Р
Е Ш Е
Н И Е
№64
гр. Хасково, 04.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Делчо Лавчев
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 18 по описа на Административен съд - Хасково за 2021г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84,
ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.Р.Б. -
гражданин на И., против Решение № УПХ-299/23.12.2020г. на Интервюиращ орган към
Държавна агенция за бежанците.
Оспорващият излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Материалната
незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за
нарушения на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа,
били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал
факта, че причините оспорващият да напусне страната си били свързани с
наличието на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят сочи, че
изложил подробно своята история пред административния орган и същата била
възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо
него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В решението
не се съдържал нито един аргумент за това дали молбата за закрила била явно
неоснователна или не. Обсъдени били въпросите, свързани с обстановката в И., но
тези обстоятелства следвало да бъдат разгледани в производство по общия ред,
тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Сочи
се, че ВКБООН и отделните държави гарантирали, че правителствените институции,
правните съветници и служителите, които участвали в процеса на определяне на
бежанския статут, били добре запознати с насоките за работа със случаи на
заплахи и преследване, на които оспорващият бил обект в И.. Поради това,
органите трябвало да съзнават тежкото положение на хора като оспорващия,
намиращи се в безизходица, притиснати от събитията в страната им по произход.
Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено
процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за
правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно
определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно
използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало
своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито
интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен,
че граничело с нищожност на административния акт. Нарушението на материалния
закон се аргументира още с това, че подадената от жалбоподателя молба за
закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл. 13, ал. 1,
т. 1 от ЗУБ. Видно било от мотивите на решението, че административният орган
обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в И., без да търси и събере
информация от утвърдени международни източници, като се задоволил единствено с
това декларативно да обяви, че оспорващият не бил преследван по смисъла на ЗУБ
и че би могъл ефективно да се защити в страната си по произход. Неправилно бил
приложен и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. В хода на производството пред
интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите
опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението се
влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана
молбата му. Органът обаче приел, че жалбоподателят не бил обект на репресии и
нямало риск за живота и сигурността му в И.. Същевременно не били изложени
никакви аргументи защо било прието, че оспорващият се позовава на обстоятелства
извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение от
преследване. Жалбоподателят не посочил по време на провежданото с него интервю
икономически съображения за напускане на страната си, както приел административният
орган. Заявената от него причина за напускане била свързана с липсата на
сигурност и перспектива. Жалбоподателят бил в опасност и се чувствал уязвим, а
нямало към кого да се обърне за помощ. Заявява, че ако бил останал в И., може
би вече щял да бъде убит или пострадал. Тези факти говорели за формално
отношение към него и към представената бежанска история. Оспорващият сочи, че
заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде
върнат обратно в И., щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства
и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже,
че изпитвал опасения за живота си в И.и че това била причината да напусне
страната.
Като незаконосъобразен се изтъква
и извода на решаващия орган относно прилагането на чл. 9 от ЗУБ, която
разпоредба представлявала транспониране на чл. 15, буква „в“ от Директива
2004/83/ЕО. Цитира се Решение от 17.02.2009г. на Съда в Люксембург по дело №
С-465/07г., в мотивите на което съдът изрично приемал, че молителят на
субсидиарна закрила (хуманитарен статут) не е необходимо да доказва, че той или тя е индивидуално
застрашен в страната си на произход по причини или фактори, произтичащи от
личните му обстоятелства, което административният орган следвало да вземе
предвид, още повече, че ставало въпрос за тълкуване на норма от общностното
право, която следвало да се прилага еднакво от всички държави – членки. Заявява
се, че обжалваното решение противоречи на административно-производствените
правила и на материалните норми на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и най-вече
на чл. 9 от ЗУБ, поради което се моли същото да бъде отменено и преписката да
бъде върната на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в
производство по общия ред.
ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ,
РПЦ – Харманли, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в
представена по делото писмена защита моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана, а обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира, че решението на интервюиращия орган е правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде отхвърлена като неоснователна
депозираната срещу него жалба.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, първата от които подадена чрез Дирекция
„Миграция“, СДВНЧ - София с вх. № 105450-3608/08.12.2020г., а втората - подадена
чрез РПЦ – Харманли с вх. № 1672/09.12.2020г., заведени в ДАБ под рег. № УП-16430/09.12.2020г.,
жалбоподателят е поискал международна закрила от Република България.
