№ 65
гр. Бургас, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204614 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Община Камено с ЕИК: *********,
представлявана от кмета – *, чрез пълномощник – адв. Ж. Б. – БАК, с посочен съдебен адрес:
*, против Наказателно постановление № 58/31.08.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ -
гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 46, ал.1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите /ЗВ/ и на основание
чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ на Общината е наложена „Имуществена санкция“ в размер от 4000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Застъпва се,
че не става ясно каква точно санкция се налага на Общината, доколкото в НП с цифри е
изписано 2000, а с думи четири хиляди лева. Посочва се, че описанието на нарушението е
неясно, като не може да се разбере за какво точно е санкционирана Общината. Оспорва се
изводът на АНО, че субект на нарушението е Общината, доколкото се застъпва, че е налице
Асоциация по ВиК на обособената територия, поради което и по силата на чл. 38, ал. 4 ЗВ
именно Асоциацията би следвало да е адресат на НП. Излагат се твърдения за допуснат
порок при съставяне на АУАН, изразяващ се в липса на подпис на поне един свидетел, както
и липса на пълно и точно описание на нарушението. Твърди се, че липсват мотиви относно
размерът на наложената санкция, а под евентуалност, че нарушението следва да се
квалифицира като маловажно и да се приложи чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представяла от пълномощник – адв.
Б. - БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли за отмяна на НП и
претендира присъждането на разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която оспорва
1
жалбата. Заявява, че НП е правилно и законосъобразно и поради това пледира за
потвърждаването му изцяло. Под евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на насрещната страна.
В писмото, с което жалбата се изпраща в съда, АНО също е взел отношение по
жалбата, като е посочил, че разминаването между словесното и цифровото изписване на
размера на санкцията е технически пропуск и за меродавно следва да се вземе именно
словесното посочване на сумата от четири хиляди лева.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколко видно от известието за доставяне (л. 6) НП е било
надлежно връчено на 02.09.2022 г., а жалбата е депозирана по електронен път на 14.09.2022
г. Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 14.06.2022 г. в изпълнение на План за контролна дейност на РИОСВ-Бургас за
2022 г. св. З. Н. – мл. експерт към РИОСВ-Бургас, съвместно с колегата си – * и в
присъствието на служител от Община Камено – *, извършила проверка в Община Камено. В
хода на проверката св. Н. констатирала, че Община Камено зауства непречистени отпадъчни
води от Канализационната мрежа на града във воден обект – река Айтоска, без да има за
това разрешение съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“ от ЗВ. За констатациите бил съставен
Констативен протокол № 021801/К-7-44/14.06.2022 г., в който били посочени и точните
координати на заустване. Протоколът бил подписан от всички присъстващи, включително и
от представителя на Общината, без възражения.
При горните факти св. Н. преценила, че Общината е извършила нарушение на чл. 46,
ал. 1, т. 3, буква „б“ от ЗВ, поради което и на 08.07.2022 г. съставила срещу нея АУАН с №
58/08.07.2022 г. Актът бил връчен на кмета на Общината, който го подписал и получил
препис от него, без да направи възражения. Такива не били направени и в срока по чл. 44
ЗАНН.
На 31.08.2022 г. Директорът на РИОСВ-Бургас, след като се запознал с
доказателствата по преписката и със съставения акт, издал атакуваното НП, в което при
пълна идентичност с фактическата обстановка на акта и при същата правна квалификация на
деянието, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ наложил на Общината „Имуществена санкция“
в размер на словом – четири хиляди лева и цифром – 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмените доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и се кредитират от съда.
Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
2
от страните, намира от правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 201
от ЗВ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че в АУАН и НП деянието
и неговите съставомерни признаци са описани по начин, позволяващ на Общината да
разбере в какво се „обвинява“ и срещу какво да се защитава. Фактите са поднесени в
разбираем и ясен вид, като не може и дума да става за противоречие или неяснота. Ясно е
посочено, че санкцията се налага за това, че Общината зауства отпадни води, без да има
разрешение за това и именно за това деяние й се търси отговорност.
Съдът не възприема и възражението, че АУАН не е подписан от свидетел. Видно от
приложения документ – той е подписан дори от двама свидетели, поради което и пороци в
тази насока не се констатират.
Вярно е, че в НП е допуснато разминаване между размера на наложената санкция,
изписан с думи и посочен с цифри. Съдът счита, че това се дължи на чисто технически
пропуск и както правилно се отбелязва в съпроводителното писмо – в този случай
приоритет следва да се отдаде на словесното описание. Това е така, защото целта на
изписването на цифри с думи е да се внесе яснота и непротиворечивост и в случай на
разминаване – да се даде вяра на изписаното с думи. Именно поради това съдът счита, че
нередовността не е съществена, а точният размер на наложената имуществена санкция е
четири хиляди лева, така както е изписано с думи. Друг въпрос е, че този размер е
неправилно определен от АНО, но за това ще стане дума по-надолу.
По същество следва да се посочи, че съгласно на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ -
разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни
системи на населени места, селищни и курортни образувания. Изключения от това правило
са предвидени в ал. 4 на същата разпоредба, които обаче не са приложими в конкретния
случай. Безспорно се установява, че по време на проверката контролните органи са
установили, че канализационната система на Общината се зауства директно в река Айтоска,
без за това да има издадено разрешение, поради което и правилно е прието, че с това си
3
действие Общината е извършила нарушение на цитираната разпоредба.
По отношение на субекта на нарушението следва да се има предвид, че по време на
проверката е присъствал представител на Община Камено, който, видно от показанията на
актосъставителя, е посочил и потвърдил, че канализацията е собственост на Общината, а в
последствие е подписал и констативния протокол без възражения. Възражения не са
направени и от кмета при предявяване на АУАН или след това. Че съоръжението е
собственост на Общината и тя го ползва се доказва и от мотивите на Решение № 7593/
21.05.2019 г. по адм. дело №1572/2018 г. на ВАС, водено по повод продължаване на
разрешителното за заустване, което към датата на проверката е било вече изтекло. По делото
не са представени никакви доказателства за съществуване на Асоциация по ВиК на
обособената територия и за сключен договор между тази Асоциация и Общината, по силата
на който да се установява, че именно Асоциацията ползва канализационната мрежа, поради
което и евентуално отговорността за заустване без разрешение да е нейна, а не на Общината.
С оглед горното съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си
Общината е осъществила нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „Б“ от ЗВ и правилно е
приложил санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ.
Съдът счита обаче, че АНО неправилно е определил конкретния размер на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. По делото липсват
доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният завишен
размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че
мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по
тълкувателен път - Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-
Бургас. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на Общината,
което безспорно следва да се отчете в нейна полза. Ето защо, настоящият съдебен състав,
след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на Община Камено
следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния предвиден от
законодателя, а именно 2000 лева, който е подходящ и справедлив.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства
не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните
нарушения. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция
съгласно § 1, т. 4 ДР на ЗАНН (аналогична с тази по чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс) –
"маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата
или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
4
От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен
на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по
вид нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им.
На настоящия състав е служебно известно, че в практиката на съдилищата
съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер следва да се присъдят разноски,
в случите когато е изменен само размерът на наложената санкция. Според едното виждане в
този случай следва да намери приложение принципът, важащ в гражданския процес и
разноските да се присъдят съразмерно на страните (приема се по аналогия, че за разликата
от размера на наложеното наказание/санкция, до размера, определен от съда, искът е
уважен, а за останалия размер е отхвърлен). Според другото схващане разноски се дължат
само в полза на АНО, доколкото е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото
нарушение, а какъв е окончателният размер на санкцията, определена от съда, е без
значение.
Актуалната практика на касационната инстанция се е ориентирала около първото
виждане, като в Определение № 1997/08.10.2021 г. по к.н.а.х.д. № 2374/2021 г. на АдмС-
Бургас съдът е разяснил, че разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН (сега чл. 63д ЗАНН)
предвижда, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма
в ЗАНН, уреждаща въпросът за разноските изключва приложимостта на чл. 84 от ЗАНН във
вр. с чл.189, ал. 3 от НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на
чл. 143. Тази норма обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично
уважаване на жалбата. Поради това, на основание чл. 144 от ГПК приложение намира
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Въз основа на това правило, съдът следва да присъдени
разноски съразмерно уважената/отхвърлената част от жалбата.
Настоящият състав, макар да не споделя напълно мотивите на АдмС-Бургас,
счита, че следва да зачете становището на касационната инстанция, поради което и следва да
присъди на страните разноски съразмерно с намаления размер на санкцията. Доколкото само
жалбоподателят е поискал присъждането на такива и в конкретния случай е бил защитаван
от адвокат, то и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в негова полза следва да се присъдят
разноски. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие (л. 15), от който се
доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лева с ДДС. По делото е
направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като съгласно чл.
63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
5
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От
своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който (в
редакцията към сключване на договора) - ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че за защита по
дела с определен интерес при интерес от 1000 до 4000 лв. минималното възнаграждение е в
размер на 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв. В случая е предоставена защита срещу
НП, с което е наложена санкция в размер на 4000 лева, поради което и минималният
хонорар възлиза на 400 + (10% от горницата от 3000) = 700 лева – т.е. в конкретния случай
заплатеният хонорар е дори под минималния предвиден, поради което и няма как да бъде
допълнително намален от съда.
Съобразно изменението на размера на санкцията с ½, то и съдът счита, че на
жалбоподателя следва да се присъди ½ от претендирания размер на адвокатско
възнаграждение, а именно – 250 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 58/31.08.2022 г., издадено от Директора на
РИОСВ - гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 46, ал.1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите и на
основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от същия закон на Община Камено с ЕИК: ********* е
наложена „Имуществена санкция“ в размер от 4000 лева, като НАМАЛЯВА размерът на
санкцията от 4000 на 2000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА РИОСВ - гр.Бургас да заплати на Община Камено с ЕИК: *********
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 (двеста и
петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6