№ 15327
гр. София, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110166297 по описа за 2022 година
Предявени са от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БА.“ АД ,ЕИК : ********* срещу А.
Г. Т. ,ЕГН : ********** , по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание, както следва: - с правно основание
чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предл. 1 вр чл.240,ал.1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за плащане на сумата от 1000 лв. - главница по Договора за
кредит, ведно със законната лихва от 10.02.2022г. – датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК, до изплащане на вземането; - с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. Чл.240,ал.2 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за плащане на
сумата 7 217,82 лева (седем хиляди двеста и седемнадесет лева и 82 стотинки),
представляваща непогасена възнаградителна лихва за период от 28.12.2010 г. до 30.01.2022
г.,включително; - с правно основание чл. 92 ЗЗД за установяване съществуването на вземане
за плащане на сумата 5 357,04 лева (пет хиляди триста петдесет и седем лева и 04
стотинки), представляваща наказателна лихва за период от 19.01.2011 г. до 19.05.2018
г.,включително; - с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане за сумата от 78 лв. - годишна такса за поддръжка; -
с правно основание чл. 309а, ал. 1 от ТЗ за установяване съществуването на вземане за
плащане на сумата 60 лв. – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост; - с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
плащане на сумата 2,78 лева (два лева и 78 стотинки), представляваща законна лихва за
период от 31.01.2022 г. до 09.02.2022 г.,включително,за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№5389/22.02.2022год. по ч.гр.д. № 106714/2022год. по описа на СРС,ІІ ГО,65 състав.
Ищецът твърди в исковата молба , че с ответницата е сключен Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит / овърдрафт /по разплащателна сметка № 000CC-R-007268/17.04.2009год. по силата на
който й бил предоставен банков кредит в размер на 1000лв. с краен срок на погасяване на
всички дължими суми – 17.04.2011год.,съгласно договора за кредит за погасяване на
съществуващи задължения към трети лица и за текущи нужди.Кредитополучателя се
съгласил да заплаща годишна лихва ,равна на действащия към датата на начисляването БЛП
1
плюс надбавка в размер ,съгласно Тарифата,като лихвата се начислявала върху непогасените
суми за всяка отделна трансакция ,за действителния брой дни,считано от датата на
осчетоводяването на трансакцията в картовата система ,до датата на погасяването.Съгласно
т.14.1 от ОУ ,при непогасяване от датата на падежа на съответния период на
МПВ,титулярят заплаща за дните на просрочие наказателна надбавка в размер,съгласно
Тарифата.Съгласно чл.7 от Договора ,при непогасяване на пълния размер на дебитното
салдо в срока и условията на т.6 ,титулярят заплаща годишна лихва ,равна на действащия
към датата на начисляването БЛП плюс надбавка ,в размер ,съгласно Тарифата.Лихвата се
начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция в картовата система на
БА.та ,до погасяването.Сочи ,че към датата на подписване на договора,законната лихва
начислявана върху дебитното салдо е в размер: 18,14% - за дебитни салда от ПОС-
трансакции; 20,14% - всички останали дебитни салда по сметката.
Ищецът сочи ,че предоставеният банков кредит – овърдрафт бил изцяло усвоен по
банкова сметка на ответника,както следва 23.04.2009год. – 200лв. ; 25.04.2009год. – 200лв. ;
29.04.2009год – 200лв. ; 30.04.2009год. – 150лв.;11.05.2009год. – 50лв.;12.05.2009год. –
50лв.;14.05.2009год. – 100лв. ; 28.12.2010год. – 170лв.
Съответно същия бил погасяван ,както следва : 07.05.2009год. – 10лв. ;
05.06.2009год. – 32лв. ; 07.07.2009год. – 30лв. ; 11.08.2009год. – 30лв.;17.11.2009год. –
8,22лв. ; 03.12.2009год. – 20,16лв.;08.12.2009год. – 3,60лв. ; 18.12.2009год. – 24,42лв. ;
18.01.2010год. – 27,44лв. ; 08.06.2010год. – 27,09лв.;19.07.2010год. – 26.77лв.;17.08.2010год.
– 18,92лв.;09.09.2010год. – 33,61лв.; 18.10.2010год. ,2,2лв. ; 19.10..2010год. – 23,58лв. ;
17.11.2010год. – 4,16лв.;07.12.2010год. – 46,45лв.
Кредитът бил в просрочие ,считано от 28.12.2010год като към 09.02.2022год.,вкл.
Общо 4 062 дни.
За периода 19.01.2011год. до 19.05.2018год. ,вкл. Общия размер на наказателните
лихви ,начислени върху просрочената сума ,на основание Раздел IХ,т.22 от ОУ бил
5 357,04лв.
Законната лихва за периода от 31.01.2022год. до 09.02.2022год. бил 2,78лв.
Поради неплащане в срок на задълженията по Договора ,на основание Раздел ХIII
вр. С т. т.27 и т.28 от ОУ,БА.та изпратила покана от 04.11.2020год. ,получена от сина на
длъжника ,живущ на същия адрес,с която поканил същия в седмодневен сок да изпълни
доброволно в пълен размер просрочените задължения като в противен случай ще счита
кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Сочи ,че е депозирано на 10.02.2022год. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК като на 22.02.2022год. съдът ,по ч.гр.д.№ 106714/2022год. по
описа на СРС,65 състав е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу ответника.На 22.11.2022год. било получено съобщение за разпореждане ,във връзка с
подадено от длъжника възражение ,с указания за предявяване на иск за установяване на
вземанията,поради което за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящите
положителни установителни искове.
Ето защо, ищецът предявява искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД за установяване в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща
просрочена главница , ведно със законна лихва от 10.02.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 7 217,82 лева (седем хиляди двеста и седемнадесет лева и 82 стотинки),
представляваща непогасена възнаградителна лихва за период от 28.12.2010 г. до 30.01.2022
г.,включително, сумата 5 357,04 лева (пет хиляди триста петдесет и седем лева и 04
стотинки), представляваща наказателна лихва за период от 19.01.2011 г. до 19.05.2018
г.,включително , сумата 2,78 лева (два лева и 78 стотинки), представляваща законна лихва за
2
период от 31.01.2022 г. до 09.02.2022 г.,включително, сумата 78,00 лева (седемдесет и осем
лева), представляваща годишна такса за поддръжка на кредитна карта, сумата 60,00 лева
(шестдесет лева), представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК №5389/22.02.2022год. по ч.гр.д. № 106714/2022год. по описа
на СРС,ІІ ГО,65 състав.
Претендира разноските по производството.
Ответникът А. Г. Т. в депозираният в срок писмен отговор, оспорва предявените
искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла давност. Последното плащане
по кредита било направено на 07.12.2010год.Считано от 28.12.2010год. същият бил в
просрочие и бА.та не потърсила вземането си в 10 години. Едва на 04.11.2020год. била
изпратена ПДИ и считано от 31.01.2022год. кредита бил обявен за изцяло и предсрочно
изискуем,като на 09.02.2022год. било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Освен това прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора и
Общите условия, включително клаузите за възнаградителна и наказателна лихва.По
изложените съображения моли съда да отхвърли исковете като погасени по давност, и при
условията на евентуалност да обяви за неравноправни клаузите по т.7 от Договора и т.22 от
ОУ като намали вземанията на ищеца .
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна :
По делото е представен Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит / овърдрафт /по разплащателна
сметка № 000CC-R-007268/17.04.2009год. , сключен между "Първа инвестиционна бА." АД
и А. Г. Т. в качеството на "титуляр". По силата на договора бА.та се е задължила да открие и
води на името на титуляра разплащателна сметка с посочен IBAN , както и да предостави
кредитен лимит в размер на 1000 лева, който може да бъде усвояван под формата на
овърдрафт с използване на кредитната карта.
С клаузата на т. 3 от договора страните са уговорили срок за ползване на овърдрафта
до 17.04.2011 г., както и, че същият се подновява автоматично при условията и по реда,
предвидени в Общите условия на бА.та за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa.
Съгласно клаузата на т. 6 от договора e уговорен гратисен период до 45 дни, като в
случай, че до датата на падежа титулярът погаси изцяло дебитното салдо по картовата си
разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период, бА.та не начислява
лихва върху дебитното салдо. В т. 7 е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа
на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период,
титулярът заплаща на бА.та, след изтичане на първите 3 отчетни периода, годишен лихвен
процент в размери, както следва: за извършване на безналични плащания на ПОС терминал
– 18,14 %, за всички останали трансакции – 20,14 %.
При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения
кредитен лимит в т. 8 от договора е уговорено заплащането на наказателна лихва ,в размери
съгласно действащата Тарифа ,като към датата на подписване на договора ,годишната лихва
3
върху неразрешен овърдрафт е в размера на лихвата по т.7 плюс наказателна надбавка в
размер на 12 пункта,а лихвата за просрочена погасителна вноска е в зависимост от вида на
трансакцията и е в размерна лихвата по т.7 плюс наказателна надбавка в размер на 1/12 от
наказателната надбавка за надвишаване на разполагаем кредитен лимит.
Отразено е, че всички права и задължения на страните по договора във връзка с
издаване и ползване на кредитните карти и с предоставяне и погасяване на овърдрафта се
уреждат от Общите условия на „Първа инвестиционна бА.“ АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa, представляващи
неразделна част от договора.
Предвидено е, че отношенията между страните във връзка с откриване и водене на
банкови сметки се уреждат съгласно Общите условия на търговската бА. за откриване и
водене на банкови сметки.
В клаузата на т. 11 от договора е установено, че с подписването му титулярът
декларира, че са му предоставени и е запознат с Общите условия за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa, както и с Тарифата за
такси и комисиони на търговската бА., съответно, че приема прилагането им при уреждане
на отношенията между страните във връзка със сключването и изпълнението на договора.
По делото са представени и приети като писмено доказателство Общи условия на
„Първа инвестиционна бА.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MasterCard и Visa, приети с Решение на Управителния съвет на
търговската бА. от 17.04.2007 г. и изменени и допълнени с Решения от 24.07.2007
г.,18.12.2007год.,17.06.2008год.,22.07.2008год.,16.12.2008год. и 07.04.2009год.
По делото са представени и приети като писмено доказателство Общи условия на
„Първа инвестиционна бА.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MasterCard и Visa, приети с Решение на Управителния съвет на
търговската бА. от 17.04.2007 г. и изменени и допълнени с Решение от 24.07.2007 г.
Последните – в т. 1, б. „ж“ – б. „р“ дефинират кредитния лимит като размер на банковия
кредит (овърдрафт), който търговската бА. предоставя на титуляря по сметката (на чието
име се води картовата разплащателна сметка) и чийто размер е уговорен в договора;
отчетния период като период от срока на действие на договора, считано от 20-то число на
всеки месец до 19-то число на следващия месец, за който бА.та издава на титуляря отчет по
сметка; падежа като датата, до която титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията си
по сметката или минималната погасителна вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5-то
число от месеца, а ако то е в неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден, а
минималната погасителна вноска като сумата, която титулярът е длъжен да погасява
ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до датата на падежа, и
представляваща 5% от дебитното салдо по сметката към последния ден от отчетния период,
4
но не по-малко от 10 лева или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от
10 лева.
Съгласно т. 7 и т. 8 от раздел IV „Плащания с картата“ на ОУ картата дава право на
оправомощения държател на същата за безналично плащане на стоки и услуги в рамките на
страната и в чужбина, както и за теглене на пари в брой до определените от бА.та лимити за
една сделка, за едно денонощие, за седем поредни дни и за максимален брой операции за
съответния период, съобразно размера на покритието по сметката и разрешения кредитен
лимит – арг. т. 11 от ОУ.
Съгласно т. 9.1 и т. 11.3 за всяка операция с картата титулярят заплаща такса
съгласно Тарифата, с която търговската бА. служебно заверява сметката му, както и
годишна такса за поддържане за използването на картата и разрешения овърдрафт. В т. 9 е
установено, че със сумите на извършените плащания служебно се заверява сметката на
титуляря по реда на постъпването им. Клаузата на чл. 14.1. от Общите условия предвижда,
че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо по сметката
за последния отчетен период „Първа инвестиционна бА.“ АД начислява лихва,равна на
действащия към датата на начисляването БЛКкк плюс надбавка в размер , съгласно
Тарифата.
Лихвата се начислява за всяка отделна транзакция, извършена през последния
отчетен период, за реалния брой дни за съответната трансакция, считано от дата на
извършването й до датата на погасяването. При частични погасявания по сметката
погасяването на задълженията се извършва по видове трансакции в следния ред: непогасени
задължения от предходни отчетни периоди; лихви, комисионни и такси за последния
отчетен период; теглена на пари в брой чрез терминално устройство АТМ (банкомат) и
получаване на пари в брой във финансови институции чрез терминално устройство ПОС или
импринтер; ПОС трансакции. Предвидено е, че с подписването на договора ответникът-
титуляр дава изричното си писмено съгласие бА.та да събира от наличността по сметката
всички суми, дължими и неплатени в срок съгласно договора и ОУ - чл. 15.1 от ОУ.