В Регистрационен лист рег.№
УП-16430/09.12.2020г. търсещият закрила е записан с имената М.Р.Б.,
гражданство: И., роден на ***г. в И., гр.Д., със същия постоянен адрес, религия
– м., етническа принадлежност – а., професия – р., със с. образование, н., без документи
за самоличност. Самоличността му е била установена чрез декларация с рег.№ УП
16430/09.12.2020г. по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото
закрила лице се е индивидуализирало с имената М.Р.Б. от И., роден на ***г. в И.,
гр.Д., н.. Видно от Решение за настаняване № 1335/09.12.2020г. с рег.№ УП 16430/09.12.2020г.,
чужденецът е бил настанен в РПЦ - Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с
Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за
процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците,
подали молба за закрила в Република България, както и със списък на
организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни
в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа му, както и подписи
на длъжностно лице и преводач, върху посочения документ. На 10.12.2020г. към
търсещия закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю на 18.12.2020г.
в 10.00 часа.
С Писмо рег. № УП-16430/10.12.2020г.
на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.
С кандидата е проведено интервю по
реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са
отразени в Протокол рег.№ УП-16430/18.12.2020г. В хода на интервюто
жалбоподателят е потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния
лист и е посочил, че е напуснал легално И.на 08.10.2020г. с автобус за Турция.
Носил със себе си своя паспорт, но документът останал при негов роднина в
Турция. Останал един месец в гр.Истанбул. На 14.11.2020г. влязъл нелегално в
Република България през зелена граница с група от пет човека. След като
преминали границата, стигнали с автобус до гр.София и там се предали на
полицията. Заявява, че не е арестуван в държавата си по произход или друга
държава, че не е осъждан, че не е имал проблеми заради принадлежността си към
етническата си група или заради изповядваната мюсюлманска религия. Посочва, че
не е членувал в политически партии или организации. Върху него не е било
оказвано насилие. Като причина да напусне И.посочва, че участвал в демонстрации
срещу правителството и срещу корупцията в милицията. Заради това на
14.01.2020г. пред къщата им била сложена бомба, която унищожила двора им.
Впоследствие разбрали, че бомбата била сложена от чичовците на жалбоподателя
заради участието му в демонстрация. По това време жалбоподателят бил в Багдад,
където също участвал в демонстрации срещу правителството. На 06.12.2019г. дошли
непознати хора и с още 100 човека били отвлечени и откарани в непозната за жалбоподателя
сграда, където ги държали и разпитвали три дни, а след това били освободени. На
14.06.2020г. вуйчо му се обадил и му казал, че трябва да напусне И., защото ще
го убият, ако остане. Жалбоподателят заявява, че не би се върнал в И., защото ще
има проблеми с чичовците си заради участието в демонстрациите срещу
правителството. Подал молба за закрила в България, защото била мирна и спокойна
страна.
С Решение № УПХ-299/23.12.2020г.
на Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – Харманли при ДАБ К.Б.,
е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М.Р.Б. на
основание чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След
извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на
молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до
извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.
В решението си органът е посочил,
че проблемите, изложени от молителя, не са релевантни за предоставянето на
закрила. Той не заявил спрямо него да била осъществена репресия или преследване
поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група. Не били налице и предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут. Изложената фактическа обстановка не давала основание да се
смята, че молителят бил принуден да напусне И., поради реална опасност от
смъртно наказание или екзекуция. Спрямо него не било повдигнато обвинение, не
бил осъждан. Релевантни твърдения по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ не били
изложени. Административният орган разглежда подробно и възможността за
прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като стига до извода, че няма основания
за приложението на този текст. В акта е посочено и, че за кандидата не са
налице предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6 и
ал. 8 от ЗУБ.
На 30.12.2020г., срещу подпис,
решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото
съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на преводач.
Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 04.01.2021г.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Същата изхожда от активно
легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд.
Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решението е обективирано в писмена
форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ, Председателят
на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за
интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а
по делото е представена Заповед № РД 05-764/09.12.2020г. на Председателя на
ДАБ, с която К.Й. Б., младши експерт в РПЦ - Харманли, е определен за
интервюиращ орган.
Не се констатира при постановяването на
оспорения административен акт да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази насока са изцяло
неоснователни.
Оспореното решение е издадено в
ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На
основание чл. 70, ал. 1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в
срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може
да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата
като явно неоснователна. Към датата на издаване на процесното решение – 23.12.2020г.,
предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено
производство е спазен.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС
по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да
се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност
на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл. 70, ал. 1 от
ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл. 58,
ал. 10 изр. 2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и
на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история,
така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението
фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни
норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния
орган.
Съдът счита, че оспореното решение
е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и
на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1
от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като
се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по
произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият
е заявил като причина за напускане на И.опасения за сигурността му, заради
участието му в протести, насочени срещу правителството. От друга страна обаче,
същият е заявил, че не е бил арестуван, преследван, обект на репресии или
насилие, че не е имал опасения за физическата си сигурност от страна на
властите по повод етническата си принадлежност и евентуална политическа
ангажираност, нито проблеми във връзка с религиозната си принадлежност.
Впоследствие в хода на интервюто кандидатът заявява, че е бил задържан в
продължение на три дни, разпитван, след което освободен. Всички тези
обстоятелства в тяхната съвкупност навеждат на извода за опит за създаване от
страна на жалбоподателя на бежанска история, базирана на съзнателно дадени
неверни данни, целящи доказване на значими за производството обстоятелства. В
така представената бежанска история обаче липсва последователност и логика,
липсват и достоверни данни, подкрепящи изложеното. В този смисъл съдът приема,
че жалбоподателят не обосновава осъществено спрямо него преследване по смисъла
на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито риск от бъдещо такова. Ето защо
административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателя, достигайки до обоснован извод
относно липсата на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец.
Правилно е отчетено, че се касае за опит за умишлено въвеждане в заблуждение на
съответното длъжностно лице, както и за недостоверна бежанска история. В тази
връзка се налага изводът, че от материалите по преписката не може да се направи
извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от
ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради
което не са налице субективният и обективният елемент на предвиденото в
цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване“. При това
положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска
държавата си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са
релевантни за настоящото производство. Извод в насока липса на осъществено
преследване по смисъла на ЗУБ по отношение на жалбоподателя може да се извлече
и от факта, че същият е напуснал страната си по произход легално. В този
смисъл, административният орган е извършил единствената възможна преценка,
изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до
обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца
на статут на бежанец.
Съдът намира за правилна и
обоснована и преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за
предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1
и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът
въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на
опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл. 9, ал. 1,
т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива
2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело
№ C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/,
по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.
15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на
Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува
в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне
на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и
потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната
страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си
на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на
съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е
преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и
тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда
на Европейския съюз е запазило своето значение.
Административният орган е извършил
преценката си за страната по произход след анализ на информацията, обективирана
в Справка с вх.№ МД-674/10.12.2020г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ,
относно Република И.. От същата става ясно, че ситуацията в тази страна не е такава,
която да обосновава предоставяне на международна закрила на гражданите ѝ.
От данните в справката и от приобщения доказателствен материал може да се
направи извода, че дори и да се завърне в държавата си по произход,
жалбоподателят би могъл да води нормален живот, при условията на
социално-икономическата обстановка в И.. Ситуацията в тази страна не достига
границите на въоръжен конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки
заплахи поради такъв конфликт, поради което в случая не са налице предпоставките
на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.
Настоящият съдебен състав намира
извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за
правилна - в конкретния случай не се касае за обоснован страх от преследване и
индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде удовлетворена
дадена молба за закрила, безогледното насилие в И.следва да е изключително,
каквото не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката
там. Изложените данни в цитираната справка, както и представената актуална
такава в съдебно заседание – Справка вх.№ МД-58/29.01.2021г. относно Република И.,
не сочат да е налице крайно тежка икономическа криза, нито да има политически и
социални сътресения, макар и тези фактори да не рефлектират пряко върху
преценката за наличието или липсата на основания за предоставяне на
международна закрила. Като цяло, от анализа на представената по делото официална справка
на ДАБ, потвърдена от допълнително представената актуална такава в съдебно
заседание, както и от информацията, налична в общодостъпни източници, не се
установява ситуацията в И.да е усложнена до степен, че да са налице основания
за предоставяне на международна закрила на граждани на тази страна.
При липса на други
противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на
ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за
предоставяне на статут на жалбоподателя по реда на чл. 9 от ЗУБ.
В случая административният орган е
изпълнил задължението си за задълбочено и всестранно установяване на
релевантните за неговата решаваща роля факти, а именно извършил е надлежна
проверка доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална
опасност от тежко посегателство са обективни, обсъдил е актуалната обстановка в
страната по произход, като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган, съответно изводите на последния, че по
отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или
други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да
обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са
правилни и законосъобразни.
Предвид гореизложеното, съдът
намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби
и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият
съответства на целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата
отмяна, поради което следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба -
отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.Б. - гражданин на И.,
против Решение № УПХ-299/23.12.2020г. на Интервюиращ орган
към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: