№ 3686
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100507543 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца П. Г. Д., чрез адв. С., срещу решение
№ 3540/27.02.2024г., постановено по гр. дело № 8026/2023г. по описа на СРС, 140-и
състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „С.Г.Груп“ ЕАД иск по чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че П. Г. Д. не дължи на „С.Г.Груп“ ЕАД
сумата 20 100 лева – частичен иск от общо 1 012 651.14 лева, поради изтекла
погасителна давност, които вземания се събират принудително по изпълнително дело
№ 20238510400001 по описа на ЧСИ М.П. с район на действие СГС, образувано по
изпълнителен лист от 04.07.2007г., по ч.гр.д. № 14614/2007г. по описа на СРС, 30-и
състав, издаден в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД, придобити от „С.Г.Груп“
ЕАД по силата на договор за цесия.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Неправилно СРС приел, че давността била прекъсвана с подаването на молби от
взискателя за извършване на изпълнителни действия. Макар и да се позовал формално
на мотивите на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС,
първоинстанционният съд приложил същото превратно. По смисъла на това
тълкувателно решение същинско изпълнително действие било това, с което правната
сфера на длъжника била реално засегната (арг. „принудително“ – необходима била
принуда, натиск, давление). Позовава се на мотивите по т. 10 от същото ТР.
1
Необходимо било не само изпълнителното действие да било поискано, но и да било
реално извършено. Отделно при прекратяване на изпълнителното производство по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдебният изпълнител служебно вдигал наложените запори и
възбрани, всички изпълнителни действия се обезсилвали по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи изпълнителните способи, от извършването на
които трети лица придобили права. Ето защо последното извършено изпълнително
действие по и.д. № 20238510400001 по описа на ЧСИ М.П. дори да се приеме, че било
на 19.01.2015г. и перемпцията настъпила, то давността отново би била изтекла на
19.01.2020г., защото бланкетните молби за предприемане на изпълнителен способ не
прекъснали давността. Всъщност последното изпълнително действие било удръжка от
запор, от 22.11.2013г., след което спрямо длъжника П. Г. Д. други изпълнителни
действия не били извършвани. Изпълнителните действия спрямо другите длъжници –
„Спида“ АД, и солидарните длъжници С.Й. Д.а, И.М.А. и Д.Б. А.а, не можели да се
противопоставят на ищеца – чл. 125 ЗЗД, сочи съдебна практика. След прекратяването
на изпълнителното дело по силата на закона последващите изпълнителни действия
били недопустими и не произвеждали правно действие. Давността за вземането
изтекла на 22.11.2018г. Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него -
постановяване на друго, с което частичният иск с правно основание чл. 439 ГПК бъде
уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „С.Г.Груп“ ЕАД, чрез адв. М.,
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. По
образуваното изпълнително дело били извършвани изпълнителни действия, подробно
описани в отговора на въззивната жалба. До 26.06.2015г. давност не била текла –
позовава се на ТР № 3/28.03.2022г. по тълк.д. № 3/2020г. ОСГТК на ВКС. Правилно
СРС съобразил съдебната практика, застъпена в Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. №
1747/2020г. IV г.о. на ВКС. В отделна молба се позовава и на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС
от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, както и на ТР № 2/2023г. на ВКС.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на представения
по делото изпълнителен лист от 04.07.2007г. се установява, че същият бил издаден на
2
основание чл. 237 и чл. 242-248 ГПК (отм.) в полза на „Първа инвестиционна банка“
АД, чийто частен правоприемник по силата на договор за цесия се явява ответникът
„С.Г.Груп“ ЕАД. Изпълнителният лист бил издаден въз основа на влязло в сила
определение от 04.07.2007г. гр.д. № 14614/2007г. по описа на СРС, 30-и състав, за
сумите 1 012 651.14 лева, представляваща част от главница по договор за банков
кредит, ведно със законната лихва от 22.06.2007г. до изплащане на вземането и
20 753.02 лева – разноски по делото, платими солидарно от кредитополучателя
„Спида“ АД, и поръчителите И.М.А., Д.Б. А.а, С.Й. Д.а и ищеца П. Г. Д..
Съобразно константната съдебна практика, вкл. застъпена в решение № 94 от
27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009 г. на I т. о., решение № 42/26.02.2016г. по гр.д. №
1812/2015г. на IV г.о., решение № 438/03.07.2024г. по гр.д. № 1639/2023г. на III г.о.,
решение № 132/14.05.2025г. по т.д. № 1314/2023г., II т.о. и др. на ВКС, по отношение
на вземанията по издаден по реда на чл. 242 ГПК (отм.) изпълнителен лист,
приложима е давността, с която се погасява съответният вид вземане. Определението
на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на
присъдено нещо. Правните последици на акта не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което с молбата за издаване на изпълнителен
лист по чл. 242 ГПК (отм.) не се прекъсва давността в хипотезата на чл. 116, б. „б“
ЗЗД. Молбата по чл. 242 ГПК (отм.) следва да се квалифицира като предприемане на
действие за принудително изпълнение и прекъсва давностния срок съгласно чл. 116, б.
„в“ ЗЗД. От прекъсването на давността по чл. 116, б. „в“ ЗЗД с подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, срокът на
новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на
вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не
намира приложение.
По горните мотиви приложима по отношение на задължението за главница по
договор за кредит, каквото е процесното вземане по изпълнителния лист, е общата 5-
годишна давност по чл. 110 ЗЗД и същата била прекъсната с молбата по чл. 242 ГПК
(отм.).
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК
давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
3
насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че преди
изтичане на 5-годишната давност за вземането по изпълнителния лист, с молбата си за
образуване на изпълнително дело от 07.07.2009г. срещу длъжниците по изпълнителния
лист взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
възложил на ЧСИ да определи начина на изпълнението, както и поискал срещу
длъжниците да бъдат извършени конкретни изпълнителни действия. В частност - по
отношение на ищеца П. Г. Д. взискателят поискал да бъдат възбранени недвижими
имоти, подробно описани в т. 3, б. „а“-„и“ от молбата, както и да бъде наложен запор
върху притежаваните от ищеца Д. дялове в търговско дружество „Зона Модерна“
ЕООД. С подаването на молбата за образуване на изпълнително дело, съдържаща
възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, и поискани изпълнителни действия, давността се
счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Ето защо съдът приема за
установено, че на 07.07.2009г. давността била прекъсната.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че по
образуваното изпълнително дело № 20098440401422 по описа на ЧСИ С. Я.,
изпълнителни действия срещу длъжниците били извършвани, в т.ч. и срещу ищеца П.
Г. Д., а именно: със запорно съобщение от 12.08.2009г. до СД „Полиция“, отдел „ПП“
бил наложен запор на притежаваните от ищеца л.а. „Ауди А6“ с рег. № **** и л.а.
„Мерцедес“ с рег. № ****, със запорно съобщение от 12.08.2009г. до ТР при АВп бил
наложен запор върху притежаваните от него дружествени дялове в „Зона Модерна“
ЕООД, възбранен бил негов имот – дворно място с площ от 2 080 кв.м,
представляващо ПИ № 27108.501.97, находящо се в с. Езерец, общ. Шабла (вписана на
18.08.2009г.), наложена била възбрана на 5 бр. ниви в землището на с. Равно поле,
4
общ. Елин Пелин и една ливада, наложен бил запор на банковите му сметки в
„Централна и кооперативна банка“ АД, „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, наложен
бил запор на вземанията му от „Зона Модерна“ ЕООД – запорни съобщения от
10.08.2009г. С писмо до СВп от 28.08.2009г. ЧСИ наложил възбрана върху право на
строеж на длъжниците П. Г. Д. и С.Й. Д.а върху ап. 16, ап. 17, спа-център на две нива,
подземен гараж-паркомясто № 9 и подземен гараж-паркомясто № 10, в УПИ V-387, гр.
София, кв. „Карпузица“, ул. **** (заличена частично по отношение на правото на
строеж на ап. 17 – искане до СвП от 10.07.2013г.).
С молба от 18.01.2010г. взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД поискал
ЧСИ да насрочи опис на притежавания от длъжниците П. Г. Д. и С.Й. Д.а съсобствен
недвижим имот – ап. № 1, находящ се в гр. София, ж.к. **** и такъв бил насрочен за
03.02.2010г. апартаментът бил описан от ЧСИ Я. на 11.02.2010г., за което ЧСИ
съставил протокол по и.д. № 20098440401422.
На 09.01.2012г. взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД поискал ЧСИ да
наложи запор на банкови сметки на длъжниците.
На 21.10.2013г. взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД поискал ЧСИ да
наложи запор на вземане на П. Г. Д. и С.Й. Д.а по отношение на него по изпълнителен
лист от 19.06.2013г., издаден по гр.д. № 9678/2009г. по описа на СГС, 7-и състав. Със
съобщение от 22.10.2013г. ЧСИ наложил запор върху вземането на длъжника П. Г. Д.
по и.д. № 2013848040105 по описа на ЧСИ Р.А.. Запорното съобщение било получено
на 25.10.2013г., на която дата и с оглед нормите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК запорът
породил действие.
На 11.07.2014г. взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД поискал ЧСИ да
наложи възбрана на притежавана от длъжника И.М.А. ид.ч. от недвижим имот – ап. 15,
в гр. София, ул. ****, както и извършване на опис и публична продан на притежавано
от него дворно място в гр. София, ул. ****, ведно с изградената в него жилищна
сграда. Със съобщение от 17.07.2014г. ЧСИ насрочил исканите опис и оценка за
31.07.2014г., впоследствие пренасрочени.
Възражението на въззивника, че предприети спрямо други длъжници
изпълнителни действия не пораждали ефект е неоснователно. Съобразно
разрешението по т. 1 от ТР № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. ОСГТК на ВКС, в
случаите като настоящия, когато въз основа на един изпълнителен лист е образувано
изпълнително производство срещу няколко солидарни длъжници, перемпция не може
да настъпи само по отношение на длъжниците, спрямо които не са извършвани
изпълнителни действия, тъй като при пасивната солидарност е налице единство на
престацията и удовлетворяването на взискателя чрез изпълнение по отношение на
един от солидарните длъжници има действие и спрямо останалите съдлъжници.
Позоваването на въззивника на чл. 125 ЗЗД е неоснователно – нормата се отнася до
5
спирането и прекъсването на давността, които са факти в интерес на кредитора и са
свързани с материалноправен срок. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
процесуалноправен и в нормата законодателят е употребил мн.ч., предвид на което
ВКС в обсъжданото ТР приема, че релевантно за перемпцията е пълното бездействие
на взискателя спрямо всички солидарни длъжници.
С молба от 19.01.2015г. взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД поискал
ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на ищеца П. Г. Д. в
„Комерсауто“ ЕООД. Със съобщение от 28.01.2015г. такъв бил наложен.
С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по тълк.д. № 2/2020г. ОСГТК на ВКС
приема, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД се прилага в изпълнителния процес по
изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. Задължителното
тълкуване по ППВС № 3/1980г. отпада едва от момента на обявяване на
Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила. Затова
по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС, не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността
за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г.
Ето защо по горните мотиви, не настъпила нито перемпция на и.д. №
20098440401422 по описа на ЧСИ С. Я., нито от образуването му на 07.07.2009г. до
26.06.2015г. текла погасителна давност за вземането по изпълнителния лист от
04.07.2007г. Новата 5 годишна погасителна давност съгласно възприетото в
Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по тълк.д. № 2/2020г. ОСГТК започнала да
тече от 26.06.2015г.
Неоснователни са поддържаните с жалбата доводи, че изпълнително действие,
поискано или извършено в рамките на прекратено изпълнително производство, било
негодно да породи правни последици. С разрешението по т. 3 от Тълкувателно
решение № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, ВКС уеднакви
противоречивата съдебна практика по въпроса. Съобразно задължителните за
настоящия съдебен състав указания по т. 3, погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция. В мотивите си ВКС подчертава, че перемпцията е процесуален институт,
при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и
публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител, като орган по принудително
изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново
писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция,
поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за
6
определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният
изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително
изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния
лист, който е в негово държане. Образуването на изпълнително дело е правно
административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или
неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на
кредитора.
След 26.06.2015г., преди изтичане на петгодишния срок на погасителната
давност, с молба от 11.07.2017г. взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД поискал
ЧСИ да насрочи опис, оценка и публична продан на всички възбранени по и.д.
недвижими имоти, находящи се в съдебния район на СГС. В това число се включват
имотите на ищеца, находящи се в землището на с. Равно поле, общ. Елин Пелин. С
последваща молба от 16.01.2018г. взискателят по и.д. поискал опис, оценка и публична
продан на притежаваните от ищеца П. Г. Д. ид.ч. от ап. 1, в гр. София, ж.к. ****.
Съобразно мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по
тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС за давността и нейното прекъсване водещо
значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се
осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността,
защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за
действие е на съдебния изпълнител. Правно и фактически, действията на взискателя
следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при
осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид - поради
препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с
депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен
изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси
за осъществяването на способа – чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл.