Съгласно клаузата на т. 18 от приложимите Общи условия титулярят се задължава
всеки месец – до падежа или на следващия работен ден (ако падежът е в неработен ден) да
внася по сметката минималната погасителна вноска – чрез внасянето и на каса или чрез
превод по сметката – арг. т. 21. Предвидено е в т.22 , че при невнасяне до падежа на
минималната погасителна вноска титулярят дължи върху непогасената част лихвите по
т.14,1 за дните на просрочие ,плюс наказателна надбавка в размер съгласно Тарифата.
Съгласно т. 28, б. „а“ от Общите условия кредиторът има право да обяви ползвания
овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем и без да се уведомява титуляра /т.е.
автоматично/ ,в случаите ,когато е налице забава в плащането на което и да е изискуемо
задължение за срок по-дълъг от 150 дни.
Клаузата на т. 36 от ОУ предвижда, че срокът за ползване на овърдрафта е съгласно
договора, като се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че
титулярът не е уведомил бА.та за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди
изтичането на текущия срок.
Данните по делото сочат, че ищцовото дружество „Първа инвестиционна бА.“ АД ,
чрез ЧСИ Стоян Якимов, е изпратило покана с вх. № 035285/04.11.2020 г. по описа на ЧСИ
5
до ответника А. Г. Т., в качеството й на кредитополучател, с което я уведомява, че поради
допуснато неизпълнение от нейна страна на задълженията му по договора за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка №000CC-R-007268/17.04.2009год., които към 30.10.2020 г. възлизат
на сума в общ размер от 13 415,71 лева, от които просрочени задължения от 12 410,53 лева,
кредиторът отправя покана за заплащането им в седемдневен срок от получаване на
поканата. В последната е посочено, че при липсата на изпълнение в указания срок и без
изпращане на повторно уведомление за това, бА.та ще счита ползвания кредит за изцяло и
предсрочно изискуем. Видно от приложената разписка, поканата е връчена на 05.11.2020год.
на Георги Димитров Талев, син ,със задължение да предаде на адресата.
На 10.02.2022 г. е подадено заявление по чл. 417 ГПК пред заповедния съд за
вземането по извлечение от счетоводните книги на бА.та относно процесния овърдрафт,
като е образувано ч. гр. д. № 6714/2022 г. по описа на СРС,65 състав и за сумите е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Не се спори по делото,
че срещу заповедта е постъпило своевременно възражение от длъжника, което е обусловило
предявяването в едномесечния срок от съобщението на настоящия иск.
За изясняване на делото от фактическа страна е изслушано и прието заключението
по съдебносчетоводната експертиза. В същото вещото лице изяснява, че въз основа на
договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка №000CC-R-007268/17.04.2009год. е предоставен банков
кредит в размер на 1 000лв.,по разплащателна сметка ,който е бил усвояван от ответника
,теглене на АТМ като главницата е била в размер на 1 120лв. ,от които 200лв. – на
23.04.2009год.,200лв.,на 25.04.2009год.,150лв. на 30.04.2009год.,50лв. на
11.05.2009год.,50лв. на 12.05.2009год.,100лв. на 14.05.2009год. и 170лв. на 28.12.2010год.
Кредита е бил погасяван от ответника като са внесени общо 535,19лв. в периода
07.05.2009год. – 07.12.2010год.,с които са погасени :120лв. – главница ,304лв. –
възнаградителна лихва ,4,99лв. – наказателна лихва и 106,20лв. – такси.
Задълженията на ответника ,към момента на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК ,а именно
10.02.2022год. са в 13 715,64лв.,от които : 1000лв. – главница ; 7 217,82лв. –
възнаградителна лихва ;5 357,04лв. – наказателна лихва ,2,78лв. – законна лихва ,78лв. –
такси и 60лв. – разходи за връчване на покани.
В показанията си в с.з. ,които съда също приема ,вещото лице уточнява ,че
процентите на възнаградителната и наказателната лихва са такива ,както са посочени в
договора.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
430, ал. 1 ТЗ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1
ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за
установяване със силата на присъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца
срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. дело № 6714/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 65 състав. Съдът, като съобрази, че възражението на
длъжника срещу заповедта за изпълнение, съдържащо оспорване на удостоверените в
същата вземания, е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване
6
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по сметка №
000CC-R-007268/17.04.2009год. , по което кредиторът е предоставил на кредитополучателя
посочената в исковата молба сума, а последният се е задължил да я върне в посочените
срокове; че ответникът е преустановил плащанията на дължимите суми, с което за ищецът е
възникнала правна възможност за обявяване вземанията по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по сметка
за изцяло предсрочно изискуеми; че е уведомил ответника за обявената предсрочна
изискуемост на вземанията по договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по сметка № 000CC-R-007268/17.04.2009год. ; че
ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца възнаградителна лихва в уговорения
размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; че
ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца наказателна лихва при твърдените в
исковата молба условия и размер; че са били налице основания за начисляване на
наказателна лихва и нейния размер; както и че ответникът се е задължил да заплаща в полза
на ищеца годишна такса за поддържане на сметката и нейния размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително възраженията си за
недействителност на договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по сметка № 000CC-R-007268/17.04.2009год. , както и за
нищожност на отделни клаузи от същия договор, и на отделни клаузи от Общите условия на
Първа инвестиционна бА. АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MasterCard и Visa.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването
на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния
срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
2 безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че страните са сключили Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит / овърдрафт /по разплащателна
сметка № 000CC-R-007268/17.04.2009год.
От съдържанието на приетия договор се установява, че по силата на него ищецът е
приел да открие и води на името на ответника разплащателна картова сметка и да издаде
към нея на името на титуляря револвираща международна кредитна карта с чип.
Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено, както от
постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на сумата, предмет
на договора. По делото не се спори, че е сумата по кредита е била предоставена на
ответника от ищцовата търговска бА., съответно, че кредитополучателят е ползвал суми по
предоставения му овърдрафт и е погасявал част от дължимите такива до 07.12.2010 г. Този
факт следва и от изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза,
установяващо, че общата усвоена сума по договора възлиза на 1 120 лева ,с дата на първо
реално усвояване на 23.04.2009год.,последно такова на 28.12.2010 г. Същевременно съдът
намира, че с частичното извънсъдебно плащане на месечните вноски по договора с последно
такова от 07.12.2010 г. ответникът е признал договорната си обвързаност с ищцовото
дружество и получаването на сумите по кредита, което е подкрепено от останалите
доказателства
7
По отношение срока на действие на договора следва да се отбележи, че в случая,
първоначално уговореният между страните срок за ползване на овърдрафта е до 17.04.2011
г., като същият се е подновявал автоматично съгласно клаузата на т. 3 от договора и т. 36 от
приложимите Общи условия на „Първа инвестиционна бА.“ АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa, приети в заверен
препис като доказателство по делото. От съдържанието на последните се установи, че са
приети с Решение на УС на търговската бА. на 17.04.2007 г., а с това и приложими към
момента на сключване на процесния договор от 17.04.2009 г. Наред с това, с подписването
на последния ответникът изрично е удостоверил, че са му предоставени тези Общи условия
и, че е запознат със същите, с което последните уреждат отношенията между него и
ищцовата бА. във връзка със сключването и изпълнението на договора – арг. т. 11 от
последния. Предвид изложеното и доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
прекратяване на процесния договор при условията и реда, предвидени в т. 36. 1 и т. 36.2 от
приложимите Общи условия – чрез едностранно изявление на някоя от страните, то съдът
приема, че е налице твърдяното от ищеца нееднократно продължаване на действието му с
нов едногодишен период.
Видно от гореизложеното, за процесния по делото период между страните е било
налице правоотношение по договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта ,който е бил в сила към датата на уведомяване на ответника за предсрочната му
изискуемост.
Следва да се посочи, че в конкретния случай срокът на договора за кредитен
овърдрафт не е обвързан със срока на валидност на кредитната карта, като в т. 37.1 от ОУ е
предвидено изрично, че при изтичане срока на валидност на картата, бА.та издава служебно
нова карта, доколкото е продължен срокът на овърдрафта. Подновяването на срока на
договора не е обвързано и с редовността на изплащане на кредита. Установява се също и
изрично уговорено право на бА.та да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане
на минимална вноска в продължение на повече от 5 дни. В настоящата хипотеза правото на
бА.та да обяви кредита за предсрочно изискуем е надлежно упражнено, чрез разписка за
връчване на покана 035285/04.11.2020год. от ЧСИ Стоян Якимов на 05.11.2020год. на
пълнолетно лице от домашните на ответника ,Георги Димитров Талев –син,със задължение
да предаде.
