Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Маринова гр. дело № 11312 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 146430 от 10.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 24239/2018 г. на СРС, ГО, 118 състав, В.Т.Н. е осъден по предявения от Б.В.Т.
срещу него иск с правно основание чл.109 ЗС да премахне незаконно построените в
собствения му имот – поземлен имот с идентификатор 51250.5713.77, с. Негован по
КККР, одобрени със заповед № РД-18-16/23.01.2012 г. на изп.директор на АГКК, с
адрес: с. Негован, ул. „*****, на разстояние 0, 75 от границата със съседния
имот с идентификатор 51250.5713.75 септична яма, както и външна тоалетна, долепена
до границата със съседния имот с идентификатор 51250.5713.721, съгласно скицата
на вещото лице, неразделна част от решението. Отхвърлен е предявеният от Б.В.Т.
срещу В.Т.Н. иск по чл.109 ЗС за
отсичане на широколистно дърво – липа, намиращо се в имот с идентификатор
51250.5713.77 на разстояние 1 метър от границата с имот с идентификатор
51250.5713.75, както и за премахване на водомерна шахта на разстояние 0, 75
метра от границата с имот с идентификатор 51250.5713.75 и работилница на
разстояние 6, 31 метра от границата с имот с идентификатор 51250.5713.75.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 435 лв. разноски, съобразно уважената част от иска.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е
отхвърлен искът за отсичане на широколистно дърво – липа, е депозирана въззивна
жалба от ищеца Б.В.Т.. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй
като е постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените
правила и е необосновано. Излага съображения, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че дървото е посъдено на 1 метър от границата между имотите на
ищеца и ответника и следователно в нарушение на чл.52 ЗС, който не допуска
засаждане на високи дървета на разстояние по-малко от 3 метра от имота на
съседа. Счита, че от показанията на свидетелката Тричкова се установява, че
дървото е по-високо от жилищната сграда на ищеца и с надвисналите над покрива й
клони и листа, особено през есента, постоянно запушва улуците й и предизвиква
течове по външните стени на сградата, напукване и рушене на външната и
вътрешната мазилка по стените на сградата, както и замърсяване на двора от
падналите листа. За да отхвърли предявения иск, съдът се е позовал на отменената
правна уредба, съдържаща се в ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 1 за опазване на
зелените площи. По делото обаче не са ангажирани доказателства, че дървото е
картотекирано в нарочния регистър на Столична община, липсва негов паспорт по
образец с отразени данни от оторизирани длъжностни лица и освидетелстване на
състоянието му на всеки годишен период, поради което жалбоподателят счита за
необосновани изводите на съда, че дървото се причислява към т.нар. „допълваща
зелена система“ по смисъла на ЗУТ. Излага съображения, че при спазване принципа
на диспозитивното начало съдът няма право да прилага служебно тези норми. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с
което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника В.Т.Н.. Излага съображения, че въпросът е
разрешен със СПН между страните, а именно – с влязло в сила решение по гр.д. №
14446/2016 г. на СРС, ГО, 47 състав, с което е отхвърлен искът на Б.В.Т.,
напълно идентичен по предмет с процесния. Излага и съображения, че едва с
въззивната жалба ищецът излага конкретни фактически твърдения относно начина,
по който процесното дърво му пречи. Във връзка с оплакването на жалбоподателя
относно принципа на диспозитивното начало, излага съображения, че съдът прилага
служебно императивни правни норми, с оглед на което счита за неоснователно
възражението на жалбоподателя. Моли съда да остави въззивната жалба без
уважение. Претендира разноски.
Решението в частта, с която В.Т.Н. е осъден по
предявения от Б.В.Т. срещу него иск с правно основание чл.109 ЗС да премахне
незаконно построените в собствения му имот – поземлен имот с идентификатор 51250.5713.77,
с. Негован по КККР, одобрени със заповед № РД-18-16/23.01.2012 г. на
изп.директор на АГКК, с адрес: с. Негован, ул. „*****, на разстояние 0, 75 от
границата със съседния имот с идентификатор 51250.5713.75 септична яма, както и
външна тоалетна, долепена до границата със съседния имот с идентификатор
51250.5713.721, съгласно скицата на вещото лице, неразделна част от решението,
както и в частта, с която е отхвърлен искът на ищеца Б.В.Т. за премахване на
водомерна шахта на разстояние 0, 75 метра от границата с имот с идентификатор
51250.5713.75 и работилница на разстояние 6, 31 метра от границата с имот с
идентификатор 51250.5713.75, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.109 ЗС. Ищецът твърди, че е собственик на имоти, находящи се в с.
Негован, Столична община, Район „Нови Искър“, а именно: поземлен имот с
идентификатор 51250.5713.75 с адрес: ул. „***** с площ от 542 кв.м., в който е
построена двуетажна жилищна сграда с идентификатор 51250.5713.75.2 със застроена
площ от 130 кв.м., и поземлен имот с идентификатор 51250.5713.721 с площ от 820
кв.м., незастроен. Твърди, че собствените му имоти имат обща граница със
собствения на ответника поземлен имот с идентификатор 51250.5713.77, с адрес:
с. Негован, ул. „***** с площ от 842 кв.м., в който е построена едноетажна
жилищна сграда с идентификатор 51250.5713.77.1.1, както следва: ответникът е
съсед от югозападна страна на собствения на ищеца застроен имот и от югоизточна
страна на собствения на ищеца втори имот. На разстояние 1 метър от оградата,
поставена по границата между собствения на ищеца застроен имот и имота на
ответника, в имота на ответника се намира широколистно дърво с височина 15
метра, чиито клони опират в стената и улуците на собствената на ищеца двуетажна
жилищна сграда, поради което за ищеца са налице пречки да упражнява правото си
на собственост. Твърди, че е налице нарушение на нормите на ЗУТ и Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствен зони, както
и че дървото не попада сред дървесните видове, за които има установен режим на
закрила по Закона за опазване на селскостопанското имущество, поради което може
да бъде премахнато. Моли съда да осъди ответника да премахне намиращото се
собствения му имот широколистно дърво-липа. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявения
иск. Излага съображения, че дървото се намира на 1 метър от линията на оградата
им с ищеца и на 1 метър от линията на оградата с улицата. Твърди, че
дървото-липа е посадено през 1975 г. със съгласието на тогавашните собственици С.и
Й.Г., които също са участвали в беритбата му. Оспорва дървото да пречи на
ищеца, като твърди, че няма одраскана мазилка, надвиснали клони и съответно –
паднали листа и запушване на улуци. Същевременно твърди, че в имота на ищеца
има група дървета, разположени на другия край на оградата, които от своя страна
напъват върху нея. Твърди, че ищецът вече е загубил две дела срещу баща му
относно премахването на дървото – дело № 14446/2016 г. на СРС и в.гр.д. №
7786/2017 г. на СГС. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Не е спорно по делото, а се установява и от
представения нотариален акт № 006, том I, рег. № 460, дело 016 от 18.01.2001 г.
и заключението на СТЕ, че ищецът е собственик на поземлен имот находящ се в с.
Негован, Столична община, ул. „*****, с площ от 542 кв. м. и с идентификатор
51250.5713.75 съгласно КККР, одобрени със заповед РД-18-16/23.01.2012 г., в
който е построена двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 130 кв. м.,
както и на втори поземлен имот с идентификатор 51250.5713.721 с площ от 820 кв.
м.
Не е спорно и че ответникът В.Т.Н. е собственик на поземлен
имот с идентификатор 51250.5713.77 с площ от 842 кв. м. по силата на нотариален
акт № 105, том I, рег. № 2477, дело 95 от 08.04.2015 г., с който Т.Н.Т. и
Николина Владимирова Тодорова са му дарили собствените им: поземлен имот с идентификатор 51250.5713.77,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51250.5713.77.1.1 и сграда с
идентификатор 51250.5713.77.1.2.
Материализираните на място граници между имотите на
ищеца и ответника съвпадат с границите по регулационния план и кадастралната
карта, като в имота на ищеца по границата между двата имота е поставена ограда
от бетонови колове и телена мрежа, а в имота на ответника е поставена ограда от
дървени колове и хоризонтални дъски.
От заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Сара Коен, въз основа на материалите по делото и
оглед на място, се установява, че в североизточната част от имота на ответника
е засадено дърво – липа на видима възраст около 40 години и с височина около 15
метра. Към момента на извършения от вещото лице оглед клоните на дървото, които
са в северна посока (към имота на ищеца), са изцяло изрязани. Дървото е
посадено на 0, 56 метра от лицето на имота на ответника по ул. „Иван Грозданов“
и на 1 метър от границата между имота на ищеца и имота на ответника, като
местоположението му е изобразено на скица – Приложение 1 към заключението на
СТЕ.
Пред СРС е разпитана свидетелката Й.Т., която заявява,
че е дъщеря на ищеца и живее в с. Негован в къщата, в която живее и баща й на
ул. ул. „*****. Депозира показания, че дървото в съседния имот е липа и много
им пречи; че мете сутрин и вечер, което намира за дразнещо, както и че улуците
замръзват, запушват се от листата и се чистят трудно; че когато липата започне
да цъфти през пролетта, падат течности, които цапат служебния автомобил, който
свидетелката паркира там; че когато духа вятър, шумата отива в улуците и ги
запушва и че дървото създава сянка, защото е от южната страна.
С влязло в сила на 06.02.2018 г. решение № 8483 от
14.12.2017 г., постановено по гр.д. № 7786/2017 г. на СГС, ГО, III Б въззивен
състав, е потвърдено решение от 16.01.2017 г., постановено по гр.д. №
14446/2016 г. на СРС, ГО, 47 състав, с което е отхвърлен предявеният от Б.В.Т. срещу Т.Н. Недков иск с правно
основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне липата, намираща се в
дворното му място на отстояние 1 метър от оградната му линия и на 1 метър от
улицата.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само
между същите страни, за същото искане и на същото основание. В случая е налице
влязло в сила решение по предявен иск по чл.109 ЗС между Б.В.Т. и Т.Н.Т., който
не е страна в настоящото производство, което се води срещу сина му В.Т.Н..
Същевременно, не е налице хипотезата на чл.298, ал.2 ГПК, според която влязлото
в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните
правоприемници. Важимостта на СПН спрямо правоприемника предпоставя, че
правоприемството е настъпило, след като СПН е възникнала спрямо праводателя по
делото, по което той е бил легитимиран, защото правното основание на важимостта
на СПН спрямо правоприемника е процесуалната легитимация на неговия праводател
по делото, от което е възникнала СПН. Затова правоприемникът не е обвързан от
СПН по дело, което е било водено от или срещу праводателя относно прехвърленото
право след правоприемството, какъвто именно е процесният случай, тъй като искът
по чл.109 ЗС за премахване на процесното дърво, находящо се в поземлен имот с
идентификатор 51250.5713.77, по отношение на Т.Н.Т. е заведен през 2016 г.,
след като собствеността на поземления имот вече е била прехвърлена през 2015 г.
в полза на сина му - В.Т.Н.. С оглед изложеното, не може да се приеме, че по
отношение на процесния спор е налице формирана СПН, с оглед на което решението
в обжалваната част се явява допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание
чл.109 ЗС за премахване на находящо се в имота на ответника дърво-липа.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника
по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни,
няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само
че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения
му имот, по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело /в посочения смисъл – задължителните разяснения, дадени
с т.3 на ТР № 4/2015 г. по тълк.дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/.
Съгласно чл.52 ЗС не се позволява да се посаждат
дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите
дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска
разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните
на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават
в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата,
които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.
Релевантната височина на дървото при определяне на
дължимото съгласно чл.52 ЗС отстояние от имота на съседа, по смисъла на закона
това е височината, до която достига съответният дървесен вид. Този извод следва
от самата формулировка на посочената разпоредба, която забранява „посаждане“ на
дървета на разстояния, по-малки от нормативно установените, от съседния имот.
Кои дървета са високи, средни и ниски е посочено в чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони – високи дървета са тези с височина над 5, 0 м.,
средни – с височина до 5, 0 м. и ниски – с височина до 2, 5 м. Като се имат
предвид така установените нормативни критерии за определяне на дърветата като
високи, средни и ниски /включително по смисъла на чл. 52 ЗС/, забраната за
посаждането им на определено разстояние от имота на съседа има предвид
височината на съответния дървесен вид. С оглед обстоятелството, че според
заключението на СТЕ височината на процесното дърво-липа към момента на оглед на
вещото лице е 15 метра, безспорно се касае за високо дърво, каквото съгласно
нормата на чл.52 ЗС следва да бъде посадени на не по-малко от 3 метра
разстояние до имота на съседа. В случая това ограничение не е спазено,
доколкото от заключението на СТИ се установи, че дървото е посадено на 1 метър
от границата между имотите на ищеца и ответника.
От страна на ответника се твърди, като последното не е
оспорено от ищеца, че дървото е посадено през 1975 г., което кореспондира с
посоченото в заключението на СТЕ, че дървото е на видима възраст около 40
години.
Съгласно нормата на чл.63, ал.2 ЗУТ дълготрайни
декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или
изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината,
издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото. Нормата
на чл.63 ЗУТ се намира в раздел ХІ „Устройство на оземлени и залесени
площи“, но намира приложение и за имоти частна собственост /в посочения смисъл
- решение № 482/03.06.2009 г. по гр.д. №
6271/2007 г. на ВКС ІІІ ГО/.
С оглед обстоятелството, че нормата се явява
императивна, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че същата е била
приложена от страна на първоинстанционния съд в нарушение на принципа на
диспозитивното начално по арг. от т.1 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Кои са дълготрайните декоративни дървета е посочено в нормата
на чл.165, ал.1 ППЗТСУ (отм.) посредством съдържащото се в същата
неизчерпателно изброяване, както следва: дъб, топола, липа, бряст, орех,
кестен, бреза, ясен, бор, смърч, ела и др.
Съгласно §20, ал.2 от ЗР на ЗУТ, разпоредбата
на чл.165, ал.1 ППЗТСУ (отм.), както и разпоредбите на Наредба № 1 за
опазване на зелените площи се прилагат до издаването на нов подзаконов нормативен
текст, щом като не противоречат на ЗУТ, т.е. чл.61, чл.63 ЗУТ.
Съгласно чл.63, ал.2 ЗУТ дълготрайни декоративни
дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват
само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз
основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото, каквито в случая не
се твърди и установява да са налице. Нормата на чл.63 ЗУТ се намира в Раздел XI
„Устройство на озеленени и залесени площи“, но намира приложение и за имоти
частна собственост /в посочения смисъл – решение № 482 от 03.06.2009 г. по
гр.д. № 6271/2007 г. на ВКС, III ГО/.
Освен това за пълнота следва да се посочи и че въз
основа на заключението на СТЕ, изготвена въз основа на материалите по делото и
оглед на място, се установява, че към момента на изготвяне на заключението
клоните на това дърво, които са в северна посока – към имота на ищеца, не се разпростират
над имота му, тъй като са били изцяло изрязани /т.е. ако е имало нарушение,
същото е било преустановено/.
Твърденията на жалбоподателя, че кореновата система на
дървото руши основите на разположената в собствения му имот сграда са заявени
за пръв път с въззивната жалба, с оглед на което не следва да бъдат обсъждани
като несвоевременно заявени по арг. от нормата на чл.266, ал.1 ГПК. Единствено
за пълнота следва да се посочи, че по делото не са и ангажирани доказателства в
тяхна подкрепа.
По изложените съображения предявеният иск се явява
неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По
разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба
жалбоподателят няма право на разноски по делото.
На ответника по жалбата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 360 лв. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 146430 от 10.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 24239/2018 г. на СРС, ГО, 118 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от Б.В.Т., ЕГН ********** срещу В.Т.Н., ЕГН ********** иск по чл.109 ЗС за
отсичане на широколистно дърво – липа,
намиращо се в имот с идентификатор 51250.5713.77 на разстояние 1 метър от
границата с имот с идентификатор 51250.5713.75.
Решението в частта, с която В.Т.Н. е осъден по
предявения от Б.В.Т. срещу него иск с правно основание чл.109 ЗС да премахне
незаконно построените в собствения му имот – поземлен имот с идентификатор
51250.5713.77, с. Негован по КККР, одобрени със заповед № РД-18-16/23.01.2012
г. на изп.директор на АГКК, с адрес: с. Негован, ул. „*****, на разстояние 0,
75 от границата със съседния имот с идентификатор 51250.5713.75 септична яма, както и външна тоалетна, долепена до границата
със съседния имот с идентификатор 51250.5713.721, съгласно скицата на вещото
лице, неразделна част от решението, както и в частта, с която е отхвърлен искът
на ищеца Б.В.Т. за премахване на водомерна
шахта на разстояние 0, 75 метра от границата с имот с идентификатор
51250.5713.75 и работилница на разстояние 6, 31 метра от границата с имот с
идентификатор 51250.5713.75, е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Б.В.Т., ЕГН ********** да заплати
на В.Т.Н., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 360 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.