Решение по дело №1211/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260231
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия: Мая Василева Гиздова
Дело: 20201510201211
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

17.06.2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

IV н.о.

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

27 май

 

2021

 
 


на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Ива Георгиева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н А Х

 

1211

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Г.В.Г. с ЕГН:**********,***,е обжалвал наказателно постановление № 20-0348-000652 от 28.10.2020г.,  на Началника на РУ към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница,  с което за нарушение по чл.174,ал.3, от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН, и чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП,му е е било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000.00 лева и „лишаване от правото да управлява МПС”, за срок от 24 месеца.

 С депозираната да съда жалба се прави искане наказателното постановление да бъде отменено,като се твърди, че в процеса на издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и се твърди, че към датата на нарушението не е имал качеството на водач на МПС.

В съдебно заседание,жалбоподателят редовно призоват се явява лично и с адвокат Е.А., като се поддържа депозиращата жалба и отново се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззимаемата страна,редовно призована не изпраща представител.

 

 От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

  На 17.10.2020  година   на жалбоподателят   е съставен АУАН № 652, от същата дата, ,за това,че на същата дата    около 03.30  часа ,в гр.Дупница,ул.”Софроний” посока ул.”Иван Вазов”,пред дом №16,управлява лек автомобил марка „Мерцедес С 500”, с рег.№СВ3424НХ,като водача отказва да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510с фабричен номер 0269 или медицинско изследване,като жалбоподателя е бил във видимо нетрезво състояние и е имал силен мирис на алкохол,несигурна походка и нечленоразделна реч.Издаден талон за медицинско изследване №0053662.

 

За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен  АУАН №662,в който като нарушена разпоредба е посочена, чл.174,ал.3,от ЗДвП.Жалбоподателят е подписал акта без възражение.  В обжалваното наказателно постановление нарушението е описано по идентичен начин,посочена е като нарушена същата разпоредба на ЗДвП и е конкретизирано,че отказа проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ.анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби,проби за хим. лаб. Изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,с което виновно е нарушил чл. 174,ал.3 от ЗДвП,и на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания  глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

                   По време на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели-актосъставителят Н.Й.С.  и свидетелят по акта И.Л.М. както и свидетелите Е.М.Е.,и Х.И.Я.-***,както и свидетелите-Надежда Василева Градевска-сестра на жалбоподателя,Димитър Пламенов Стефанов-приятел на жалбоподателя и Г.Г.М. –пътувала в автомобила на жалбоподателя когато е констатирано нарушението.

Видно от показанията на разпитания свидетел Н.Й.С.,е че на посочената дата е изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата си И.М..Получила са сигнал за възникнал скандал,в който е бил участник и жалбоподателя и че същия е бил в нетрезво състояние. Движейки се по ул.”Христо Ботев”, пред авто-патрула излязъл лек автомобил марка „Мерцедес”,като виждайки го служителите на РУ Дупница падали звуков и светлинен сигнал,но автомобила продължил движението си по ул.”Цар Освободител”, в гр.Дупница,което завил по ул.”Софроний”,която била забранена за влизане, след което автомобила завил по ул.”Иван Вазов”,която улица е без изход и спрял пред дом№16.При което двамата свидетели слезли от автомобила, веднага след тях,пристигнал АП 726, и служителите на РП Дупница от въпросния авто-патрул също слезли.Свидетелят С. отишъл да автомобила на жалбоподателят,който загасил двигателя и слязъл от него, и поискал документите – СУМП и талона на автомобила на Г..Същият не дал поисканите му документи като заявил, че само е паркирал автомобила,че няма да им даде нищо и тръгнал пеша в посока ул.”Цар Освободител”.Същият бил настигнат от служителите на РУ Дупница,и тъй като същият продължавал да не се подчинява и замахнал към служителите това наложило същия да бъде задържан и отново върнат при автомобила.Там отново му била разпоредено да си даде документите и му било обяснено, че ще бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство.Жалбоподателят заявил, че няма да даде проба за алкохол и знае как да се оправи.Няколко пъти техническото средство било поднасяно на жалбоподателя, за да бъде изпробван за употребата на алкохол, но същият отново отказал да бъде изпробван за употребата на алкохол.Същото при разпита си заявили и свидетелите И.Л.М. и Е.М.Е.,Х.И.Я..Съдът кредитира показанията на посочените по-горе свидетели, тъй като същите са обективни логични,без противоречиви,дадени от свидетели незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели-Надежда Василева Градевска-сестра на жалбоподателя,Димитър Пламенов Стефанов-приятел на жалбоподателя и Г.Г.М. –пътувала в автомобила на жалбоподателя когато е констатирано нарушението,той като същите се явяват заинтересовани от изхода на делото,а и са в противоречие със свидетелските показания на които съдът дава вяра.

 

С оглед на изложеното, съдът счита,че  ж а л б а т а   е НЕ ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения.

 

При съставяне на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

            Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН като нарушението е достатъчно ясно описано както и обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

              Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона.

              Безспорно по делото е установено,че на посочената в АУАН и издаденото въз основа на него НП, а именно на 17.10.2020  година ,около 03.30  часа ,в гр.Дупница,ул.”Софроний” посока ул.”Иван Вазов”,пред дом №16,управлява лек автомобил марка „Мерцедес С 500”, с рег.№СВ3424НХ,като водача отказва да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510с фабричен номер 0269 или медицинско изследване,като жалбоподателя е бил във видимо нетрезво състояние и е имал силен мирис на алкохол,несигурна походка и нечленоразделна реч.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП по следните правни съображения: В конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажира за това, че на посочените в АУАН дата и място същия е  отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол или друго упойващо вещество и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Трайна е съдебната практика, че нормата на на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние.За  да се разбере обаче какви са съставомерните признаци на отделните форми на изпълнителното деяние, не е достатъчен само буквалния прочит на разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП, а тя следва да се тълкува систематически с разпоредбите на Наредба № 1  от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози.

Когато водачът откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, съгласно  чл.3 ал. 2 т.1 от Наредбата, концентрацията на алкохол се установява чрез доказателствен анализатор или с химическо изследване, като меродавни са стойностите отчетени от доказателствения анализатор или химическото изследване. В случай, че лицето откаже изследване с техническо средство, но се подложи на изследване с доказателствен анализатор или в указания в талона срок се яви в указаното медицинско заведение, за да даде кръвна проба за химическо изследване,  при тази хипотеза деянието не е обществено опасно, доколкото възможността за установяване действителната концентрация на алкохол в кръвта не е възпрепятствана. Когато водачът не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, но е бил изследван с техническо средство и то е дало годни показания, деянието също не е обществено опасно, защото възможността за реално установяване дали лицето е употребило алкохол и неговата концентрация също не е възпрепятствана, тъй като съгласно чл.6 ал.9 от Наредбата при отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване употребата на алкохол  се установява въз основа на показанията на техническото средство. За да е съставомерно деянието  следва кумулативно са налице двете посочени условия: 1. лицето да  е отказало да бъде изследвано с техническо средство и 2. след това лицето да не се е подложило на изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за химическо изследване. Съгласно  чл. 3 ал.2 от Наредбата, когато  извършената проба с техническо средство е некачествена или невалидна установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор или  с химическо лабораторно изследване.

Предвид изложеното съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда  за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган. 

В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

 

От събраните по делото доказателства се установи описаната в акта и НП фактическа обстановка, сочеща недвусмислено на осъществено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата174,ал.3 от ЗДвП.       Отговорността на жалбоподателя законосъобразно е ангажирана на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДП.

                        

         Предвид изложеното, съдът намери, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно,с оглед на което съдът,

 

                                                           Р  Е  Ш  И:           

                                                               

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0348-000652 от 28.10.2020г.,  на Началника на РУ към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница,  с което на Г.В.Г. с ЕГН:**********,***,за нарушение по чл.174,ал.3, от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН, и чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП,му е е било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000.00 лева и „лишаване от правото да управлява МПС”, за срок от 24 месеца,като правилно и законосъобразно.

 

       Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава  дванадесета от Административно-процесуалния кодекс  пред Административен съд Кюстендил в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото,че е изготвено.

                  

                                      

                                                                                   Районен съдия: