Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………………гр.София,
15.07.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV „В“ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева Мл. съдия Светлана Петкова
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева
гр.дело № 3055 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение от 21.11.2018 г. по
гр.дело № 23624/2018 г. на СРС, I
ГО, 167 състав, в частта, с която Х.Л.Б. и Р.Х.М. са осъдени заплатят
солидарно на ЕТ „Н. 3 –Н.Г.“, на основание чл.79 от ЗЗД : сумата от 502 лв. – главница и сумата от 1142,25
лв. – лихва по споразумение от 29.12.2017 г., както и дължимите по делото
разноски.
Решението се обжалва от ответниците Х.Л.Б.
и Р.Х.М..
Въззивниците
поддържат доводи за неправилност на
решението в обжалваната част, поради допуснати нарушения от първата инстанция
на процесуалните норми и приложимите материално-правни разпоредби. Възразяват, че неправилно първата инстанция е приела, че със
споразумението от 29.12.2017 г. те са встъпили в дълга на В.М.по реда чл. 101
от ЗЗД. Твърдят, че споразумението имало за цел да осигури съдействие на кредитора
за събиране на вземането му от имуществото на длъжника, доколкото и двамата /въззивници/
са били последователно попечители на длъжника, след поставянето му под
ограничено запрещение. Поддържат, че това съдействие освен договорено е било и
реализирано чрез отправяне на искане до
съда за разпореждане със суми на длъжника В.М.по банкови сметки, в резултат на
което на ищеца са били заплатени суми от
1 750 лв. и 265 евро. Възразяват, че при граматическо тълкуване на процесното
споразумение е видно, че волята им е била единствено да бъде оказано
съдействие от тяхна страна, с оглед употребените общи изрази: „да се
плати“, „да постъпят дължимите суми“. Заявяват евентуален довод за недействителност
на споразумението, основан на факта, че по
своята правна същност процесното споразумение представлява анекс към
договора за социална услуга. Твърдят, че при тази хипотеза, за да породи правно
действие този анекс към договора, той е следвало да бъде подписан освен от Х.Б. като попечител на В.М.и от самия В.М.,
доколкото последният е бил поставен само под ограничено запрещение. С
изложените доводи въззивниците мотивират искането си за отмяна на обжалваното решение
и постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло. Заявяват искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна ЕТ „Н. 3 –Н.Г.“ заявява становище за
неоснователност на жалбата и искане атакуваното решение да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежни страни, в
законния срок по чл. 259 ГПК и е процесуално допустима.
Съдът, при извършената проверка по реда
на чл. 269, предл.1 от ГПК установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск, с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД от ЗЗД- за солидарното осъждане на ответниците да заплатята сумата от 2342,25
лв. В изпълнение на дадени от въззивния съд указания по реда на чл. 129, ал. 4,
вр. с, ал. 2 от ГПК, с молба от 10.07.2019 г. ищецът е уточнил, че процесните
суми се претендират на основание споразумение от 29.12.2017 г., сключено между
него и ответниците, от което споразумение твърди, че произтича и солидарната
отговорност на ответниците.
С решението на първата инстанция
предявеният иск е уважен до размера на сумата от 1644,25 лв., ( 502 лв. - главница и 1142,25
лв. - лихва) и е разпределил разноски между страните съобразно така уважената
част. С решението е прието, че за разликата на сумата от 1644,25лв.- до пълния
предявен размер от 2342,25лв. , или за сумата от 698лв. /главница/, искът е
неоснователен. Въпреки, че в мотивите на първоинстанционното решение от СРС
изрично е формирана воля за частично отхвърляне на предявения иск – за
разликата над сумата от 1644,25лв.- до пълния предявен размер от 2342,25лв.,
съдът е пропуснал да се произнесе с изричен отхвърлителен диспозитив за тази
разилка. Това противоречие между
мотивите на съдебното решение и неговият диспозитив в частта, която не е
предмет на обжалване в настоящото производство, по своята правна същност
представлява очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда
на чл. 247 от ГПК от компетентния първоинстанционен съд във всеки един момент -
до момента на изпълнение на влязлото в сила съдебното решение.
По съществото на правния спор в рамките
на дължимата проверка от въззивния съд , касаеща съдебното решение в
обжалваната част на уважения иск:
Между страните няма спор, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца ЕТ
„Н. 3 –Н.Г.“, в качеството на изпълнител, от една страна и лицето В.Х.М., като възложител- от друга страна,
/последният действащ чрез пълномощници: Ц.С.В. и ответника Х.Л.Б./ на
01.03.2017г. е сключен договор за
социални услуги с който
изпълнителят-ищец се е задължил да предоставя на възложителя- третото лице В.М.услуги,
под формата на лекарски надзор, поддържащо лечение, спешна медицинска помощ и
грижи в дом за стари хора, находящ се на адрес: гр. София, кв. Д., ул. „*******в
рамките на уговорения срок от 2 месеца и
при дължима месечна такса от възложителя в размер на 550 лв. На 01.05.2017 г. между
горепосочените страни е подписан нов договор за социални услуги при месечна
такса от 550 лв. и за срок от 2 месеца, продължен с по един месец с анекси от
01.07.2017 г. и 22.07.2017 г. На 01.09.2017 г. е подписан трети поред договор
за социални услуги при месечна такса от 600 лв. и за срок от един месец,
удължен до 15.12.2018 г. с анекс от 01.10.2017 г. и до 15.01.2018 г. с анекс от
29.12.2017 г. Договорите от 01.07.2017г., 22.07.2017г. и 01.09.2017г. са
подписани за възложителя В.Х.М. чрез
пълномощника му Х.Л.Б..
На 29.12.2017 г., сключено споразумение между ЕТ
„Н. 3 –Н.Г.“, в качеството на управляващ дом за стари хора „Лилия“, кв. Д., ул.
„*****№ ** от една страна и Х.Л.Б., посочен като възложител по договор за
социални грижи на В.Х.М., и Р.Х.М. от друга, страна, в което е посочено, че дължимите
суми по договор за социални услуги за периода от 01.08-31.12.2017 г. възлизат,
както следва: главница в размер на 2 950
лв. и 1142,25 лв. – лихви към 28.12.2017 г. Със споразумението страните по него са
постигнали съгласие в срок до 31.12.2017
г. да постъпят по сметката на ищеца
дължимата главница от главница от 2 950
лв., а до 15.01.2018 г.- по сметката на ищеца да постъпят дължимите суми за лихви в размер на 1142,25 лв. Посочено е, че в
случай на постъпване по сметката на ищеца до 31.12.2017г. на сумата от
2 950,00лв.-главница и 750,00лв.
лихва, лихвата ще се счита за платена.
От представеното по делото влязло в сила
на 08.08.2017г. съдебно решение от
12.07.2017г. по гр.дело № 172/2017г. на Софийски окръжен съд се установява, че
третото лице В.Х.М. е поставен под ограничено запрещение. С протокол №
2/29.09.2017г. органът по настойничество при община Правец е определила за
попечител на поставеното под ограничено запрещение трето лице В.Х.М. –
ответника Х.Л.Б..
Между страните по делото няма спор, а и
от представените платежни нареждания се установява, че на 22.0.2018г. от
сметката на третото лице В.М.– по сметка на ищеца е преведена сумата от
1 750,00лв.- такса за м.10.2017г. , м.11.2017г. и м.12.2017г. и частично
такса за м.01.2018г. ; на 30.03.2018г. по сметката на ищеца е преведена
сумата от 180,00лв.-частично плащане на
месечна такса. Преводът на сумите от сметката на третото лице – по сметката на
ищеца е в изпълнение на дадено разрешение от СРС с решение от 18.10.2018г. по
гр.дело № 87830/2017г.
На дата 28.01.2018г. от ответницата
Румяна М. е преведена по сметка на ищеца сумата от 750 евро – за погасяване на
задължения на третото лице В.М..
Считано от 16.02.2018г. ответникът Х.Б.
е освободен от органа по попечителство на Община Правец като попечител на третото лице В.М.и
на негово място е назначена за попечител ответницата Р.М..
