ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /01.03.2022
г.
Административен
съд - Русе, IV-
ри състав, в закрито заседание
на първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав
Съдия: Диана Калоянова
като провери докладваното адм. дело № 573 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, прецени следното:
Постъпила е молба вх. № 538/11.02.2022 г. от жалбоподателката Г.Т.В. с
адрес ***, чрез пълномощник адв. В. Г. Д от АК – Русе с адрес на практиката гр.
Ветово, ул. „Йордан Йовков“ № 1. В текста на молбата се сочи, че същата се
отнася до адм. д. № 711/2021 г. по описа на Административен съд – Русе. След проведена
кореспонденция с пълномощника на В. се установява, че молбата се отнася за
адм.д. № 573/2021г. по описа на съда.
В молбата се иска разглеждане на
делото в открито съдебно заседание със страни: жалбоподател Г.Т.В., а като
ответници са посочени:
1.
Кмет
на Община Сухиндол, с адрес гр. Сухиндол, ул. „Росица“ № 6
2.
Директор
на РЗИ Велико Търново д-р Е. Н, с адрес гр. Велико Търново, ул. „Никола
Габровски“ № 23.
3.
Прокуратурата
на Република България.
В съдържанието на молбата е записано,
че „С
определение по делото № 58/20.12.2021 г. поради преждевременност на завеждане
на делото, при недовършен административен състав на производството, а именно
поради не произнасяне на определеният от съда като компетентен административен
орган за произнасяне по искането по смисъла на чл. 32 ал.2 от АПК. а именно РЗИ
Велико Търново с преписката бе сезиран от съда административния орган РЗИ В.
Търново.“
Твърди се, че жалбоподателката е
получила писмо изх. № 05-3-01/28.01.2022 г., с което РЗИ съобщава на същата, че
не е компетентен орган за произнасяне по искането, като не препраща искането
към друг компетентен орган и не съобщава за такъв друг компетентен орган.
Според В. „При
тази фактическа обстановка сме изправени пред хипотезата на чл.32 ал.4 от АПК /чл.32
ал.4 Когато компетентният орган не може ла бъде определен на основание на
данните в искането или от тях е явно, че то трябва да бъде адресирано до съда,
органът, в който е внесено, го връща с кратки писмени или устни указания на
заявителя./“
С молбата е отправено искане до съда,
както следва: „С
оглед на горното молим да конституирате като сьответници по жалбата РЗИ В.
Търново и Прокуратурата и да насрочите делото за разглеждане от съда в ОСЗ. с
оглед защитата на конституционното право на жалбоподателя и скрепяване със
силата на съдебното решение правото му да изпълни завета и волята на родителите
си.“
Във връзка с така постъпилата молба,
съдът установи следното:
Предмет на адм. д. № 573/2021 г. е жалбата
на Г.Т.В. ***, действаща лично и чрез процесуалния си представител, срещу
мълчаливия отказ на Кмета на Община Сухиндол за издаване на административен акт
за погребална услуга във връзка с изрична писмена молба от 21.07.2021 г. за
преместване на тленните останки на бащата на жалбоподателката в общ гроб с
тленните останки на майка й в гробището в гр. Русе. Производството пред съда се
е реализирало по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 21, чл. 25 и чл.
26 от Наредба № 2/21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищните паркове
(гробища) и погребването и пренасянето на покойници.
Съдебното производство е приключило с
постановяването на Определение № 58/20.12.2021 г., с което съдът, на основание чл.
159, т. 1 от АПК е определл следното:
ü
ОТМЕНЯ
определение от съдебно заседание на 25.11.2021 г. за даване ход по същество на
делото.
ü
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Т.В. ***, с която обжалва мълчаливия отказ на
Кмета на Община Сухиндол за издаване на административен акт за пограбална
услуга във връзка с изрично писмено заявление
рег. № 9400-1322/23.07.2021 г.
ü
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 573/2021 г. по описа на Административен съд –
Русе.
