Решение по дело №14792/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 30.05.2018 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети май  през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                    мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

при секретаря Св.Влахова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 14792 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                С решение от 18.08.2017 г. по гр.д. № 45527/13 г., СРС, ГО, 37 с-в ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********, адрес ***, ал. 7 да заплати на В.А.Д., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 236, ал. 2 сумата 1 200 евро (хиляда и двеста евро) - обезщетение за ползването на отдадения под наем с договор от 01.07.2006 г. имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, бул. „********след прекратяване на договора и въпреки противопоставянето на В.Д. за периода 02.07.2013 г. — 01.11.2013 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода 30.06.2013 г. - 01.07.2013 г.

ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********, адрес *** да предаде на В.А.Д., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД държането на следния имот: апартамент № 15, находящ се в гр. София, бул. „********състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и други сервизни помещения, с площ от 81,93 кв. м, за който имот е сключен договор за наем от 01.07.2006 г.

ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********, адрес *** да заплати на В.А.Д., ЕГН **********, адрес *** сумата 1 769,30 лв. (хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и 30 ст.) - разноски по делото.

 

            Решението е обжалвано с въззивна жалба  на ответника.

Оплакванията на жалбоподателя са,че от страна на ищеца и процесуалния му представител е налице злоупотреба с право,като е нарушено правото му на защита,оспорва процедурите по връчване на нотариалната покана от ищеца,както и призоваването на ответника за съдебно заседание.С въззивната жалба се навежда твръдение,че договорът за наема е сключен от двама наемодатели-съпрузи,като в исковата молба се заявава,че съпругата е починала и не се представят доказателства за това.Нямало доказателства ,че ответникът е продължил да полза имота без противопоставяне от ищеца.За първи път,с въззивната жалба се оспорва съдържанието на писмо на Топлофикация,относно дължими суми за топлоенергия като в писмото бил посочен имот с друг адрес,както и името на собственика е записано като В.,а не В..Не е установено дали сумите ,определени за плащане на Т.междувременно са изплатени.

.Моли решението да се отмени като се отхвърли иска .Претендира разноски

         Постъпил е отговор на  въззивна жалба,с който същата се оспорва.Претендират се разноски

          Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

         Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

             В случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо ,както и правилно.

 Въззивникът твърди, че от страна на В.Д. и неговият процесуален представител е налице злоупотреба с право, като е нарушено правото му на защита, оспорват се процедурите по връчване на нотариалната покана от ищеца по първоинстанционното дело, както и призоваването на ответника за съдебно заседание.

Тези твърдения на въззивника са неоснователни, тъй като първоинстанционният съд е назначил на същия особен представител- адв. А.М.- САК,за да защити интересите му.

           Връчването на съобщенията е извършено съгласно установения в ГПК ред.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че на 01.07.2006г. между В.Д. - наемодател и М.К.- наемател е сключен договор за наем по отношение на апартамент № 15, находящ се в гр. София, бул.“*******.Действително в договора като наемодател е посочена и съпругата на ищеца,като в исковата молба е заявено,че същата е починала.Не са издирвани наследници,но вторият наемодател-ищецът е активно легитимиран да претендира права по договора.Възражението е несвоевременно и не следва да се разглежда.

 Договорът е сключен за срок от 3 години, но ползването на имота е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя и след това  договорът се е трансформирал в безсрочен. Поради неизпълнение на задълженията от страна на наемателя, ищецът с нотариалната покана от 27.05.2013г. е дал възможност на ответника да изпълни задълженията си в срок от седем дни, като е посочил, че ще счита договора за прекратен след този срок. При връчването на поканата е залепено уведомление на 08.06.2013 г. (видно и от представените по делото разписки за връчването) и следователно съгласно чл. 47, ал. 5 вр.с ал. 2 ГПК поканата е връчена на 24.06.2013 г., както е отбелязано в нея (тъй като 22 и 23.06.2013 г. са били неприсъствени дни - чл. 60, ал. 6 ГПК), което  доказва, че процедурата по връчване на нотариалната покана е законосъобразиа. В 7-дневния срок даден за доброволно изпълнение не е постъпило плащане от длъжника.

 Съдът правилно е приел, че след изпращането на нотариалната покана и изтичането на дадения срок за доброволно изпълнение, договорът за наем е окончателно прекратен, тъй като вече не е налице хипотезата на чл.236, ал.1 ЗЗД за продължаване на ползването на имота без противопоставяне на наемодателя.

Неоснователни са твърденията на въззивника и по отношение на незаплатените задължения за потребена топлинна енергия за имота- обект на договора за наем от 01.07.2016г , за периода от 06.2011г. до 01.2013г. В посочения период апартамент № 15 е бил в държане на наемателя и в негова тежест е било задължението за заплащане на консумативните разходи за жилището.

             За първи път с възивната жалба се оспорва съдържанието на документ-писмо на Топлофикация,което оспорване е несвоеврменно и като такова е преклудирано.Въпреки това ,адресът на топлоснабдения имот е процесния,което се ,установява от сравнение на абонатен номер 1808 посочен както в писмото на Т.,така и в приложеното към него извлечение от сметка и относимо за ап.15,чл.120,бул.“*******“.

             По останалите възражения съдът препраща към мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК. 

             Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанцинното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено.           

             На въззиваемата страна се дължат разноски,които следва да се присъдят.Такива са сторени в размер на 600 лв.за адвокатски хонорар.

 

          Воден от горното съдът

 

Р  Е Ш  И:

             ПОТВЪРЖДАВА   решение от 18.08.2017 г. по гр.д. № 45527/13 г., СРС,37 състав.

              ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********, адрес *** да заплати на В.А.Д., ЕГН **********, адрес *** сумата 600 лв. разноски пред въззивната инстанция.

             Решението   подлежи на касационно обжалване в едомесечен срок от връчването му на  страните.

 

           

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

                                                                              2.