РЕШЕНИЕ
№ 1142
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330112981 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от П. С. В., ЕГН **********, с адрес с.
**, общ. **, обл. **, ул. **, против „**“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, бул. ***, с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 400 лв.,
представляваща неоснователно платена, през първата половина на 2017 г., от
ищеца на ответника парична сума във връзка с неосъществени отношения по
повод на сключване на договор за прехвърляне на права на строеж върху
жилище-апартамент, предвиден в предстояща за изграждане жилищна сграда
в гр. **, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на иска – 06.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че през 2017 г. страните били в
преддоговорни отношения с оглед закупуване от ищеца на жилище, което
ответникът следвало да построи. Във връзка с тези отношения ищецът бил
превел на ответника сумата от 39 500 лв. в началото на 2017 г. на каса в банка
** АД с основание „право на строеж“, след което следвало да се пристъпи
към сключване на сделката, но до 2019 г. такава не била сключена. Ищецът
твърди, че поради невъзможност да изпълни поетите ангажименти,
ответникът предложил да възстанови платената сума, като на 28.03.2019 г.
бил върнал сумата от 7100 лв., а на 01.04.2019 г. – 12 000 лв. Други суми не
били възстановени. Поддържа, че невърната разлика между заплатената и
възстановената сума, в размер на 20 400 лв., била платена на отпаднало
основание, и подлежала на връщане от ответника.
1
С уточняваща молба от дата 28.10.2021 г., ищецът конкретизира, че
страните не били сключвали договор, а имали преддоговорни отношения, че
сумата от 39 500 лв. била преведена през първата половина на 2017 г. за
учредяване право на строеж върху дворно място, като след изготвяне на
необходимите за строежа документи щял да се сключи и окончателен договор
за прехвърляне на правото на строеж върху избрано от ищеца жилище, което
ответникът следвало да заплати. Ищецът твърди да не е била уговаряна дата
за сключване на окончателен договор, а конкретния апартамент да бъде
уточнен след представяне на одобрените проекти за сградата. Не си спомнял
датата и месеца на извършения превод на сумата от 39 500 лв., а само че бил
през първата половина на 2017 г. на каса по банкова сметка на ответника в **
АД с основание „право на строеж“. Поддържа изложеното в исковата молба,
че до 2019 г. окончателната сделка не била сключена, като ответникът
възстановил единственото сумите в общ размер на 19 100 лв. Моли за
уважаване на иска за възстановяване на разликата от 20 400 лв. –
неоснователно платена на ответника сума.
В депозирания отговор по реда на чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че
исковата молба е нередовна, доколкото не ставало ясно точно какви
правоотношения ищецът твърди да са се развили между страните, с какъв
предмет и за какъв обект. Подробно се изтъкват конкретни противоречия в
изложеното от ищеца в исковата му молба, които според ответника правели
исковата молба нередовна и затруднявали защитата на ответната страна. По
същество се оспорва исковата претенция като недоказана по основание и
размер. Възразява се ответникът да е бил в преддоговорни отношения с П. В.
с твърдяното в исковата молба съдържание, както и ответното дружество да е
получавало сумата от 39 500 лв. от ищеца, вкл. и по банков път, респ. не
дължал връщане на претендираната сума от 20 400 лв. Поддържа се, че „**“
ЕООД не притежава право на собственост върху терен в гр. **в, за да
учредява и отчуждава вещни права. Изтъква, че предварителните договори за
учредяване и прехвърляне на вещни права върху имот са в писмена форма за
действителност, като твърдението, че в случая се касаело за преддоговорни
отношения целяло заобикаляне на чл. 164 ГПК. Твърди се, че освен трудови,
други правоотношения между страните не е имало, вкл. и твърдените в
исковата молба. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съобразно задължителните указания в Определение № 299/16.08.2022 г.
по гр.д. № 1636/2022 г. на ВКС, ІV ГО, настоящият иск се намира за
допустим, а исковата молба за редовна, поради което спорът подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
За уважаване на исковата претенция, в тежест на ищеца бе да докаже
онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си
последици, в частност като докаже и факта на заплащане на процесните суми
2
/в посочените период и размер/ на ответното дружество.
В тази връзка по делото не се събраха доказателства, от който да е
видно заплащане на сумата от 39 500 лв., а и на сумата в размер от 20 400 лв.,
от страна на ищеца П. В. в полза на ответното дружество „**“ ЕООД през
посочения в исковата молба период – 01.01.2017 г. – 30.06.2017 г. /първата
половина на 2017 г./. Напротив, в хода на съдебно дирене бе изслушано
заключение по допусната ССчЕ, което не е оспорено от страните и е
кредитирано от съда, като пълно и компетентно изготвено, предвид че
експертът е извършил и допълнителни справки при банка ** АД. Видно от
заключението на вещото лице, по банковата сметка на„**“ ЕООД в ** АД не
е постъпвала сумата от 39 500 лв. през периода 01.01.2017 г. – 30.06.2017 г. За
такава сума през този период не е издавана и фактура, която да е следвало да
се включи в дневниците за продажби по ДДС на ответното дружество.
Други доказателства не са ангажирани в настоящото производство.
Следователно ищецът при условията на пълно и главно доказване не
успя да установи по делото, че е заплатил на ответното дружество през
първата половина на 2017 г. сумата от 39 500 лв., в която да е включена
процесната сума от 20 400 лв. Доколкото не се доказва заплащане на
посочената сума, то безпредметно се явява обсъждането на въпроса за
наличие на основание за плащане.
С оглед на гореизложеното искът, като недоказан по основание и
размер, ще се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и наличните по делото
материали, ще се присъдят сторените от него разноски за един адвокат в
рамките на настоящото исково производство в размер на 1370,40 лв., както и
разноските за един адвокат в производствата по обжалване на прекратително
определение на съда, с оглед окончателния изход на спора, а именно по
в.ч.гр.д. № 305/2022 г. на ПОС в размер на 240 лв. и по ч.гр.д. № 1636/2022 г.
на ВКС в размер на 456,84 лв. По искането за издаване на обратен
изпълнителен лист за сумата от 30 лв., присъдена с Определение №
299/16.08.2022 г. по гр.д. № 1636/2022 г. на ВКС, ІV ГО, съдът ще се
произнесе след влизане на настоящото решение в сила.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. В., ЕГН **********, с адрес с. **,
общ. **, обл. **, ул. **, срещу „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. **, бул. **, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, ЗЗД, за
осъждане на ответника „**“ ЕООД, ЕИК **, да заплати на ищеца П. С. В.,
ЕГН **********, сумата от 20 400 лв. (двадесет хиляди и четиристотин лева),
представляваща неоснователно платена, през първата половина на 2017 г., от
3
ищеца на ответника парична сума във връзка с неосъществени отношения по
повод на сключване на договор за прехвърляне на права на строеж върху
жилище-апартамент, предвиден в предстояща за изграждане жилищна сграда
в гр. **, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на иска – 06.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П. С. В., ЕГН **********, с адрес с. **, общ. **, обл. **, ул.
**, да заплати на „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр. **, бул. **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1370,40 лв. (хиляда
триста и седемдесет лева и 40 ст.), представляваща разноски за един адвокат,
направени по настоящото дело, както и сумата от 240 лв. (двеста и
четиридесет лева) – разноски за един адвокат по в.ч.гр.д. № 305/2022 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив, и сумата от 456,84 лв. (четиристотин
петдесет и шест лева и 84 ст.) разноски за един адвокат по ч.гр.д. №
1636/2022 г. по описа на ВКС.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4