№ 75
гр. Силистра, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело №
20213400900154 по описа за 2021 година
Ищецът – ЕТ „РОСТИМ 03-СВЕТЛИН ИВАНОВ" ЕИК *********, представляван от
Светлин Енчев Иванов с ЕГН **********, адрес за връчване на съдебни книжа-съобщения,
призовки и др. гр. Силистра,ул."Тулча" 29, Вх."Б" , ет. 1, ап. 1, желае от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи по
давност сумата от 105036.99 лв., от които - 49081.65 лв. представляващи неизплатена
главница по договора за кредит от 09.09.2010 г.; 47740.19 лв. лихви, 2137.85 присъдени
разноски, 5617.38 лв. такса по Тарифа към ЧСИ дължима към 10.02.2021г. и законна лихва в
размер на 449.92 лв. за периода 08.01.2021г до 10.02.2021г по новообразуваното ИД № 2021
********** по описа на ЧСИ Ервин Юсеин с peг. № 834, съдебен район на действие
Окръжен съд Силистра, което дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от
19.04.2012г и издадена Заповед № 1843 от 19.04.2012г., както и направените по делото
разноски.
Ответникът – Банка „ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Оборище, ул. "Москва" № 19, намира претенциите на ищеца за
допустими, но неоснователни, като моли съда да ги отхвърли изцяло. Претендира деловодни
разноски.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото намира исковата молба за
редовна и допустима, предвид на това, че е подадена в срок от активно легитимирано лице
имащо правен интерес от производството. Правната квалификация на исковите претенции е
по чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК, във вр. с чл. 439, ал. 2 от ГПК.
Предявените от ищеца права произтичат от следната фактическа обстановка:
Страните по делото са били в облигационни отношения възникнали по повод
1
сключен на 09.09.2010г. договор за банков кредит, ищеца в качеството на едноличен
търговец като кредитополучател, а ответника съответно, като кредитодател. След
неизпълнение на договорните клаузи от страна на кредитополучателя кредитора инициирал
заповедно производство и по реда на чл. 417 от ГПК, се снабдил с изпълнителен лист
издаден съобразно постановената по ч.гр.д. № 756/2012г. на РС – Силистра Заповед за
незабавно изпълнение № 1843 от 19.04.2012г. Изпълнителният титул е в полза на банката
срещу ищеца ЕТ „РОСТИМ 03-СВЕТЛИН ИВАНОВ" ЕИК *********, Светлин Енчев
Иванов с ЕГН ********** и Мирена Игнатова Иванова с ЕГН **********.
Срещу длъжниците са били образувани три изпълнителни дела:
- и.д. № 230/2012 г по описа на ДСИ при PC - Силистра, което било прекратено и
препратено на ЧСИ Ервин Юсеин през м.май 2014г. който образувал и.д. № 70/2014г. по
описа на ЧСИ Ервин Юсеин с peг № 834, съдебен район Окръжен съд Силистра и и.д. №
2/2021г по описа на ЧСИ Ервин Юсеин с peг № 834, образувано на основание същият
изпълнителен титул на 06.01.2021г.
Ищецът приема, че за периода след образуване на и.д. № 70/2014г. по описа на ЧСИ
Ервин Юсеин не са извършвани принудителни действия в продължение на достатъчно време
за да се погаси задължението му по давност, което го мотивирало да предяви настоящия иск.
По твърдения на ищеца същия през 2008г. се регистрирал като ЕТ за да може да
развива търговска дейност в интернет зала в с. КалиП.о, тъй като стопанската му дейност не
била успешна тя била преустановена, като от 2009г. до момента не е осъществявала никаква
дейност.
Пак по твърдения на ищеца през 2010г. лицето С. Х. П. се свързал с него с
предложението да изтегли кредит от ответника банка ДСК, АД, на стойност от 50 000 лв. ,
който реално да предостави на П., който пък в замяна щял да изплати задълженията на
предприятието към фиска за здравни и социални вноски, и щял със своя техника да обезпечи
заема, както и да погасява вноските по кредита.
Ищецът съобщава, че той и съпругата му сключили договор за кредит с банка ДСК на
09.0.2010г. Обезпечаването на кредита било на 100% с техниката, която била собственост
на С. Х. П..
Кредитната сума била получена от него и той започнал да погасява месечните вноски,
което пък продължило до м. юли 2011г. Ищецът съобщава, че след този месец започнал да
получава писма от банка ДСК, че се закъснява с погасяването на вноските.
Ищеца не оспорва, а сам изтъква обстоятелството, че е страна – кредитополучател по
договор за банков кредит, по който ответника е кредитодател. Ищецът потвърждава, че
вноските по кредита не са погасени и срещу него има издаден изпълнителен лист и са
инициирани изпълнителни производства за събиране на вземането на банката.
През 2012г. срещу ищеца било образувано и.д. № 230/2012г. по описа на ДСИ Грета
Ялъмова при PC Силистра, като му била връчена покана за доброволно изпълнение, а заедно
с нея и Заповед по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 756/2012г. по описа на PC
2
Силистра, по която пък бил издаден изпълнителен лист от 19.04.2012г.
Ищецът твърди, че изпълнителното дело било прекратено пред ДСИ Грета Ялъмова
при PC Силистра и препратено на ЧСИ Ервин Юсеин през м. май 2014г. където било
образувано под № 70/2014г. по описа на ЧСИ Ервин Юсеин с peг № 834, съдебен район
Окръжен съд Силистра. Твърди също, че от образуването на изпълнителното дело до
прекратяването му през м. декември 2020г , не е обслужвал банковия кредит нито е имало
срещу него или бившата му съпруга валидни принудителни действия. Заявява, че взискателя
по изпълнителното дело подал молба до ЧСИ за запориране на трудовите възнаграждения на
ищеца и бившата му съпруга, а също, че самия ищец подал молба до ЧСИ Ервин Юсеин, да
насочи изпълнението върху вещите с които е обезпечен кредита - собственост С. Х. П..
Пак по твърдения на ищеца на 06.01.2021г. със същия изпълнителен лист от
19.04.2012г. било образувано ново и.д. № 2/2021 г по описа на ЧСИ Ервин Юсеин с peг. №
834, съдебен район СОС,чийто действия ищеца обжалвал пред Окръжен съд но жалбата му
била отхвърлена.
От представените по делото писмени доказателства може да се установи, че
изпълнителния титул обусловил вземането на ответника - Банка ДСК АД, срещу ищеца е
изпълнителен лист от 19.04.2012г. на Районен съд - Силистра издаден срещу ЕТ „РОСТИМ
03-СВЕТЛИН ИВАНОВ", Светлин Енчев Иванов с ЕГН ********** и Мирена Игнатова
Иванова с ЕГН **********.
По този изпълнителен лист са водени последователно три изпълнителни дела, а
именно- и.д. № 230/2012 на ДСИ при PC - Силистра, и.д. № 70/2014 на ЧСИ Ервин Шукрю
Юсеин, peг. № 834 и ИД № 2/2021 на ЧСИ Ервин Шукрю Юсеин, peг. № 834.
Според данните от делото по и.д. № 70/2014 на ЧСИ Ервин Шукрю Юсеин, peг. №
834, по което време ищеца приема, че е изтекла погасителна давност извършени следните
изпълнителни действия:
-16.07.2014 г. - изпратени са запорни съобщения до работодателите на Светлин Енчев
Иванов и Мирена Игнатова Иванова за налагане на запор на трудовото възнаграждение;
-16.07.2014 г. - изпратени са запорни съобщения до Първа инвестиционна банка за
налагане на запор на банкови сметки на Светлин Енчев Иванов и Мирена Игнатова Иванова;
-24.10.2014 г. – подадена молба за насрочване на публична продан на движима вещ;
-08.02.2016 г. – постановено е разпореждане за насрочване на публична продан на
движима вещ;
-31.05.2016 г. - съобщение за насрочване на публична продан на движима вещ;
-07.06.2016 г. – съставен протокол за разгласа и обявяване на купувач по публична
продан;
-21.08.2017 г. – подадена молба за налагане на запор върху трудово възнаграждение
на Светлин Енчев Иванов;
3
-22.08.2017 г. - изпратено запорно съобщение до работодателя на Светлин Енчев
Иванов;
-15.01.2021 г. - изпратено запорно съобщение до работодателя на Светлин Енчев
Иванов по ИД 2/2021 след прекратяване на ИД 70/2014;
-26.01.2021 г. - искане за висване на възбрана по ИД 2/2021.
