№ 3000
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110210746 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 402447/2022 от 19.04.2022г.,
издадено от Заместник кмет на Столична община, с което на основание чл.53, ал.2 и чл.13,
б. „б” от ЗАНН, чл.48 и чл.49 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения
градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО/ на А. В. Г. е
наложена „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.18, ал.1, т.1
и т.2, вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
Недоволна от това Наказателно постановление е останала А. В. Г., която подава
жалба в СРС. В жалбата се твърди, че в процесната вечер не е имало билети за продан на
спирката и от шофьора. В допълнение към жалбата (приложено на лист 39-40 от делото) Г.
заявява, че не е виновна за вмененото й деяние, тъй като не е намерила в продажба билети
на спирката и при шофьора на автобус 310. Освен това жалбоподателката посочва, че е в
затруднено финансово състояние, има дете и наложен запор от „Топлофикация София“
ЕАД, поради което заплащането на наложената й глобата е непосилно за нея. С тези
аргументи се иска от съда да отмени обжалваното Наказателно постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателката А. В. Г. се явява лично. В съдебно
заседание на 02.11.2022г. Г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения
пред СРС на 10.01.2023г. Г. пледира за отменя на Наказателното постановление като
изтъква, че се намира в затруднено финансово състояние.
Въззиваемата страна Заместник кмет на Столична община се представлява пред СРС
1
от юрк. Владимирова. В съдебно заседание на 01.11.2022г. тя оспорва жалбата. В хода по
същество пред СРС на 10.01.2023г. процесуалният представител на въззиваемата страна
моли СРС да отхвърли жалбата като неоснователна, тъй като събраните по делото писмени
и гласни доказателства установяват извършеното нарушение. Пледира се за потвърждаване
на Наказателното постановление в цялост.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
А. В. Г. работи като секретар във фирма „***“ ЕООД с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 710 лева и допълнително възнаграждение от 63,90 лева. Тя има
дете на навършени 12 години. Срещу А. В. Г. е издаден изпълнителен лист в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД и има наложен запор върху трудовото й възнаграждение.
На 19.03.2022г. свидетелите Раева и П. (служители на „Центъра за градска
мобилност“ ЕАД) извършили проверка на А. В. Г. докато последната пътувала в автобус
310 с инвентарен № 2034. Проверката била реализирана около 18:14 часа на 19.03.2022г.
след спирка „Западен парк“, с посока ул. „Оряхово“, в района на бул. „Сливница“. В хода на
проверката се установило, че А. В. Г. пътува без превозен документ. Пред проверяващите
контрольори от „Центъра за градска мобилност“ ЕАД А. В. Г. обяснила, че не е имало от
къде да си купи билет, тъй като такъв не се е продавал и на спирката, и при шофьора на
превозното средство. В хода на проверката Г. отказала да си закупи карта на еднократно
пътуване, продавана от контрольорите по редовността на пътниците. Поради това св. Раева
поискала личната карта на Г., за да й състави Акт. В присъствието на св. Ж. С. П., св. Т.
съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 402447
срещу А. В. Г. за това, че на „19.04.2022г.“ в 18.14 часа в автобус 310 жалбоподателката
пътува без редовен превозен документ, което било констатирано след спирка „Западен
парк”, посока ул. „Оряхово”, в района на бул. „Сливница“ и отказва да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, с което
нарушила чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО. А. В. Г.
подписала АУАН и получила екземпляр от него срещу подпис на 19.03.2022г.
В Акта, съставен срещу А. В. Г., фигурира бланковото съдържание на АУАН „пътува
без редовен превозен документ или с нередовен превозен документ по смисъла на чл.10,
чл.11, чл.12 и чл.32 от „Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община”: * с невалидна карта; * с превозен
документ, който не съответства на пътуването (период на валидност или маршрутна линия);
* с персонализирана карта, издадена на лице, различно от ползвателя; * с нетаксувана
електронна карта, заредена за 10 пътувания за един пътник за тролейбусен и трамваен
транспорт; * нетаксувана електронна карта, заредена за 10 пътувания за метро; * с
подправен превозен документ; * с персонализиран превозен документ, непридружен от
документ за самоличност; * с преотстъпен превозен документ за преференциални
пътувания“. В Акта е подчертано, че А. В. Г. „пътува без редовен превозен документ” и е
допълнено, че „отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
2
редовността на пътниците” като с това е нарушила чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.46, ал.1 и
чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.
Въз основа на този АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление №
402447/2022 от 19.04.2022г., с което Заместник кметът на Столична община на основание
чл.53, ал.2 и чл.13, б. „б” от ЗАНН, чл.48 и чл.49 от НРУПОГТТСО е наложил на А. В. Г.
административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.18,
ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО - за това, че на „19/03/2022“ в
18.14 часа в гр. София, в автобус 310 с инвентарен № 2034, констатирано след спирка
„Западен парк”, посока ул. „Оряхово”, в района на бул. „Сливница“ жалбоподателката
пътува без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците.
Това Наказателно постановление е било изпратено до кмета на район „Люлин” за
връчване. От там били изпратени две покани до А. В. Г. за явяване в 7-дневен срок от
получаване на писмото в Столична община – район „Люлин“ за връчване на Наказателното
постановление. Поканата била с изх. № РЛН22-ГР94-2967-{23} от 21.07.2022г. и била
изпратена по пощата. Същата била получена от Г. на 03.08.2022г. На 03.08.2022г. А. В. Г.
получила лично и срещу подпис и препис от НП № 402447/19.04.2022г. На 05.08.2022г. по
пощата А. В. Г. подала жалба срещу това Наказателно постановление директно в СРС.
Жалбата е входирана в СРС под № 166428 от 10.08.2022г. По повод на тази жалба, след
изискване на административно – наказателната преписка от Столична община, на
25.08.2022г. е образувано настоящото НАХД № 10746/2022г. по описа на СРС, НО, 10
състав.
Съдът приема за безспорно установена посочената по-горе фактология след като
анализира събрания по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите
Т.Р. и Ж. П.; плик от жалба с пощенско клеймо; Заповеди на Кмета на Столична община с №
СОА18-РД08-455 от 10.05.2018г., с № СОА18-РД15-4780 от 09.05.2018г. и с № СОА20-
РД09-1062 от 13.01.2020г.; писмо от Столична община – район „Люлин“ с вх. № 222945 от
20.10.2022г. с приложени покана с изх. № РЛН22-ГР94-2967-{23} от 21.07.2022г., известие
за доставяне на поканата и попълнена разписка за получено НП № 402447 от 19.04.2022г.;
Трудов договор № 10/04.11.2013г.; Допълнителни споразумения към Трудов договор №
10/04.11.2013г. от 01.04.2022г., 04.01.2016г., 01.07.2015г., 05.01.2015г., 01.01.2021г. и от
03.01.2017г., Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ; Удостоверение за получен доход;
Удостоверение за раждане от 01.06.2010г.; Покана за доброволно изпълнение; Изпълнителен
лист; Запорно съобщение, както и АУАН № 402447 от 19.03.2022г.
Съдът кредитира цитираните по-горе писмени доказателства, тъй като те са
обективни, достоверни и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Писмените документи, предоставени от А. В. Г. и приложени на лист 41-54
от делото са взаимно подкрепящи се, достоверни и непредубедени. Поради това съдът ги
кредитира и приема, че А. В. Г. работи като секретар във фирма „***“ ЕООД с основно
месечно трудово възнаграждение /след 01.04.2022г./ в размер на 710 лева и допълнително
3
възнаграждение от 63,90 лева; с едно дете на навършени 12 години /към момента/ и с
наложен запор върху трудовото й възнаграждение.
Приложените на лист 26-29 от делото писмени документи също следва да се
кредитират от съда, тъй като са взаимно допълващи се и с достоверна дата. От съвкупната
преценка на писмото от Столична община – район „Люлин“ с вх. № 222945 от 20.10.2022г.,
поканата с изх. № РЛН22-ГР94-2967-{23} от 21.07.2022г., известието за доставянето й и
попълнена разписка за получено НП съдебният състав достига до извода, че чрез Столична
община – район „Люлин“ Наказателно постановление № 402447 от 19.04.2022г. е било
връчено на А. В. Г. на дата 03.08.2022г.
Пликът на лист 6 от делото също има достоверна дата на пощенското клеймо. Поради
това СРС кредитира и това писмено доказателство и съответно приема, че жалбата на Г.
срещу Наказателно постановление № 402447 от 19.04.2022г. е била изпратена директно до
СРС по пощата на 05.08.2022г.
По делото са приложени Заповеди на Кмета на Столична община с №
СОА18-РД08-455 от 10.05.2018г., с № СОА18-РД15-4780 от 09.05.2018г. и с № СОА20-
РД09-1062 от 13.01.2020г. Тези Заповеди са издадени от държавен орган и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява
напълно. От Заповед № СОА18-РД15-4780 от 09.05.2018г. на Кмета на Столична община се
установява, че Кметът на Столична община е възложила на Албена Христова Атанасова –
Заместник кмет на Столична община, Направление „Социални дейности и интеграция на
хора с увреждания“ да замества Кмета на Столична община в периода 10-11 май 2018г. като
изпълнява функциите на Кмет на Столична община. От Заповед № СОА18-РД08-455 от
10.05.2018г. на Кмета на Столична община се установява, че оправомощената с
кредитираната по-горе Заповед заместваща Кмета на Столична община е възложила със
Заповед от 10.05.2018г. на Т. да съставя АУАН съгласно чл.47, ал.1, вр. чл.45 от
НРУПОГТТСО. Поради това съдът приема, че Акт с бланков № 402447 от 19.03.2022г. е
съставен от оправомощено за целта лице. Със Заповед № СОА20-РД09-1062 от 13.01.2020г.
Кметът на Столична община е възложил на К.Д.К. – Заместник кмет на Столична община да
изпълнява функциите на административно-наказващ орган по преписки, образувани въз
основа на съставени Актове за нарушения по НРУПОГТТСО, вкл. и да издава Наказателни
постановления. Поради това, на основание чл.48, ал.1 от НРУПОГТТСО, доколкото
процесното НП е подписано на 19.04.2022г. именно от К.Д.К. в качеството му на Заместник
кмет на Столична община, съдът приема, че атакуваното Наказателно постановление
изхожда от овластено лице.
Показанията на св. Т.Р. се характеризират като вътрешно логични, последователни,
непредубедени и достоверни. Те намират опора в АУАН и отчасти в показанията на св. Ж.
П.. Поради това съдът кредитира думите на Раева.
Показанията на св. Ж. П. се явяват неинформативни относно самата проверка на
пътничката А. Г., тъй като тази свидетелка няма спомен „какво е станало“ и въз основа на
4
това, че е съставен Акт прави извод, че „пътничката е била или с неперфориран билет, или
без превозен документ“. Доколкото свидетелите следва да дават показания за възприети от
тях факти и обстоятелства, а не за собствените си умозаключения, в цитираната тук част
показанията на св. П. не следва да се кредитират, тъй като освен неинформативни, те по
същината си не представляват и свидетелско показание, а предположение. Същевременно
доколкото св. П. твърди, че шофьорът на превозното средство не е продавал билети и в тази
част показанията Ж. П. намират опора в думите на Т.Р., а освен това звучат и житейски
достоверно, съдът ги кредитира и приема за доказана тезата на жалбоподателката, че не е
имала от къде да закупи билет. Показанията на св. П. за това, че е работила в екип със св.
Раева също следва да се кредитират от съда, тъй като намират опора в показанията на св.
Раева, както и в самия АУАН.
Констатациите от Акта намират подкрепа в показанията на св. Т.Р. и същевременно
не се опровергават от нито едно друго гласно или писмено доказателство. Самата А. В. Г.
също не отрича, че е пътувала в автобус 310 без превозен документ. Поради това СРС
кредитира и АУАН № 402447 от 19.03.2022г.
Приложените на лист 33-36 от делото писмени документи се отнасят не до
процесното НП, а до друго Наказателно постановление – с № 397088 от 16.12.2021г. Поради
това съдът счита, че писмените материали, приложени на лист 33-36 от делото, са
неотносими към решаването на конкретния правен спор и поради това СРС не ги подложи
на анализ.
По делото е приложена Заповед № СОА18-РД09-412 от 02.05.2018г. на Кмета на
Столична община, която предшества Заповед № СОА20-РД09-1062 от 13.01.2020г. на Кмета
на Столична община, като и двете се отнасят до възлагането на функции на
административно – наказващ орган на Заместник кметове на Столична община. Доколкото
процесното НП е издадено на 19.04.2022г., т.е. след издаването на Заповедта на Кмета на
Столична община с № СОА20-РД09-1062 от 13.01.2020г., то предходната Заповед на Кмета
на Столична община с № СОА18-РД09-412 от 02.05.2018г. (приложена на лист 14 от делото)
се явява неотносима към конкретния правен спор. Поради това съдът не я подложи на
анализ.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения :
Въз основа на извършената служебна проверка съдът прие, че при ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателката са спазени сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Нарушението е извършено и деецът е установен в деня на съставяне на Акта
– 19.03.2022г., а Наказателното постановление е издадено точно месец по-късно. В случая е
5
бил спазен и срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН.
На следващо место СРС приема, че АУАН е съставен от компетентно лице – с оглед
нормата на чл.47, ал.1, вр. чл.45 от НРУПОГТТСО и Заповед № СОА18-РД08-455 от
10.05.2018г., вр. Заповед № СОА18-РД15-4780 от 09.05.2018г. на Кмета на Столична
община. На основание чл.48, ал.1 от НРУПОГТТСО и Заповед № СОА20-РД09-1062 от
13.01.2020г. на Кмета на Столична община съдът приема, че процесното НП е издадено от
лице, което е било изрично оправомощено от Кмета на Столична община да издава
Наказателни постановления. Поради това в случая се явява доказано, че АУАН и
обжалваното Наказателно постановление изхождат от компетентни лица.
След служебна проверка на материалите по делото съдът установи, че в АУАН
фигурира като дата на деянието датата 19.04.2022г., докато в НП датата на нарушението е
19.03.2022г. Формално погледнато това представлява разминаване между фактологията,
посочена в Акта и в Наказателното постановление. По същество, обаче, съдът счита, че в
случая не са нарушени правата на наказаното лице да разбере административно –
наказателното обвинение срещу себе си, тъй като АУАН е съставен на 19.03.2022г. пред Г. и
на същата дата е бил предявен за подпис от нея. Това означава, че тя е знаела датата на
нарушението и записаната в АУАН дата „19.04.2022“ година представлява техническа
грешка, а не неяснота относно датата на извършване на нарушението. Именно поради това и
в Наказателното постановление като дата на извършване на нарушението е записана датата
19.03.2022г. като в случая административно – наказващият орган реално се е възползвал от
възможността, разписана в чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Въпреки това съдът счита, че в хода на административно – наказателното
производство има допуснати други процесуални нарушения, които се явяват съществени и
водят до неяснота /т.е. до реално неразбиране/ на административно – наказателното
обвинение срещу А. В. Г., както и до нарушаване на нейните права. Това е така, защото :
1. В Акта и в Наказателното постановление е посочено, че нарушението се състои в
пътуване „без редовен превозен документ” - без да е посочено в какво конкретно се състои
нарушението, какво реално е извършила или не е извършила А. В. Г.. За съда и страните не
става ясно какво съдържание се крие под термина „без редовен превозен документ” – дали,
че А. В. Г. изобщо не е имала билет или карта за пътуване; дали е имала, но не ги е
перфорирала, респ. валидирала (т.е. не ги е направила редовни по смисъла на чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1 от НРУПОГТТСО /в редакцията, която е била в сила към март 2022г./); дали е
имала превозен документ, който не важи за Столична община или не важи за момента, респ.
