Р Е Ш Е Н И Е
218/13.4.2020г.
16.03.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 20 (двадесети) февруари Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 1894 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.
В исковата си молба ищцата С.М.М. твърди, че с ответника Р.Д.Р. са родители на децата – ищци – Б., роден на *** г. и С., роден на *** година. Двамата се разделили през м. януари 2016 г., като дотогава живели в гр. Варна. Понастоящем, майката и децата се установили в с. Дибич, обл. Шумен, като М. полагала грижите по отглеждането и възпитанието на децата, подпомагана от своите родители. Б. и С. ежедневно пътували до гр. Шумен, където посещавали учебно, респ. детско заведение. Освен това, били ангажирани в редица извънкласни дейности. От друга страна, ответникът работил като моряк и получавал месечно възнаграждение в размер на 10 000 лв., но не подпомагал по никакъв начин издръжката на децата. Ищците молят съда да постанови решение, по силата на което: местоживеенето на децата Б. и С. да бъде определено при ищцата М.; на последната да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата; на ответника бъде определен режим на лични отношения с децата; ответникът да бъде осъден да заплаща на детето Б. месечна издръжка на дете от родител в размер на 800,00 лв. и на малолетния С. – в размер на 900,00 лв. месечно, считано от датата на предявяването на иска (включително за минало време – в същия месечен размер, за периода от 29.06.2018 г. , до 28.06.2019 г.). Правят искане ответникът да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба. Същият не оспорва обстоятелството, че страните живеят разделени. Отправя претенции за съвместно упражняване на родителските права спрямо децата. В случай на предоставянето им на майката, прави искане за определяне на режим на лични отношения. Счита, че претенциите за плащане на издръжки са завишени, като излага, че може да плаща такива в размер по 140,00 лв. месечно. Оспорва редица обстоятелства в исковата молба. Моли претенциите за издръжка да бъдат отхвърлени над посочения размер, като му бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото удостоверения за раждане: от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № IIIIII45/20.05.2008 г. и от 22.05.2014 г., изд. въз основа на акт за раждане № 423/22.05.2014 г., съставени от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Варна е, че С.М.М. и Р.Д.Р. са родители на децата Б.Р.Р., род. на *** г. и С.Р.Р., род. на *** г. По делото е представено удостоверение изх. № 08-55/14.06.2019 г., изд. от „Авто питон“ ООД гр. Варна, в което се сочи, че през периода м. юни 2018 г. – м. май 2019 г. С. М. получавала средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 490,30 лева. Съдът констатира от служебна бележка № 1159/05.06.2019 г., изд. от СУ „Й. Е. Б.“ гр. Шумен и служебна бележка изх. № 603-1443/05.06.2019 г., изд. от детска гради*** „К.В.“ гр. Шумен е, че децата Б. и С. посещават посочените учебно и детско заведение. По делото е представено извлечение от банкова сметка на Р.Р., в която е отразено движението по същата. На места, неизвестно лице е отразило, че получен превод е работна заплата, като пресметнал и наличности.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, ответникът заявява, че полага труд в чуждестранно дружество, като доходите му възлизат средно на около 10 000,00 лв. на месец. Същият не представя писмени доказателства за получаваните от него доходи.
В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен е отразено, че непосредствените грижи по отглеждането на децата на страните се полагат от ищцата. Тримата обитавали двутежна къща, находяща се в с. Дибич, обл. Шумен, собственост на родителите на М.. Именно те подпомагали ищцата при отглеждането на децата. Ищците обитавали първия етаж от къщата, като били осигурени много добри битови условия. Децата ежедневно пътували от с. Дибич до гр. Шумен, заедно с майка си. Освен това, посещавали, както следва: Б. – клуб по шахмат и уроци по актьорско майсторство, детето С. – тренировки по футбол и артработилница в детската градина. Децата споделили със социалния работник, че разговарят с баща си по телефона един път месечно, а понякога се срещат.
По делото е изготвен и социален доклад от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Варна. В него се излага, че ответникът съжителства на съпружески начала с А.Б., като двамата обитават негов собствено апартамент, находящ се в гр. Варна. В същия били осигурени много добри битови условия. Р. полагал труд като механик на кораб, като не пожелал да посочи размера на получаваното от него възнаграждение. Бащата имал изградена силна емоционална връзка с децата си, като по времето когато се намирал в страната, се виждали два пъти месечно.
Разпитаните като свидетели П.М. (майка на ищцата С. М. и баба на децата-ищци) и Ж.П.-С. излагат, че след 2015 г. М. и ответникът се разделили, като първоначално майката и децата останали в гр. Варна, а след това заживяли в дома на свид. М. ***. Същите ползвали единия от етажите на къщата, като разширеното семейство било с общи доходи, тъй като получаваните от М. не били достатъчни. Последната полагала труд в гр. Шумен, като ежедневно пътувала, като превозвала и децата за посещенията им в учебно, респ. детско заведение. Освен това, двете деца посещавали различни извънкласни дейности в гр. Шумен, които били платени. Ответникът се срещал с децата, като ги вземал със себе си около четири пъти годишно. Същият не предоставял издръжка за децата, а правил единствено подаръци по поводи.