80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на молбата.
Както бе отбелязано, с арг. мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение №
2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС за давността и нейното
прекъсване водещо значение има активността на взискателя, а искането на кредитора –
взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в
рамките на искания изпълнителен способ, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора, прекъсва давността. Ето защо, с арг. от мотивите
по т. 3 на посоченото тълкувателно решение съдът приема, че молбите на взискателя
от 11.07.2017г. и от 16.01.2018г., прекъснали давността. Предвид задължителното
тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на
7
ОСГТК на ВКС, въведените с въззивната жалба доводи са неоснователни.
С постановление от 21.03.2019г. ЧСИ прекратил изпълнителното производство
и върнал изпълнителния лист на взискателя „Първа инвестиционна банка“ АД по
постъпила негова молба – чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че след
последното прекъсване на давността с молбата от 16.01.2018г. и преди изтичането на 5-
годишната погасителна давност за вземането, ответникът „С.Г.Груп“ ЕАД депозирал
пред ЧСИ М.П. молба от 03.01.2023г., с която поискал да бъде образувано ново
изпълнително дело срещу длъжниците по изпълнителния лист от 04.07.2007г., в т.ч.
ищеца П. Г. Д.. Към молбата си приложил процесния изпълнителен лист от
04.07.2007г., издаден по гр.д. № 14614/2007г. по описа на СРС, 30-и състав, като
посочил, че придобил вземането на „Първа инвестиционна банка“ АД по силата на
договор за цесия от 19.12.2019г.
По молбата ЧСИ М.П. образувал и.д. № 202338510400001 по описа си, по което
били извършвани изпълнителни действия, годни по естеството си да прекъснат
давността, както следва:
Със запорни съобщения на ЧСИ от 05.01.2023г. бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца П. Г. Д. в „Зона модерна“ ЕООД, както и върху
получаваната пенсия от НОИ, запор на негова микросметка в „Изипей“ АД, и
банковите му сметки в „Банка ДСК“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД.
Запорът на вземанията на длъжника се счита наложен само с разпореждането на
съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено
лице (последното получено на 26.01.2023г.), което е видно от изричните разпоредби на
чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда
действие. Ирелевантно е обстоятелството имало ли по сметките налични авоари,
доколкото законът не свързва действието на запора със съществуването на вземането (в
този смисъл са мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк.
дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК). Ирелевантен е и фактът, че съобразно постъпилите
по реда на 508 ГПК съобщения от посочените две банки, по наличните сметки с
титуляр – длъжника имало наложени предходни запори.
На 26.01.2023г. бил наложен запор на собствено на ищеца МПС – л.а. „Мерцедес
С 350“ с рег. № ****. На 24.03.2023г. била вписана възбрана на собствената на ищеца
½ ид.ч. от апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. ****. На 27.03.2023г. била
вписана възбрана върху собствената на ищеца ½ ид.ч. от дворно място в с. Езерец, обл.
Шабла, представляващо ПИ с идентификатор 27108.501.97, ведно с изградената в него
сграда. На 12.04.2023г. била вписана възбрана върху собствената на ищеца ¼ ид.ч. от
празно дворно място с площ от 800 кв.м в гр. Хисар, представляващо ПИ с
идентификатор 77270.503.1617. На 24.04.2023г. били вписани възбрани върху
8
собствени на ищеца ид.ч. от правото на собственост върху 5 бр. ниви и една ливада в
с. Равно Поле, общ. Елин Пелин.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая петгодишният
период обхваща и периодът на обявено извънредно положение в РБ със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020г., в
сила от 13.03.2020г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват
права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на
сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр.
44 от 13.05.2020г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
Държавен вестник. Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020г.
По гореизложените мотиви давността не е изтекла нито към завеждането на
исковата молба в съда на 15.02.2023г., нито към настоящия момент. Предявения иск се
явява неоснователен и правилно е отхвърлен от СРС.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Обжалваното решение, с което
исковете по чл. 439 ГПК са уважени, е правилно и законосъобразно, предвид на което
на основание чл. 272 ГПК следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за пред въззивната инстанция има
въззиваемата страна – ответникът „С.Г.Груп“ ЕАД. Същият не е заявил претенция за
разноски във въззивното производство, предвид на което с решението си въззивният
съд не присъжда разноски.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3540/27.02.2024г., постановено по гр. дело
№ 8026/2023г. по описа на СРС, 140-и състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10