Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 1 2 7 0 9
гр.Пловдив,
26.06.2019г.
БОЯН КЮРТОВ –
районен съдия в Пловдивски районен съд, ХІV н.с. като съдия - докладчик след
като се запознах с материалите по НОХД № 3392/19г. по описа на съда намирам за
установено следното:
Делото е
образувано по внесен обвинителен акт от СГП. Първоначално същото е водено срещу
обвиняемите Б. А. П. и М.М.П. / погрешно посочено в ОА с презиме А./. Първият е
предаден на съд за три престъпления – по чл.339, ал.2, вр с чл.20, ал.2, вр
чл.26, ал.1 НК при условията на съизвършителство с П.; по чл.354а, ал.1, пр.4 НК и по чл.244, ал.2, вр ал.1 НК.
Обв.М.П. е
предадена на съд за престъпление по чл.339, ал.2, вр с чл.20, ал.2, вр чл.26,
ал.1 НК при условията на съизвършителство с другия обвиняем – Б. П. .
След
образувано делото на 14.08.2018г. по внесен обвинителен акт в СГС, макар и
напрактика преди провеждане на разпоредително заседание /поне в кориците на
делото липсва протокол от проведено такова/, е било одобрено споразумение за
решаване на делото между подс.Б. П. , неговия защитник и СГП. След това
съдебният състав се отвел от разглеждане на делото с оглед произнасянето по
обвинението за единия от съучастниците и същото било разпределено на друг съдия
– докладчик. Последният пък приел, че делото е подсъдно на РС – Пловдив, тъй
като наказателното производство вече се водело само срещу П., а престъплението
по чл.339 НК се твърди да е извършено в района на РС-Пловдив, като същото е
подсъдно на районен съд.
С последното
настоящия съдия-докладчик не е съгласен, тъй като изрично чл.40 НПК предвижда,
че когато е налице обвинение за престъпление извършено в съучастие и един от
съучастниците подлежи на съдене от по-горен съд, то делото е подсъдно на
по-горния съд. В настоящия казус това е именно СГС. В противен случай би се
стигнало до хипотеза, при която единият от съучастниците е съден от окръжен съд
със съответното движение на делото по инстанциите, а другият да бъде съден от
районен съд при друго движение по инстанциите, при това за едно и също престъпление.
Освен това напрактика към момента е налице едно и също дело, което прави още по
- абсурдно съденето на съучастниците от различни по степен съдилища. В този
смисъл е и нормата на чл.41, ал.2 НПК. Не на последно място считам, че в случая
са приложими правилата на новелата на НПК – чл.384а НПК/ДВ бр.63/2017г/, която
въвежда изрично изискване при постигане на споразумение за някои от
подсъдимите, съдът пред който делото е „висящо“ да довърши делото и за
останалите. Отново в процесния казус това е СГС, макар при друга поредност на
съставите разглеждащи съдебният казус. Ако горните аргументи не се споделят, то
все пак предвид и факта, че по-голямата част от свидетелите и вещите лица
живеят в района на гр.София, то и на основание чл.43, т.1 НПК би било по-удачно
делото да се разгледа в РС-София. Предвид възникналата колизия се налага
съдебното производство по делото пред настоящия състав да бъде прекратено, а
делото да се изпрати на ВКС-гр.София за решаване на спора за подсъдност.
Поради което и
на осн. чл. 247а, ал.3, вр. с 44, ал.1 от НПК
РАЗПОРЕЖДАМ :
Прекратявам
съдебното производство по НОХД № 3392/19г. по описа на ПРС, ХІV н.с.
ПОВДИГАМ
спор за подсъдност по настоящото дело.
Делото
да се изпрати на ВКС – гр.София за произнасяне по спора за подсъдност между
РС-Пловдив и СГС.
Разпореждането
е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.