От приетата разписка се установява, че уведомлението за предсрочна изискуемост
е връчено редовно на ответника А. Г. Т. като съгласно чл. 18, ал. 5, пр. 1 ЗЧСИ, частният
съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с
гражданскоправни отношения.
Ето защо съдът намира, че уведомлението за предсрочна изискуемост на процесния
кредит е връчено редовно на ответника на 05.11.2020г., а предсрочната изискуемост е
настъпила на 13.11.2020г. с изтичане на 7-дневния срок за доброволно изпълнение.
Същевременно от приетото и неоспорено експертно заключение по съдебносчетоводната
експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява,
че кредитният лимит по договора е изцяло усвоен, а последното частично плащане на
минимална вноска датира от 07.12.2010г. т.е. налице са всички кумулативни предпоставки
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Установява се също така, че към датата на предсрочната изискуемост размерът на
неплатената главница по кредитния овърдрафт е 1000 лева, какъвто е и претендираният
размер.
Следователно предявеният иск за установяване на вземане за главницата се явява
доказан по основание и размер.
По отношение на иска за договорна /възнаградителна/ лихва, както беше посочено
по-горе, нейният размер и начин на определяне е посочен изрично в т. 7 от договора . В
8
същия е посочено , че се заплаща годишна лихва ,равна на действащата БЛПкк плюс
надбавка в размер ,съгласно Тарифата за таксите и комисионните като към датата на
подписване на договора ,законната лихва ,начислявана от бА.та върху дебитното салдо по
сметки е в размери : 18,14% - за дебитни салда ,формирани в резултат на ПОС –транзакции ;
20,14% - за всички останали дебитни салда по сметки.
Така уговореният лихвен процент е ясно установен и не буди съмнение за
противоречие със закона или добрите нрави. Релевираните от ответника възражения за
неравноправност на лихвените клаузи са неоснователни, доколкото клаузите са написани на
разбираем език и по ясен начин позволяват на потребителя да определи дължимия размер на
договорната лихва като сбор от базов лихвен процент и фиксирана надбавка.
Възраженията на ответника за неравноправност на клаузите, предвиждащи право на
бА.та да изменя едностранно лихвения процент, както и клаузата, предвиждаща право на
бА.та да извършва капитализация на изтекли лихви, се явяват неотносими към въпроса за
дължимостта на процесните лихви, доколкото от експертното заключение по ССчЕ се
установява, че размерът на договорната лихва не е променян за срока на действие на
договора,тъй като е изчисляван съгласно уговореното в него,а може да се направи и извод
,че и няма капитализирани лихви. Възнаградителната лихва, обаче, се дължи само за срока
на действие на договора, тъй като представлява възнаграждение за предоставеното на
длъжника ползване на финансовия ресурс за този срок. С настъпване на изискуемостта на
цялото вземане, било вследствие на изтичане срока на договора, било вследствие на обявена
предсрочна изискуемост, добросъвестното ползване от длъжника на заетата сума се
преустановява и последният дължи единствено лихва за забава, не и възнаграждение за
ползването /в този смисъл т. 2 от Тълкувателно № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС/. Както беше
установено по-горе, процесният кредит е предсрочно изискуем считано от 13.11.2020г., а не
както се твърди от ищеца от 31.01.2022год., поради което бА.та-ищец няма право на
договорна лихва за периода от 13.11.2020г. до 30.01.2022г.
Това е така, защото за настъпване на предсрочната изискуемост е от значение датата
на връчване на уведомлението и изтичането срока за доброволно изпълнение, а не датата, на
която бА.та е осчетоводила вземането по кредита като предсрочно изискуемо. Видно от
експертното заключение по ССчЕ /таблица към задача 2, колона 3, стр. 2/ за периода от
13.11.2020г. до 31.01.2022г. е начислена договорна лихва в размер на 242,33 лева, поради
което за остатъка от процесния период /от 28.12.2010г. до 12.12.2020г./ се дължи договорна
лихва в размер на 6 975,49 лева / 7 217,82лв. – 242,33лв./. Следователно предявеният иск за
договорна лихва се явява доказан до размера от 6 975,49 лева и за периода от 28.12.2010год.
до 12.11.2020г., а за разликата до пълния претендиран размер от 7 217,82 лева и за периода
от 13.11.2020г. до 30.01.2022г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно претендираната наказателна лихва /неустойка за забава/,съдът съобрази
следното:
В настоящия случай ищецът претендира заплащане на наказателна лихва в размер
на 5 357,04лв. за периода 19.01.2011год. до 19.05.2018год.,вкл.
Съгласно т. 8 от договора е уговорено заплащането на наказателна лихва ,в размери
съгласно действащата Тарифа ,като към датата на подписване на договора ,годишната лихва
върху неразрешен овърдрафт е в размера на лихвата по т.7 плюс наказателна надбавка в
размер на 12 пункта,а лихвата за просрочена погасителна вноска е в зависимост от вида на
трансакцията и е в размерна лихвата по т.7 плюс наказателна надбавка в размер на 1/12 от
наказателната надбавка за надвишаване на разполагаем кредитен лимит.
Процесният договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка е сключен през 2009 г., а именно
по време на действието на Закона за потребителския кредит в сила от 01.10.2006 г., отм. На
9
12.05.2010 г. Съгласно чл. 19, ал. 1, и 2 от същия закон при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва за времето на забавата, а когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Това правило е възпроизведено и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, в сила от
12.05.2006 г. С така уговорената от страните неустойка по т. 8 във вр. с т.7 от договора за
кредитна карта на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 19 от ЗПК
(отм.); и се въвеждат плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника, но размерът им надвишава нормативно установения предел, а именно законната
лихва. В този смисъл клаузата се явява нищожна в частта, която предвижда начисляване на
лихва в размер над законната, поради противоречие със закона, като следва да се признае
дължима сума само в размер на законната лихва върху главницата.
В настоящия случай претенцията на ищеца включва периода от 19.11.2011 г. до
19.05.2018 г. Към началният момент на период ответницата вече е дължала пълния размер
на главницата от 1000 лева, следователно законна лихва за забава се дължа върху цялата
главница и изчислена с лихвен калкулатор същата е в размер на 748,14 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е частично
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 748,14 лева и да бъде отхвърлен за
разликата над тази сума до заявения размер от 5 357,04 лева.
На следващо място в т. 10 от договора е предвидено, че за поддържане и използване
на кредитната карта и ползване на кредитния лимит при условията на договора титулярят
заплаща на бА.та лихви, такси и комисиони според вида и класа на картата и съгласно
действащата тарифа към деня на операцията. Претендираният размер на таксата от 78лв. не
е оспорен ,поради което съдът приема ,че се дължи.
Също така, както беше посочено по-горе, ответникът е изпаднал в забава за
заплащане на предсрочно изискуемия размер на кредита считано от 13.11.2020г., поради
което той е бил в забава към 31.01.2022г., считано от която дата се претендира законна лихва
по настоящото дело. От приетото експертно заключение се установява, че размерът на
законната лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода от 31.01.2022г. до
09.02.2022г. е 2,78лева, какъвто е и претендираният размер.
На следващо място, от приетата разписка покана от 04.11.2020год. се установява, че
ищецът е възложил връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на частен
съдебен изпълнител и това връчване е извършено ,като за него ищецът претендира разноски
в размер на 60лв.
По отношение на вземането в размер на сумата от 60 лева, представляващо
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, съдът намира същото за
недължимо, предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК (отм.),
предвиждаща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Същевременно е недопустимо под формата
на такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва,
което се явява и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В допълнение следва да се посочи, че по делото, от страна на ищеца, не са
ангажирани доказателства относно реалното извършване на посочения разход , чрез
заплащане от „Първа инвестиционна бА.“ АД на такса за изготвяне и връчване на поканата
на ответника, съответно в посочения размер. Ето защо и тази искова претенция се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
10
По възражението за давност .
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения на ответника към ищеца
,следва да бъде разгледано направеното от последния възражение за погасяването им по
давност.
Релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията по договора е неоснователно. Кредитният овърдрафт е договор, по силата но
който бА.та се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. С услугата овърдрафт клиентът получава
назаем пари до определено уговорено равнище по всяко време, но не съществува изградена
програма за плащане. При този вид договор не се съставя погасителен план и кредитът не се
дължи на месечни погасителни вноски, а потребителят има правото да усвоява и заплаща
суми от кредитния лимит във всеки момент, считано от датата на предоставяне на кредитния
лимит до датата на прекратяване на действието на договора. Уговорените минимални
вноски покриват част от договорната лихва за ползване на заетия ресурс и тяхното
предназначение е да осигурят ползването на кредитния лимит при договорените условия за
редовен кредит, без да бъде начислявана наказателна надбавка за неразрешен овърдрафт, а
не съставляват погасителни вноски по кредита. Вземането за плащане на усвоената от
потребителя главница заедно с начислените и незаплатени чрез минимални погасителни
вноски лихви, възниква от датата на прекратяване действието на договора, а не от датата, до
която е следвало да бъде заплатена съответната минимална вноска. Както беше посочено по-
горе, действието на настоящия договор е прекратено на 13.11.2020г. по силата на обявената
предсрочна изискуемост, от който момент започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Считано от тази дата до датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК /10.02.2022г./ давността не е изтекла ,за което и да
било от процесните вземания по договора за предоставяне на кредитен овърдрафт ,чрез
издаване на кредитна карта.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 424,31 лева,от
които 274,31лв. – д.т. и 150лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство в размер на 272,37лева.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
274,31 лева, 300лв. за депозит за възнаграждение на вещо лице, претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 150 лева съгласно чл. 25,
ал. 1 НЗПП или общо 724,31 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на 464,95 лева. Ответникът е
сторил разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение в размер на
1650лева, платено изцяло в брой.
С оглед отхвърлената част от исковете, на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 590,82 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове ,с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ,
11
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , че А. Г. Т. , ЕГН : ********** ,с
постоянен адрес в гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“ ,бл.131,вх.В,ет.9,ап.88, дължи на „Първа
инвестиционна бА.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, сумата от 1000 лв. ,представляваща главница по
Договора за кредит за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит / овърдрафт /по разплащателна сметка № 000CC-R-
007268/17.04.2009год. , ведно със законната лихва от 10.02.2022г. до изплащане на
вземането; сумата в размер на 6 975,49 лева , представляваща непогасена възнаградителна
лихва за период от 28.12.2010 г. до 12.11.2020 г.,включително; сумата в размер на 748,14
лева , представляваща наказателна лихва в размер на законната лихва за забава , за период
от 19.01.2011 г. до 19.05.2018 г.,включително; сумата от 78 лв. ,представляваща годишна
такса за поддръжка; сумата в размер на 2,78 лева , представляваща законна лихва за период
от 31.01.2022 г. до 09.02.2022 г.,включително,за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №5389/22.02.2022год. по
ч.гр.д. № 106714/2022год. по описа на СРС,ІІ ГО,65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа инвестиционна бА.“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П срещу
А. Г. Т. , ЕГН : ********** ,с постоянен адрес в гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“
,бл.131,вх.В,ет.9,ап.88 положителни установителни искове искове , по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК , с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, за разликата от уважения размер от 6 975,49лв.
до пълния предявен размер от 7 217,82лв.,представляваща непогасена възнаградителна
лихва и за период от 13.11.2020 г., до 30.01.2022год., включително, с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата от уважения размер от 748,14 лева до пълния предявен
размер от 5 357,04лв., представляваща наказателна лихва , за период от 19.01.2011 г. до
19.05.2018 г.,включително;както и с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.309а,ал.1 от
ТЗ за сумата от 60 лв. – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост ,за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК №5389/22.02.2022год. по ч.гр.д. № 106714/2022год. по описа на СРС,ІІ ГО,65
състав.
ОСЪЖДА А. Г. Т. , ЕГН : ********** ,с постоянен адрес в гр.София,ж.к.“Хаджи
Димитър“ ,бл.131,вх.В,ет.9,ап.88 да заплати на „Първа инвестиционна бА.“ АД ,с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111
П ,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 272,37лева , представляваща разноски в
заповедното производство и сумата от 464,95 лева , представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна бА.“ АД ,с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П да заплати на А. Г. Т. , ЕГН :
********** ,с постоянен адрес в гр.София,ж.к.“Хаджи Димитър“ ,бл.131,вх.В,ет.9,ап.88 , на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 590,82 лева, представляваща разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12