В хода на производството, като свидетел е разпитана и А.Б. (съжителстваща на съпружески начала с ответника). Същата излага, че съжителства с Р. отпреди около две години, като познава двете му деца. Двамата вземали децата поне веднъж месечно, като те преспивали в жилището им в гр. Варна. Ответникът редовно им купувал скъпи подаръци. Свидетелката сочи, че един-два пъти присъствала, когато съжителят й предоставял на С. М. суми в размер по около 600-700 лв. Децата поддържали телефонна връзка с баща си по четири-пет пъти седмично. Р. работил като моряк и получавал по около 10 000,00 лв. месечно като трудово възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Досежно искането с
правно основание чл. 127, ал. 2 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на децата Б. и С. и за упражняването на родителските права спрямо тях са предявени от двамата родители.
Установи се по делото, че родителите на децата не са сключвали граждански брак и са разделени отпреди около четири години. От 2016 г. грижите по отглеждането и възпитанието на Б. и С. били поети изцяло от майка им – ищцата, активно подпомагана от своите родители.
При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права.
При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на всяко от децата. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите – в случая съдът приема, че и двамата родители на децата притежават в пълнота родителските качества, необходими за тяхното правилно отглеждане и възпитание. Съдът приема, че в известна степен, качествата на М. преобладават, тъй като през последните четири години именно тя ги е проявила активно. Желанието на родителите – изявена е готовност от страна и на двамата родители да отглеждат и възпитават децата; полът и възрастта на децата – Б. и С. са момчета на 11 и на 5 години – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина грижа не е незаменима; социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че благоприятна за развитието на децата е социалната среда в дома на ищцата М.. Това е обстановката, с която децата са свикнали, създали са приятелски кръг. От друга страна, при евентуално определяне на местоживеенето им при бащата, то следва, че те ще бъдат фактически отглеждани от чужд човек – съжителката на Р., който отсъства за дълги периоди от време от страната. Жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището и на двамата родители са осигурени много добри битови условия.
След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетните деца, съобразявайки и становището на социалните работници, изготвили социалните доклади по делото, съдът счита, че следва да бъде определено децата Б. и С. да живеят при своята майка – С.М., която ще упражнява родителските права по отношение на същите. Независимо, че съдът не е задължен да определя адреса, на който ще живеят децата, предвид сравнително ниската им възраст, наличието на създадена социална среда, осигуряваща условия за тяхното нормално физическо, интелектуално и социално развитие, съдът намира, че децата следва да живее в жилището на своята майка, по регистрирания от последната постоянен адрес ***).
С оглед установените по делото обстоятелства, обсъдени по-горе при определяне на местоживеенето и родителските права спрямо детето, съдът намира, че на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с децата Б. и С. както следва: всяка трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Досежно
определянето на издръжка на децата по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:
Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, децата Б. и С. били отглеждани, възпитавани и издържани от майка си, активно подпомагана от своите родители. При определяне на размера на необходимата за детето издръжка, настоящият състав съобрази възрастта на децата, нуждите им и материалните възможности на родителите им. Ищцата претендира месечна издръжка в размер, съответно на 800,00 лв. за детето Б. и на 900,00 лв. за малолетния С.. Майката получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 490,30 лв. Ответникът не представя документи, от които с категоричност да се установи размера на трудовите му възнаграждения. В тази насока, приложеното извлечение от банкова сметка ***. В обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК, Р. заявява, че получава възнаграждение в размер на около 10 000,00 лв. месечно през месеците, в които работи. В тази насока са и показанията на съжителката му – свид. Б. Не са налице доказателства, от които да се докаже периодите, в които същият полага труд. След извършване на преценка за нуждите на двете деца, както и за материалните възможности на родителите им (които нямат алиментни задължения към други лица), съдът определя обща месечна издръжка, както следва: за детето Б. в размер на 850,00 лв., от които бащата следва да заплаща по 700,00 лв. и за детето С. в размер на 750,00 лв., от които бащата следва да заплаща по 600,00 лв. месечно. Останалата част от определената обща издръжка на всяко от децата следва да се заплащат от майката. По-голямото парично участие на бащата е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на децата се понася от майката, както и реализираните от него високи доходи.
Размерът на така определената издръжка се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 01.07.2019 г., като за периода от 15.10.2019 г. до влизане в сила на настоящото решение следва да бъдат приспаднати размерите на определените с Определение № 3278/15.10.2019 г. размери на издръжките, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Досежно претенциите с правно основание чл. 149 от СК: предвид обстоятелството, че настоящото производство е за определяне на първоначална издръжка, както и установеното по делото, че родителите на децата са във фактическа раздяла от преди около четири години, съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания законов текст. Установи се, че допреди една година ответникът не е изпълнявал родителското си задължение за плащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца. В тази насока, съдът не кредитира изложеното от свид. Бейзаби за няколкократно предоставяне на суми от Р. на ищцата М. поради неопределеността на съобщеното във времето. Предвид горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати и издръжка за минало време за времето от 29.06.2018 г. до 28.06.2019 г., включително. Съдът, като съобрази установените по-горе обстоятелства относно доходите на родителите, определя обща месечна издръжка за този период, както следва: за детето Б. в размер на 850,00 лв., от които бащата следва да заплаща по 700,00 лв. и за детето С. в размер на 750,00 лв., от които бащата следва да заплаща по 600,00 лв. месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане. Исковете за издръжка за минало време, в останалата им част до пълните предявени размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По
събирането на държавната такса по исковата молба, в частта й относно присъдените
издръжки:
На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса и върху размера на присъдените издръжки с правно основание чл. 149 от СК, в общ размер 624,00 лева.
По исканията на страните с правно основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на
разноските, представляващи заплатеното от насрещната страна възнаграждение за
адвокат:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
На първо място, възражение се прави от ответника: в процесния случай, в съответствие с чл. 21 и чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на възнаграждението на адв. Х. възлиза на 1100,00 лв. Според нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, за процесуално представителство по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Тоест, в случая, минималния размер на възнаграждението за представителство по два обективно съединени иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и един иск с правно основание чл. 149 от СК (тъй като този адвокат е упълномощен от ищците С. М. и Б. Р.) възлиза на 1100,00 лв. Уговореният и платен от двамата ищци на пълномощника им адвокат възнаграждение се равнява на 1200,00 лева. Съдът, след преценка на правната и фактическа сложност на настоящия спор, намира, че заплатеното от двамата ищци възнаграждение за един адвокат за представителство и защита в първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване на устните състезания, вкл. за изготвяне на исковата молба и участие в две съдебни заседания, не е прекомерно съобразно сложността на делото и не следва да се присъжда в по-нисък размер. Касае се за процесуално представителство по три иска, участие в събиране на множество доказателства и в съдебни заседания, за което е уговорен общ размер на възнаграждение, надвишаващ със 100,00 лв. законния минимален размер. Тази степен на надвишаване, според съда, не следва да бъде оценявана като нарушаваща законовите изисквания за справедливост и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, още по-малко – като обуславяща прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника.
Възражение се прави и от ищците: в случая, минималния размер на дължимото от ответника възнаграждение, по изложените по-горе съображения – представителство по четири обективно съединени искове, възлиза на 1400,00 лв. Платеното от Р. възнаграждение възлиза на 600,00 лв. Тоест, в никакъв случай не е налице надвишение.
Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платени от страните възнаграждения, следва да бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен размер.
По разпределението на
разноските по делото:
Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
По делото не са представени доказателства заплатено от ищеца С.Р. на пълномощника му – адв. П., възнаграждение. Ето защо, такова не следва да бъде присъждано.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата С. М. направените разноски по делото в общ размер 1200,00 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 68,75 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето Б.Р.Р. с ЕГН ********** да живее при родителя си С.М.М. с ЕГН **********, с адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Б.Р.Р. с ЕГН ********** на майката С.М.М. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на бащата Р.Д.Р. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Д. Г. от ВАК, гр. Варна, ул. „П.Х.“ № 5, с детето Б. всяка трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Р.Д.Р. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето Б.Р.Р. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.М.М. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 700,00 лв. (седемстотин лева), считано от 01.07.2019 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА Р.Д.Р. с ЕГН **********,
да заплати, на основание чл. 149 от СК,
на малолетното си дете Б.Р.Р. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С.М.М. с ЕГН **********, издръжка за периода 29.06.2018 г. – 28.06.2019
г., вкл., в размер на 700,00 (седемстотин) лв. месечно, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част над 700,00
лв., до пълния предявен размер от 800,00 лева месечно, като неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето С.Р.Р. с ЕГН **********
да живее при родителя си С.М.М. с ЕГН **********, с адрес: ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето С.Р.Р. с ЕГН ********** на майката С.М.М. с ЕГН **********, като
определя режим на лични отношения на бащата Р.Д.Р. с ЕГН **********, с детето С. всяка трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота
до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и петнадесет дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Р.Д.Р. с ЕГН **********,
да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2
вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето С.Р.Р. с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.М.М. с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 600,00 лв. (шестстотин лева), считано от
01.07.2019 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено
месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК
ОСЪЖДА Р.Д.Р. с ЕГН **********,
да заплати, на основание чл. 149 от СК,
на малолетното си дете С.Р.Р. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С.М.М. с ЕГН **********, издръжка за периода 29.06.2018 г. –
28.06.2019 г., вкл., в размер на 600,00 (шестстотин) лв. месечно, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част над 600,00
лв., до пълния предявен размер от 900,00 лева месечно, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Р.Д.Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса върху размера на присъдените издръжки по чл. 149 от СК, в общ размер 624,00 лв. (шестстотин двадесет и четири лева).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Р.Д.Р. да заплати на С.М.М. направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 1200,00 лева (хиляда и двеста лева).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА С.М.М. да заплати на Р.Д.Р. направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 68,75 лева (шестдесет и осем лева и 75 стотинки).
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: