№ 3028
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110135188 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ.
В исковата молба от името на ищеца „**************" ЕАД неговият
представител твърди, че в качеството си на застраховател по риска "Каско +" на
собственика на автомобил "Рено", с рег. № ****** ищцовото дружество изплатило по щета
№ ********/2023г. застрахователно обезщетение в размер на 2 652,46 лв за вредите,
причинени на посочения автомобил в резултат от пътно-транспортно проишествие,
осъществено на 09.06.2023г. в град Пловдив. Посочва се, че виновен за проишествието е
водачът, управлявал автомобила „Ауди А4”, с рег. № ********, застрахован по риска
"Гражданска отговорност" според ищцовата страна в ответното дружество.
Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател
по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „Ауди А4”, с
рег. № ******** да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 333,73 лв,
представляваща непогасената част от платеното от ищеца застрахователно
обезщетениепо риск "Каско +" по щета № ********/2023г. за имуществените вреди на
автомобил "Рено", с рег. № ******, причинени при реализираното на 09.06.2023г. в град
Пловидв пътно-транспортно проишествие, заедно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на искоата молба – 13.06.2024г. до окончателното плащане, както и
разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявения
иск. При устните състезания в заседанието на 31.01.2025г. пълномощник на ищеца е
1
пледирал за уважаване на иска.
Ответникът - ***********”АД оспорва изцяло предявения иск по основание и по
размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 31.07.2024г. отговор на
исковата молба. Оспорват се : механизма на процесното ПТП; осъществяването на
противоправно поведение от водача , застрахован по риска „Гражданска отговорност” при
ответника; причинната връзка между описаните и изплатени от ищеца щети по автомобила,
застрахован по риска „Каско”, и проишествието, както и размера на изплатеното
обезщетение от ищеца. Предявено е възражение за съпричинителство на процесното ПТП от
водача , застрахован по риска „Каско” при ищцовото дружество.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 31.01.2025г. юрисконсулт
на ответника е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество
и виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил „Ауди А4”, с рег. №
******** или собственика на същия автомобил към момента на застрахователното събитие
е съществувало застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност", с
наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото
не е представена съответната застрахователна полица. Неизпълнението на
задължението по чл.190 ГПК от ответника (което му е възложено по искане на ищцовата
страна с протоколно определение , постановено в заседанието на 20.11.2024г. – б.с.) не е
достатъчно в конкретния случай, за да се приеме за доказано по чл.161 ГПК съществуването
на такава застрахователна полица, тъй като това не е единственият процесуален ред за
ищеца да се снабди с този документ (ако такъв съществува) и да го представи.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само
чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма
за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на
автомобил „Ауди А4”, с рег. № ******** не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо
се от доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това
застрахователно правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица ,
която поради тази причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и
не може да бъде заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата
застрахователи (без участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал
2
период. Поради тази причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по
настоящото дело твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска
„Гражданска отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в
съдебното производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен
процес. Липсата на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не
освобождава ищеца от задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не
обвързва съда (чл.175 ГПК).
Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.),
издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.
Следователно вписванията в представения Двустранен констативен протокол за ПТП от
09.06.2023г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат
доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност” с обект автомобил „Ауди А4”, с рег. № ******** .
Следва да се отбележи, че информацията , предоставяна от информационния център
към Гаранционния фонд на увредените лица , има за цел да ги улесни при събирането на
данни , необходими им за упражняване на правата им , но не и да замества
доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство.
Плащането на сумата от 1 333,73 лв от ответника на ищеца (за което по делото също
не са представени надлежни доказателства, но което е безспорно между страните по делото
и е обявено за такова с протоколно определение в заседанието на 20.11.2024г. -б.с.) не
доказва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска
отговорност” с обект автомобил „Ауди А4”, с рег. № ******** между ответното дружество
и собственика на автомобила.
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано
общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което
ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени
искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ. Изрично е указано
, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния
деликвент и ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответника по предявения осъдителен иск , която е едно от условията за
неговата основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявения иск следва да бъде
отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
3
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца вземане, предявения от него иск по чл.411, изр.2 КЗ е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхъврлят.
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не е представено
доказателство да е осъществил разходи във връзка с настоящото дело.
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото
й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от
юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв). В останалата й част до пълния
предявен размер от 250 лв (според посоченото в предсдтавения списък на разноскитете –
б.с.) претенцията на ответника за юрисконсулско възнаграждение следва да бъде
отхвърлена.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от "**************" ЕАД, ЕИК:
********, гр.************, със съдебен адрес : гр. ***************, чрез адв. В. Д. ,
против **************”АД, ЕИК: *********, гр.***************, обективно съединени
осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в
качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на
автомобил „Ауди А4”, с рег. № ******** да заплати на ищцовото дружество сумата от
1 333,73 лв (хиляда триста тридесет и три лева и седемдесет и три стотинки),
представляваща непогасената част от платеното от ищеца застрахователно
обезщетениепо риск "Каско +" по щета № ********/2023г. за имуществените вреди на
автомобил "Рено", с рег. № ******, причинени при реализираното на 09.06.2023г. в град
Пловидв пътно-транспортно проишествие, заедно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на искоата молба – 13.06.2024г. до окончателното плащане, както и
разноските по делото.
ОСЪЖДА "**************" ЕАД, ЕИК: ********, гр.************, със съдебен
адрес : гр. ***************, чрез адв. В. Д., ДА ЗАПЛАТИ на **************”АД, ЕИК:
*********, гр.***************, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50 лв
(петдесет лева), представляваща полагащото се на ответника юрисконсултско
възнаграждение по делото.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част предявената от ответника **************”АД,
4
претенция по чл.78,ал.8 ГПК за юрисконсулско възнаграждение до пълния предявен размер
от 250 лв (двеста и петдесет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5