ü
ИЗПРАЩА
заявление рег. № 9400-1322/23.07.2021 г. от Г.Т.В. ***, ведно с
административната преписка, на Директора на Регионална здравна инспекция Велико
Търново за произнасяне.
Посочено е, че определението подлежи
на обжалване в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба
пред Върховен административен съд на Република България. Дадено е указание препис
от Определението да се изпрати на страните. От приложените по делото
доказателства се установява, че В. е получила съобщението на 05.01.2022 г., а
директорът на РЗИ В.Търново e уведомен
с писмо (л. 32 от делото).
С писмо вх. № 425/03.02.2022 г., директорът
на РЗИ Велико Търново е уведомил В. ***, че счита, че той не е компетентен
орган да се произнесе по искането на В..
Определението не е обжалвано и е
влязло в сила на 15.01.2022 г.
При
така изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига
до следните правни изводи:
Спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда
друго съгласно чл. 297 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК
Следователно, молбата на В. за насрочване
на дело в открито съдебно заседание е недопустима, тъй като спорът между страните
е решен окончателно с влязъл в сила съдебен акт, който не е обжалван от
страните. По тази причина съдът не дължи произнасяне по същество.
Постановеният съдебен акт, който е
влязъл в сила, е задължителен за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България по аргумент от чл. 297 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, поради което директорът на РЗИ Велико Търново
дължи произнасяне по искането на В.. Видно от съдържанието на писмо вх. №
425/03.02.2022 г. административният орган не се е произнесъл по съществото на
искането на В. и не е обективирал волеизявление, от което да се установи
действителната му воля. В изричен акт е следвало да посочи мотиви по каква
причина приема, че е некомпетентен орган и при наличието на какви предпоставки
искането на В. може да бъде удовлетворено. В процесното писмо не се съдържат
указания към В. към кой орган следва да насочи претенцията си, което
представлява неизпълнение от страна на административния орган на негово
задължение не само във връзка с изпълнението на влязлото в сила Определение
58/20.12.2021 г., но и по чл. 31, ал. 4 от АПК.
Ако директорът на РЗИ Велико Търново
е установил, че той не е компетентен орган да се произнесе по искането на В.,
същият е разполагал с възможност да повдигне спор за подведомственост по реда
на чл. 130 от АПК, като на основание чл. 130, ал. 4 от АПК не е упражнил
правото си на жалба срещу така постановеното определение.
От съдържанието на молба вх. №
538/11.02.2022
г., депозирана пред съда, не може да се направи извод, че В. обжалва писмото на
директора на РЗИ Велико Търново, напротив, ясно е направено волеизявление, че
се иска продължаване на процесуалните
действия по адм.д. № 573/2021 г.
Изрично трябва да се посочи, че в
случая не е налице отказ от правосъдие по смисъла на чл. 127 от АПК, тъй като
такова е реализирано с постановяване на вече влязлото в сила Определение №
58/20.12.2021 г. Настоящият съдебен състав изпълни и задължението си по чл. 2
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, като разгледа подадената от В. молба за
защита и съдействие на нейни лични права.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 159, ал. 6 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г.Т.В. *** за насрочване
на открито съдебно заседание по адм.д. № 573/2021 г., за което да се призоват като
ответници кмета на Община Сухиндол, директорът на РЗИ Велико Търново и
Прокуратурата на Република България.
УКАЗВА на директора на РЗИ Велико Търново,
че Определение № 58/20.12.201 г. е влязъл в сила съдебен акт и същият подлежи
на изпълнение, като следва да се произнесе с изричен акт съобразно мотивите на
настоящото определение.
УКАЗВА на директора на РЗИ Велико Търново,
че съгласно чл. 304 от АПК, длъжностно лице, което не изпълни влязъл в сила
съдебен акт, извън случаите по дял Пети от АПК, подлежи на санкция.
Определението е окончателно и не
подежи на обжалване.
Определението да се връчи на Г.Т.В. ***
(лично и чрез пълномощник адв. Валентин Г. Донков от АК – Русе) и на директора
на РЗИ Велико Търново.
СЪДИЯ: