МОТИВИ
по НАХД №1211/2017 година по описа на РС Ловеч
Производство
по налагане на административно наказание по чл.78а от НК.
Производството
по делото е образувано по повод внесено Постановление на РП - Ловеч от 29.11.2017г.,
с което прокурор Венцислав В. *** е направил мотивирано предложение на
основание чл.375 и сл. от НПК до Ловешкия Районен съд да се произнесе с решение
по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободен от наказателна отговорност
по чл.78а от НК, В.С.В., ЕГН – ********** *** за престъпление по чл.191, ал.1
от НК, за което е образувано ДП №261/2017 година по описа на РУ - Угърчин.
По
внесеното постановление е образувано НАХД №1211/2017 г. по описа на Ловешкия
Районен съд. С разпореждане от 30.11.2017 г. делото е насрочено при условията
на чл.376 от НПК.
РП -
Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.
Обвиняемият
В.С.В., редовно призован, се явява лично. Изразява съжаление за случилото се, и
излага, че е извършил деянието от любов. За него се явява служебно назначеният
му защитник адв. Г. Г. от ЛАК, който
моли съда да се произнесе с определение, с което да освободи от наказателна
отговорност подзащитният му, като моли да му бъде наложено наказание в минимален
размер. Излага, че фактическата обстановка каквато е посочена в постановлението
на РП Ловеч съответства на събраните по делото доказателства и че същия споделя
правните изводи на РП Ловеч. Счита, че действително са налице всички основания
за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като се касае за пълнолетно
лице, което е обвинено в извършването на умишлено престъпление за което е
предвидено наказание лишаване от свобода по - малко от 3 години. Излага, че
също така дееца не е осъждан за престъпления от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, че от
престъплението не са причинени имуществени вреди. Моли съда да уважи
постановлението на РП Ловеч, като освободи подзащитният му от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл.191, ал.1 от НК и му
наложи глоба в минимално допустимия размер от 1000.00 лв., което наказание дори
в минимален размер се явява едно сериозно наказание за конкретния обвиняем, тъй
като се касаело за млад човек, без доходи и без имущество, а по делото било
установено, че неговото семейство води беден начин на живот, като родителите му
нямали постоянна работа.
В хода на разследването е
установено следното:
Досъдебно
производство № 261/2017 година по опис на РУ на МВР Угърчин, преписка Вх. №
1610/2017 година е образувано с постановление от 22.08.2017 година срещу В.С.В.,
ЕГН ********** ***, за това, че на 16.06.2017 година, в с. К. обл. Л. на ул. „П.
№ 2, без да е сключил брак, заживял съпружески с лицеи от женски пол,
ненавършило 16 годишна възраст - М.С.А. от гр. К. обл. Плевен - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.191, ал.1от НК.
Разследването
било възложено на РУ на МВР Угърчин и проведено от ст. разследващ полицай
Александър Савов.
В хода
на разследването било установено, че свид. М.С.А., родена на *** ***, била
дъщеря на свид. Б.Г.И. и С. Е. А. От около шест години И. и А. живеели във
фактическа раздяла, а формално бракът им бил прекратен през 2015 година. Тъй
като упражняването на родителските права по отношение на малолетната тогава А.
било предоставено на бащата, до м. март 2017 година тя живеела при него в гр. К.
. Несъгласието преди всичко с отношението проявявано от баща и, довело до
напускане на жилището от страна на А. и тя се установила при майка си в с. К.
обл. Ловешка. При престоя си там, А. установила познанство с обв. В.С.В. чиито
дом се намирал в недалечно съседство от дома на И.. В. живеел заедно с
родителите си - свид. С.А.Д.и свид. С. В.
Н.. Семейството нямало постоянна и формално уредена трудова заетост, но
изкарвало прехраната си със сезонна работа и работа на строителни обекти.
Постепенно контактите между В. и А. формирали близки помежду им чувства и на
16.06.2017 година двамата заедно отишли в дома на В. ***, като заявили пред
неговите родители, че се обичат и занапред ще живеят заедно. За намеренията на
дъщеря си свид. Илиева научила също, но проведените разговори с непълнолетната
А. и В., от двете родителски страни, насочени към недопускане на това
съжителство не дали резултат.. А. и В. заживели в дома на родителите на
последния като се ползвали от самостоятелна стая. Това било установено и от
служители на Дирекция „Социално подпомагане" Ловеч, при извършено на
28.06.2017 година посещение в дома на В. ***. При проведеният разговор с
непълнолетната А. и пълнолетният В.С.В., двамата потвърдили пред социалните
служители започналото съвместно съжителство и желанието си то да продължи
занапред. Факта на съжителство между двамата се потвърждава и от показанията на
свидетели живущи по близост в селото познаващи и контактуващи със страните.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си
обвиняемия В.С.В., е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъпление по чл.191, ал.1 от НК, като на 16.06.2017година, в с. К.