След преценка на събрания и обсъден доказателствен материал съдът прие исковите
претенции за неоснователни по следните причини:
Между страните не е спорно наличието на облигационна връзка между тях. Ищецът
сам изтъква, че е страна /кредитополучател/ по договор за банков кредит, а ответника е
негов кредитор. Не е спорно, че задълженията по кредита са обявени за предсрочно
изискуеми, както и това, че банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу ищеца и е
пристъпила, към принудително изпълнение. Тези факти са установени по делото и в своята
съвкупност са достатъчни за да обосноват ищцовия интерес от иска така както е предявен в
случай, че действително задължението му е погасено поради изтекла погасителна давност.
Всички останали заявени от ищеца факти и обстоятелства относно начина на сключване на
договора за кредит, обезпеченията на кредитора и това, как кредитополучателите са се
разпоредили с получените средства и какви договорки са имали с трети лица относно
плащането на погасителните вноски са ирелевантни спрямо предмета на установяване в
настоящото производство, което мотивира съда да не ги обсъжда и да не цени събраните за
установяването им доказателства.
За да се прецени основателността на ищцовите претенции следва да се установи дали
между отделните изпълнителни действия извършени преди образуването срещу ищеца на
и.д. № 20218340400002 по описа на ЧСИ Ервин Юсеин с peг. № 834, съдебен район на
действие Окръжен съд Силистра е изтекъл законово определения давностен срок визиран в
хипотезата на чл. 110 от ЗЗД, и дали са били налице някои от предпоставките по чл. 116 от
ЗЗД.
Ищецът приема, че по така образуваното и.д. № 70/2014г. по описа на ЧСИ с рег. №
834, не е имало извършени валидни принудителни действия срещу него, поради което
петгодишната давност по чл. 110 във вр с чл. 117 ал.2 от ЗЗД, е изтекла още през 2019 г.
Ищецът се позовава на т. 10 от т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която когато
взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и принудителното производство е прекратено по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече не от датата на прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на последното валидно изпълнително действие.
Давността, съгласно чл. 116 б."в" от ЗЗД се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Според ищеца
определяща в случая е не датата на прекратяване на изпълнителното производство, а на
предприетото последно валидно изпълнително действие, защото от нея, тече нова
погасителна давност за вземането. Коментира се и задължението за лихви, което според
4
ищеца също е погасено по давност предвид разпоредбата на чл. 111 б."в" от ЗЗД, според
която с тригодишна давност се погасява вземането за лихва.
Ответникът не споделя ищцовите аргументи, като намира, че взискателят - Банка
ДСК АД, не е бездействал и не е изтекла 5-годишната погасителна давност, тъй като сумите,
очертани в ИЛ, са стабилизирани с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, те се
погасяват с изтичането на обикновената 5-годишна погасителна давност. В конкретния
случай според ответника давността е била прекъсвана неколкократно с изпращане на
запорни съобщения за запори на банкови сметки и вземане за трудово възнаграждение и
действия по провеждане на публична продан включително и обявяването на купувач по
публичната продан. Ответникът позовавайки се на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, и т. 10 от ТР от
26.06.2015г. по ТД 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, уточнява, че нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, поради, което според него са несъстоятелни доводите на
ищеца, че поискването на определени изпълнителни действия от взискателя не е прекъснало
давността, тъй като от ЧСИ не са насочени пряко към него.
Съдът след, като обсъди установеното по делото и становищата на страните намира
исковите претенции за неоснователни по следните съображения:
Основен принцип от правната доктрина е разбирането, че с изтичането на давностния
срок се преклудира възможността на кредитора да търси принудително изпълнение на
вземането си срещу длъжника, но не се погасява самото материално право на вземане. Този
правен постулат се извежда от хипотезата на чл. 118 от ЗЗД, според която „Ако длъжникът
изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно
платеното“. Ето защо иск с петитум съда да признае за установено, че длъжник по
установено със съдебен акт задължение по договор за банков кредит не дължи на кредитора
си сумите по кредита следва да се приеме за неоснователен дори и в случаите, в които
погасителната давност е изтекла. Това е така защото изтичането на давностния срок само
препятства възможността на кредитора да събере принудително вземането си, но не
погасява самото материално право на вземане.
Извън изложеното съдът намира исковете за неоснователи тъй като приема, че в
конкретният случай пет годишният давностен срок не е изтекъл.
Тезата на ищеца е основана на твърдението, че след като второто изпълнително дело
срещу него е прекратено чрез перемпция още докато е било висящо пред ЧСИ, то
незаконосъобразни.
Тези аргументи не се споделят от съда, който следва да се съобрази с установената
нова съдебна практика и по конкретно с мотивите на постановеното по реда на чл. 290 от
ГПК, Решение № 37 от 24.02.2021г. постановено по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на
Върховния касационен съд, IV г.о.
В посоченото решение е дадено задължително за съдилищата тълкуване на въпросът,
при какви условия и кога настъпва перемпцията и отговаря на въпроса „Откога започва да
5
тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен
поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК“. Според мотивите, към решението –
„Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е,
че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността.
Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове
на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва –
обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете“. Според върховните съдии „Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не
е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела“.
Водим от изложените аргументи настоящият съдебен състав приема, че дори
перемпцията по и.д. № 70/2014 на ЧСИ Ервин Шукрю Юсеин, peг. № 834, да е настъпила по
силата на закона то последвалите изпълнителни действия извършени по искане на кредитора
от ЧСИ са прекъснали теченето на пет годишния давностен срок обуславящ настъпване
погасителна давност.
В ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК, е посочено, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Пак в
коментираното решение на ВКС е посочено, че „Перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980
г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът
и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
Ето защо и тъй като по делото безспорно е установено, че за периода между 2012г.
когато срещу ищеца било образувано и.д. № 230/2012г. по описа на ДСИ Грета Ялъмова при
PC Силистра, през м.май 2014г. когато било образувано друго дело под № 70/2014г. по
6
описа на ЧСИ Ервин Юсеин с peг № 834, съдебен район Окръжен съд Силистра. Прекратено
през м. декември 2020г , до 06.01.2021г. когато било образувано ново и.д. № 2/2021г по
описа на изпълнителни действия подробно описани и датирани по – горе в настоящите
мотиви, съдът приема, че задълженията на ищеца възникнали по повод кредитните му
правоотношения с ответника и представляващи предмет на предявените установителни
искове не са погасени по давност. В този смисъл исковите претенции са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане и на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, ищеца следва да заплати направените от ответника деловодни разноски. Видно от
представеното пълномощно /листи № 44 и 45 от делото/ ответникът „БАНКА ДСК“ АД, е
бил представляван в процеса от юрисконсулт, което обуславя приложимостта на чл. 78, ал. 8
от ГПК, при определяне на дължимите деловодни разноски. Съгласно този текст „Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който пък препраща към
текстовете на Наредба за заплащането на правната помощ приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г.
Съгласно чл. 25 от Наредбата за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв., като за дела с материален интерес над 10000 лв.
/каквото е настоящото/ възнаграждението може да биде увеличено с до 50 на сто от
максимума.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че следва да присъди в полза на ответника
разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 /триста и
шестдесет/ лева.
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЕТ „РОСТИМ 03-СВЕТЛИН ИВАНОВ" ЕИК *********,
представляван от Светлин Енчев Иванов с ЕГН **********, адрес за връчване на съдебни
книжа-съобщения, призовки и др. гр. Силистра,ул."Тулча" 29, Вх."Б" , ет. 1, ап. 1, съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника - Банка
„ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Оборище, ул. "Москва" № 19, че не дължи на банката по давност сумата от 105036.99 лв., от
които - 49081.65 лв. представляващи неизплатена главница по договора за кредит от
09.09.2010 г.; 47740.19 лв. лихви, 2137.85 присъдени разноски, 5617.38 лв. такса по Тарифа
към ЧСИ дължима към 10.02.2021г. и законна лихва в размер на 449.92 лв. за периода
08.01.2021г до 10.02.2021г по новообразуваното и.д. № 2021 ********** по описа на ЧСИ
Ервин Юсеин с peг. № 834, съдебен район на действие Окръжен съд Силистра, което дело е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.04.2012г и издадена Заповед № 1843 от
19.04.2012г., както и направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ЕТ „РОСТИМ 03-СВЕТЛИН ИВАНОВ" ЕИК *********, представляван
7
от Светлин Енчев Иванов с ЕГН ********** , да заплати на Банка „ДСК“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. "Москва" №
19, 360 /триста и шестдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
8