При така установените факти по делото,
настоящият състав от правна страна приема следното:
Исковата претенция е основателна. Настоящият
съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е
мотивирана основателността на предявения иск, изведени при правилно установена
по делото фактическа обстановка. Ето защо и на основание чл. 272 от ГПК-
препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с
доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема
следното:
Настоящият съдебен състав намира, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че със споразумението от 29.12.2017
г. ответниците Р.Х.М. и Х.Л.Б. са встъпили в дълга на В.Х.М. по договора за
социални грижи и анексите към него , съгласно нормата на чл.101 от ЗЗД. Този
извод следва от граматическото тълкуване на отделните уговорки, систематичната
връзка между тях, целта и смисъла на споразумението. На първо място , в
споразумението изрично са посочени задълженията по договорите за социални
услуги и анексите към тях. На второ място, изрично е постигнато съгласие в
конкретните посочени срокове дължимите
суми да бъдат преведени по сметка на ищеца, т.е.- от ответниците е поето
задължение за плащане на тези суми с факта на подписване на споразумението. Макар употребеният израз е „да постъпят“
сумите посочени в споразумението по сметката на ищеца, доколкото този израз
систематически в писмения документ следва изрично постигнато между именно между
страните /ищец и ответници/ споразумение /съгласие/, тази смислова граматическа
последователност обосновава безспорния извод, че от ответниците е поето
задължение наред с първоначалния длъжник за заплащане на дължимите суми по
договора за социални услуги, сключен между ищеца и третото лице. Никъде в
текста на писменото споразумение няма употребени думи или словосъчетания, от
които да е видно или да може да се направи извод, че заявената от ответниците воля е била само „да съдействат“ преводът на
средствата да се извърши от сметката на третото лице- възложител по договора за
социални услуги. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, че
споразумението е подписано единствено за осигуряване на съдействие за
погасяването на дълга на В.Х.М., с оглед поставянето му под запрещение.
Съглашение в тази насока няма правна стойност и действие. Към датата на подписване на споразумението, ответникът
Х.Л.Б. вече е бил назначен за попечител на В.Х.М.. В рамките на общото си
задължение за попечителско съдействие по чл. 168 от СК, вр. с чл.164 , ал.3 от СК той е бил длъжен да съдейства за навременното изпълнение на задълженията на
подопечния му, с оглед предпазването му от отговорността за неизпълнение и без
наличието на нарочно съглашение с отделен кредитор. От друга страна, към
релевантния момент на подписване на споразумението ответницата Р.Х.М. все още не е била
назначена за попечител , поради което единственото „съдействие“, което тя би
могла да осъществи като правно валидно действие е встъпването в дълг с
подписването на споразумението. Единствено и само за пълнота на изложението,
дори хипотетично поетото от ответниците
задължение за „оказване на съдействие“ за превод на сумите от сметката
на третото лице- по тази на ищеца, да попадаше в приложното поле на другата
възможна правна конструкция - тази по
чл.23 от ЗЗД /обещаване задължение / действие на трето лице/, то
доколкото задължението /действието не е изпълнено от третото лице то отново
отговорността тежи върху ответниците по силата на цитираната правна норма.
Съдът намира за неоснователни заявените
от въззивниците-ответници доводите за
недействителността на споразумението. Определено лице може да встъпи в дълг по
съглашение както с длъжника, така и с кредитора, като в последния случай не е необходимо съгласието на длъжника, за да
породи встъпването в дълг правното си действие-чл.101 от ЗЗД. В случая споразумението е подписано между кредитора и ответниците, поради което ирелевантно е наличието или липсата на валидно
отправено волеизявление от страна на първоначалния длъжник В.М., на основание
чл.101 от ЗЗД.
С оглед гореизложените мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установява валидно сключено
споразумение, с което ответниците са встъпили в дълга на третото лице В.М.по
договорите за социални услуги. От доказателствата по делото се установява, че част
от задълженията , за които ответниците са встъпили в дълг по споразумението, са
останали неиздължени и към датата на приключване на съдебното дирене в размерите,
установени от първата инстанция с решението в обжалваната част.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция напълно съвпадат с тези на първата, решението в обжалваната част
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба- оставена без уважение, като неоснователна.
По разноските:
Съобразно изхода на делото, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски за въззивното производство за
адвокатско възнаграждение в размер от 300,00 лв.
Воден от горните мотиви Софийският
градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА.
решение от 21.11.2018 г. по гр.дело № 23624/2018 г. на СРС, I ГО, 167 състав, в обжалваната част, с която Х.Л.Б. и Р.Х.М. са осъдени заплатят
солидарно на ЕТ „Н. 3 –Н.Г.“, на основание чл.79 от ЗЗД : сумата от 502 лв. – главница и сумата от
1142,25 лв. – лихва по споразумение от 29.12.2017 г., както и дължимите по
делото разноски
ОСЪЖДА
Х.Л.Б.,
ЕГН ********** и Р.Х.М., ЕГН ********** да заплатят солидарно на ЕТ „Н. 3 –Н.Г.“,
ЕИК *****сумата от 300,00 лв. – разноски за въззивното производство, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
В
останалата част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.