата в размер на 2366.74 лева,
представляваща главница за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г. включително; сумата в
размер на 364.13 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.04.2020 г. до 31.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата от 2366.74 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 19.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 1393 от 20.04.2022
г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В законоустановения срок за отговор ответника С. Н. И. чрез адв. С. Г. – САК е
подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск по основание и
размер. В отговора твърди, че през процесния период не е консумирана топлинна енергия, а
начислената такава е разпределена между етажните собственици без да е отчетено реалното
потребление на всеки един от тях. Твърди, че ищецът е изготвял прогнозни сметки, които не
отразяват реалното потребление на топлинна енергия, поради което са оспорени
представените в заповедното и исковото производства доказателства от ищеца. По подробно
1
изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявения иск, като и се
присъдят сторените разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В депозирана по
делото писмена молба чрез ю.к. М., поддържат предявените искове и молят съда да ги
уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски, ведно с юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. Г., която
оспорва иска. Не претендира разноски.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410
от ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед № 1393 от 20.04.2022 г. по ч.гр.д. №
*** г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се
произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата
на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части
в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това
качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се
сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай от съвкупната преценка на Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 174, том І, рег. № 4558, дело № 167/2017 г. от 27.04.2017 г., приетото и
неоспорено заявление - декларация № ********** за откриване на партида за битови нужди
2
от 27.07.2017 г., се установява че ответницата С. Н. И., е придобила собствеността на
процесния апартамент през 2017 г. От тук следва и извода, че през процесния период –
01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ответницата е била собственик, респ. ползвател на
собственият си апартамент, находящ се в гр.П., ***. По делото няма доказателства в
процесния период собствения на ответницата топлоснабден недвижим имот да е бил
отчуждаван или пък да е бил предоставен за ползване на друго лице.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по съединени
дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл.
153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда — етажна собственост е
резултат от писмено искане, направено за сметка на всички етажни собственици в
съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост.
От съвкупния анализ на приложените писмени доказателства се установява по
безспорен начин, че ответницата, като собственик на процесния топлоснабден имот, се явява
клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между нея и ищеца е възникнала
ex lege, по силата на закона. От приложеното копие от Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 174, том І, рег. № 4558, дело № 167/2017 г. от 27.04.2017 г., се
установява, че ответницата през 2017 г. е закупила процесния топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр.П., ***, поради което и има качеството на собственик за процесния
топлоснабден имот през исковия период.
В горния смисъл, съдът намира, че ответницата, като собственик на процесния имот
за процесния апартамент, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка
между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се разпределя между всички потребители
3
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл.36, ал.3 от ЗЕ.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират
своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която
предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да
бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна
собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на
топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема
на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на
потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените
деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя
реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от
своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този
смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на
другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща
писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за
топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27,
4
ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми продавачът издава
документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни
данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и
т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З. З. фирмата за дялово
разпределение е избрана от етажната собственост, за което е сключен Договор № 163 от
15.11.2000 г. за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ в СЕС. Вещото лице е
установило, че между ищеца и „***“ ЕООД, гр. С. е подписано споразумение, след
въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители, а
именно: Договор № 97 от 30.11.2011 г., а след това и Договор № 76 от 01.09.2017 г. с „***“
ЕООД, гр. С.. Съгласно заключението уредът за търговско измерване е топломера, монтиран
в абонатната станция, който подлежи на контрол от Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор. Последната задължава притежателите им – топлопреносното
предприятие, да извършва периодична проверка на уредите за търговско измерване в
съответствие с изисквания на Закона за измерванията от 09.12.2005 г. и Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол от 22.07.2011 г. Вещото
лице е установило, че в абонатната станция на СЕС е монтира топломер, преминал
задължителният метрологичен контрол на основание чл.43, ал.4 от ЗИ, който съответства на
одобрения тип. На 12.08.2022 г. е бил монтиран нов топломер, който също съответства на
одобрения тип. При тези обстоятелства вещото лице е дало заключение, че през процесният
период, в абонатната станция е монтиран топломер, съответстващ на одобрения тип, който е
годен да се използва за търговско измерване, и показанията му могат да се считат за
достоверни.
Показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което вещото лице е установило
след извършена от него проверка по карнетите водени в топлофикационното дружество.
Отчетената по показанията на топломера топлинна енергия е брутна, и от нея следа да се
приспаднат технологичните загуби. Вещото лице е установило, че технологичните разходи
са определени съгласно данни на монтираната абонатна станция в сградата и преизчислени
със съответните корекции, съгласно методиката приложение към Наредба Е РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването, които по месеци е отразил в таблица № 1,
инкорпорирана в заключението. През процесния период топломерът не е преминавал
периодична държавна проверка, като количеството на доставената енергия и
разпределението и е извършвано по компоненти. Изпълнено е изискването на Наредбата за
5
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
имоти в СЕС.
Експерта е установил, че през процесният период е начисляван разход на топлинна
енергия за БГВ - прогнозно, като вещото лице е установило, че в процесния топлоснабден
имот е монтиран уред за измерване разхода на топла вода - 1 брой водомер. Начислен е
разход топлинна енергия за топла вода според показанията на уреда, и след провеждане на
годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител, разхода на топлоенергия е преизчислен
след определяне топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди,
изчислена е и левовата равностойност на топлинната енергия, което е отразено в
индивидуалните изравнителни сметки.
От представените на вещото лице регистрационен лист от ФДР, изравнителните сметки
и отчетни карти, вещото лице е установило, че в процесния топлоснабден имот има четири
работещи отоплителни теля, на които са монтирани индивидуални разпределители. За тях е
начислен разход според отчетените показания на уредите. Отоплителното тяло в помещение
„баня“, е без ИРУ, като за него е начислен служебен разход, като такова работило
непрекъснато, а разхода е определено по изчислителен път. Месечните са начислявани
прогнозно, а след провеждане на годишния отчет, разхода за топлинна енергия е
преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е
отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
По отношение топлоотдаване от сградната инсталация, вещото лице е посочило, че
разхода на топлинна енергия за сградната инсталация е направен по изчислителен път, като
е част от общия разход отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на
обема на отоплявания имот по проект от 155 куб.м. Начислен е разход на топлинна енергия
само през зимния отоплителен период, т.е. за времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Определените суми за компонентата „сградна инсталация“ са отразени в
индивидуалната изравнителна сметка на имота.
По отношение на топлоотдаването от общите части на сградата, вещото лице е
установило, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма
разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.
Вещото лице е установило, че ежемесечно са начислявани суми за услугата „дялово
разпределение“. За процесният период е издадена една изравнителна сметка, а годишни
отчети от топлинният счетоводител са провеждани ежегодно. Влиянието на
преизчисленията относно разхода на топлинна енергия и съответните суми са довели до
промяна на индивидуалните сметки на ответницата, като в изравнителните сметки са
показани отделно корекциите за отоплителният и неотоплителен сезон. Изравнителните
сметки, които обхващат няколко ценови периода са разделени на части, като ответницата не
е подавала възражения и жалби в законоустановения срок срещу всяка една изравнителна
сметка. Етажната собственост е била уведомявана чрез известия за предоставените
изравнителни сметки.
6
От приетата и неоспорена от страните съдебно - икономическата експертиза на в.л. В.
на ищцовото дружество за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г. се дължи сумата от
2366.74 лева, представляваща главница за неплатена, доставена и ползвана топлинна
енергия.
Предвид горното съдът приема за доказано по делото, че съгласно чл.154 ,ал.1 от ЗЕ,
ответницата е потребител на топлоенергия, поради което и искът, с който се иска признаване
за установено, че се дължи процесната главница е основателен.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Видно от съдебно-икономическата експертиза на ищцовото дружество се дължи сумата
от 364.13 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.04.2020 г. до
31.03.2022 г., поради което и установителният иск следва да бъде уважен изцяло и в тази му
част.
На основание чл.86 от ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното и плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани,
поради което и следва да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество процесните суми.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, за което е представил и списък на
разноските по чл.80 от ГПК, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в
заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като
взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС
намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева
общо за заповедното и исковото производства, което следва да бъде възложено върху
ответницата.
В горния смисъл съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси,
възнаграждение на вещи лица, юрисконсултско възнаграждение, в заповедното и исковото
7
производства в общ размер на 659.24 лева, които разноски и следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „***” АД, ЕИК:***, със
седалище/адрес на управление: гр. П., ***, срещу С. Н. И., ЕГН **********, с адрес на
призоваване: гр.П., ***, че С. Н. И., ЕГН ********** дължи на „***” АД, с ЕИК:*** сумата
в общ размер на 2730.87 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ***, от които: сумата в
размер на 2366.74 лева, представляваща главница за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г.
включително; сумата в размер на 364.13 лева, представляваща лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.04.2020 г. до 31.03.2022 г., както и законната лихва върху
главницата от 2366.74 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ – 19.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед № 1393 от 20.04.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
ОСЪЖДА С. Н. И., ЕГН **********, с адрес на призоваване: гр.П., *** ДА ЗАПЛАТИ
на „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. П., ***, сумата от 659.24
(шестстотин петдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки) лева, представляваща
направени в заповедното и исковото производства разноски за държавни такси,
възнаграждения на вещи лица, и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. гр. д. № 0*** г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8