маршрута на пътуването (и за това е нередовен); дали е имала билет, който вече е бил
ползван при предходно пътуване (което има значение също за редовността на документа)
или нещо друго. Посочването на конкретните факти е важно, за да се прецени дали тези
обстоятелства попадат под фактическия състав на нарушението по чл.18, ал.1, т.1 от
НРУПОГТТСО. Доколкото в случая такива факти липсват в АУАН и в обжалваното НП,
съдът приема, че липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е било
извършено, а само е възпроизведен текстът от Наредбата. Поради това СРС – 10 състав
6
счита, че в случая е нарушен чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
2. Между АУАН и НП няма пълно припокриване относно правната квалификация на
нарушението. Това е така, тъй като в АУАН № 402447 от 19.03.2022г. деянието е
квалифицирано по чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО,
докато в Наказателно постановление № 402447/2022 от 19.04.2022г. нарушението е
квалифицирано по чл.18, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО. С
оглед датата на нарушението /19.03.2022г./ следва да се приеме, че административно –
наказващият орган е имал предвид действащата към март 2022г. редакция на чл.18, ал.1 от
Наредбата, а именно при пътуване с превозните средства на обществения градски транспорт
пътниците са длъжни да спазват разпоредбите на НРУПОГТТСО, както и : 1) да притежават
редовен превозен документ при превоза и при слизането си в района на спирката на
наземния транспорт или в платената зона на метрото; 2) да предоставят превозния си
документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани електронни
карти да показват документ за самоличност при поискване; 3) при констатирано нарушение
и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците, да слязат от превозното средство на следващата спирка и да
предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. От тук следват няколко извода :
2.1. В Наказателното постановление е посочено с думи, че Г. „отказва да закупи карта
за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците“, но
деянието не е квалифицирано по чл.18, ал.1, т.3 от НРУПОГТТСО. Същевременно в АУАН
фигурира и словесно, и цифрово обвинение по чл.18, ал.1, т.3 от НРУПОГТТСО. Поради
това не става ясно нито за нарушителя, нито за съда дали на Г. й се вменява като нарушение
това да е отказала да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците.
2.2. Както в Акта, така и в НП не са посочени обстоятелства за непредставяне на
превозен документ на контролните органи, но има правна квалификация по чл.18, ал.1, т.2
от НРУПОГТТСО. Това означава, че има несъответствие между словесното и цифровото
описание на нарушението в Акта и в НП.
Гореизложеното показва, че е допуснато нарушение на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, респ.
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
3. С думи в Акта и в НП е описано такова поведение на Г., което покрива състава на
действащата към март 2022г. редакция на чл.18, ал.1, т.1 и т.3 от НРУПОГТТСО.
Същевременно в Акта деянието е квалифицирано по чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
НРУПОГТТСО, докато в Наказателно постановление - по чл.18, ал.1, т.1 и т.2 от
НРУПОГТТСО. Явно е, че административно – наказващият орган не е отчел, че чл.18, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от НРУПОГТТСО (в редакцията, действаща към март 2022г.) очертава три
отделни /самостоятелни/ задължения на пътниците, като неизпълнението на всяко от тях
представлява отделно административно нарушение. В случая се твърди, че А. В. Г. е
пътувала без редовен превозен документ и е отказала да закупи карта за еднократно
7
пътуване, продавана от контрольора по редовността на пътниците, нарушение е
квалифицирано по чл.18, ал.1, т.1, т.2 от НРУПОГТТСО, а в АУАН и по чл.18, ал.1, т.3 от
НРУПОГТТСО, но Г. е санкционирана като за едно нарушение. Изписването на трите
предложения на нормата на чл.18, ал.1 от НРУПОГТТСО в АУАН и на две от тях - в НП,
както и описаните с думи два фактически състава на чл.18, ал.1 от НРУПОГТТСО водят до
неяснота за кое от двете, респ. трите задължения по този текст от Наредбата на А. В. Г. е
наложено административно наказание /доколкото то е само едно/. Това представлява
самостоятелно основание съдът да приеме, че е допуснато несъответствие, респ. нарушение
на чл.57, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от ЗАНН. Според съдебната практика (Решение № 4418 от
27.06.2019г. на АССГ – XVIII касационен състав по дело № 2026/2019г. и други) посочената
тук неяснота възпрепятства правото на защита на наказаното лице да разбере вмененото й
нарушение.
Визираните по-горе нарушения са от категорията на съществените и винаги
ограничават правото на защита на санкционираното лице, поставяйки го в невъзможност да
организира по адекватен начин защитата си срещу повдигнатото административно
обвинение. Това е недопустимо, доколкото с АУАН и с Наказателното постановление се
очертават пределите на административното обвинение и последното следва да бъде ясно,
конкретно и да съдържа всички признаци от обективната страна на вмененото нарушение.
Изброените по-горе нарушения (в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП)
представляват съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване
правото на защита на наказаното лице да разбере в какво точно се състои административно –
наказателното му обвинение.
Водим от изложеното по-горе настоящият съдебен състав прие, че атакуваното
Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло на формално основание
(поради съществени и неотстраними процесуални нарушения, допуснати в хода на
административното производство), без спорът да се решава по същество.
Отделно от гореизложеното и във връзка с доводите на жалбоподателката съдът
следва да посочи, че дори и да се докаже, че Г. не е имала какъвто и да било превозен
документ в себе си и е отказала да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците, дори и това да беше правилно квалифицирано по
чл.18, ал.1, т.1 и т.3 от НРУПОГТТСО, в случая административно – наказващият орган е
следвало да приложи чл.28 от ЗАНН. Г. твърди, че не е имало от къде да си купи билет.
Това, че шофьорът на автобуса не е продавал билети се доказва и от показанията на св. П., а
освен това звучи и житейски достоверно. На следващо место жалбоподателката доказва, че й
е наложен запор върху трудовото възнаграждение поради задължения към „Топлофикация
София“ ЕАД, което означава, че всеки един лев за нея е ценен и санкция от 50 лева се явява
в случая прекомерно висока, още повече, че Г. доказва по делото, че отглежда и малолетно
дете. Същевременно жалбоподателката работи по трудов договор, въпреки започналите
изпълнителни производства срещу нея. Това, наред с данните, че Г. е трудово ангажирана,
следва да се тълкуват като добри характеристични данни за лицето. В съвкупност всички
8
тези обстоятелства обосновават извод, че в конкретния случай обществената опасност на
деянието и дееца е по-ниска спрямо други подобни случаи, поради което е следвало да се
приложи чл.28 от ЗАНН и вместо да налага наказание „глоба“, наказващият орган е
трябвало писмено да предупреди А. В. Г., че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще й бъде наложено
административно наказание. Гореизложеното означава, че и при разглеждане на спора по
същество, пак би се стигнало до отмяна на процесното Наказателно постановление.
При този изход на делото разноски се дължат на жалбоподателя, но само, ако е
доказал да е сторил такива. В случая А. В. Г. не е ангажирала доказателства, нито е поискала
присъждане на разноски. Поради това такива не следва да й се присъждат, независимо от
изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 402447/2022 от 19.04.2022г., издадено от
Заместник кмет на Столична община, с което на основание чл.53, ал.2 и чл.13, б. „б” от
ЗАНН, чл.48 и чл.49 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община на А. В. Г. е наложена „глоба” в размер на
50 /петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.18, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.46, ал.1 и чл.47,
ал.1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9