обл. Л. на ул. „П. № 2, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст - М.С.А.,
родена на *** ***.
Разпитан
като обвиняем в присъствието на служебно ангажиран защитник, в хода на
проведеното ДП, В. заявил разбиране на обвинението, потвърдил съпружеско
съжителство с А. и желанието си да се ожени за нея при възможност. Същия е изразил
съжаление за извършеното и се е позовал на правото си да откаже даване на други
обяснения по предявеното обвинение
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в хода на ДП
свидетели – Б.Г.И., М.С.А., С. В. Н. С.А. Д., Ю.А. С., А. А. С. иМ.М.Р. ; отчасти
обясненията на обвиняемия, събраните писмени доказателства. Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите Б.Г.И., М.С.А., С.о В. Н., С. А. Д., Ю.А. С., А.А. С.
и М.М.Р. , тъй като те не влизат в противоречие по между си, и с обясненията на
обвиняемия, както и със събраните писмени доказателства и образуват една
логическа цялост. От всички събрани по делото доказателства по безсъмнен и
категоричен начин се налага извода, че с деянието си обв. В. е осъществил
състава на престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
Деянието
е извършено от обвиняемия, виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Това е
така, защото обвиняемият е знаел, че М.С.А. е непълнолетна, че не е
навършила 16 години, но въпреки това е заживял с нея съпружески без сключване
на брак. Това означава, че обвиняемият е целял и искал настъпването на
обществено опасните последици. В този смисъл обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасните последици и е
искал настъпването им. От всички писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства се установява по несъмнен начин, че на
16.06.2017година, в с. К. обл. Л на ул. „П. № 2, като пълнолетно лице, без да е
сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна
възраст - М.С.А., родена на 13.10.2002 година в гр. К. . Безспорно е
установено, че те са живеели в едно общо домакинство, в една къща, като
обвиняемият В. и свидетелката А. са обитавали една стая,в дома на
обвиняемия, и са имали непрекъснат съвместен съпружески живот.
Непосредствен
обект на престъпно посегателство по чл.191, ал.1 от НК са обществените
отношения, които възникват по повод на правилното физическо, психическо и
нравствено развитие на подрастващите.
В
случая личността на обвиняемия е с невисока степен на обществена опасност,
имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието и чистото му съдебно
минало.
Причина
за извършване на инкриминираното деяние от обвиняемия е незачитане на
установения в страната правов ред.
Деянието
не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК,
тъй като последното се квалифицира като такова, само когато по степен на
обществена опасност и укоримост е по - леко от обикновените случаи на
престъпления от съответния вид. По - ниската обществена опасност се определя от
цялостната характеристика на деянието и дееца. От значение са и други
обстоятелства като дали е налице продължавано престъпление или повторност,
способа и начина по които е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите
и подбудите, от които се е ръководил при извършване на престъплението и др. В
настоящия случай, съдът, прие, че случаят не може да се квалифицира като
маловажен.
Съдът изцяло споделя доводите на защита за приложението на
разпоредбата на чл.78а от НК, т.к. са налице условията за това предвидени в
закона, съобразно и съдебната практика на ВКС на Р. България.
Сьдьт, след
като взе предвид гореизложеното и това, че престъплението по чл.191, ал.1
от НК е умишлено, наказуемо с лишаване от свобода до две години или с пробация,
както и с обществено порицание, и че кьм момента на извършване на
престъплението обвиняемия е бил пълнолетен и неосъждан за престъпление от
общ характер, че не е освобождаван по реда на чл.78а от НК, че е полагал грижи
за пострадалата, че не са настъпили имуществени и неимуществени вреди от престъпното
деяние и могат да бъдат приложени разпоредбите на чл.78а от НК, освободи деецът
от наказателна отговорност и му наложи по чл.78а, ал.1 от НК административно
наказание глоба в минимален в размер от 1000,00 лв.
Според
съда с така определеното наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и
генералната превенция визирани в чл.36 от НК.
Разноските
по делото за служебен защитник ще бъдат присъдени от съда след определянето им
от НБПП - гр. София.
Съдът се произнесе и по въпроса
за мярката за неотклонение, като предвид наложеното наказание и в съответствие
с разпоредбата на чл.309, ал.4 от НПК я отмени.
На
основание чл.24, ал.1, т.8 от НПК, съдът прекрати наказателното производство по
ДП №261/2017 година по описа на РУ - Угърчин.
Водим
от гореизложеното съдът постанови решението си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: