№ 272
гр. Пазарджик, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20245220200450 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Т. Й. М. от град Пазарджик , ЕГН:
********** против наказателно постановление № 13 - 2400057/15.03.2024
год. на директора на дирекция “Инспекция по труда“- гр.Пазарджик, с което
на жалбоподателя в качеството му на работодател на основание чл.416 ал.5
КТ вр. с чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание глоба в
размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление поради допуснати нарушения на материалния
закон и съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което
се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излага
допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата.
1
Районният съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа страна следното:
Синът на жалбоподателя - Д. М. от години работил и живеел в
чужбина. На 27.08.2019 г. той придобил чрез покупко-продажба поземлен
имот с идентификатор № 55155.503.1104, находящ се в гр. Пазарджик, ул.
"С.” № 13 / нот. акт № 198 по н.д. 359/19 - л. 40 – л.42 в делото /. Решил да
застрои имота и през 2022 год. се снабдил с разрешение за строеж - за
строителен обект „Жилищна сграда с магазини – етапно строителство. Първи
етап: Първи и втори етаж." ( л. 38 – л.39 в делото).
Още на 13.08.2021 год. Д. М. упълномощил баща си - жалбоподателя по
делото, да го представлява през физически, юридически лица и държавни и
общински органи във връзка със строителството в имота.
След като разрешението за строеж било готово, жалбоподателят се
договорил със свид. Й. Н. да изгради основите на сградата и първия етаж.
Договорът за изработка ( неформален ) бил постигнат на неустановена дата
чрез устни уговорки, според които свид. Н. срещу сумата от 29 000 лева бил
длъжен да положи основаните на сградата и да изгради първия етаж, като
сумата съставлявала само възнаграждение за труда ( 16 000 лева - за основите,
т.нар. нулев цикъл и 13 000 за първия етаж). Двамата се уговорили, че
строителните работници ще ги наема свид. Й. Н..
В изпълнение на договора свид.Й. Н. наел на работа няколко лица, едно
от които свид Р. Н. /Погрешно посочен в НП с фамилията Н язиев/. Свид.Н.
възлагал и организирал работата им, следял за изпълнението й и ги
контролирал. Плащал на работници, вкл. на свид.Н. според постигнатата с тях
уговорка - по 40 – 50 лева на ден, надник.
На 12.12.2023 г. екип инспектори от ДИТ Пазарджик – свид. Р. М. и
колежката му Г.С. извършили проверка на строителния обект и установили
там няколко лица да извършват различни дейности. Сред тях бил св.Н., който
подавал тухли за зидария. За заварените на място работници бил съставен
списък, в който била отразена предоставената от тях информация за
самоличност /три имена и ЕГН/, лицето за което полагат труд, периода,
работно време и трудово възнаграждение. Във връзка с данните от
информационната табела за строежа, според която основен изпълнител на
2
обекта било търговското дружество „ПроБилд-2017“ ЕООД, били изискани
документи от управителя на фирмата, осъществяваща строителен надзор,
както и от самия жалбоподател, който присъствал по време и на втората
проверка на обекта, извършена на 28.12.2023 год. отново от инспекторите Р.
М. и Г.С..
Въз основа на впечатленията си при фактическите проверки,
представените документи и изготвените справка относно действащи трудови
договори, актосъставителят – свид.Р. М. счел, че между жалбоподателят като
физическо лице и завареното да работи лице Р. Н. били възникнали трудови
правоотношения при полагане на труд на 12.12.2023 год. в полза на
жалбоподателя, който нямал сключен трудов договор с работника. Затова
против жалбоподателя бил съставен процесния АУАН за нарушение по чл.
62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от КТ.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното в настоящото
производство НП, което жалбоподателя обжалва в законовия срок. С оглед на
това жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна досежно основното възражение за противоречие на НП с
материалния закон, съображенията за което ще бъдат изложени по-долу.
С оглед дължимата от въззивния съд служебна проверка, трябва да се
каже, че двата административни акта – АУАН и НП са издадени от
материално и териториално компетентни органи, което се установява от
заповедта на л.21 в делото и нормите на раздел І, гл.ХІХ КТ . В
описателната част на двата акта се съдържат достатъчно по обем и яснота
обстоятелства по извършеното нарушение, което е получило и своята
съответна правна квалификация, като и двата акта отговарят на изискванията
за тяхното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Спазени са били
нормативно - установените процедури по съставянето, предявяването и
връчването им. В хода на цялостния съдебен контрол не се установиха
никакви нарушения на процедурата по образуване на административно
наказателното производство със съставянето на АУАН , в хипотезата на чл.40,
ал.2 от ЗАНН. Ето защо възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения са неоснователни.
Както вече бе казано, основателни са възраженията по същество.
Твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че
3
изграждането на основите и първия етаж от строежа по разрешението за
строеж на л. 38 – л.39 е по договор за изработка между свид. Й. Н. и
жалбоподателя се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Не е
спорно и се установява от представените документи, че синът на
жалбоподателя от 27.08.2019 год. е собственик на процесния недвижим имот ,
находящ се в гр. Пазарджик, ул. "С.” № 13, за строителство на който на
25.10.2022 год. било издадено разрешение за строеж на „Жилищна сграда с
магазини – етапно строителство. Първи етап: Първи и втори етаж." ( л. 38 –
л.39 в делото). Не спорно и се установява от гласните доказателствени
средства и представеното пълномощно на л.12, че още на 13.08.2021 год.
синът упълномощил баща си - жалбоподателя по делото, да го представлява
пред физически, юридически лица и държавни и общински органи във връзка
с извършването на строителство в имота. За фактическата работа по строежа
жалбоподателят се договорил със свид.Й. Н. , с когото сключил устен
договор за изработка - строителство в посочени имот, поетапно - първо
основите ( т.нар. нулев цикъл), а след това първи етаж. Относно уговорките
между двамата за изграждането на тези нива на строежа, съдът възприема
безкритично показанията на свид.Н., предвид непосредствените си
впечатления при разпита му и добросъвестните му признания, че договорът за
строителство ( л. 36 – л.37 в делото) с дата 01.07.2023 год. и страни Д. М.,
действащ чрез своя баща Т. М. и свид. Й. Н., бил подписан не на посочената в
него дата, а след около 6 месеца, след извършената от инспекторите на ДИТ –
Пазарджик проверка, т.е. за целите на процеса. Последното признание и
начинът на възпроизвеждане на представената информация гарантираха
достоверността й. Така се изясни, че жалбоподателят е сключил договор за
изработка със свид.Н. посредством няколко устни уговорки. Този вид договор
по своите характеристики на двустранен и престационен създава задължения
и за двете страни: за едната - да изработи нещо; за другата - да приеме
изработеното и да плати, консенсуален - задълженията и правата се пораждат
с постигане на съгласието, комутативен – облагата е предварително известна
и определена, възмезден – срещу това, което изпълнителят ще изработи,
другата страна дължи възнаграждение, и неформален - не се изисква
спазването на форма за действителност ( за разлика от трудовия договор,
който следва да е писмена форма).
Като се има предвид очертаната чрез представените характеристики
4
дефиниция за договора за изработка, уговорката между свид. Й. Н. и
жалбоподателя е довела до сключване точно на такъв вид договор. Тя била
постигната преди полагане на основите - за тях и за първия етаж, като след
изпълнението на основите, страните се разбрали да продължат изграждането
на първия етаж от сградата при същите условия, само че при различна цена.
Цената била 16 000 лева - за изграждане на основите/ т.нар. нулев цикъл/ и 13
000 лева - за първия етаж. Цената за всяко от нивата на строежа била само за
работата по изграждането. От нея свид.Н. следвало да задържи за себе си като
възнаграждение за извършената работа по възмездната сделка, но и да
заплаща на работниците, които да му помагат да изпълни работата по
строителството. Свид. Н. трябвало да прецени и да реши колко и какви лица
да наеме, за да изпълни строителството на двата етапа, колко да им плаща,
как да работят. Той трябвало да ги контролира, организира и следи за
изпълнението на работата им, което и изпълнявал, като предоставял и
материалите за работа, закупени от жалбоподателя. Изясни се чрез
показанията на свид.Н. и свид.Н. , че жалбоподателят не е вземал никакви
решения във връзка със строителните работници. Той е платил на свид.Н. въз
основа на договора им за изработка. Строителните работници на обекта, вкл.
заварените на място в обекта на 12 и 29.12.2023 год. по време на проверките,
са били наети от свид.Н.. Той, като физическо лице е бил техен работодател
по смисъла на дефиницията на §1,т.1 от ДР на КТ - той ги е наел по трудово
правоотношение, защото точно такова е възникнало за престирането на труда,
вкл. на свид.Н..
Неоснователно е възражението, че паричните средства били
предоставени от сина на жалбоподателя. Източникът на паричните средства
не е фактор за определяне на работодателя, дефиницията за който е
нормативно установена с посочената горе норма, като в същата отсъства
такъв обективен елемент. Освен това, получавайки сумите от 16 000 лева и 13
000 лева , свид.Н. ги е получил по възмездния договор срещу крайния
резултат, който е трябвало да предостави и те са станали неговата
собственост. Така, че разпорежданията, които е правил с тези пари са били от
негово име и за негова сметка. Той е плащал на работниците от своите пари,
получени по договора за изработка.
Неоснователни са и възраженията и относно данните за заварените лица
5
на място в съставения списък на тези лица. В списъка / л.16 в делото/ са
отразени данните за лицата, за кого работят, но както се изясни от
показанията на актосъставителя свид. М., отразено е това, което самите лица
са съобщили. Тоест - лицата са казвали за кого работят. Същественото обаче
е, че въпросът за определянето на работодателя не е въпрос на субективно
възприятие, а правен въпрос, който е основен за решаване на процесния спор.
Разбираемо е, че за строителните работници работата е за собственика, а за
тях такъв е бил жалбоподателя. Това мнение обаче е без значение, тъй като не
работника определя вида на правоотношението, по което е страна. Отделно от
това проверката, по повод на която е изготвен коментирания списък, цели да
провери дали е възникнало трудово правоотношение, защото само по него се
дължи на работника от работодателя трудово възнаграждение. Този списък
обаче няма обвързваща доказателствена сила относно характера на
процесното правоотношение и точно по тази причина бе подложен на горния
доказателствен анализ, резултат от който е изводът, че възникналото
правоотношение при престиране на труда на работниците на строежа, вкл. на
свид.Ниазев е действително трудово, но страна по него като работодател -
физическо лице не е жалбоподателят, а свид. Й. Н.. Ето защо неоснователно с
процесното НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя за неуреждане
на отношенията с лицето Р. Н. по предписания с посочените в
постановлението норми формален начин.
По горните съображения, като постановено в нарушение на
материалния закон, обжалваното НП следва да бъде отменено.
При този изход на делото право на разноски би имал жалбоподателя, но
същият не претендира такива, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН РС –
Пазарджик,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 13 -
2400057/15.03.2024 год. на директора на дирекция “Инспекция по труда“-
гр.Пазарджик, с което на Т. Й. М. от град Пазарджик , ЕГН: **********, в
качеството му на работодател, на основание чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.414, ал.3
6
КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 КТ, е наложено
административно наказание глоба в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7